Re: Да де / Хоби, Развлечения / Домашни любимци

Акита № 255FCI

Акита носят името на северната японска префектура Акита - планинска, скалиста земя, където зимата е снежна, а студът дълготраен и където това голямо куче с дебела козина се чувства отлично. Акита, чието японско име е Nippon Inu (Nippon в превод означава японец, а Inu - куче) е най - голямото от осемте кучета, считани за типични за Япония. Предполага се, че произходът им датира от 500 години пр. н. е., когато тази порода кучета мигрират от континенталната част на Китай към островите на Япония. Кучетата са използвани за лов, пазачи във войската, водачи на шейни и впрягове. През 1931 год. Японското правителсто определя породата Акита като ”национален паметник" и"едно от японските национални съкровища".
Стандарт: Акита е едро куче, малко по - дълго от гърдите до опашката, отколкото високо от раменете до земята. Мъжките обикновено са около 66-71 см, а женските с около 2,5 - 5 см по - ниски.
Външен вид: Голямо, силно, енергично куче с едро тяло и тежък кокъл. Широка глава, образуваща тъпоъгълен триъгълник, дълбока муцуна, малки очи и вирнати уши. Характерна е пищната завита опашка, балансираща голямата глава

Японсият самурай при кучетата е известен с легендарната си вярност. Може би най-старата и известна история за акита е тази за вярното куче Hachi-Ko. Тази история е известна по цял свят се е случила през 1925 г. Стопанинът на Хачико се казвал д - р Ейсабуро Йено, професор в Токийския университет. Всяка сутрин кучето съпровождало стопанина си до спирката на влака и го посрещало в 15 ч. следобед на платформата на спирка Шибуя. На 21 май 1925 г. докторът се качил на влака, както обикновено, но не се върнал. Получил инфаркт и починал в университета. Верният акита Хачико обаче продължил да се връща на спирката всяко сутрин и всяка вечер чакал своя господар. Целият град Токио се стекъл да види Хачико, хората му носили храна и се грижили за него, впечатлени от неговята вярност и преданост. Вечерта на 7 март 1935 г намерили Хачико мъртъв на същото място, където толкова много чакал завръщането на своя господар. Сега на това място има бронзова склуптура на Хачико и до днес това е любимото място на влюбени двойки, любители на кучета и туристи. Хачико станал легенда със своята вярност към човека, когото обичал.