Немска овчарка е и е доста възрастна, но е гледана с любов и е част от семейството. Не знам как ще преживея загубата и. Преди 3-4 дни, по време на горещините, макар,че я държах в къщи и на климатик, получи инсулт. Сега залита, не се храни, но е адекватна. Ветеринарят предписа Пирамем, Фурантрил, но няма особен ефект. Някой имал ли е такъв случай и може ли да ми каже каква е прогнозата след инсулт, какви лекарства се дават и изобщо как мога да продължа още живота на това чудесно куче, за което много ще тъжа. Благодаря ви предварително!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей !

Не знам как да подходя.Няма да те обнадеждавам, аз също преживях подобно нещо.

Имах прекрасна 10-годишна далматинка на име Съни.


В началото на годината, февруари май беше в къщи влязоха крадци, а Сънката беше сама.Тя беше добра и не би ухапала никой.Не знам какво са я правили, но баща ми довечера като се върнала, тя е била затворена в едната стая и е излязла от под леглото пълзейки.Така цялата вечер.

След около 2 седмици започна леко да й се сковава задницата и да куца.
На злощастния 2 Март тя получи инсулт.Сестра ми тъкмо се е прибирала и Съни е залитала, после сестра ми се навела да види защо, докоснала я по главата и Съни изквичала се едно я е ударил някой.После сестра ми я свалила на розходка пред входа, където тя буквално се е строполила на земята.Сестра ми е извикала такси и я е закарала на вет в Илинден зад кино Арена.Там снимки, доказан инсулт, уголемено сърце.Терапия с манитол, флурантрил и не помня другите.Сънката не можа да го приеме, че е напълно парализирана, скимтя, тя направо виеше 2-3 дена денонощно, трябваше рязко да й намалим и водата, да спадне отока на мозъка.Давахме и съвсем малко с памуче, не повече от 0.5л на ден.
Та тя скимтя 2-3 дни, не искаше да го приеме.След това явно просто се предаде, осъзнала е че е безпомощна. През цялото време й правехме масажи на мускулите, натискахме я по корема да си върши физиологичните нужди. Към 6-8 ден се появи сетивност (усещане за болка в задните крака и леко ги помръдваше.Но не можеше да стане да си седи на краката.Мускулите й бяха атрофирали и се бяха стопили.Направихме всичко възможно, ежедневно я водихме на лекар за системите, тя и похапваше малко.
На 12 Март обаче получи и втори инсулт, който я удари в зрението, третите клепачи се дигнаха много нагоре и закриваха зениците, като си мърдахме ръка пред очите и тя не реагираше, просто не виждаше.

Като пиша това ми е ужашно тежко, дари плача в момента, като си спомням.

Изкарахме нощта много тежко, аз отидох на работа баба ми остана с нея.На обяд ни звънна на всички, да отиваме към къщи.Аз имах малко проблеми с това да отсъствам, но се оправих.Отидохме в къщи, тя беше много зле и дишаше учестено с отворена уста.Веднага тръгнахме към лекаря, решихме че не може повече да я мъчим и трябва, колкото и да ни е тежко да я приспим.
Лекаря първо и би нещо, след което тръгна да й слага свръхупойката.Не знам как я заби тая скапана игла, но Съни, която аз бях гушнала и галех на масата така изквича (все едно някой я реже) и от болка ми хапеше якото в продължение на 6-7 секунди, не спираше да скимти и след това се отпусна в ръцете ми.
.......................
Сърцето й продължи да бие още 2-3 минути, след което и то спря.
Сънката напусна тоя свят по болезнен за нея начин, това беше просто ужасно.
Да беше в съня си починала, поне нямаше да я боли.........
А тя с болка си отиде..................
После я закарахме във Владая и я поглебахме на една голяма слънчева поляна, където я бяхме водили 2-3 пъти..............

Като се върнах назад, спомена за болезнената и смърт много ме разтрой.
Минаха близо 4 месеца от злокобния 13 март, но аз не мога да я прежаля.10г. я гледахме.На 40-тия ден (по ирония на съдбата се падна един ден преди рождения й ден, отидохме и на рождения й ден) от смъртта й ходихме на гроба, все още ходим, винаги ще ходим.Милата ни Сънка го заслужава, винаги ще я помним и завинаги ще остане в сърцата ни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Miracle,

Искрено ти съчувствам за кученцето, но жената, струва ми се, попита "Как се лекува", а не "Как се евтаназира". Аз самата наскоро се разделих със собствения си рошав пес, с който прекарах 15 години, и знам, как се чувстваш, но кучето на lelq е още живо (дай, боже, да е повече време) и целта е тя да разбере как да постигне поне минимално възстановяване, а не да го отпише предварително.

Lelq, грижите за куче в такова състояние са много подобни на грижите, които би положила за човек с инсулт. Кучето е възрастно, т. е. ясно е, че не би могло да се възстанови за ден-два, а трябва да му се даде повече време. Опитайте се да го щадите максимално на първо време, но все пак да се раздвижва, много добре би било, ако не се залежава напълно. Можете да провеждате по малко лечебна физкултура, да сгъвате и разгъвате лапите, да масажирате кучето. Избягвайте качването по стълби, ако е възможно, разбира се. Хранете го по-леко от обикновено, тъй като, ако повече лежи, може да затлъстее, е това допълнително натоварва сърцето.
Тъй като по всяка вероятност става дума за атеросклеротичен процес в съдовете, има риск да има повторни инциденти. За съжаление, обикновено с течение на времето инцидентите стават все по-тежки и настъпват на все по-малки интервали. Но не е задължително да се случи пак.
Добре да се поддържа ниско кръвното налягане, за да се облекчи натискът върху съдовете и да се намали възможността някой голям кръвоносен съд да "поддаде". Тъй като съдовата склероза обикновено засяга всички кръвоносни съдове, най-вече големите, включително и н сърцето, вероятно успоредно се развива и сърдечна недостатъчност, така че е добре да посетите доктор с необходимото оборудване, за да се види състоянието на сърцето. Той ще прецени дали да предпише дигиталис за подпомагане на сърцето или не. Често се дават антикоагуланти (аспирин, например), но докторът трябва да прецени в конкретния случай. Добре би било да се провери и кръвната захар, и ако се наложи, да се предприеме нещо за довеждането й в норма.
Фурантрилът е диуретик, от една страна се използва с цел понижаване на кръвното налягане, а от друга - за намаляване на мозъчния оток, който съпътства инсулта. Пирамемът, виж - той е малко като светената вода - и да взема, добре, и да не взема - пак добре. Често след инсулт се наблюдава повишен тонус на задните крайници (твърди, като схванати са), което пречи на кучето да се изправя и да върви, така че може да се използва някой подходящ миорелаксант, за да отпусне схващането - напр. толперизон. Пак обаче се консултирай с доктора, защото това лекарство понякога предизвиква алергични реакции. Но пък поне на моето куче действаше добре, между пристъпите можеше да ходи почти съвсем нормално и да маха опашка.
Дано се оправите бързо, но се примири с факта, че може да не се възстанови напълно и да остане, да речем, леко залитане или куцане.

И, колкото и да е страшно да мислиш за това, може да се наложи в крайна сметка да "приспиш" кучето. При мен, колкото и ужасно да ми се струваше, всичко свърши много бързо и кученце нищо не усети.

Хайде да ти е живо и здраво животинчето и да се оправи бързо. Нищо не му пречи да поживее още, и при това е напълно възможно да води почти нормален живот.

Аз също съм преминала през този път и то двапъти. Като последния път го удари в главата и зрението. На моето куче, което е на 15 год.пудел му давахме вода и мляко под носа, дори мога да кажа, че го насилвахме да се храни, разбира се с лека храна. Кучетата след инсулти се възстановяват сами, поне така са ми казвали за разлика от хората. И така аз го носех на ръце навън и го пусках в тревата за да си върши работата. Много е важно също и като го извеждаш да не го слагаш на слънце. Гледай да е на сянка, давах му обезводняващо Фурантрил и май не съм много сигурна и Ланитоп. Но за лекарствата най добре с лекар се консултнирай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имах коли което получи два инсулта и ги преживя.Първата седмица му слагаха по четири инжекции веки ден - за кръвоспиране,за намаляване на отока в мозъка и още две неща не си спомням вече.Важното е да не се разраства кръвоизлива и след това да се абсорбира.Потърсете добър лекар.Него насилвайте с ядене ,то само ще започне .Моето коли започна с каша от попара - като за бебе да ближе по малко на третия ден.Носехме го на ръце навсякъде защото беше абсолютно парализирано.Някои лекари искаха да го умъртвим,защото било безнадеждно.След една седмица започна да си вдига главата .Един месец му биха инжекции нивалин всеки ден.Постепенно започна да се надига и проходи като залиташе със задницата.Разтривах му краката за да ги раздвижи. Не му остана никакъв дефект.Възстанови си напълно с грижи и много търпение.