Здравейте! Искам да заплодя зайчето си.Знае ли някой нещо по темата?

НОВОТО ДОМАШНО ЗАЙЧЕ – ЗАЙЧЕТО ДЖУДЖЕ
ПРЕДПОЧИТАН ГОСТ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ

Домашното зайче е селекционирано в по-ново време. Само преди около 30 години първи холандските зайцевъди популяризираха "джуджетата". Днес малките домашни зайчета са едни от най-любимите дребни животинчета навсякъде по света. Много са причините за тази голяма привързаност, която подтиква децата да искат "зайче".
Домашните зайчета се гледат лесно. Те се чувстват добре навсякъде и вътре в жилището, и на балкона, и в градината, при условие че им е предоставено достатъчно пространство за движение и често се занимавате с тях. Храненето на малкият гризач не представлява проблем и освен основните изисквания зайчето не се нуждае от ежедневни грижи. Това е от съществено значение най-вече от родителите, които се опасяват от загуба на време и средства.
Сравнително дългата продължителност на живота на зайчето 7-8, а често и над 10 г е гаранция, че след 2 г няма да има сълзи заради загубата на любимото животинче, както обикновено става при много други домашни любимци. Често се случва закупеното през детството зайче да доживее като стар приятел във вече зрялата възраст на човека.
Подобно на хората и зайчетата са активни през деня, т. е. те искат да се грижим и играем през деня. Вечер и зайчетата са уморени, така че децата могат да спят необезпокоявани, въпреки присъствието на зайчето в стаята им. За децата и особено при по-малките от тях, които са и по-несръчни, от значение е и големината на зайчето, тъй като те могат да го носят на ръце без да се уморяват, само животинчета с определена големина и тегло както и същевременно те трябва да са достатъчно издръжливи, за да понесат без нараняване едно падане например. Домашното зайче в голяма степен отговаря на тези изисквания, независимост че все пак неговата гъвкавост не може да се сравнява с тази на котката, която винаги се приземява на четири лапи. За децата, а навярно и за възрастните, особен интерес представлява "способността на зайчето да учи". Това му дава възможност да запомня команди, по които да прескача препятствия или да се изправя на задните си крачета.
И не на последно място зайчето е приятна гледка за очите. Пропорциите на главата с късите уши, големите тъмни очи и характерната душеща муцунка извикват у всеки чувствителен човек майчинска загриженост, така че при вида на животинчето постоянно се чувстват определения от рода на "сладко" и "мило". От опит знам, че почти няма човек, който да не пожелае да погали или да вземе в ръце пухкавото бяло създание.
И така налице са много добри основания за отглеждане на този симпатичен гризач. Настоящата статия е предназначена за всички, които намират радост в отглеждането на домашното зайче и се нуждаят от помощен справочник, към който да се обръщат при всички възникващи въпроси. Произход и развитие. На домашното зайче.
Днешният питомен заек, "по-големия брат" на вашето животинче, произхожда от дивия заек с латинското обозначение "Oryctootagus cuniculus", което в превод означава: "заек, копаещ подземни проходи". Впрочем: Опитите да се изтъкне родствената връзка с полския заек са неоснователни, тъй като последният принадлежи към друг род в семейството на зайците /Leporidae/. И ако поради тази широко разпространена заблуда дори и в специализираните магазини за животни ви предлагат млади "полски зайчета - джуджета", можете да бъдете напълно убедени, че се касае за млади домашни зайчета. Родът "полски заек" обхваща толкова големи различия във външния вид и поведението, че дори не е възможна и често описваната кръстоска между него и домашния заек.
И така дивият заек е прародител на днешният домашен заек, независимо че често не съществува прилика в окраската на козината. Той представлява заек с тегло от 3 до 5 кг., с "натурален" цвят на козината, като сравнение с нашето домашно зайче дребосъче е по-голям и носи еднородна жълто кафява окраска, която от долната му страна преминава в бяло. Този вече наш познайник произхожда от Иберийския полуостров. Оттам той се е разпространил почти по целия свят.
Първоначално хората са използвали заека за храна под формата на вкусно печено, но това е станало хилядолетия след появата на първите домашни животни. Той е бил привлекателна ловна плячка, която много скоро в резултат на целево залагане на капани в подходящи райони винаги се е оказвала на "разположение". Тъй като този способ на снабдяване с месо не е бил работа за всеки, хората са пристъпили към отглеждане на зайците в оградени парцели в т. нар. заешки градини. Още на този етап от единия тип див заек започва да се очертава отделяне по цвят и големина. Действителното начало на развъждането на различни породи е станало възможно с опитомяването на заека и отглеждането му в зайчарници. Определени предпочитания на стопаните и желанието им да притежават по-едър заек, който дава повече месо, стават фактори за непрекъснато диференциране на зайцевъдството. Основата на много от развъжданите днес породи е поставена през средновековието предимно в манастирите, където много целенасочено са се използвали само отбрани, съответстващи на идеала екземпляри за развъждане.
Днес разполагаме с богато разнообразие от селекционирани породи от едрите зайци, които на тегло надхвърлят 7 кг, рунтавите зайци и накрая пигмейските породи, които удобно могат да се носят на ръка и към които принадлежи и вашето малко другарче. Разбира се тези дребосъчета са се появили не като месодайни животни или заради козината им, а демонстрират стремежа на много зайцевъди да пренебрегнат полезността заради външния ефект. Зайчетата- джуджета спадат към тези, ако можем така да ги наречем "състезателни селекции", чиято основна задача е да забавляват хората като вас и мен, без да са "от полза". Тези от вас, които полагат достатъчно грижи за зайчето си и внимателно се отнасят с него, ще изживеят много радостни мигове и приятни моменти със своя нов домашен любимец, нещо което не може да се купи на никаква цена. Ето защо аз съм благодарна на селекционерите на зайчето джудже, тъй като те са направили възможна появата на "зайчето играчка". Размисли преди покупката.
Ако вече сте решили да си вземете зайче за себе си или вашите деца, и в двата случая навярно предварително сте позамислили дали желанието да си имате малко домашно зайче е изпълнимо или не. Тези предварителни размисли са важни, тъй като независимо от факта, че нашето зайче е един от най-непретенциозните и при това не много скъп домашен любимец, като при всяко друго животно трябва да сме наясно, че преди покупката даже и на "безпроблемно" животно трябва да се обмислят няколко неща: Разполагаме ли с достатъчно място за подслоняване и извеждане на зайчето?
Ако обитавате къща с двор или част от градина вие разбира се имате идеалните условия за вашия домашен любимец. Безпроблемно е и приютяването в жилище с тераса или с балкон. Ако живеете в тясна градска квартира, зайчето трябва да може свободно да се разхожда из жилището, съобразно потребността му от движение. При това не бива да се разстройвате твърде много от замърсяването, издрасканите тапети или мебели! Имаме ли достатъчно място за животното?
Зайчетата са активни през деня и стават напълно общителни и доверчиви ако по-често можете да се занимавате с тях. Ето защо през деня животното се нуждае от компания, някой който разполага с достатъчно време, за да се грижи и да играе с него. При положение че през целия сме извън дома или сме професионално заети, можем да си помислим дали да не си вземем две зайчета. Кой ще се грижи за зайчето?
Обикновено зайчето се купува за деца, които не са имали възможност сами да отглеждат и да се грижат за някакво животно. Ако от самото начало карате децата да се включват в грижите за малкия гризач и да ви помагат, те със сигурност много скоро ще се научат правилно да се отнасят с него. Никога не бива да оставяме детето само да се грижи за своето животно, преди то да е получило съответните указания и инструкции. Само когато зайчето се храни нормално и правилно, клетката му се почиства при нужда и играейки с него, не го стряскаме и плашим, то може да стане любим "член на семейството". В случаи, че животинчето е предназначено за по-малко дете, трябва да имате в предвид, че домашното зайче въпреки здравото си телосложение може лошо да се нарани при падане. За съжаление това често се случва при деца под 6 г, тъй като те не са в състояние правилно да постъпват с животното във всяка ситуация. Наред с това те все още не са развили достатъчно добре необходимото при отглеждането на всякакви животни отговорно съзнание. И в този случаи родителите следва да поемат основната част от грижите за зайчето. Къде да оставим зайчето през отпуската?
През отпуската е важно или да настаним животните у познати, или пък някой да го наглежда на всеки два дни. Въпреки, че вторият вариант е осъществим благодарение на предлаганите на пазара хранителни автомати и по-големи поилки, все пак аз бих искала да препоръчам да оставите зайчето в друго домакинство, за да осигурите постоянен контакт с животното и заболяванията му веднага да се откриват. В този случаи зайчето не приема твърде зле смяната на хората, които са грижат за него. Ако не разполагате с нито една от посочените две възможности, трябва да потърсите други предложения за подслон на животни. В наше време е напълно възможно зоомагазинът, от който купувате своето зайче, да предлага услуга приемане на зайчето в своите помещения по време на вашата отпуска. Тази възможност заслужава да се спомене, именно защото можете да бъдете сигурни, че за животното ще се полагат професионални грижи. Още при покупката се информирайте за подобна оферта и ако приемането е възможно, от рано резервирайте място, тъй като тази ваканционна услуга се предлага рядко и поради това обикновено се изчерпва бързо. За по-голяма сигурност поискайте да ви дадат тарифата за за гледане на животното за един ден.
Втората алтернатива е да дадете зайчето на пансион в някое специализирано за целта заведение. Срещу определена дневна такса животното ще бъде хранено и почиствано. Когато всички въпроси са изяснени и вие сте твърдо решени да си гледате зайче, преди самата покупка трябва да се помисли и реши въпроса с неговия подслон. Категорично трябва да се отхвърли непрактичното временно убежище за първите дни както от хигиенични съображения /дъното на картонената кутия е пропита с урина/, и по технически причини /зайчето ще прегризе картона и ще изскочи навън/. Малко по-нататак в статията ще разберете как да подслоните вашето зайче. У дома се настанява зайче!
Настъпил е решителният ден. Сега цялото семейство трябва да избере новия домашен любимец.
Съществуват две сигурни възможности да попаднете на младо и здраво зайче. За целта трябва да купите зайчето или направо от зайцевъда, който охотно и подробно ще ви информира по въпросите на покупката и поведението на зайчето, или пък се насочете към някой добре поддържан зоомагазин. И двете възможности ви дават гаранции, че действително ще получите животното, което сте искали.
След като се спрете на някое от животните, накарайте продавача да определи пола му, което в последствие може да се окаже много важно във връзка с покупката на второ животно другарче от същата порода. По разстоянията между ануса и гениталния отвор продавача ще различи дали сте си избрали мъжко или женско зайче. По-късно сами ще можете да го определите, тъй като тогава тестисите на мъжкия заек ясно се открояват на слабините му. Зайчето трябва да е здраво!
Осведомете се за възрастта на екземпляра, който сте си избрали, тъй като като животното, което е по-малко от 5 седмици, е било отбито от майката твърде рано и все още не е в състояние да се храни самостоятелно с твърда храна. Тези малки "пухени топки" са потенциални жертви на всякакви болести, тъй като те не се снабдяват с необходимите имунни вещества, които при нормални обстоятелства получават посредством майчината кърма. Ето защо, за да си спестите ненужните притеснения и страхове, купете си зайче на 6 седмици, което е не по-малко сладко и пухкаво.


Нормални мерки / показатели на здравото домашно зайче.


Брой зъби. 8 предни 4 задни
Брой на цицките. 8 при женските
Нормално тегло. 1200 г до 1500 г
Дължина на ушите. Най-много 7 см
Големина. Около 30 см по дължина


Здравото зайче бебе е жизнено, чисто и има напълно цилиндрично телосложение, т. е. предната му част е също толкова широка, колкото и задната му част. Трупът трябва да изглежда компактен, без да стърчат ръбове от издадени кости. Когато зайчето се изправи високо на задните си крака, предните му крака са разположени направо и успоредно едно до друго. •
Кръглата глава е като присадена на трупчето без шия. Линията на гърбът образува лека дъга, която не се прекъсва от изпъкнал кръст. •
Ноктите са безцветни, а при екземплярите не албиноси те са кафяви "Опашчицата", правилно обозначавана като "цвете" пухче е захваната леко за тялото и се държи изправена. •
Козината е гъста и плътна. Когато я докосвате обратно на растежа на косъма, поради добре развитата долна вълна космите не се връщат веднага в нормалното си положение. Слепвания и нечистотии по козината на дупето и корема са показатели за разстройство! В никакъв случай не бива да купувате изтощено от диария зайче. •
Очите трябва да са ясни и чисти и не бива да сълзят. •
Носът също така трябва да е сух и без секрети и преди всичко зайчето не трябва да киха непрекъснато. •
Заешките уши са много подвижни и чисти. •
Важно е добре да огледате зъбите: Те не бива да са твърде дълги, извити или израснали накриво, тъй като в противен случай зайчето ще се храни трудно. И тъй като вие търсите компаньон, а не топ модел, потенциален победител в киноложки изложби, не бъдете твърде придирчиви и най-добре си вземете животното, което лично на вас ви се струва, че е най-симпатично и сладко. Породисто зайче или смешен мелез.
Домашните зайчета, които понастоящем се предлагат на пазара, спадат към породите "Хермалин" или "цветни джуджета". Зайчето Хермалин е изцяло бяло животно /албинос/ с идеално тегло 1000 1200г. Ушичките, които едвам се подават от козината, са с дължина най-много до 5 см. Поради липса на пигменти очите му не са кафяви, както при екземплярите не албиноси, а са червени или сини. При това червено оките са от по-добрата селекция. Впрочем тези албиноси рядко се предлагат в специализираните зоомагазини, тъй като поради еднообразната си окраска и цвета на очите тези животни са малко привлекателни за децата.
Повечето от предлаганите в зоомагазините цветни джуджета притежават окраската на "породистите" зайчета. Те се разпознават по белия си цвят като цяло и тъмно обагрените места по носа, ушите, крайниците и опашката. Освен това има и "Hototfarbzwerg". Той също така е бял, има обаче тесен тънък кръг около очите, поради което за радост на децата изглежда като гримиран. Кафявото зайче "Marder", което обичайно е с по-тъмна окраска по муцунката, ушите, лапите и опашката, също така често се намира в специализираните зоомагазини. Много се търси също така "джуджето чинчила" "Zwergchinchilla", което заради фино прошареното си черно бяла козина изглежда като посребрено. Откъм корема то е снежно бяло.
Впрочем повечето от предлаганите на пазара домашни зайчета са с отклонения в окраската си, които обаче в известна степен са желани от развъдниците, и обикновено мелезите са с най-красивата окраска. Тъкмо цветното джудже "Marder" с петно на носа или пък цветното джудже "Аляска" със своето наситено черно одеяние, дръзко "осквернено" от няколко бели косъма", обикновено изглеждат двойно по-привлекателни и симпатични в сравнение с един образцов, но донякъде скучен цветен пигмей.
Ако искате да проучите към коя порода едри зайци се отнася вашият в повечето случаи пъстрия скокливец и дали оцветяването по-различните части на тялото са присъщи на чистокръвната раса, трябва да си намерите специализирана литература за породите зайци.
Но да се върнем отново към вашите желания при покупката: За да сте сигурни, че вашият любимец не ще се превърне в някоя едра порода зайци, следва да измерите дължината на ушите: Максималното разстояние от основата до върхът на ушите не бива да надхвърля 7 см. Само в този случай можете да сте сигурни, че вашето зайче джудже няма да се развие като "великан". Не бива да разчитате само на късмета и щастливото попадение! Моят собствен опит в това отношение беше, че след два месеца купеното от мен пухено клъбце се превърна в млада зайка от категорията на средно големите породи. Преди да се отправите към къщи с кутията с новата си придобивка, заради здравето на животното трябва да се осведомите с какво се е хранило то досега. По този начин си спестявате на следващата сутрин да се изправите пред усложнения, например разстройство. Впрочем не бива да се оставяте да ви убедят, че зайчетата не се нуждаят от питейна вода. Животните трябва да получават вода при изхранването с готова фабрична храна. Колкото и големи количества да давате на вашето зайче, те не могат да компенсират голямата нужда от вода, породена от сухия фураж. Ето защо се погрижете вашето зайче да има винаги прясна вода. Привикване.
Следват няколко съвета как да се държите с новозакупеното или с по-старото зайче:
За да спечелите бързо доверието на вашата нова придобивка, трябва да се държите със зайчето, както впрочем и при другите животни, спокойно и с много обич. През първите дни вашето дребосъче трябва да свикне с новото си убежище, както и с евентуалните "нови членове на семейството" други домашни зайчета или морски свинчета. През тази фаза на адаптиране не бива да извеждате зайчето от клетката му, където то се чувства на сигурно място. Вместо това подхвърляйте на новодошлия лакомства в клетката му и тихичко му говорете. По този начин зайчето ви възприема като безопасни, тъй като то не е насилвано или пипано. За зайчето вие представлявате нещо много приятно, което раздава лакомства. Затова то самото ще потърси контакт с ръката ви. Сега вече можете лекичко да го погалите и ако сте достатъчно предпазливи да не го уплашите, то няма да се противопостави на този контакт.
Никога не бива да забравяте първичния страх на зайчето, което трябва да бяга от враговете си, за да оцелява. Не бива светкавично да протягате ръце към бедното създание, защото то с право ще се свие като пред граблива птица и в резултат на няколко дни ще се превърне в кълбо от нерви. За да извадите спокойното животно от клетката, използвайте един от двата начина за вдигане на зайчета, които са описани по-долу. Когато тилната гънка още не се напипва добре е при малко или болно животно да го хващате през корема! И когато го държите в ръце, когато сте го пуснали на свобода, неопитното младо животно не бива изведнъж да се подлага на стрес посредством твърде много впечатления. Ето защо през първите седмици избягвайте да показвате новата си придобивка пред широка аудитория, тъй като новото животно няма да бъде оставено на мира. По-късно всеки жизнен дребосък ще се научи как да се брани от прекалената натрапчивост, но боязливия младенец не притежава тази самоувереност. Впрочем не бива дълго да чакате, когато някакъв "враг" на зайчето, например вашето куче или котка трябва да свикнат с него. Внимателно наблюдавайте "хишника" и не оставяйте зайчето без надзор, когато то е на свобода, ако поведението на месоядното животно все още не е ясно и еднозначно установено. Ако се окаже, че вашето мъниче се възприема като специален деликатес, в негов интерес и да го махнете или задържите, но при условие че вземете основни мерки за сигурност. Тъй като втората възможност означава доживотен затвор в клетката, по-доброто решение е да дадете животинчето на други приятели на животните, при които подобен проблем не съществува.
Дали вашето зайче се ориентира добре в клетката, възприема ли то тази среда както преди това в своя кафез, се познава по една жлеза, която се намира на долната челюст. По това време значително нараства и неговата самоувереност. Понякога може да се случи вашия скокливец да прояви нахалство и да захапе нещо. Обикновено грешката са отстранява като го упрекнете със строг тон, но ако това не помага, хванете напълнила за гънката на тила и го върнете обратно в клетката. Едно то неприятните качества на зайчето се поражда от неговата закачливост: то се хвърля да улови с уста този, който се грижи за него, или по-бързо движещи се предмети. Това несвойствено поведение се предизвиква от това, че на животното се показва някакво лакомство и веднага след това му се отнема. С право раздразненото животно се ядосва и се опитва да захапе лакомството и да го защити от натрапници. Също така когато зайчето бъде хванато натясно, така че да няма никакъв изход да се измъкне, то може и да се опита да захапе в пристъп на отчаяние. Това се случва много рядко, но е важно да знаем защо в извънредни ситуации животното може да се държи и по този начин. НОВИЯТ ДОМ. Подходящата клетка е едно от най-важните условия, за да бъде вашето зайче здраво и да се радва на дълъг и добър живот. В едно добро убежище животното трябва да се чувства в безопасност и същевременно да може да бъде хранено. По този начин заешката клетка се превръща в място, подобно на подземните бърлоги на дивите зайци, които живеят на свобода. За да отговаря на тези изисквания, жилището на зайчета трябва да бъде с определена конструкция и да е разположена на подходящо място. Преди да ви информирам за различните варианти и изпълнения на убежището на зайчето, искам отново да ви върна към препоръката още в глава "Размисли преди покупката". Първо клетката а после зайчето. Обикновено не си даваме сметка колко е важно, пристъпвайки към покупка на някакво животно, преди всичко да сме осигурили неговия подслон. Наред с неприятните ни впечатления от зайчето, което ще прегризе картонената кутия и ще се измъкне навън, както и от влажните петна по килима поради липса на водонепропусклива основа, самото животно ще запази своя плахост по-продължително време, тъй като само за няколко дни то ще бъде премествано поне два пъти. При всяко местене зайчето се оказва на непозната територия, която го плаши. По принцип две са възможностите за приставане на домашното зайче: в клетка която се държи вътре в жилището или във външен кафез. Подходящата заешка клетка за дома. Може да купите готова вътрешна клетка от магазина или с малко повече сръчност бързо и евтино сами да си конструирате и направите такава. И в двата случаи размерите на основата трябва да са 70-35 см, тъй като по-малката клетка значително ще ограничава свободата на движение на животното. Височината следва да е 40 см, за да може зайчето да се изправя на задните си крака. Не съществуват ограничения за по-големи размери и не можете изцяло да разгърнете конструкторските си умения, в случай че сами майсторите клетката на зайчето. Да видим какви модели се предлагат на пазара: Препоръчително е да купите клетка, която е снабдена с водонепропусклив леген, устойчив на течности с висока температура и дълбок поне 8 см. По този начин решавате проблемите с неприятната миризма от попилата урина и свързаното с това развитие на болестни микроорганизми. При наличието на подобен леген много лесно и основно се дезинфекцира с горещи разтвори, което е задължително след прекарано заболяване. Препоръчаната дълбочина се обуславя от това, че вродената си потребност да рие и да дращи, като и поради безгрижното подскачане насам натам, зайчето лесно ще изхвърля насипната слама от клетката. Обикновено клетките, които се предлагат в зоомагазините, в голяма степен отговарят на тези изисквания, тъй като пластмасовите легени имат всички предимства. И по отношение на горната част на клетката трябва да се вземат под внимание някои основни правила, особено като се има в предвид, че при надстройката съществуват големи различия в годността. По принцип решетката трябва да е направена от неръждаем материал и то така, че да може да се почиства безупречно. Един специален съвет: За да се ограничи появата на ръжда по особено застрашените долни разпънки, препоръчваме кафез, чийто пластмасов леген е леко издаден встрани, като по този начин решетката не започва, както обикновено, направо от височината на основата на легена. Поставена върху тези первази решетката не е в досег с влагата и сламата, което донякъде я предпазва от ръждата. Боядисаната решетка е за предпочитане пред металния блясък, който след известно време започва да ръждясва по местата на заварките. Клетката трябва да се затваря с капак отгоре, който се вдига и сваля. Зайчето, особено добре гледаното мъниче, е в състояние да подскача на височина 80 100см и поради това то може да преодолее без никакви усилия височината от 40 см. Клетката трябва да се отваря посредством вдигане на покривната решетка, за да можете лесно да хващате вашето мъниче и да го изваждате без опасност от наранявания. Обърнете внимание на стабилното затваряне на капака, тъй като едно решително зайче може да се измъкне навън и през капак, който е заключен само от едната страна. Настойчиво ви съветвам да не се подлъгвате по-специални оферти с отстъпка, които имат малки отвори отпред. Клетка с подобен отвор не е предвидена за зайче. Животното е твърде "опърничаво" и може да се нарани, когато се издърпва през отвора. В заключение можем да обобщим, че съвременните клетки са подходящи жилища за вашето зайче. Единственият недостатък е цената, която за съжаление може да се окаже двойно по-висока от цената на самото животинче. Алтернативата е тогава сами да си измайсторите клетка.
Как да си направим клетка за зайчето. Не е нужно клетката, която се държи вътре в къщи, да бъде със специална изолация и защита от натрапници. С малко повече сръчност можем сами да си измайсторим подобна клетка. Най-добре е така да конструираме кафеза, че той да се състои от горна и долна част. Основният материал е дърво, достатъчно здрава и целесъобразна гъста телена мрежа, както и покривна мушама или поцинкована ламарина, която се поставя на дъното, за да го направи водонепропускливо. Основата на клетката образува нейното дъно. То се снабдява с рамка, висока минимум 8 см, за да не може зайчето, риейки и ровейки, да изхвърля всичката слама. Този сандък се уплътнява със съразмерно пасваща ламарина или за по-лесно с покривна мушама. Покривната мушама се опъва също така и по краищата. Тя предпазва дървото от изпражненията и зъбите на животното. Прекъсването на покривната мушама по ъгловите сглобки може да се избегне, като се подложат триъгълни дървени трупчета /первази/. Препоръчваме също така ъглите да се покрият с дървена летва, защото в противен случай зайчето пак ще изтръгне покривната мушама, гризейки си само за удоволствие. Използваните летви и всички останали дървени части трябва да бъдат импрегнирани, за да се противодейства на гризаческата стръв на вашия "дългоушко". Горната част на убежището, което ще инсталираме в жилището, трябва да е с добра видимост от всички страни. Тя се конструира с телена мрежа и четириъгълни дъски от твърдо дърво. Най-напред изготвяме четири рамки, които представляват четирите стени. От вътрешната страна на рамките закрепваме телената мрежа. След това с винтове за дърво завиваме рамките към основния сандък. За капак служи петата рамка, която се закрепва с клавирна панта и е снабдена с кука за отваряне. По този начин капака се отваря нагоре като при купените кафези. Готовата "надстройка" просто се поставя в "основата". Стопанинът на зайчето трябва да може лесно да борави с ключалката на тази клетка, което обаче не бива да важи и за зайчето. След като сте свършили с изработката, непременно проверете още веднъж за стърчащи пирони или трески. Често се случва саморъчно направените клетки отвън да изглежда много шик за разлика от доста претупаната изработка от вътрешната страна. Не само дългоухият обитател, но и вие самите можете да се нараните от стърчащите парчета мрежа и т. н., когато изваждате животното или почиствате клетката. Когато понякога изваждате зайчето на полянка, бихте могли да използвате мрежестата надстройка на саморъчно направения кафез като "подвижен кафез" за тревата. Впрочем, ако за вас миризмата на импрегнираното вещество е приятна, не забравяйте, че вашият малък гризач и твърде чувствителен. Ето защо свежо боядисаната заешка "квартира" трябва добре да се проветри, преди отново да върнете вашия любимец в нея. Подходящото място. И готвите, и самодейните заешки клетки за жилището не осигуряват затворено и изолирано пространство. Ето защо при разполагането им на определено място трябва да се внимава зайчето да не е изложено на течение. Тези животни много добре понасят температури под нулата, но постоянното течение предизвиква простудни заболявания. Правилното местоположение на клетката е на светло и проветриво място, практически достъпно за човека, който се грижи за зайчето. Избягвайте да държите зайчето в стаята на кърмачето или болният, за което навярно вече сте получили указания. Обикновено клетката се държи на пода. Ако обстоятелствата позволяват това, първоначално настанете животното малко по-високо като по този начин вие съществено ще ускорите неговото приспособяване и приобщаване към вас. Едно малко и беззащитно животно като нашето зайче естествено се страхува, когато вижда над себе си непознати същества, които на всичко отгоре искат и да го хванат. В началото е целесъобразно да се приближавате "на колене", тъй като по този начин в опитите си за контакт вие идвате повече отстрани а не отгоре. Тогава у зайчето не се поражда впечатлението за непосредствена опасност. Външният кафез. Външният кафез можете да изработите само собственоръчно, тъй като на пазара не се предлагат подобни съоръжения за единични притежатели на зайчета. Преди да се спрете на подобен кафез, добре още веднъж да претеглите и съпоставите предимствата и недостатъците на такава форма за подслон на зайчето: Навън зайчето е изложено на неблагоприятни климатични условия! За да бъде предпазено и защитено, конструкцията трябва да е масивна въпрос на средства и умения. И все пак зайчето, което се отглежда навън, е по-здраво и по-малко податливо на болести в сравнение с "нежните" стайни джуджета, което без съмнение е важно предимство на тази форма за подслон. Освен това не се усещат миризмите, които могат да се появят вследствие на хранене със зелеви продукти, нещо което касае стопанина, но не и "дългоухия". Ако предвидите скара за зайчето, разположена върху сюрме, в което да се събира урината и "нечистотиите", ще си осигурите още едно улеснение за по-удобно почистване. Трябва само да изхвърлите съдържанието на сюрмето и след като го застелете със свежа слама, отново го пъхвате пад скарата. Въпреки това обаче съществуват и недостатъци, с които трябва да се съобразяваме, особено ако отглеждаме само едно зайче. Външният кафез трябва да се държи на място защитено от непосредствените атмосферни влияния! Така например вратичката на кафеза не трябва да гледа на запад или на север главната посока на вятъра. Също така кафеза не трябва да се държи на припек или без засенчване, тъй като зайчетата страдат именно от горещината през лятото. Гъстата козина на зайчето пречи на нормалната топло регулация /изпотяване/, нещо което хората преодоляват просто като събличат част от дрехите си. Подходящо е да разположим външният кафез под издаден покрив или навес, който спира дъжда и преките слънчеви лъчи. Преди да изберете място за външният кафез, следва да обърнете внимание и на различните почвени условия под него според годишния сезон. Така например мястото, което през лятото е сухо като барут, през зимата може да се превърне в кална дупка и то само защото сте поставили кафеза на по-ниско място, където се стича повече дъждовна вода. В никакъв случай в кафеза не бива да прониква влага, защото дървото загнива, а зайчето може да се разболее от постоянната влага. Ето защо кафезът трябва да се повдигне на "крачета". Повдигнатия на високо кафез има и това предимство, че няма да ви се налага непрекъснато да се навеждате. Тогава могат и да се инсталират и междинни поставки, на които да държите фуража или другите принадлежности на зайчето. Срещу особено досадните насекоми колчетата се облепват с залепващи ивици. За да се направи жилището на зайчето достатъчно стабилно, колчетата се забиват в земята, като за целта те трябва да бъдат специално обработени, за да се предотврати преждевременното им изгниване. Можете да намажете краищата с катран или пък, ако не ви се занимава, направо да купите колове, импрегниране под голямо налягане. Постарайте се така да подберете мястото на външния кафез, че да можете да посещавате вашия любимец по всяко време на годината и деня. Мислете за възможността, ако сте пропуснали някое от храненията, то да може да се компенсира около 22 часа. Освен това, когато температурите са много под нулата, вие сигурно ще загубите всякакво желание да нахраните, да не говорим за игри с бедното създание. Изобщо добре трябва да се помисли за храненето през зимата, тъй като само след 15 минути водата замръзва до дъното на паничката. Понеже през зимата водата в поилките замръзва и те се пукат, трябва да се насочите отново към старата изпитана паничка за вода. Ето защо пътят от жилището до кафеза не трябва да е много дълъг, за да не се налага да ходите няколкостотин метра с купичка, пална с гореща вода, при това два пъти на ден! С оглед на всичко това най-подходящо е мястото до самата къща, където малкият скокливец не е толкова лесна плячка и за дребните хищници. И един последен съвет, който вероятно е извън обсега на вашите планове: Вашият кафез със сигурност не е "противен" наглед, но ако имате съседи, които са на друго мнение по въпроса, следва да преместите кафеза далече от очите им. Заешка покъщнина. С набавянето на клетката все още не сме решили всички въпроси, защото правилното и удобното подслоняване е възможно само с наличието на необходимото "вътрешно обзавеждане". Вашият скокливец ще се чувства най-добре върху мека и топла настилка. Тя му вдъхва доверие да се изтяга и търкаля. Освен това настилката прикрива изпражненията на животното. За да отговаря на тези условия, настилката трябва да е съставена от определени материали. Наред с най-често срещаните на пазара готови опаковки с дървени трици и стърготини се предлагат още торф, слама и понякога пясък, предимно за застилане на външният кафез. Не препоръчваме да се използва сено, тъй като някои животни го ядът дори когато то е замърсено. Съветваме ви да не постилате на зайчето само слама тя не попива урината и не поема миризмата. В този случай в мокрия ъгъл на клетката може да прибавите попиващ материал торф или трици. През много горещите летни дни посипвайте пясък в клетката на зайчето. Иначе пясъкът не е много препоръчителен, тъй като неговите спояващи свойства са незначителни и подобна настилка обикновено изглежда мръсна и създава усещане за студ. Храненето на животното се извършва само с подходящите панички. Впрочем модерния стопанин все по-вече се ориентира към използване само на хранилка за фуража, а водата се подава със специална поилка, приспособление удобно за вас и вашето зайче. Паничката за хранене трябва да е тежка, достатъчно широка, да не може да се прегризва и лесно да се почиства. На всички тези изисквания отговарят глазираните керамични чинии с дълбочина около 5 см. На пазара се предлагат специални панички, които са с по-голяма устойчивост и здравина. Не мислете, че можете да използвате чиния от сервиза за чай. Вашето зайче много лесно ще я замърси и прекатури. Неподходящи са хранилките от дърво или пластмаса, които зайчето с удоволствие ще изгризва. За да става храненето с груб или сочен фураж лесно и чисто, поставете в клетката ясла. Можете спокойно да си я закупите от някой зоомагазин. По-много прост, но ефективен начин, тя предпазва фуража от замърсяване, което е потенциален източник на зараза с паразити. Ежедневната потребност от вода, която зайчето не може да си набави от храната, трябва да се задоволява с помощта на поилка, от която жадния гризач да може да пие, колкото вода му е нужна. Паничката за вода, подобно на съда на хранене, не е много за препоръчване, понеже зайчетата и вашия любимец включително обичат да си играят с тях, като ги прекатури или пък ги цапат, "заривайки" ги. Ето защо поставете шише поилка, което наред с хигиеничните си качества има и преимуществото, че трябва да се пълни с вода през интервали от няколко дни. От предлаганите на пазара от собствен опит ви препоръчвам най-вече "шишето с двоен сферичен вентил", тъй като то е единствената поилка, която наистина не капе. Не купувайте поилки, които са с стъклена тръбичка често жадните животни захапват края със зъбите и той се счупва в резултат техните поривисти и неочаквано енергични движения. Подберете поилка с голяма вместимост. Много удобни са половин литровите шишета, които и аз самата предпочитам. По-малките поилки с форма на епруветка са предназначени по-скоро за хамстери и други подобни животни. Ако все пак се спрете на подобно шише, ще се налага ежедневно да го пълните с вода. В допълнение към тези приспособления препоръчително е да поставите в клетката дебела тояжка за гризане или дървено пънче, за да може зайчето да задоволява гризаческата си потребност върху подходящ предмет. Особено "вкусни" и безвредни са клончетата от кестен, върба и различни плодни дръвчета. Те не бива да са пръскани и обработени с химикали, тъй като зайчето изяжда отделни дървесни влакна, допълвайки потребността си от хранителни вещества, а не подходящите клонки могат да предизвикат отравяния. За да сме напълно изчерпателни стигаме и до солището, което закрепено с помощта на държало, следва да бъде неотменен елемент от оборудването на клетката. Макар и много игриви, зайчетата не са животни, които се нуждаят от играчки в клетката. Топката, която веднъж пуснах в клетката, предизвика у зайчето краткотрайни прояви на интерес. Само моята стара и малко агресивна зайка се бъхтеше систематично да прави на парцали и "зарива" топката от поропласт, единственото нещо, което зайчетата правят с досадните предмети в клетката им. Извеждане навън. Ако сте от щастливците, които имат градина, през топлите годишни сезони давайте възможност и на зайчето да се радва на това преимущество. Освен че можете да оставите животинчето на вън "под похлупак" и под надзор, което е описано по-подробно в глава "Грижи", можете да го оставите свободно да се движи в един ограден участък. Това заграждение може да се състои от отделни колове, опасани с телена мрежа, или от стабилна рамка с подходяща мрежа. И двете заграждения могат да се преместват според нуждата и затревяването. Обърнете внимание на това, че заграждението трябва да е достатъчно високо /поне 50 см/ и да е покрито отгоре. Понеже като пещерни животни зайчетата сами дълбаят своите жилища, те са много "сръчни" в прокопаването на дупки. Това може да доведе до продължителни акции за залавяне, поради което навреме трябва да се попречи на капането. Най-простия начин е да разстелете рядко изплетена телена мрежа, през която да се показват и улавят стръкчетата трева, но "риещата активност" на зайчето е достатъчно ограничена. Между другото: не се разваля и подържаната морава, страничен аспект, който ще успокои родителите, които работят и подържат градината. Алтернативата е лично да пазите и наблюдавате зайчето. Това съвсем не е погрешна стъпка, но ако ви кажа че едно от моите зайчета след двуминутно /!/ риене вече подскачаше навън, ще признаете, че тази възможност все пак е твърде утопична. Нито едно дете, а още повече възрастен човек, не е в състояние непрекъснато да бди над зайчето, без да се наложи да се отклони за няколко минути. Заграждението трябва да е удобно за отваряне от стопанина, както и да е достатъчно безопасно за зайчето срещу кучета и други хищници. Най-подходящ за случая е капак, който се отваря отгоре. На всяка цена при продължителен престой навън осигурете на животното укритие, където то да може да се приюти при неблагоприятно време. От само себе си се разбира, че заграждението се инсталира само върху тревни площи. Би било жестоко да оставите животното само върху гол камък, например на терасата, понеже оттам то може добре да се наблюдава. Не препоръчваме да оставяте зайчето, свикнало да живее вътре в къщата, да нощува на вън в заграждението. От друга страна домашното зайче, подслонено навън, е по-калено, но и то набива да се надценява и следва да се вземат мерки за по-голяма сигурност срещу проникване и му се набави достатъчно голяма защитна колибка. Кафезът за пренасяне. Не е абсолютно задължително да притежавате преносим кафез, но все пак трябва да знаете какво се разбира под този тип кафези. По принцип един подобен кафез е предназначен само за краткотрайно пребиваване на животното. От една страна той е удобен за притежателя, който няма да бъде принуден да транспортира зайчето в обемния си зайчарник, а от друга страна осигурява безопасност за дългоухия, тъй като стените го подпират и той няма да се подхвърля насам и натам. Преносимия кафез обикновено се използва на път за ветеринарния лекар, когато водим зайчето за оплождане или на изложба, като обикновено на вас ще ви се налага да го използвате само в първия случай. Транспортните кошници се предлагат на пазара или сами можете да си направите. Има плътни и прозирни кафези, като първите са по-практични. Следва да се обърне внимание на основата, която да съответства на зайчето, както и на достъпа на достатъчно въздух. В преносимия кафез се оставя храна и вода само когато зайчето се пренася на големи разстояния, тъй като водата обикновено се разлива от съда. За животното пребиваването в този кафез е твърде неудобно, за това би трябвало да го пренасяте само при наложителни ситуации. Понятно е, че не бива да оставяте зайчето в преносим кафез в горяща кола под изгарящите лъчи на слънцето. Почистване на клетката и хигиена. За да е здрав и жизнен нашият скокливец, всичките му кафези и оборудвания в тях трябва да се подържат чисти. Докато почистването на преносимия кафез се налага само след използването му, а при заграждението на открито то се състои само в преместването му на друго място след стъпването на тревата, почистването на обичайното убежище на зайчето е малко по-трудоемко. Насипната настилка трябва да се сменя 2-3 пъти в седмицата. При това изцяло се подменя настилката само в тоалетния ъгъл, докато останалата част в зависимост от степента на замърсяване може частично да се използва повторно. Най-добре е да използвате права лопата, защото с нея се достигат и ъглите и по този начин не се налага да се разглобяват частите на вътрешната клетка. Паничките и поилките се изплакват преди зареждането им. Ако използвате някакъв миещ препарат, изплакнете ги с чиста вода. При силно замърсяване с налепи от водорасли в поилката, тя се почиства с прилежащата четка за бутилки. Два пъти в годината клетката трябва да се дезинфекцира с някакъв домакински почистващ препарат. Правилно хранене. Зайчетата спадат към тревопасните животни /Herbivoren/. Ето защо при избора на храна трябва да внимавате вашия дългоушко да получава различни храни, за да не се разболее от приемането на хранителни продукти, които не се понасят от тревопасните животни. Обмяната на веществата при зайчетата изисква от храната да се получават белтъчини, въглехидрати (за сила) и мазнини в определено съотношение. Освен това заешкият организъм организъм се нуждае от минерали и витамини, без които правилната обмяна на веществата би била невъзможна. Потребността от отделните хранителни вещества зависи от продуктивността на животното. Така например една бременна женска или често използвания за разплод мъжкар се нуждаят от по-големи количества храна отколкото вашето домашно зайче, което вероятно няма да се развъжда. Вярно е също така, че повечето движения водят до по-голямо изразходване на енергия, но късите разстояния, на които подскача вашето зайче, не бива да се вземат под внимание в тази връзка. Ако обаче дресирате вашето джудже, следва да балансирате количеството храна съобразно по-високите натоварвания. Хранителните продукти, които са нужни за изхранването на вашето домашно зайче могат да се разделят в три основни групи: Концентриран фураж. Концентрирания фураж представлява първата група. Във всеки зоомагазин се предлага "ежедневна храна за зайчета" от различни производители. Съставките на тези храни са разнообразни и по състав са пригодени към потребността на зайчето от хранителни вещества. Концентрирания фураж съдържа овес на зърна или под формата на овесени ядки, изсушена царевица и евентуално малко количество ечемик и пшеница. Друг голям дял от концентрирания фураж е пресования (пелети), който обикновено е под формата на пръчици или колелца. Това е машинно пресован специален фураж, който е съставен от множество отделни съставки. Освен житото той включва трева, меласа (страничен продукт от производството на захар, със сладникав вкус), витамини и минерали, които са обогатени по изкуствен път. В зависимост от състава им цветът на пелетите варира от светло до тъмно зелен. Във фуражните смески, в зависимост от производителя, се съдържат незначителни количества пуканки, ориз, изсушени белтъчни съединения и "хрупкав хляб". Тези смески осигуряват на домашното зайче вкусна и разнообразна храна. в изсушен вид те са с продължителна трайност, само че щом са престояли повече от 6 седмици на склад, някои от съставките губят част от витаминозното си съдържание, например овесените ядки. Ето защо внимавайте за срока на годност, който трябва да е обозначен на опаковката, или ако купувате по-ефтин фураж, приготвен в самия зоомагазин, не пропускайте да се информирате за трайността на витамините. Въпреки, че готовия фураж с изтекъл срок на годност, няма да причини вреди, доколкото загубата на витамини се компенсира от друга храна, фуражът, който се рекламира по други причини следва да се изхвърли. Неизползваема е влажната, плесенясала и заразена с паразити храна. Инак не пакетирания насипен фураж, който се предлага в зоомагазините, по състав и качество е напълно равностоен на "специалната храна" на маковите фирми. Можете да спестите 30-40% от разходите, ако си купувате оттам "фураж в кесия". Разбира се, напълно е възможно сами да съставите храната на вашето зайче. За целта веднага ще изброим най-важните видове концентриран фураж: Овес (ядки или цели зърна); Царевица (изсушени зърна); Пресован фураж (пелети); Твърд, изсушен хляб. Ако отглеждате повече зайчета или освен тях имате и други гризачи, например морски свинчета, най-добре е сами да си смесвате фуражите. Зърното и пресованите продукти ще намерите на селскостопанския пазар. Предимството при подобно съчетаване на храната, е че можете изцяло да се съобразите с вкуса на вашите животни. Тук е валиден принципът, че колкото по-големи количества храна купувате, толкова по-малко плащате на килограм. Тази възможност трябва да се вземе под внимание, но не бива да се преувеличава! Нужна е все пак цяла орда животни за да се справите с 25

Редактирано от zoomaniak на 01.01.05 06:21.

кг., чувал фураж за зайци. А и не забравяйте срока на годност на фуража. Твърдия хляб е полезен за зъбите на зайчето. Вече споменатия твърд хляб, изсушен хляб се третира като добавка към храната. Понеже той е произведен от същите подобни фуражни култури, както и концентрирания фураж, хлябът представлява един по-облагороден фураж и за това съдържа същите хранителни вещества. Освен това той служи и като средство за изтриване на непрекъснато растящите заешки зъби, чрез гризането му. Но не бива да му се дава пресен хляб, причинява храносмилателни проблеми. Груб фураж. Втората група фуражни продукти е грубия фураж. Също като концентрирания фураж и грубия фураж е сух фураж. Той за разлика от богатия на калории концентриран фураж съдържа много по-малко хранителни вещества. Той не служи просто за снабдяване с хранителни вещества, а изпълнява и друга функция за гризача. Поради влакнестия си строеж грубия фураж е частично смилаем и служи на зайчето като баластно вещество. Тези баластни вещества са от жизнено значение за него, понеже като див заек то е било така подготвено, че да изяжда огромни количества богата на баласт храна, за да може изобщо да покрие потребността си от хранителни вещества. Вследствие на това храносмилателния тракт на зайчето е пригоден за смилане на обемни количества храна. Ако давате на вашето зайче само концентриран фураж, вие обременявате неговия чревен тракт поради липсващите баластни вещества, които заека сам си търси, когато е на свобода и е в естествената си среда. Болестите, които могат да се развият в резултат на подобно неправилно хранене, са запек и кампания. Основния груб фураж е сеното. В зоомагазините то се предлага като ливадно сено и се състои от изсушена трева, косена от морава. Други видове сено са люцерната, детелината (с високо белтъчно съдържание, да се дава само примесена с ливадно сено) и листната шума, както, подсказва името и се състои от изсушени листа. Освен това на селскостопанските пазари се предлага фуражна слама. Тази слама се състои от стъблата на житните култури и е много по-бедна на хранителни вещества в сравнение със сеното. По правило купувайте само овесена слама, тъй като на зайчето ви не ще се усладят другите видове слама. За цяла бала се нуждаете от сухо място, а и боклука е неизбежен, за това внимавайте при покупката. За това един съвет: след като купите бала сено я пъхнете в чувал и чак тогава срежете връвта. Така ще си спестите много ядове. Разбира се можете да се снабдите и със сено от фирмени производители, но само ако искате да платите повече пари. Със споменатото люцерно сено понякога можете да се снабдите и от селския пазар, но и от да се дава само комбинирано с ливадно сено или с фуражна слама и надали това представлява интерес за вас. Но надали някой ще складира бали със сено. Сено от шума можете да си направите сами, като шумата се разпростира като ливадното сено, обръща се и се суши на слънце. Шумата давайте на животните едва след 6 седмично сушене, за да сте сигурни, че е приключил процесът на ферментация. Трябва да се пристъпва към производството на подобно сено с внимание и само ако зайчето ви уважи вашия труд. Сочен (пресен) фураж. Третата група фуражни продукти е сочния фураж. Самото наименование подчертава, че този вид храна се намира в прясно състояние, поради което е с ограничена възможност за съхранение. И сочния фураж като грубия служи като баластно средство, но зайчето може и трябва да бъде хранено само със сочен фураж. Този вид изхранване не е невъзможен, защото в сочния фураж с високо съдържание се намират витамини и минерали, за нуждите на вашето зайче. В резултат на сушенето пресните растения губят голяма част от хранителните си вещества. Ето защо зайчето ви не трябва да се храни само с груб фураж, докато изхранването на зайчето само с пресен фураж е възможно. Сочния фураж е най-важния източник на витамини от всичките три фуражни групи. Като давате сочен фураж вие можете да компенсирате липсата на част от витамините, при изтекъл срок на годност, при фуражните смески. Годишния сезон определя вида на сочния фураж, с който можете да разполагате. Морковите са най-популярния сочен вид фураж. Днес те почти постоянно се намират на пазара, а високото им съдържание на витамин А предпазва от авитаминоза. друго преимущество при изхранването с моркови е голямата им трайност (повече от една седмица), липсата на миризма и вкусът им, който много се харесва на зайчето и то е в състояние да унищожи цяла връзка. По подобен начин моите зайчета се възхищават от зелевите листа. Без значение дали в хранилката има цветно, бяло, брюкселско, къдраво или дори листа от китайско зеле, моите животни изяждат всичко без остатък. За съжаление зелето има неприятното свойство да намирисва, поради което ви препоръчвам да почиствате тоалетния ъгъл още в деня когато сте хранили зайчето със зеле. Съществува голяма неясноти около това дали да храним зайчето си със зелена салата. Не е препоръчително, въпреки че животните, които са свикнали да се хранят със пресен фураж, няма да се разболеят от един лист салата (маруля). Освен това всяко зайче обича трева и най-вече глухарчета и детелина. Ако през лятото изнасяте зайчето на вън в заграждението, то може да си набавя само част от своята храна, като си пасе най-спокойно. В подобен случай след неколкочасово хранене не се налага да давате на зайчето допълнително концентриран фураж или все пак в много малки количества. Ако не разполагате със собствена градина, може те да берете трева за зайчето. Набраната трева или трябва веднага да се даде на зайчето, или да се сложи на хладно място за съхранение. Ако дадете на зайчето нагорещена и слепена трева, например направо от моравата, ще му причините ужасни мъки. Ферментиралия фураж пораства газове, от които тялото на зайчето се издува като балон и се втвърдява. Тъй като дългоухия не може да повърне, той ще страда часове наред и дори може да умре от спиране на кръвообращението. Не бива също така да го храните с мокра трева, тъй като тя има същия ефект. Когато берете трева или глухарчета, избягвайте местата край пътищата и там където има изпражнения на други животни, пренасят се заразни паразити. Не се чудете на странния вкус на вашето зайче. Почти всички зайчета предпочитат да ядат листа на дървета (те не трябва да са пръскани), а някой от моите зайчета не се отказват и от розови листа и набързо ги излапват. Но зайчетата не винаги лесно са отървават след своите хранителни "подвизи". Вече се е случвало зайчетата да си похапнат от един кленов лист, който е вреден за тях. Затова прехвърлете познанията си по ботаника преди да донесете от вашата разходка някакво лакомство на заека си. Тропическите растения в по-голямата си част са отровни, но и местните храсти могат да бъдат опасни. Затова давайте на зайчето си да се храни само с листа от дървета или храсти, които са безвредни (орех, кестен). През зимата може да се дават и елхови клончета и ще бъдете изумени колко чевръсто излапват острите иглики на елхата. Време за хранене и количество на храната. Трябва да храните зайчето два пъти дневно, сутрин и вечер. Разпределянето на количеството храна се налага за да не се натоварват храносмилателните органи на животното. Напълно е възможно едно лакомо мъниче да изяде всичката си храна само за четвърт час и по този начин ще натовари стомаха си до краен степен. Дори и да не получи стомашни болки, през целия ден то ще стои гладно пред празната паничка и ще бъде в съответното мрачно настроение. Разбирасе през това време можете да подхвърляте по някое и друго лакомство за поощрение. Количеството храна зависи от вида на фуража. Концентрирания фураж не бива да се зарежда в прекалено големи количества, защото се преяжда именно от него. И тогава вашето зайче ще бъде едно дебело животно с кратък живот. Освен това има съставки във фуража, които разгонват зайчето и то става много нервно. Подмяната на овесения фураж с пресован подобрява общуването с "подивялото" животно. На едно хранене (два пъти на ден), моите цветни джуджета получават по една равна или супена лъжица концентриран фураж в зависимост от използвания фураж. По принцип зайчето трябва веднага да дойде и да изпразни паничката си. Ако обаче животното виси на мрежата по цял ден, или трудно го хващате за тилната гънка, увеличете количествата концентриран фураж. Наблюдавайте обаче малкия просяк: той много бързо е схванал, че сърцераздирателното и упорито просене винаги осигурява някакво лакомство. В този случай животното ви ще се превърне в дебело и тромаво същество с грозен външен вид. По правило наднорменото е опасен недостатък, докато поднорменото тегло бързо може да се качи. Ако животното ви не се трогва дори и от най-вкусните лакомства, веднага го отведете при ветеринарния ви лекар. Често грубия фураж не се наслажда на животните така добре като концентрирания, ето защо те го изяждат едва след като приключат с пресния фураж. В нормална обстановка вашето мъниче няма да преяде с груб фураж, затова можете да пълните хранилката до ръба един път на ден. Освен пресния кураж, който подхожда за ежедневно хранене на зайчетата има и друг сочен фураж, който в по-голями количества е непоносим за тях. Ето защо него трябва да го подавате на малки порции като деликатес. При това следва да се ръководите от вкуса на вашето мъниче: ако нещо не му се наслажда, просто не му го давайте. Особено любим деликатес са малките резанчета ябълка и парченца от царевични кочани. Винаги, когато подхвърляте на зайчето подобни неща мислете, за дозата, която трябва да е нищожна в сравнение с другите пресни фуражи. Една малка огризка от ябълка страхотно се наслажда на гризача, но ако вие се размекнете и му подадете огризката от втората си ябълка, можете да стигнете до тежки заболявания. Понеже пресния фураж се разваля много бързо, трябва така да го дозирате, че да се изяжда до следващото хранене. Почти разваления фураж можете да го познаете по гнилите участъци. При такъв случай премахнете с нож лошите участъци, а другото дайте на зайчето си. Ако обаче фуражът не става за нищо го изхвърлете веднага. Обикновено в търговските магазини или в зеленчуковите магазини можете да получите листа от зеле или отпадъци от корени. Внимавайте листата да не са пръскани или окаляни в такъв случай всичко трябва да се измие и подсуши. Ако съхранявате големи количества пресен фураж, го дръжте в по-хладно помещение и го сортирайте от загниващи участъци. Зайчетата, които получават пресен фураж по всички тези правила са много здрави и жизнени. Вода за пиене. Не бива да се тревожите за нуждата от вода за пиене на вашето зайче. Пълната половин литрова поилка е достатъчна за зайчето, тъй като то може само да си дозира водата която пие, трябва само да пълните поилката с прясна и охладена вода. Само когато има опасност от замръзване на водата във външния кафез, трябва да използвате топла вода. И един съвет в края на тази глава, наблюдавайте дали зайчето ви пие от поилката. Ако не пие положете зайчето пред тръбичката на поилката и пръснете върху муцуната му. При по-чести опити, то ще свикне бързо да пие от поилката си. Грижи за зайчето. Как правилно да държим зайчето си. Домашното зайче лесно може да бъде хващано с ръце. Големината му и теглото му позволяват то да бъде обслужвано от по-малки деца, които обикновено са доста несръчни и дори безпомощни в трудни ситуации. Мъничето е доста яко, за да понесе благодарение на физиката си падане или скок от скута на дете, без да се нарани. Причината за еластичността се крие в гъвкавият гръбнак и дългите пружиниращи крака. От друга страна вашето животинче може много лошо да се нарани, ако се приземи в положение, при което не може да отскочи, например по гръб или странично. Това падане често се случва, когато животното се опитва да се измъкне от неудобно положение. Ето защо едно от първите неща, които трябва да научите, е как да държите зайчето си. Съществуват различни възможности за правилното носене на зайчето, когато го обслужвате, транспортирате или играете с него. Най-простия и важен похват е повдигането, което се използва постоянно при общуването с животното. И тъкмо това елементарно хващане се извършва най-неправилно. Първото заблуждение, което трябва да се премахне напълно, че зайчетата се носят за ушите. Въпреки, че съм почти уверена, че притежателите на малки домашни зайчета даже няма да се опитат да носят зайчетата си за ушите, дълги само 5 см, искам да апелирам към стопаните на зайче, което не спада към рода на домашните пигмей. Правилото: "По-дълги уши -по удобно носене" означава за беззащитното животно само болезнени уши и моменти на страх, което трябва да стане пределно ясно на всички. Освен ушите има и други стърчащи части на тялото -предните и задните крака. Те обаче също не са подходящи за носене и хващане на зайчето поради допълнителната опасност от изкълчване на крайниците и дори "обесване надолу с краката". ЕТО ЗАЩО ОБЕЗАТЕЛНО ТРЯБВА ДА ПОВДИГАТЕ ВАШЕТО ЗАЙЧЕ САМО ПО ЕДИН ОТ НАЧИНИТЕ, ОПИСАНИ ПО-ДОЛУ: Зайчето внимателно се повдига с коремна хватка, при която едната ви ръка го подържа под задницата, а другата придържа предницата и по-специално предните крака, за да следи на къде иска да тръгне зайчето -да не избяга. Или го подхващате с едната ръка отстрани, а с другата го придържате, или просто го хващате за тилната гънка и го издърпвате. Според личния ми опит втория начин е по-добър, понеже животното "виси" по-спокойно и по-сигурно. Тилното хватка е възможна само при зайчета заради рехавата съединителна тъкан, което прави възможно "разтягането" на кожата в тази област. За да държите зайчето по този начин, трябва да хванете "пълна шепа кожа" зад главата на мъничето и да го вдигнете, без да забивате нокти в кожата му, докато задните крака се отделят от пода. Тогава с другата ръка придържате долната част на тялото. При тази процедура зайчето ви ще остане спокойно, тъй като тилната хватка спада към сковаващите хватки. Напротив, при коремното хващане зайчето започва да се мята. Ето защо по-малките деца и страхливите хора следва да хващат зайчето за тилната гънка. Това хващане е по-удобно и за самото животно, тъй като не се притиска коремът му. Особено бременните зайки трябва да се вдигат само откъм тила, за да не се увредят малките. За да пренасяте зайчето на дълги разстояния, трябва да се запознаете с различните техники за транспортиране: Най-сигурният, но затова пък най-неудобен за зайчето е придържането за тила. За целта, след като се повдигне, зайчето се полага върху сгънатата ръка, а с другата, с която все още държите тилната гънка го притискате леко. Всеки опит на зайчето да изскочи или да се изправи се възпрепятства от опънатата кожа на тила и дланта, която лежи върху раменете му. Може да носите зайчето само върху свитата ръка, но тогава то е в състояние да скочи долу или да се изправи. В подобен случай опасността от падане е много голяма. Според собствената ми практика всичко зависи от моментното състояние на животното. Така, че напълно е възможно, ако зайчето внезапно се раздразни, със свободната си ръка леко да го дръпнете за тилната гънка и да го накарате да стои мирно. Зайчето ви засвидетелства пълно доверие и задоволство, когато свободно се изтегне и пъхне главичката си в пакетната свивка. Тогава не бива да го притискате твърде силно към тялото си, за да може да диша. Когато мъничето е неспокойно и досадно, можете да използвате само тилната гънка -не и ушите -за да коригирате поведението му посредством леко придърпване. Избягвайте да пляскате животното ви по главата -това наказание ще го заплаши. Освен това от опит знам, че не може да се премери и балансира силата на удара съобразно малкото телце на зайчето и тъкмо ударът по главата може да има много тежки последствия (нараняване на очите и увреждане на тила). По същия начин можете да обучите зайчето да захапва дрехите и кожата, което то прави от скука или защото е гладно. Ако транспортирането е по-дълго, заради тези прояви използвайте преносим кафез. При преглед ветеринарния лекар, за да държи здраво зайчето използва, хватката в странично легнало положение. Впрочем вие не трябва да използвате този начин на хващане на зайчето, нито пък да го натискате легнало неподвижно по гръб. За вас е от значение да го държите така, че то да стои спокойно, когато му режете ноктите или пък правите оглед на корема му. За целта вземете животното в скута си в поседнало или в полегнало положение, което не създава никакви неприятни усещания на зайчето. Или обхващате с ръце предните му лапи, или пък с една ръка поддържате и обездвижвате задните му лапи. В това положение е най-безопасно да се погрижите за зайчето, например да му режете ноктите. Подрязване на ноктите. Преди да дам по-подробно описание на тази манипулация, която навярно ще породи известни колебания у вас, искам да ви върна към думите, с които започнахме: "Домашното зайче се отглежда лесно." В този случай те означават още, че с тази единствена по-трудна процедура вече са описани почти всички аспекти на грижите за зайчето! Изрязването на ноктите се извършва с остра ножица за нокти или нокторезачка. За целта хващате неподвижно крайника на зайчето и отрязвате ноктите на няколко мм от "живото" място. Тази чувствителна част на нокътя много добре се вижда при слабо пигментираните нокти като червена линия в роговата материя. Всяко нараняване на тези пронизани с нерви и подобно на корена на зъб много чувствителни места се разбира по-много силната реакция на животното и появата на капка кръв, трябва веднага да дезинфекцирате мястото, а при по-продължителна кървене да потърсите ветеринарен лекар. При правилно отмерено и бързо отрязване подобно нараняване не може да се случи и поради това то се среща само при несъобразно и набързо изрязване на ноктите на зайчето. Нормално е ноктите на предните крайници да израстват по-бързо в сравнение на тези на задните крака. Ето защо вие съответно ще трябва да изрязвате ноктите на предните лапи. Причината за това е, че в диво състояние ноктите на предните крайници се "износват" повече от тези на задните вследствие на риенето и "прокопаването" на подземни тунели и поради това те израстват по-бързо. Вашето домашно зайче не може да изглажда посредством риене ноктите си, за това ножицата трябва да замести естественото триене. На предните лапи зайчето има по 5 нокътя. От тях трябва да се изрязват само четирите, които са издадени напред, тъй като петия е разположен от вътрешната страна на лапата и рядко израства твърде дълъг. Това са най-отговорните грижи за зайчето ви, иначе то само се справя с всички останали грижи около себе си. Подържане на козината си. Ежедневните грижи за тялото, които се състоят от поддържане на козината и почистване на отворите на тялото, зайчето полага самостоятелно. То почиства и масажира с език всички достъпни части на тялото. Главата се обработва с крайниците, при което задните крака масажират "брадата", а носът се почиства с предните крака. Сладострастно търкаляне на вашия скокливец помага да се премахнат всички паднали косми от козината. Ето защо вие трябва само през време на най-интензивната смяна на козината да вземете малка мека четка и да решите косъма по посока и обратно на растежа на корена. За да разхладите животното, което носи кожуха си и през горещите дни, може да го къпете в плитък съд или да му намокрите крайниците и ушите. Препоръчваме изцяло да намокряте зайчето, тъй като дебелата вълна под козината отблъсква водата и не настъпва очакваното охлаждане на кожата. Когато външните температури бързо падат, зайчето ще се простуди на всичкото отгоре поради трудното и бавно изсъхване на козината му. Затова не бива да оставяте мъничето да плува в дълбока вода -от опит знам, че зайчетата не могат да плуват. В случай, че зайчето ви се нуждае от почистване, което обикновено е показател за някакво заболяване, по-добре с гъба да изтриете мръсните места или да измиете с топъл душ засегнатите части на тялото. Много е важно след това подсушаването на всички мокри места, за да се избегне простудяване особено през студените дни. За да може животното успешно да се справя с грижите за себе си, е нужна чиста и просторна клетка. Само тогава зайчето ще може да подържа големите си задни "ходила" действително чисти и сухи, което е задължително, ако искате с обич да го гушкате в скута си. Ето защо не бива да пестите от настилката в клетката и наистина основно да я почиствате. Добре подържаната настилка окуражава зайчето да се търкаля, тъй че козината му да се освобождава от окапалите косми и да става мека и лъскава. Редовно движение! Важен момент в ежедневните грижи за зайчето е ежедневното движение. Още в глава "Хранене" говорихме за връзката между състоянието на фуража и податливостта на заболявания. Същите увреждания както при прехранване се наблюдават при хроничен недостиг на движение. Животните губят апетита си и трябва да се прилъгват да приемат храна с подбрани храни, те стават апатични и не са в състояние да се движат по-продължително време без видима умора. Редовните търпеливи занимания с животното помагат за ограничаване или спиране на подобни явления. При това зайчето трябва да се движи много само, а не само да се пренася от едно място на друго. Идеалния вариант е свободното разхождане в стаята или във външното заграждение, което не винаги за съжаление е възможно. Животното обаче трябва да може да се раздвижва поне по 15 минути всеки ден. Не забравяйте, че ласките и храненето не могат да заместят движението. Младите зайчета особено настойчиво се нуждаят от движения, за да се развиват нормално и здраво. Така че давайте на вашия малак скокливец поне малка възможност да се налудува, защото, когато е на свобода, той може да бяга със светкавична скорост на зиг заг и с дълги скокове да се измъква от враговете си. Вероятно вие няма да можете да усетите този порив за движение като вродена основна потребност, но когато друго зайче засегне "честолюбието" или пък наличието на повече свободно място разрешава беснеенето, дори и най-леннивият и дебел лакомник ще ви изненада с няколко акробатични подскоци във въздуха или светкавични кросове. Ако разполагате с външна мрежа, можете да инсталирате в нея масивни препятствия, например изциклени дъски или неподвижни тухли, съндъче с пясък за ровене или тръби за провиране. Пъргавината и активността на вашето мъниче се разгръщат напълно, особено когато донесете и други зайчета. "Чисто" зайче. При по-продължително пребиваване на зайчето извън своята клетка в жилището възниква проблем, който не е така очевиден сред природата или на открито: Обикновено след "загрявка" от около 10 минути то започва в движение да отделя твърди, кръгли изпражнения. С един малък трик можете да попречите на оставянето на тези следи, които не са толкова неприятни, но затова пък отстраняването им е трудоемко. По време на разузнавателните излизания от клетката внимателно наблюдавайте ново придобитото животно, като след първите признаци на нервност и усилено ровене или щом се запъти към някой ъгъл на заден ход трябва да го хванете и до го поставите в неговия тоалетен ъгъл в клетката. Това е целесъобразно обаче само тогава когато зайчето само може да достига и влиза в клетката или е на разположение някакъв заместител, например котешка тоалетна. По този начин след известно време вашият любимец ще се научи при нужда да отива в кафеза си без покана. Трябва обаче да ви предупредя да не храните големи надежди в това отношение. Не всяко зайче се превръща в "чистник", колкото последователно и търпеливо да провеждате обучението. Въпреки че е по-лесно на чистотата да се приучи женското зайче отколкото мъжкото, все пак аз допускам, че някои животни не са в състояние да проумеят напътствията или просто не искат да ги разберат. В този случай полът няма абсолютно никакво значение, важен е "характера" на отделното зайче. Навън със зайчето. Следващото указание се отнася само за притежателите на зайче, които не разполагат със стабилни заграждения от мрежа на открито, но желаят да извеждат своето зайче на въздух. Ако спадате към тази категория "зайчари", възможния изход за вас е да наденете на вашия любимец хамут (повод). Това е приспособление от кожени каишки, които се закопчават на животното и улесняват улавянето му. За целта се съединяват два котешки нашийника за клуповете (желязото) със свързваща халка или каишка. Единия нашийник се закопчава и надява свободно през главата на зайчето, а втория се поставя зад предните крайници и през корема, като се закопчава умерено притегнато. Към клуба на тази "коремна каишка" се закача каишка дълга един метър. Всички части на хамута трябва да са кожени и по възможност подплатени. Поводът трябва да е захванат с лека кука, за да не натоварвате животното излишно или да го предпазите от нараняване, освен кожена каишка можете да използвате и въженце, което също така не бива да е дълго повече от един метър. Използването на верига или тел е изтезание, което не може да се оправдае при никакви обстоятелства. В случай че вашето зайче прегризва хамута си, не ви остава нищо друго освен да се откажете да го използвате. Важно е нашийника да е хлабав и да не притиска гръкляна. Снабдения с такъв хамут ваш любимец може свободно да се разхожда и пасе в незаграден участък и лесно да го хванете ако се отдалечи твърде много. Не бива до го водите обаче като куче на каишка, тъй като зайчето не разбира това упражнение и може да се нарани. Освен това завързването на каишката е излишно и предизвиква само раздразнение у зайчето. Може да се случи, дърпайки се назад то да се освободи от коремната каишка. Ето защо напомняме още веднъж: Хамутът служи само за хващане, а при извънредно спокойни животни той може да се окаже излишен. Трябва само да внимавате вашия любимец да си пасе в тревата на известно разстояние от трънаци или други скривалища, където той може да изчезне много бързо. Наред с това постоянно трябва да наглеждате зайчето, защото проточилата се връв много лесно може да се закачи някъде и тогава то да се измъкне от кожените ремъци. Не забравяйте и безпомощността на животното, тъй като кучето и другите врагове не се държат настрана от телена мрежа! Опасности в жилището и в градината. Всъщност опасностите възникват само поради небрежността на стопанина. Ако винаги сте наоколо, когато зайчето се разхожда, не би могло да се случи всъщност нищо. Опасностите в дома коренно се разграничават от тези навън сред природата. Зайчето не може да мисли като хората, но разбира се то притежава инстинкт, който го предпазва от естествените опасности. Ето няколко съвета, за да можете по-добре да преценявате и премахвате евентуални източници на опасност: Зайчето не познава електрическите кабели или подобни неестествени опасности, но затова пък то знае що е куче или друго хищно животно. Електрическия шнур, по-скоро поражда у него любопитство и тъй като любопитството е по-силно от страха, възникват инциденти. Разбира се, за да избегнете подобен риск, не бива да отстранявате всички кабели, достатъчно е винаги да държите мъничето под око и да не го оставите да се разхожда, без да го наглеждате. Друг, но не така опасен източник на опасност са отворените врати. Първо те позволяват достъп до други стаи, които са табу за зайчето, а освен това, докато зайчето лудува и се провира през вратата, тя може внезапно да се затвори от течението или поради чужда намеса и да го нарани. Ето защо винаги внимавайте всички врати да са затворени и всеки член на семейството да е предупреден, че зайчето е пуснато извън клетката. Съвсем друг проблем са отровните растения, чиято зеленина за зайчето е с вълшебен цвят. Често зайчето си харесва не друго, а тъкмо отровното цвете. Домашното куче или котка също така могат да представляват опасност за зайчето ви. Дори когато нееднаквите животни се разбират, никога не бива да ги оставяте сами, тъй като и в най-миролюбивите кучета и котки е вроден ловен инстинкт, който може да се разпали в даден момент на невнимание. По отношение на такъв голям хищник, зайчето ни няма друго защитно средство освен бягството, а в жилището то е твърде ограничено. Това е валидно и когато сте навън: постоянното наблюдение е най-добрата защита. В моя опит с домашните зайчета особено полезни се оказаха външните заграждения и хамутите, тъй като и по двата начина животното има ограничена възможност да се движи, но все пак е на чист въздух. Поведение. Както вече споменахме, вашия домашен любимец произхожда от дивите зайци. И въпреки, че като, че ли домашното зайче има малко общо със своите предци, все пак са съхранили удивително много качества и поведенчески модели на дивото зайче. То е било същество, идеално пригодено към естествената среда. Като "тревопасен" гризач то има силна захапка и постоянно нарастващи резци, което обяснява гризаческия му нагон за изтъркване на зъбите до необходимата дължина. Понеже зайчето не разполага с ефикасни оръжия и същевременно е заплашвано от голям брой естествени врагове, то трябва да може бързо да бяга. За тази цел дивия заек е снабден със здрави задни крайници, които му позволяват светкавично да спринтира и с дълги високи скокове или посредством непредвидими зиг-зази да се измъква то своите врагове. Също така прокопаването на бърлоги е възможно, понеже изтърканите нокти на предните лапи нарастват още по-бързо, нещо, което налага често да се подрязват ноктите на домашното зайче. Зайчето трябва достатъчно навреме да открива неприятелите, които го нападат от въздуха и по земята и го дебнат, за да го уловят с различни техники, за да успее да се скрие в бърлогата си. За целта са нужни високоразвити сетивни органи. Най-важните предупреждения зайчето приема по акустичен път. Косо разположените подвижни уши засичат посоката на шума. Освен това "безмълвните" животни разполагат с безподобна система за сигурност. Като леко изопнат задните си крака и силно чукат по земята, те многократно бият аларма, най-често косо изправени. Този ударен сигнал предупреждава другите зайци, които внимателно се ослушват. Когато някое животно побегне, и другите заедно с него правят по няколко скока. Когато е обезпокоено, вашето мъниче също бие тревога и в такъв случай трябва да внимавате да не подскочи внезапно. Очите се използват сравнително по-малко. Те служат главно за възприемане на движещи се обекти, за да е готово зайчето за бягство. Неподвижните неща почти не се забелязват. Наблюдавайте зайчето, когато му подхвърлите някакво лакомство в клетката. То подскача по посока на хвърлянето, но не вижда веднага храната, а с нослето души и опипва мястото долу, докато намери лакомството. В този връзка по-добре ще разберете зайчето, което е посегнало да захапе нещо, ако то често въобще не открива дадения предмет, а захапва по посока на движението. Споменатото вече обоняние е изключително добре развито. Наред с търсенето и подбирането на храната, при което впрочем вашият домашен любимец показва само ограничен инстинкт за самосъхранение, обонянието има и социална роля. Живеещите в свободни обединения диви зайци имат определени форми на поведение, които правят възможно съжителството. По изпъкващи предмети и неща зайците оставят миризмата на секрета на под челюстната си жлеза, което за останалите зайци означава, че този район е заграден. Така постъпват и двата пола -мъжките и женските зайци. Готовите за чифтосване зайки (женски) също така се разполагат по миризмата. Когато се срещнат две зайчета, взаимното подушване играе съществена роля. Ако се окаже, че съотношението на силите не е изяснено, при което по-слабото животно демонстрира смирение, двете зайчета настръхват едно срещу друго. Впрочем и двете действия рядко отнемат 15-20 секунди. След това или по-страхливото животно избягва и по този начин се покорява, или едното от зайчетата започва борбата и посяга да захапе другото -обикновено по посока на рамото. Ако то приеме битката, тогава двете взаимно си отскубват големи кичури козина и с яростно "ръмжене", вкопчени едно в друго бясно се въртят в кръг. Това е един от малкото случаи, когато зайчето издава звук. В зависимост от агресивността битката приключва след секунди или след минути. Ако разправията продължава по-дълго, двете животни могат да се захапят до кръв по тила и по ушите. Боят между възрастни непознати мъжки може да бъде много ожесточен, поради което трябва да се намесите и да ги разтървете, дори с риск да бъдете захапани и вие в разгара на битката. Интересно също така е и усещането за допир на зайчето. Дългите "мустачета" от двете страни на главата, които са разположени на муцунката, над и под очите, действат като антени, които при докосване привеждат заспалото животно в състояние на пълна "бойна" готовност. В тъмнината те служат като ориентири, които предотвратяват сблъсъка с неочаквани препятствия. Езикът на телата на зайчето. Дивият заек притежава качествата да се изразява пределно ясно посредством езика на тялото, като по този начин показва на другите зайци моментното си състояние. Тези възможности за изразяване са се запазили напълно и при малкото домашно зайче. Вече споменахме заплашителната поза, която се характеризира с присвити уши и напрегната стойка на тялото. Обикновено мъничето се намира в приветливо състояние на духа, което се изразява с високо вдигнати и обърнати към интересния обект уши и изправена горна част на тялото. Със своето типично състояние на покой зайчето демонстрира доволство и отпусналост. Вие сами можете да усетите как се отпускат мускулите на зайчето, което носите, то е "разтегливо" и така се нагажда към очертанията на ръцете, че цялото му тяло се сгушва в тях. При голямо изтощение или високи температури животното пада настрани и видимо пръхти. При това тялото, което по-скоро е закръглено, се издължава и изтънява по удивителен начин. Покорното животно се сгушва и навежда глава с прибрани уши. Това поведение на смирение и покорство е много важно при съжителството на повече домашни зайчета, тъй като подчинявайки се, те се предпазват от постоянното преследване на другите. Ако при появата на зайчето също така заемат стойка на покорство, трябва няколко дни да се отнасяте особено внимателно и обичливо с него, докато то отново започне да демонстрира повече самоувереност. По описаните форми на поведение ще установите, че не бива да оценявате зайчето по човешки критерии. Мъничето, което веднъж е посегнало да ви захапе, не желае да ви стори нищо лошо на вас лично, нито пък то ви приветства вас лично, когато се появявате, за да го храните. При положение, че добре се държите с него, вие представлявате за зайчето само едно интересно същество, което му осигурява разнообразие от храна, излизане на открито или просто приятни ласки. Ако на тази база сте постигнали добри резултати със зайчето си, ще се предпазите от разочарование поради твърде големите очаквания за привързаността на вашия домашен любимец. Развъждане на зайци. В тази глава ще се спрем кратко на размножаването на зайчетата. Понеже тази статия не е писана за професионални зайцевъди, а за притежателите на едно или две зайчета, тази глава е кратка, предимно информативна. Можете да развъждате зайчета, само ако сте в състояние да отделите достатъчно време за малките, за да можете веднага да констатирате някакво заболяване. Освен това младите зайчета трябва възможно по-бързо да се привикват към ръцете и гласовете, за да са подходящи по-късно за по-малки деца, тъй като те най-много желаят да си имат мили питомни зайчета. Втория "риск" при развъждането са купувачите. Преди да пристъпите към развъждането за първи път, осигурете изкупуването на младото поколение зайци в зоомагазините. Едва когато имате яснота по тези два въпроса, можете да се захванете с първия си опит за развъждане. При любовната игра животните се замирисват и душат взаимно. Съвкуплението е приключило, когато чуете своеобразно "ръмжене" от мъжкия заек. За да сте сигурни, че съвкуплението е било успешно, повторно пуснете женската при мъжкия заек. Ако вашето зайче забременее, от втората седмица трябва да увеличите количеството концентриран фураж и допълнително да поставите в клетката му солен и варовиков камък за близане. При зайчетата бременността трае около 28-31 дни. Обикновено броя на новородените е около 4-6 зайчета. За подслоняване на младенците винаги е необходимо гнездо. По възможност то трябва да е разположено в най-тихия и топъл ъгъл на клетката, като върху него се постави здрава дървена касетка със страничен отвор. Като материал за гнездене оставете в клетката на зайчето слама и най-вече сено. За допълнително "тапициране на гнездото" зайчето си изскубва меки косми от козината на гърдите и корема, за да създаде удобство и уют за своите малки в бърлогата им. При раждането малките са големи приблизително колкото кибритена кутия, те са слепи и напълно голи. След около 5 дни бебетата се покриват с първия мъх, по който може да се отгатне и цвета на козината им след това. Поради късите кръгли уши и първата козина животните изглеждат по-скоро като малки кученца, а не като малки зайчета. След 10 дни зайчетата отварят очите си и вече са изцяло покрити с мека мъхната козина. По-късно вече те се покриват с истинска бебешка козина, която ги прави да изглеждат като малки кълбета вълна. Особено заради голямата кръгла глава с черните очи като копчета човек веднага се чувства привързан към животинчетата. Като станат на 6 седмици, зайчетата трябва да се отбият. Тогава те не са зависими повече от кърмата на майката и преминават на обикновен концентриран фураж. не бива да отбивате по-малки животни, тъй като те не са още в състояние да произвеждат достатъчно собствени защитни вещества. През този период малкото зайче получава своите имунни вещества (тела) все още чрез майчиното мляко. Зайчетата, които са били отбити твърде рано, по-късно са по-податливи на заболявания и обикновено не порастват колкото другите себеподобни. Най-късно след около 8-10 седмици трябва да разделите младите зайчета, тъй като поради половото им съзряване много бързо и лесно могат да възникнат съперничества. За да сте сигурни, че ще получите здраво поколение, женската трябва да е по-възрастна от 7 месеца, а мъжкият заек да не е по-млад от 5 месеца. Обикновено на тази възраст се е оформила специфичната физика на половете, която при мъжките зайци се характеризира с широка глава, а при женските с чувствително по-тясна глава. След около 5-6 години овулацията при женската отслабва т. е. тя повече не е в състояние да ражда. Напротив, мъжкия заек може да се използва за разплод до дълбока старост. Ако развъждате зайчета само като хоби, не бива да разплождате (пускате) женската по-често от 1-2 пъти годишно. При разплождането женската трябва да се въвежда при мъжкия, а не обратно. Ако пуснете мъжкия заек при женската, тя с нокти и зъби ще брани своята територия. Противно на това мъжкия нищо не прави на женската, тъй като той проявява определен интерес към нея. Впрочем: Колкото и да са сладки малките зайчета, развъждането винаги е свързано с определени неудобства. Помислете само: от една двойка можете да получите до 150 зайчета, включително потомството и на заешкото потомство. Болното зайче. В тази част от статията ще получите информация за някои заболявания, техните причини и борбата с тях. Следва обаче да имате предвид, че повечето болести се появяват само при некомпетентно отглеждане и поради това могат лесно да се избегнат посредством хигиенично и правилно отглеждане на зайчето. Най-честите заболявания се класифицират в пет категории: 1. Вирусни и бактериални болести. 2. Паразитни болести. 3. Заболявания вследствие на неправилно хранене. 4. Заболявания вследствие на неправилно отглеждане. 5. Наранявания. По-долу за всяка група са обяснени причините, симптомите, възможностите за лечение и евентуалните мерки за профилактика. Впрочем само по отклоненията в нормалния външен вид вие можете да констатирате, че вашето зайче е болно. Сплъстената козина, мокрия нос и слепналите очи без блясък вече трябва да бъдат повод за безпокойство. Все пак болестта не се открива само по външни белези, но и по поведението на животното. Зайчето, което се храни с апетит, непрекъснато се движи и подскача и следи с внимание всичко, което става наоколо, едва ли е болно. Всяко отклонение в това отношение вече може да е някаква болестна проява. Заешка чума. Първата болест, на която ще се спрем, е миксоматозата или наречена по народно "заешка чума". Тя се причинява от вируси, които се пренасят от маларийни комари както и от зелен фураж, замърсен от дивите зайци. В повечето случаи заешката чума е неизличима и за да спестим големите мъки на зайчето, трябва да го приспим със смъртоносна инжекция. Миксоматозата се разпознава по зачервяването на конюктивата на клепача и отоци по кожата, което се изразява в т. нар. "лъвска глава". Освен това животното е много тихо, седи апатично и очите му са слепнали. За да предпазите вашето зайче, можете да го имунизиране срещу "заешката чума". Установено е, че миксоматозата "пламва" само през няколко години, на което не бива да се уповавате безусловно. Малко по-ефтина защита срещу това заболяване е обикновената мрежа против комари, тъй като тя се явява преграда пред комарите, които принасят заразата. Освен това трябва да внимавате вашето зайче да не яде от изпражненията на диви зайци и по този начин да се зарази. Заразеното зайче обезателно трябва да се отдели от другите зайчета, тъй като миксоматозата не случайно е наречена "чума". Възпаление на червата. Друго срещащо се бактериално заболяване е възпаление на червата. То се причинява от храна с твърде високо съдържание на белтъчини. Друга причина за тази болест е прехранването и изхранването с детелина без добавка на сено. Вследствие на нездравословното хранене се нарушава храносмилането, в резултат на което се увеличават чревните бактерии. Те имат разрушително въздействие на чревния тракт. Зайчето изпитва силни болки и в тежки случаи може да умре. Лечение: преминаване към изхранване с качествено сено, евентуално чай от лайка. И при това заболяване животното трябва да се отдели от останалите зайци. След всеки допир до болното зайче стопанинът трябва да си мие ръцете, тъй като и чавекът също може да бъде преносител на болестта. Следващата група, която трябва да споменем, са паразитните т. е. причинените от паразити заболявания. Паразитите могат да се появят във или извън тялото на зайчето. Кокцидиоза. Кокцидиозата спада към вътрешно паразитните болести. Този едноклетъчен паразит разрушава чревната стена и образува различни форми, които посредством замърсения фураж отново се приемат от зайчето. Така възниква един кръговрат, който може да бъде прекъснат само посредством постоянното почистване на клетката. Кокцидиозата се проявява в силно разстройство, а в някои случаи тя уврежда и черния дроб. Зайчето силно отслабва. За да се прекъсне вече споменатия омагьосан кръг, клетката трябва да се почиства по възможност всеки ден. За сигурна диагноза трябва да заведете зайчето на лекар, който ще му назначи подходящо лекарство. Глисти. В стомашно чревния тракт могат да се появят различни глисти и тении, които според степента на поразяване могат да предизвикат различни здравни смущения. Глистите се пренасят посредством приемане на замърсен с изпражнения фураж. И в това отношение профилактиката срещу глисти и тении е постоянно изриване и почистване на зайчарника. Паразити по кожата и козината. Извън телесните паразити се проявяват в различни форми. Зайчето може да бъде поразено от акари, въшки, бълхи и в по-редки случаи от кърлежи. Те му причиняват кожни струпеи и сърбеж, които засягат главно главата и трупчето. Лекуват се с подходящи контактни инсектициди, които се предписват от ветеринарния лекар. И гъбички магат да поразят кожата на зайчето. Симптомите са подобни на описаните по-горе. И в този случай трябва обезателно да приложите лечението назначено от ветеринарния лекар. Неправилно хранене. Грешките при изхранването се причиняват само поради невниманието и незнанието на стопанина. Те могат да се избегнат, ако се съблюдават няколко неща: 1. Избягвайте внезапни промени в храната на зайчето ви. 2. Зайчето винаги се нуждае от сено като допълнителна баластна храна. 3. Водата за пиене трябва да е винаги чиста и прясна. 4. Давайте такова количество храна, което да се изяжда до следващото хранене. Едно от заболяванията, които се причиняват от неправилно хранене, е препълване на стомаха. Вследствие на претоварване на разположените в стомашно чревния тракт мускули се получава запек, който е изключително болезнен за зайчето и може да завърши смъртоносно без намесата и помощта на ветеринарния лекар. Обикновено симптомите се забелязват веднага. Животното престава да се храни и скърца със зъби. Можете да спасите зайчето, незабавно го отведете на лекар, като внимателно го транспортирате. Запекът вследствие на приемане на големи количества концентриран фураж, т. е. фураж без баластни вещества, протича подобно на препълване на стомаха и в тежките форми завършва със смърт. Друго, също така опасно чревно стомашно заболяване, е тимпанията. Животното има храносмилателни смущения и втърдяване на коремната стена поради образуване на газове. Неправилно отглеждане. В категорията грешки при отглеждането се срещат и заболявания, които се дължат изключително на вината на стопанина на зайчето. Тук апелираме предимно към "начинаещите" зайчари. Едно от заболяванията, които се причиняват от неправилно отглеждане, е топлинният удар. Тук естествено трябва да се знае, че зайчетата безпроблемно понасят студ до -20°С, но при температура от около+ 20°С вече не се чувстват много добре. През горещите летни дни задължително трябва да се избягва излагането на животните на пряка слънчева светлина или пък да се държат на задушно, топло място без вода. Ако не се спазват тези указания зайчето може да получи топлинен удар вследствие увреждане на мозъка. При това животното се изпречило на земята и пръхти, за да вентилира с белия дроб. В такъв случай веднага трябва да отведете зайчето на проветриво и прохладно място и да охладите крайниците му с вода. Освен това веднага дайте на зайчето да пие вода. Ако не настъпи подобрение веднага (проверка: дишането се успокоява), по най-бързия начин трябва да заведете животното при ветеринарния лекар. Наранявания. Последната категория, която ще разгледаме в тази статия, са външните наранявания. Най-често те се появяват след свада между животните. Ако нараняването е по-малко, раната внимателно се почиства и се нанася мехлем за рани. Ако обаче все пак нараняването е по-голямо, животното внимателно се отвежда на лекар. Раните по крайниците трябва незабавно да се лекуват, тъй като краката на зайчето постоянно са в допир с нечистотии и изпражнения и по този начин отворените рани бързо могат да се инфектират. И още нещо в заключение: Не забравяйте, че всички споменати и неспоменати заболявания се проявяват изключително рядко, а при правилно отглеждане изобщо не се срещат. tete


Т. е. здравето и жизнеността на вашето зайче изцяло са във вашите ръце и вашата компетентност.
Край.

Обичам да си казвам квото мисля. Обичам свободата на словото....обичам и тебе....

Дано ти помогне инфото има в статията и за размножаването и за още куп неща :)
------------
Посвещавам на ония анонимни мои фенове тези думи: (не на тебе нан)

Благодаря ви че ви има
сега ще кажете че отново съм некомпетентен може не знам аз не разбирам малак съм

Сега ще кажете че всеки може да сканира тази статия ами защо не сет го напарвили

Сега ще кажете че всеки може да даде акъл по това - ами защо не сте го напарвили

Само да ви кажа че това не е сканирано а е перписвано на ръка от мене преди годиниииииииииииииииииииииииии още не сте ме познавали добре за около 24 дни го преписах щото си знаех че проблеми със зайчетата байчетата винаги ще има и ги има

Аз те претендирам за нищо - кой квото мисли за мене не ме интересува и 100 теми да отворите по всички форуми да ме нападнете аз ви се радвам просто ви обичам неразбирате ли не ме впечатлявате но и не ви виждам да помагате на хората така както аз

А не чакай сетих се вие сте със строго специфични знания и не знаете толкова колкото мен или пък просто ви липсва тая книга и 24 дни време малко по малко да я препиша

Опс а преставете си сега имам скенер

купих си го с пари на заем от един приятел от софия който просто видя кво правя и защо го правя

май нещо пак отиваме на лични основи заебете ме мене важни са хората с проблемите а не аз лепка ли съм или на коня опашката все ми е 2000 кво мислите за мене

но ви обичам

нан сори за тези думи ама требеше да си кажа нещо на некой анонимни фенове на стамен стаменов от перник :)

Обичам да си казвам квото мисля. Обичам свободата на словото....обичам и тебе....

Редактирано от zoomaniak на 01.01.05 06:34.

Не се отчайвай,глупаци винаги ще има! Тъпотията и бездушието винаги ще ходят по хората,животните за разлика от хората не са способни на тези ''страхотни'' качества! БЛАГОДАРЯ за страхотната информация,много трудно намирам такава за зайците.Прочетох интересни неща в един руски сайт,но общо взето навсякъде информацията е оскъдна.Имам и още един въпрос-как да се справя с агресията? Зайкинята ми стана много агресивна,поне за мен безпричинно.Тя е на около 5-6 месеца,живее в голяма клетка,храни се с качествена храна,разхожда се всеки ден,много я обичаме всички,галим я ,глезим я..... Изпохапа всички в къщи.Питам за развъждането,защото ми казаха,че имам два варианта да се укроти-или да я скопя или са я заведа при мъжки.Предпочитам второто,защото ветеринарите нямат опит с подобен тип операции.Не зная как да постъпя? Приемам всякакви съвети,особенно полезните! Честита нова година!

радвам се че ти е допаднала информацията ми
виж сега агресията има много форми говориш за хапане - ами то е нормално да ти кажа - това е животно - не е нужно да я подчинявате на вас един вид според желанията ви - просто характера и е такъв - с растежа зайкините женските де стават доста агресивни - поне така знам но това не е 100% даденост има си и кротки но повечето са агресивни за това се перпоръчва мъжко да си се взима - за разъвждане винаги я води при мъжкия не той прия нея но това го пише в статията - не виждам проблеми просто намалете глезотията около нея - може би това не и е кеф и да я дразни - знам ли тука навлиазме в психосферата на животните а там не елесно да кажеш оп това е причината :)

аз принципно казано като гледам животни не ги много разглезвам освен ако не са кучета котки - на тях това почти не им вреди :)

а и е още малка за разъвждане според мене аз не бих я пускал до 12 месец да наедрее да направи малко тегло за да може зайчетата и да са здрави и т н

скопяването го забрави :( просто това е животно ние се държиме според него а не то според нашите желания и намерения ако ме разбираш

ЧНГ и от мене

В момента 1 животно умира. В момента 2 животни си търсят стопани. В момента 3 животни гладуват.

pro4eti otgovora mi kum zoomaniak, predpolagam tova 6te te ubedi kolko e vajno skopqvaneto, osobeno za jenskite. Az mislq, 4e sum ti pisala vav foruma na abv...slu4aq ti mi zvu4i mnogo poznat

виж аз не съм против скопяването напоследък казвам всеки има право да си прави каквото пожелае на животните - нали така. друг въпрос е дали това е правилно. просто неодобрявам намесата в анатомията ан животните с цел да били по добри - по спокойни или по неагресивни и т н. агресивността при зайкините си е пословична има го и при нормалните зайци и при мъничките.

трябва да се знае просто взимайте си мъжки индивиди. женски само ако искате размножаване :)

иначе от друга гледна точка скопяване виждам само от предпазване от нежелана бременност при женските или нещо от сорта :)

а и ние доста прекаляваме с глезенето на животните си :)) просто защото ги обичаме - но това е друга тема

В момента 1 животно умира. В момента 2 животни си търсят стопани. В момента 3 животни гладуват.

преведи я тая статия да я видят повече хора - така е най добре и ще си най полезна на хората :)

и ще я пуснеме и в оня сайт дето са ти снимките :)

В момента 1 животно умира. В момента 2 животни си търсят стопани. В момента 3 животни гладуват.

не съм съгласен с части от статията но все пак да се знае трябва повече от колкото нищо :)
---------------------
Кедрови и борови стърготини

Кедровите и борови стърготини са много вредни за дребните домашни животни. Ароматните вещества в дървесината водят до увреждане на дихателните пътища и черния дроб.

Кастрация или стерилизация

Смъртността при зайците при кастрация или стерилизация е около 1 %. От друга страна риска от заболяване на животните от рак, който във всичките си форми е смъртоносен, при нестелизираните самки е приблизително 85 %. При самците с помощта на кастрацията се решават поведенчески проблеми, а така също се отстранява и излишната агресия. Добре подготвения ветеринарен лекар може да направи тази операция с минимален риск за вашето зайче.

Зъби

При зайците често се среща аномалия на захапката, при която постоянно растящите зъби не се изтриват по нужния начин. Тогава се налага зъбите да се подрежат изкуствено.

Топчета от козина

Зайците линеят на всеки три месеца. Ако по това време те не се решат с четка, то при грижите за себе си животното ще поглъща част от козината, която ще се натрупва в стомаха или червата. По време на линеене зайците трябва ежедневно да получават прясно сено, тъй като то помага топчетата от козина да преминават през храносмилателния тракт. Не забравяйте, че вашето зайче
всеки ден трябва много да се движи. Това също е отлично средство за предотвратяване натрупването на топчета от козина.

Хирургически операции

Ако на вашето зайче му предстои хирургическа операция, не бива да го храните и поите вечерта преди операцията. Не бива да се сменя и неговия рацион, тъй като това може да повлияе на по-нататъшното оздравяване на животното. Оперирания заек трябва да се настани в чиста клетка, в която се поддържа постоянна чистота. Ежедневно проверявайте операционните шевове за наличието на подуване и почервеняване. След операцията трябва да накарате зайчето да похапне. За целта ще трябва да прибегнете до различни хитрини, например, предложете му разнообразни лакомства, всключително сено и гранулирана храна. Ако вашия любимец не прояде в течение на 48 часа след опрацията, консултирайте се с ветеринарен лекар.

Бактериални инфекции

Първите признаци на инфекции при зайците са влажна муцунка, изтичане на секрет от очите, повишена температура, кашлица. При всеки от тези признаци колкото може по-бързо отнесете зайчето на ветеринарен лекар, тъй като болестта се лекува по-бързо и лесно в ранните стадии. Повечето от описаните признаци са общи признаци за много типове бактерии, поради което само лекар може да постави правилна диагноза.

Проблеми с храносмилането

Ако вашето зайче има проблеми с храносмилането, особено диария, незабавно се посъвтевайте с вашия ветеринар. Диарията при зайците понякога води до смърт. Всяка проява на стомашно разстройство изисква лечение с антибиотици, назначени от специалист.
Други признаци за разстройство на храносмилането са "къркорене" в стомаха, малки и/или деформирани екскременти, понякога запек.

В момента 1 животно умира. В момента 2 животни си търсят стопани. В момента 3 животни гладуват.