Сатгуру / Наука / Хуманитарни науки / Педагогика

"Любовта е вътре в тебе

Когато видя един изгрев, едно пълнолуние. Когато видя тези красиви неща, те ми напомнят, че има нещо много красиво в мен. И аз трябва да бъда в допир с него през цялото време.
Ако търсиш Истината - Истината е вътре в тебе. Ако търсиш любовта - любовта е вътре в теб. Ако търсиш това безсмъртие - безсмъртието е в теб. Ако търсиш отговорът - отговора е вътре в теб. Ако търсиш мир - мирът е в теб. И ако искаш да направиш този живот завър- шен – липсващия пъзел е вътре в теб.
Ела всеки ден, подходи към този живот като към един подарък. Всичко друго е оскверняване на това съществувание. Всеки ден, доближи го с достойнството, което заслужава. Обичай ! Обичай това, което ще отвърне на любовта ти – безусловно.
Обожавай ! Обожавай това, което ще те обожава в ответ - безусловно. Добре е в този живот да имаш отговори без въпроси.
Просто! Ето какво е то.”

Prem Rawat - Maharaji

откъси от
Miami Beach, Florida, USA
10 май 1998

"Погледни навътре

Колко хора са идвали и казвали: “ Това, което търсиш е вътре в теб ! “ Няма нито едно писание или книга по темата, които в основата си да не казват: “В теб ! ” А къде гледаме ние ? Ние гледаме навсякъде другаде ? Ние създаваме маса дефиниции. Както паяците, които биват хванати в собствените си мрежи, ние се хващаме в идеите си. Ние сме тези които създават нашите дефиниции и ние сме тези, които имаме въпроси към тях. Ние създаваме въпросите, търсим отговорите и се съмняваме в тях.
Това може да се превърне в един омагьосан кръг, в който едно човешко същество да бъде хванато. За мен не е по-различно. Когато бях малко дете, аз имах една представа за Бог, който беше точно като хората, които бях видял. В моето мъничко въображение, аз трябваше да сложа на моя измислен Бог 2 ръце, 2 крака, глезени.....точно като моите. Моят Бог трябваше да има зъби, уста, уши, очи, нос, коса и ...това беше, което мислех, че трябва да търся....
Тогава ми се даде един начин - да се обърна навътре в себе си. Много хора не разбират какво значи това. Твоите очи могат да видят всичко, но не могат да видят себе си. Освен с помощта на едно огледало. В мен има една вселена - една различна вселена. Когато си затворя очите и се фокусирам навътре, външния свят спира и светът отвътре започва.
Когато започна да слушам моят свят в мен – той не е тих. И когато започна да гледам моят свят отвътре - той не е тъмен. Би трябвало да е, но не е.
Нещо в мене се движи в най-красивия ритъм, не създаден от човек, не от идеи, но от нещо, което съществува. Аз искам да се движа с този ритъм.
Това съм аз. Колкото и да приемам, че името ми и моят външен вид съм аз, в мен има един цял друг свят, който също съм аз. И въпреки това аз вървя на този свят лишен от познаването на другия отвътре.
Аз се адаптирах перфектно към външния свят и имам само мимолетно впе- чатление за този, който нося отвътре. Умът ми иска външния свят, сърцето
ми иска света отвътре. Моят ум иска да създава, сърцето иска да свидетелствува. Умът ми иска да коментира, сърцето - да изрази признателност.
Два различни свята.
Малкото дете поглежда луната и я обожава.
Възрастният стоящ до детето казва: “ Знаеш ли защо свети ? Тя свети защото слънцето я осветява”
Детето гледа луната и се възхищава. Човека казва:
“ Знаеш ли какво е това? То е луна ! ”
Детето гледа и не го е грижа как се казва….
Трябва да има един баланс в живота. Сърцето трябва да бъде признато. Когато вратите навътре са отворени, моята светлина идва отвътре в мен и ме изпълва. Моят мрак е отстранен. Радост идва отвътре и моята скръб и болка изчезват. Когато моето сърце е отворено за мъдростта отвътре, тя ме изпълва и аз разбирам. Ето кога аз започвам да оценявам. Повечето хора се самооценяват с това, което нямат а не с това, което имат. Има толкова много съкровище. Всяко човешко същество е толкова богато...и въпреки това ние претендираме, че сме бедни. Ироничното е в това че най – късметлиите не знаят, колко късметлии са те.
Всяко човешко същество е изпълнено с неизмерима радост, а ние претендираме, че тя не съществува....
Аз виждам много хора и виждам борба в тяхните очи, в тяхните лица. Аз виждам борба в тяхното изражение, когато там трябва да има хармония.
Аз виждам мръщене на тяхните лица, когато там би трябвало да има усмивки. Виждам борба в тяхния живот, когато би трябвало да има радост.
А отговорът на всеки въпрос, който питаш или не питаш - съществува вътре в теб.
Също в тебе е перфектната книга - Книгата на Сърцата. Тя е толкова съ- вършена, че дори и неграмотните могат да я четат. Тя е толкова добре написана, че дори и слепия може да я прочете.Хартията, на която е написана никога не се разпада. Мастилото никога не избледнява. Книгата на Сърцето никога не е преиздавана и никога няма да бъде преиздавана. Никога не е коментирана и всеки човек, който е чел Книгата на Сърцата я е
разбрал. Това е единствената книга, която ти дава отговори....никакви въпроси.
Тази трансформация има нужда да заеме място във всяко човешко същество. Нека този процес в твоя живот да се разкрие.
Това, което аз правя е че обикалям света казвайки на хората: “ Имаш го, в тебе е! Ако трябва да имаш доверие - вярвай в тази радост. Ако имаш едно
искане - искай тази красота. Ако имаш едно желание - пожелай това съвършенство.....не само в някакъв блян, но нека да бъде реално всеки един ден от твоя живот, както е реален всеки дъх, който влиза в теб. Всеки дъх е важен. Когато последният дойде....ти би се отказал от целия свят...за още един дъх.”

“Когато вратите за навътре са отворени - моята светлина идва отвътре и ме изпълва. Моят мрак е отстранен. Радост идва отвътре в мен и моята скръб и болка изчезват....”

Prem Rawat - Maharaji

откъси от
Accra, Ghana, Africa
8 октомври 1995

" Търсенето

Ние продължаваме да търсим същите разрешения.Търсенето е да покориш собственото Себе си, не света. Този, когото трябва да покориш не е света – това си ти. Ако можеш да покориш Себе си – ти си покорил вселената. Ако можеш да намериш Щастието – ти имаш всички богатства от които имаш нужда. Ако можеш да намериш Радостта вътре в теб - ти имаш цялата изпълненост, която някога можеш да имаш. Но трябва да е твоя, не дефинирана от една книга. Твоя! Когато ожаднееш вода ли търсиш или четеш описания на водата в една книга? Очевидно е. Едно описание на водата няма да уталожи жаждата ти. Когато огладнееш какво правиш? Намираш храна или се опитваш да изядеш една готварска книга? Готварските книги са страхотни, когато не си гладен. Но когато си гладен – ти имаш нужда от храна. Имаш нужда от вещества.
Тези вещества са вътре в тебе. Жаждата трябва да е твоя.
Учителят не създава жаждата. Учителят я прави по-забележима. Ако един учител създава жажда – той не е истински. Работата на Учителя е да чисти.
Ако твоята риза е мръсна от прах и мръсотия, какво правиш? Дали използу- ваш един химикал, който създава белота или използуваш нещо, което просто отстранява мръсотията?
Отстраняването на мръсотията автоматично ще направи ризата чиста. До- ри когато една риза изглежда мръсна – чистотата, блясъка и са все тъй в нея, но са покрити. Процесът на почистване не е процес на прибавяне на нещо – то е процес на извличане. Отнеми мръсотията и….ризата е чиста. Когато миеш една кола това е процес на отстраняване.Когато отстраниш мръсното - колата започва да става чиста. Когато слънцето залезе, може би цветята изглежда, че губят своите цветове. Но когато изгрее слънцето не донася цветовете. Способността да отразяват един определен спектър на светлината съществува във всяко едно цвете. Когато слънцето изгрее не се създават обекти – те просто се осветяват. Има голяма разлика в това.
И така светът вътре в нас има нужда от осветяване, не създаване.
Намирането на твоя Бог не е процес на създаване на Бог, но на отстраняване на на всичко, което е между тебе и този Бог.
Намирането на Мирът е процес на отстраняване на всички препятствия между тебе и този Мир. Същото е за Щастието и Истината. Учителя казва: “ Завърти Ключа. Отстрани излишното!”
Някои хора го разбират, някои не….. Някои имат други приоритети. Но неза- висимо от това кой си ти и какви са твоите надежди съществува една съдба очакваща всяко едно човешко същество.
Краят/смъртта/ е толкова сигурен, колкото изобщо може да бъде. Независимо от това дали един човек е богат или беден, с работа или безработен. Англичанин, австралиец или германец…..
Което значи, че не можеш да си позволиш да прахосаш нито един момент от своя живот. Той е прекалено скъпоценен. Всеки един момент трябва да влезне в сметката и да се живее в съзнание. Бъди буден за простото вълшебство, което става вътре в теб. Това е твоят приоритет. Това е твоята отговорност към тебе самия. Към подаръка, който ти бе даден с най-добрите намерения. Раят бе поставен вътре в теб.
Ако се впечатляваш от идеята за вселената – има една вселена също тол- кова голяма ако не и по - голяма ..…вътре в тебе. Ето това донася Познанието за нас! Посланието, което носи Учителя е да ни раздруса малко, да ни събуди, защото има сън. Навика да си в безсъзнание се про мъква. Всичко останало започва да става “важно” и основния приоритет….чака. Последствието е, че твоята собствена вселена и хвърлена в тотален хаос. Няма вече хармония, няма я тази радост. На какво ли не се поддава едно човешко същество, когато това започне да става…
Какво става ако ти имаш една красива, страхотна градина? Просто си представете – красиви фонтани, кристално чиста вода, красива зелена трева, цветя, дървета, алеи и градинар, който се грижи за всичко всеки ден.
Но ако градинарят спре да се грижи за градината какво мислите ще се случи? Тревата ще започне да расте и плевели ще започнат да доминират навсякъде. Цветята ще бъдат задушени. Водата няма да е вече чиста, но пълна с водорасли. Гниене ще започне навсякъде от падналите листа. Алеите няма да приличат на алеи повече, защото плевелите ще пораснат и на тях също.
Когато на безсъзнанието му се разреши да влезе ние също имаме бурени. Страх, яд, объркване и съмнения….бавно започват да изпълзяват. Тогава няма нищо хубаво за гледане. Никой не идва по тоя път и никой не обръща внимание …докато на градинаря не му се разреши да се завърне. Той помни. Той реже и реже. Той напоява, чисти и отстранява. И отново градината започва да се оформя. Той почиства водата и тя започва да искри.
Нека тази метаморфоза настъпи в твоя живот. Нека тази градина винаги да е неотразима. Отстрани плевелите. И нека всичко да се изяви в своята слава.
Защо? Защото носи радост ! Всеки момент прекаран в съзнание е славен. Ето кога сърцето започва да се изпълва с признателност. Ето кога ти можеш да започнеш да чуваш ритъма и да започнеш да танцуваш.

“Ако можеш да намериш Радостта
вътре в теб, ти имаш цялата изпълненост, която
някога можеш да имаш.
Но трябва да е твоя ! Не дефинирана
от една книга.
Твоя! “

Prem Rawat - Maharaji

откъси от
Oporto Portugal
15 юни 1995

"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )