Преди един месец почина най любимото ми същество което обичах повече от дете - 8 годишната ми далматинка.Въпреки че мина месец от тогава, болката от ден на ден става все по смазваща.Нормалният свят за мене като че ли се срути, дайте някакъв съвет как да се утеша поне малко.

Napalno te razbiram i spodelqm bolkata ti!Az predi 20 dena sa6to zagubih moqt 8 godi6en sanbernar ot babre4na nedostst4nost.Razbita sam i sakru6ena sam.Bolkata e ujasno silna i ne otminava.Vsi4ko mi napomnq za nego i sarceto mi se kasa.Kakvo ne bih dla da mojeh da go varna.
Kazvat,4e vzimaneto na novo ku4ence 6te korigira tovasa toqnie,makar i da ne izpalni praznotata ot predi6noto...Az se zamislqm varhu tova.
Ako jelae6 da si pogovorim moje da mi pi6e6 na ICQ:159150153 i na email kremi_b@yhaoo.co.uk ,vinagi 6te nameri6 moqta otziv4ivost.Moje da ni olekne kato spedelim makata si edin na drug!!!

Искрено ти съчувствам за загубата .... Знам, че да се дават съвети от страни е лесно, а да се осъществява казано не е леко, особено, когато се чувстваш зле. Мислех си обаче, че ако си вземеш друго другарче, някое изпаднало в беда или търсещо нов дом животинче, ще се почувстваш много по-добре. Няма да забравиш предишното (а и не трябва), нито ще ти мине напълно, но .... От известно време в dog.bg има тема за един ротвайлер и една далматинка в изолатора в Сеславци. Доста хора проявяват интерес към рота, но далматинката(на около година и половина) май никой не я иска ... В сряда ще ги евтаназират ако никой не ги вземе. Помисли си ....

Знам, че никое куче не може да замени твоето. Но виж темата с далматинката. Тя също е изгубила близки хора, поне ги е смятала за такива. Много се надявам да се харесате.

Незабавно си вземи нов любимец. Нашето куче почина онзи ден. Болката е огромна. Вчера си взехме нова душица. Нищо не може да замени нашият верен приятел, който загубихме, но присъствието на малко кученце в дома, което има нужда от внимание и ласки, запълва донякъде празнината и прави болката по-поносима.

И моят домашен любимец почина на скоро, сега ще ти кажа какво направих аз. Отидох при любимия си човек изплаках болката и накарах да махнат всички вешти който да ми напомнят за него. И после каквото стане стане !

Далматинката вече си има нов дом.

Но, опечален, можеш все пак да видиш линка, който ти дадох- там има информация за много други кучета пак в изолатора, има и доста снимки.


-------
Заето давам...

това да махнеш всички вещи които напомнят на любимеца ти не го разбирам, аз съм даже противоположност на тебе, стените ми са окичени с нейните снимки, навсякъде има от нейните бели косъмчета и нарочно не мета и не тупам одеалата за да ми напомнят по дълго за нея , аз просто не искам и не мога да я забравя , просто адски ме боли че вече я няма и никога повече няма да сме заедно.....дано си ме разбрала

И аз съм така след загубата на моя санбернар!Искам да ми напомня всичко за него,така сякаш ми е по-леко!И ако си взема куче пак ще е мъжки санбернар и пак ще се казва Майк!Но всеки има различно усещане за нещата и реагира по-различен начин.Въпрос на психика!!!