Исках да споделя с вас този хубав и нагарчащ разказ на Алек Попов, който много харесвам.

Да нахраниш звездното куче
Алек ПОПОВ

Представете си, че сте улично псе. Най-обикновен помияр. Обзалагам се, че поне веднъж в живота си сте се чувствали по този начин - дори най-преуспелите от вас! И така, подскачате си на четири лапи, въртите опашка край боклукчийските кофи и гоните женските, огласяйки с бодър лай спарената градска нощ. Внезапно ви заслепяват ярки фарове, скърцат спирачки. От черната камионетка изскачат двама дангалаци с мрежи и след броени секунди сте в ръцете им. Отнасят ви нанякъде, заедно с още десетки примрели от ужас ваши събратя. Натикани сте по разни клетки. На сутринта минават хора с бели престилки и ви оглеждат. По някаква причина избират вас - може би заради оня влажен поглед и пухкавата козина. Отношението е изненадващо добро: хранят ви редовно, къпят ви, обучават ви на всевъзможни умения. Нищо от мрачните ви предчувствия не се сбъдва. Често ви глезят. Привързвате се към тях, а и те към вас. Май сте ударили джакпота на голямата кучешка лотария. Докато един ден...

Датата е трети ноември, 1957. Място на действието: Байконур. Ако още се чудите: изтеглили сте късмета на кучето Лайка, известно още като Кудрявка, а по света кой знае защо с името Мутник... Порода хъски с уличен примес, Лайка е първото живо същество, изстреляно в Космоса. One-way ticket! Лайка естествено няма представа за хитрия замисъл. Скача в кабинката, връзват я. Всичко е репетирано многократно, включително фаталното затръшване на люка. После става ужасяващо тихо. Обратното броене започва. Някъде в подножието отеква страхотен тътен. От улиците на Москва до космическата орбита остава един последен скок.

Легендарната Лайка отдавна е заела подобаващо място в пантеона на модерната епоха. Умната й муцуна надзърта от страниците на учебници и енциклопедии, дори от пощенски марки. Наред с останалите космически герои този митологичен образ се е врязал завинаги в паметта на детството ми. Фактите, свързани с него, обаче винаги са ми убягвали. За това малко се говореше. Митът за храброто куче, сбъднало вечната човешка мечта, беше изтласкал дълбоко на заден план съпътстващите го срамни обстоятелства. „Спутник 2“ не разполага със спускаем апарат. Лайка е единственото живо същество, запратено в Космоса с пълното съзнание, че няма да се върне. Мисията е подготвена за рекордно кратък срок - четири месеца. В бързината на космическата надпревара време за луксове и глезотии няма. Капсулата е снабдена с храна и вода за шестнайсет дни. Колко дълго е изкарала в Космоса Лайка, доскоро беше загадка. Липсата на адекватна информация, присъща за съветския PR, подхранва години наред спекулации относно края й. Според една от версиите последната дажба съдържала отрова, която завинаги щяла да я приспи. Според друга, кучето загинало от студ и задушаване, след като животоподдържащите системи излезли от строя. Сведенията, изплували напоследък от архивите на съветската космическа програма, хвърлят нова светлина по въпроса. Лайка предала богу дух още на петия час след старта от страх, прегряване и стрес. Всъщност, като се позамисли човек, няма нищо по-логично от това. Ужасът да се рееш в празното, без да разбираш защо си тук, какво те очаква, болката от предателството, усещането за абсолютна самота едва ли могат да се опишат. Можем да ги изпитаме само насън като кошмар. „Колкото повече време минава, толкова повече съжалявам... Не трябваше да го правим... Не научихме нищо съществено, което да оправдае смъртта на кучето“, признава ученият Олег Газенко, участвал в подготовката на експеримента.

Дали това ще бъде краят на мита? Едва ли... Травмата, белязала първите стъпки на човечеството към звездите, ще остане завинаги в подсъзнанието му, откъдето ще продължи да изпраща неясни сигнали за вина като далечен квазар. Импулсите й достигнаха до мен по-силни от всякога, докато наблюдавах по телевизията останките на совалката „Колумбия“, пресичащи синия небосклон на Тексас. Днес, седмица по-късно, коктейлът от образи и емоции постепенно се избистря, а съзнанието ми е обсебено от нов мит. Виждам едно самотно куче, което неуморно обикаля около малката ни планета, на границата между пустотата и живота. То се явява на всеки, който се завръща от пътешествие в Космоса, в мига, когато корабът му навлиза в земната атмосфера, обгърнат в пламъци. И лае яростно. В този критичен момент трябва да му дадеш нещо. Някаква частица от себе си, която ще нахрани самотата му поне за малко. Иначе ще те захапе.

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

Много тъжно. Знаеш ли, не винаги е полезно човек да се задълбочава в същноста на нещата-става ти много тъжно, колко много си лъган и колко много те лъжат и сега за велики работи, при всички случаи сме манипулирани от някого. Истината винаги излиза наяве много късно. Много малко хора имат свое мнение и държат на него. Ние съдим за информация вече "обработена" и предсавена за нас, а каква е истината-не си бил там и вярваш на врели-некипели представени за простолюдието. Ако ти разкажа как са ме разпитвали на комсомолски и партийни събрания и ми проверяваха знанията по конгресите...за да изляза от СССР в България...сега ще ти е много смешно, но тогава беше кошмар-все едно си престъпник...по-добре да мислим само за хубавите работи

...колко кучета са загинали докато това излетя в космос

Слава богу, тези години не си ги спомням много-много.

Постнах разказа тук, защото е красиво написан. А дори и тъжно красивото нещо е хубаво.

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

Лайка е загинала 30 минути след излетяването. Съжалявам. По него време бях на крехка възраст и нямах представа за смъртта. Пък и не можех да свържа космоса със смърт. От цялата история на космическите полети на съветския съюз, тази е най- покъртителната след историята на смъртта на Юрий Гагарин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не говоря за смърта на едно куче или един човек, а тия кучета и хора които са в сянка, за които много от хора даже и не предполагат че са съществували, върху които е правено пробни полети и изследвания - за мен лично е много тъжна история. Чак сега се изнасят данните за екипажи и техните съдби, които са участвали в подготовката- с други думи изпитатели. Красив полет на един човек струва страшно скъпо- колко съдби са унищожени.
Съжелявам, че развалих на Вас хубавото настроение -това е самата истина

Това е едната страна на медала.....като, например, пирамидите-прекрасно съоръжение, но колко живота струват???

ахм мразя хубавите разкази
и ... глупостта

Коте на 3 седмици си търси дом

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаем, че мразиш много неща, а какво обичаш ?

This is a strange flight
I'm taking
My dream's will
Carries me along

ике , грибо, локи, гарфилд, клео, силвестър(когато не ме хапе),бета и още много
тук на въпроса кой де
а за какво ... шоколад, готина музика, работата ми(?''')



Коте на 3 седмици си търси дом

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите