Става дума за упорито възпаление на анална жлеза при куче. Чух, че оперативно премахване не се препоръчва, заради риска от инфекции... Просто не знам какво да предприема... Кучето ми е лекувано с поне 3 антибиотика досега, но без особен ефект. Има ли някой с подобен проблем и ви моля за съвет за възможно решение.

Общо-взето, поне доколкото аз знам (не съм доктор все пак), аналната жлеза не може да се лекува "частично", т.е. само да се изцеди и кучето да се набоцка, и айде - готови сте... освен изцеждането, жлезите се промиват и вътре в торбичката се вкарва антибиотик; процедурата се повтаря няколко пъти през 2-3 седмици (не е трудно, нито болезнено за кучето), за да се предотврати повторното възпаление. Обикновено дори при тежки случаи тази процедура дава добър и траен (най-вече) резултат.
Същевременно се сменя диетата на кучето, а и начина му на живот - повече движение и игри, и т.н. Най-честата причина за хроничните възпаления са: обездвижване; недостатъчно емоции (кучето изпразва жлезата когато се вълнува - радостно е, притесни се, нервира се...); неправилно хранене - т.е. меки изпражнения, които не "изцеждат" торбичките по естествен път.
Друга причина за проблема може да бъде възпалителен процес на друго място, който дава отражение "отзад" - зъби, уши или нещо вътрешно, така че ако лечението до момента не дава резултат, разумна идея е да се вземе кръв за изследване и да се провери какво е положението, както и да се направи възможно най-цялостен преглед на кучето, за да се установи дали наистина няма друг възпалителен процес. Ако е женско например, много често жлезите са свързани с проблеми с матката/яйчниците (и обратното - жлезите предизвикват проблеми с матката).
Ако сте от София, специално за анални жлези ви препоръчвам д-р Дюлгерски (има кабинет в жк Младост), тел. е 0888/268882
Оперативното отстраняване наистина не е най-добрата идея, освен като крайна мярка - на първо място операцията е деликатна и несръчен доктор може за цял живот да повреди кучето (реже се на практика близо до мускулатурата на ануса и до големи кръвоносни съдове); на второ място отстраняването на торбичките на аналната жлеза - поне доколкото аз съм наблюдавала при оперирани кучета - дава тежки отражения в черен дроб, бъбреци и по козината... общо-взето в организма нещата са взаимосвързани. И на трето място, аналната жлеза при кучето не е закърнял орган като апендикса при човека примерно (че и той си има функции....), а се използва активно от животното както за изразяване на емоции при общуване с други кучета, така и за маркиране чрез мирис... т.е. желателно е да се положат всички усилия за оправяне на проблема, преди да се прибягва до операция - иначе е все едно на човека да му се извади око само защото има конюктивит... ще вижда и с другото, но ще остане малко нещо сакат
И без анални жлези кучетата си водят нормален живот, разбира се; а другите кучета си ги възприемат съвсем естествено, но...

Delenda Vratatis!

Аз имам проблем. Вече на друго място споделих. В четвъртък вечерта кучето ме посрещна с ужасен вой и скимтене. И така цяла нощ. Веднага го заведох при моя ветеринар, който след прегледа нищо друго не установи, освен възпалена анална жлеза. До сутринта успях да локализирам откъде идва болката - рамото на преден десен крак. Тъй като изкарахме цяла безсънна нощ и явно болката беше ужасна, реших да действам веднага. В 8,00 часа бяхме при Д-р Петров /от Държавната ветеринарна клиника в жк Дружба/, който вече веднъж го е спасявал и го познава. Потвърди диагнозата и му постави инжекции - кортизон. Вчера за първи път кучо поиска сам храна и тази нощ плака по-малко. Продължаваме лечението, колкото и да не харесвам кортизоновите препарати.
За първи път при нас се появява такъв проблем. Искам да поясня, че аналната жлеза на кучето ми се изтисква и промива на всеки три месеца, когато му давам и противопаразитните таблетки.Д-р Петров каза, че не съм закъсняла. Да продължавам по същия начин. Просто понякога възпалението не можело да се избегне.
Това, което казва Афала за меката храна е вярно. При мен може би това се е получило. Кокали вече не му давам по изричната забрана на ветеринарния лекар. Аз самата виждам, че от тях лошо се задръства.
Продължавам да се интересувам за друго лечение на възпалението на аналната жлеза.
Препоръчаха ми ТЕНАЗИМ, който се поставя 3 пъти директно в аналната жлеза и МЕТАКАН - инжективно. Не знам повече подробности. Не зная при тези медикаменти какви са опасностите от странични ефекти. Аз съм започнала лечение и за момента считам, че не е редно да го прекъсвам. Ако друг знае нещо повече нека пише. Пиши и ти какво е станало. Успех!

Всъщност това е рудимент с функции като при скунксовете и има предимно комуникативно значение- строго индивидуално е и е профил на собственика му за "четящия" по-късно.когато секретът е по гъст,а отворите запушени се получава абцес.Единствено вярно действие - промивка на отворите.Качеството на секрета е от психическото състояние и статуса на кучето.Теорията на наш професор за постоянно изтискване на жлезите,станала хит през 90 години в България,не издържа проверката на времето.По скоро постоянните манипулации с отворите на жлезите биха ги възпалили допълнително- нещо като травматична реакция.
Възможна е връзка с общо здравословно състояние- анални жлези,но по скоро тя е еднопосочна:следствие на влошено състояние,се променя и качеството на секрета,възможно е да стане по гъст и да се задържи в отворите на жлезите,следствие на което и става абцеса.
Мнението на нашите ветеринари е само промивки,редовни и възможно по малко манипулации ръчни в тази област.А влошеното здлавословно състояние по друга причина - трябва да се лекува съобразно причината.Нещо такова..........

И друг път сте се включвали твърде конкретно и с добри познания. Уважавам мнението Ви и искам да попитам: Кучето ми като цяло е в завидно добро здравословно състояние за възрастта си. Поне досега. Старо е. Движи се по-бавно и не му давам никакви кокали, на което обстоятелство предполагам се дължи възпалението на аналната жлеза. За доброто състояние на зъбите, му давам редовно големи телешки хрущяли - сурови или варени и суха храна за едри породи /Роял Канин и Брит в съотношение 1:1/.
До преди месец кръвната му картина беше съвсем нормална. Няма температура.
По какъв друг начин да проверя общото му здравословно състояние, или поне ме насочете какво заболяване може да доведе до това възпаление.
Благодаря!

Благодаря.Както вече споменах,имам понатрупан лош опит,който искам да споделям по теми,където мога,за да се избегнат грешки на "собствен гръб" от другите собственици на кучета.
Надявам се да съм полезен.Препоръчвам да спазите и моето правило: всяко изказване да се поставя под съмнение и провери и от други източници,като логически се търси обяснение за всяка ситуация/състояние.Например отговори от типа: "така ще е" от моите ветеринари,просто не приемам.Трябва да ми кажат и "защо" и "какво по нататък..".Същевременно разбирам,че те не са така навътре в зоопсихологията и ги интересува по скоро конкретна рана/болест с диагноза и лечение,отколкото да търсят по навътре причините за това.Просто защото никой друг не се интересува от това.
Да започнем от ситуацията,че кучето Ви е посрещнало със скимтене и вой,както и възрастта му.Ако действително болката е в рамото му,то възможните причини са две:
1.артроза на ставата следствие на възраст и особености на храненето за тази възраст;травма от удар/игра,която не сте забелязали,поради това че кучето тогава не е изскимтяло,но така или иначе вече има някакво травматично възпаление.До отшумяване на травмата,кучето само се справя - не е необходима специална намеса,тоест това е със срок във времето.При артроза,болките ще се усилват при различни резки движения.Възможно е да се е проявила,при рязко ставане за да Ви посрещне.
2.психическа -да имитира болка с цел да му се обърне по специално внимание.Това ,като причина повече се "връзва" и с възпалението на аналните жлези.Възможно е да е направило асоциация от предишния си опит,че при болестно състояние,вниманието и грижите които получава са други и да се старае да ги предизвика.Възможно е и да е усетило евентуално Ваше депресивно състояние и се стреми да Ви отклони вниманието към друг обект,за да забравите Вие болката.....
За диагностициране и лечение на първия тип причини е достатъчен разумен ветеринар.За втория тип причини е достатъчно Вие сама да прецените обстоятелствата дни преди събитието..........

Разбиранията ни по отношение на болестите, ветеринарите и т.н. май напълно съвпадат. Ветеринарните лекари, също както и хуманните, в повечето случаи лекуват следствието, а не причината. Нямат време, а и желание да изслушат, помислят, прочетат и тогава да предложат лечение. В същото време се успокоявам, че има и други толкова трудни "пациенти" като мен. Избрала съм си ветеринарен лекар, с когото мога да разговарям, питам и споря. Преди важно решение дори си позволявам да се консултирам и с други лекари, след което заедно с него решаваме какво да правим. Дори си позволявам да изразя несъгласие с неговото мнение и да предприема съвсем различно лечение. Засега не ми се е разсърдил. Опитвам се ясно да му покажа, че правя възможно най-доброто за кучето, а не за нечие самочувствие. В същото време съм наясно, че съм лаик в областта и може жестоко да сбъркам.
Относно моето куче: С вниманието си към него май прекалявам, поне по мнението на околните. На моменти по-скоро ще е доволен да престана да му досаждам. Не мисля, че е склонен да симулира. Доста е изтърпял и по скоро се примирява.
Опитвам се да го храня с най-доброто, като се съобразявам с възрастта му. Това разбира се не означава, че някъде не бъркам.
Първоначално през главата ми мина какво ли не: осил; рак; заболяване на вътрешен орган; травма и т.н. Затова, след като разбрах откъде идва болката, веднага го заведох в държавната клиника. Исках да огледаме рамото и крака на рентген. Д-р Петров обаче, потвърди диагнозата и предвид силната болка и плач на кучето, просто нямах избор.
"Личният лекар" на кучето ми, веднага бе уведомен за предприетото лечение.
Поздрави!

"В същото време съм наясно, че съм лаик в областта и може жестоко да сбъркам."
Позната фраза.Нека да погледнем нещата от друг ъгъл- в крайна сметка собственикът на кучето взема решението.Ветеринарните специалисти и други такива се използуват единствено и само като консултанти.Тогава,тази фраза няма място,защото бърка единствено този който взема решенията.Да видим какви са гаранциите на ветеринарите по повод предложено и прието от нас лечение?Никакви,освен съжалявам....Според мен е важно да разделим нещата не на знаещи и незнаещи а на вземащ решения и консултанти.Тогава всичко си идва на мястото.Драми няма.
Това,горното само за уточнение на терминологията.
Аз разбира се,се връщам отново към проблема.Ще ми се да поразровим нещата докрай,ако сте съгласен/сна:
1.При най силно възпаление на анална жлеза,нямаме данни за скимтене и виене от куче.По скоро то си търка само задните части в пода(опитва се да ни подскаже да му помогнем с отворите),облизва се енергично там,както и губи апетит(но това е следствие на какъвто и да е вътре абцес).
2.Кортизоните и посочения друг препарат всъщност действуват и антиревматично.тоест - лекува се уж анална жлеза,а всъщност се успокоява болка в рамото....
3.Какво значи,че според другите обръщате повече от необходимото внимание на кучето?А според кучето?

Как ли би се оплаквал от мен ...
Да, кортизонът се използва за ревматични болки и възпаления. Може и това да е. На неговата възраст вероятно е нормално да има артрит, но досега не е куцал и показвал болка. При това, неговото време са най-студените, ветровити и снежни дни.
Доколкото съм запозната, възпалението на аналната жлеза може да доведе до болки не само в задните, но и в предните крайници. Също и до кожни проблеми. Знаех го на теория. Когато премислях какво съм пропуснала в поведението на кучето /което трябваше да ми подскаже въпросното възпаление/, се сетих три неща:
- Започна да се почесва често. Е, аз го изкъпах и толкова;
- Видях, че се ближе някъде отзад и ... май го сбърках с котарака. Какъв чистник!
Никога не си е влачил или търкал задницата;
- Когато се търкаляше на една окосена полянка, изведнъж приквича. Реших, че му се е забил някой чеп. Втори път приквича. Пак не открих нищо.
И сега не бих свързала тези признаци с аналната жлеза, ако не ми се беше случило. Всъщност дано това да е причината за болката. Струва ми се най-безобидното от всичко, за което се съмнявах.
За консултантите и този, който взема решението много си прав. Лошото е, че аз трябва да реша. Понякога е толкова трудно и се чувствам съвсем безпомощна. Проблемът се появява за търви път. Познанията ми са малко. Времето не стига. Трябва да намеря и изчета много литература, да намеря точния човек. Когато вече си взел решение и действаш, се намират достатъчно случайни познати, "баш кучкари" и ветеринари, които ти казват, че си съсипваш кучето. Тогава започват съмненията.
Така или иначе, вече неведнъж съм правила този избор и то успешно. Много се гордея с това.
Следващият път може да сгреша.

На мен ми се ще да "бръкна" малко в дупката на темата за ветеринарите като такива... точно както хуманните лекари, ветеринарите биват три вида:
1) идиоти
2) разумни, но самоуверени
3) свестни
Разните категории допълнително могат да се подразделят на групи , но крайният резултат проявява доктори, които:
1) не ги бива за нищо сериозно, но не го знаят; а също и такива, които и за несериозни неща не ги бива
2) бива ги за определени неща ("специализират" в дадена област) и за други неща хич не ги бива; а също и такива, които ги бива в повече области, т.е. разбират си от работата, но не четат и не се интересуват от новости (не, че човек може да обхване всичко, но като не се справяш с нещо, прати клиента при друг доктор)
3) имат талант за работата си и успяват да "налучкат" вярното лечение дори ако не са сигурни за диагнозата
Първата категория, естествено, не стават и за чеп за зеле; познавам поне няколко такива "доктора".
Към втората категория спадат повечето ветеринари; в момента например, да преброим, познавам и използвам 5-6 ветеринари за различни неща (когато знам за какво става дума), а ако кучето е по-сериозно болно или не знам, гледам да получа поне две експертни мнения, за да се ориентирам
В третата категория познавам някъде 2-3 доктора, от които съм извънредно доволна и които ползвам най-вече когато кучето е сериозно болно или аз самата не съм наясно какво следва да се прави в дадена ситуация.
Знам, че звучи малко налудничаво, но като собственик на бая много животни от бая много години (и не само аз) съм специализирала широкоспектърна кучешка ветеринария и мога да се ориентирам повече или по-малко първо какво му има на кучето и второ става ли ветеринарят за нещо или не. Самолечение не прилагам , като изключим тривиалното поставяне на инжекции; ако има проблем, водя кучето на доктор, дори и да знам какво трябва да му се лекува.
Но въпросът беше друг - че собственикът на едно или две кучета, който ги има от 2-3 години - надали често е имал нужда от доктор (дай Боже да не е) и няма толкова добра представа за качествата на ветеринарите, които познава/използва. Лошото е, че за дреболии като порязвания, поставяне на ваксина, изцеждане на жлезата и прочие почти всеки доктор става - истинският тест за лекаря е сериозно заболяване, с което е успял да се справи бързо, без много колебания и без да травмира много-много пациента. И без да ограби собственика с цената на лечението, между другото, защото и този момент е важен и болезнен.
Много ми е любопитно и следното нещо: защо повечето ветеринари много упорито крият от собствениците какви препарати поставят на животните?! Брех каква държавна тайна става... Дали не го правят съзнателно, за да не потърси собственикът съвет и лечение и от друг доктор - или ако го направи, да стане катастрофа, ако две различни лекарства дадат реакция или едно и също предозира? Настръхвам цялата като ми кажат, че на кучето "са били инжекция" или "са сложили антибиотик"... Специално в София от поне 15 познати ми ветеринари само и единствено един дава на кучетата ветеринарна книжка с написано черно на бяло какво точно и кога и в каква доза е сложено; а друг един, от третата категория за особено полезни ветеринари, направо изнасилих да издаде тайната първия път, когато ми лекуваше тежко болно куче и оттогава сам си казва...
---
А що се отнася до аналната жлеза и писъците, и кортизоновите препарати:
прав е "средноазиатът", с кортизона се лекува болезненото рамо, но жлезата няма нищо общо... аз и не мисля, че едното е свързано с другото. Накуцването и схващанията, резултат от възпаление на жлезата, не са болезнени, а само стресират кучето (особено по-едрите породи и особено ако не може да стане например). По-вероятно е животното да се е ударило или да е повредило лапата, но болката да се е появила след известно време... дето се вика, нормална спортна травма . Особено при възрастните хора често се случват такива неща - оф, станах накриво и сега как ме щрака тазобедрената/коляното/глезенът/рамото... - та и при по-старите кучета е същото: едно внезапно изправяне, при което тежестта пада на тази страна, един скок с по-тежко тупване... напълно достатъчно крачето да пострада.
В никой случай не оставяйте ветеринарите да ви изтъкват, че аналната жлеза е първопричина за всичко, защото не е. Има учудващо много болести, при които тя няма участие , колкото и да им е странно на някои доктори. Аналната жлеза трябва да се изцежда само когато е наистина необходимо, а не на някакви редовни периоди - по принцип кучето само я изпразва и я "поддържа" в определено състояние, т.е. в торбичките винаги има малко количество секрет. Изцеждането на този нормален секрет води до по-активното му отделяне (т.е. повече цедене - повече секрет) и до по-лесно възпаление. Повечето ветеринари лесно могат да научат собственика на кучето да напипва торбичките и дори да "открива" отвора на жлезата; да проверява колко пълни са жлезите, какъв е секретът и прочие, без да се налага излишно изцеждане; и ако всичко е наред, кучето просто не бива да се пипа. Когато обаче има проблем, тогава се налага промивка и почистване на секрета...
Проверката на жлезите не е равнозначна на изцеждане, но пък е важна и задължителна поне няколко пъти годишно, за да може да се реагира бързо и адекватно; особено ако женската е бременна; мъжкият ще запложда; напролет след по-обездвижващата зима, наесен след горещото лято... такива неща.

Delenda Vratatis!