уважавам ви аз пещерняците / Спорт / Пещерно дело

Беше късна есен.Тъжни северни облаци се стелеха ниско над полето,сякаш искаха да го прихлупят.Тишината на този мрачен следобед бе нарушавана тук-таме от някое ято врани,които винаги имаха какво да си кажат.
Андрешко седеше на капрата и унило гледаше в двата коня,които неохотно пристъпяха в гъстата кал.Не беше в настроение-сутринта отиде в данъчното да погасява такса смет и попадна на един стар познат.Така го одрусаха,че се налагаше да ипотекира къщицата си.Жена му пак лежеше болна,а щерка му скачаше от седянка на седянка.Синът му Кирчо завчера понечил да напие стомната на Митра Патравата,а тя го хласнала с нея по устата и сега момчето вече и кариеси си няма.Унесен така в безрадостност,за малко да не види двамата младежи,които го стопираха иззад завоя.Широка душа имаше Андрешко и въпреки неволите си бе винаги отзивчив.Пък едното от момчетата приличаше на Кирчо отпреди инцидента.
-Ще стигнем рано момчета-по видело ще стигнем.
-Благодаря,чичо-казаха те и се умълчаха.
-Та вие по каква работа така насам?
-Пещерняци сме,чичо.Ще посетим Темната дупка до Райчов вир.
Андрешко машинално кимна и отново потъна в умисъл.Но постепенно до съзнанието му дойдоха чутите преди малко думи и това го ядоса.”Хм,пещерняци!!!Пак ще се друсат и ще хвърчат по сталактитите,а после ще излезнат от пещерата в полунощ и този път може моето прасе да изнасилят.”Макар външно да изглеждаше спокоен,в него забушува гняв. Дръпна изведнъж юздите и конете послушно спряха.Отиде при тях,взе да ги обикаля,а до двамата му спътници достигаше угриженото му цъкане.
-Ейй,как баш сега бе…пу,мамка му…ще прощавате,момчета,ама левият кон пукнал гърне и губи мощност,а на десния карданът му приплъзва.Ще трябва да слезете и да ме изчакате,аз ей сегинка…само ще прескоча до стенда на бай Марин и се връщам.
Пещерняците послушно слязоха и доверчиво приседнаха на раниците си.А на Андрешко чак му си припя от радост-не беше загубил форма.В миг забрави своите неволи,светът отново бе онова прекрасно място,в което се превръщаше след три ракии.Той шибна бодро конете и те го отнесоха нататък,далеч от поредния пристъп на цивилизация.”Ще има да чакате,да чакате”-мислеше си той в дива наслада,защото беше сигурен,че по –скоро камила ще мине през иглено ухо,нежели пещерняк пеша да тръгне.