Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 21:37 15.07.24 
Хоби, Развлечения
   >> Пътешествия
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Тема Edna sedmica v Paris,pytepis  
Автор vladimir1974m2 (член)
Публикувано29.08.16 11:40



Ден Първи:Дългият път за Париж започва с нощен преход от София до Виена.Тръгваме от София малко след 22:00 ч,вечерта на 19.07.2016.Пътуваме цяла нощ с няколко кратки почивки.Минаваме през Сърбия,през Белград,покрай Нови Сад и Суботица,влизаме в Унгария,през Сегед и по магистралата към Виена.Някъде призори спряхме на едно място за почивка,закуска и освежаване ( не мога да се сетя точно къде,защото много ми се спеше).Вземах си едно голямо кафе.Беше много интересно, когато видях как върху пяната и сметаната на кафето беше направено едно сърце от кафен прах.Много красиво и създаващо прекрасно настроение.Продължаваме пътуването,влизаме в Австрия.Имаме още път до Виена.Пристигаме следобед.Хотела ни е доста накрая от града, в селцето Швехат. До там има връзка с влак и метро,което малко по-късно следобед ме отвежда в центъра на Виена точно до катедралата. Та оставям си багажа в хотела ,вземам малко пари ,карта на града от рецепцията ( на която хотела не е отразен,защото е извън картата...)Питам на къде е влака, в коя посока трябва да го хвана ,къде ще сляза и да ми покажат на картата, къде ще изляза от метрото...Хотела ни се казва Арион.Та по една пътечка,покрай една река,през един мост, под един подлез ,малко пеша и ето ме на гарата.Има машинки за билети, опитвам се да се ориентирам.Минава една жена,моля за помощ,искам един билет,тя ми показва,слагам еврото в машинката ( по едра банкнота, за да ми върне дребни),вземам си билет,питам в коя посока е центъра, идва влака, качвам се и си пътувам.След 7-8 спирки слизам на вече познато място.От там излизам, търся връзка с друга линия на метрото ( вече позната) и след една спирка, ето ме на катедралата.Късен следобед, много оживено,Разхождам се натам-насам,радвам се на живота там.Надвечер посядам на по биричка до катедралата и се отпускам.Само трябва да помня обратния път до хотела.Става тъмно,тръгвам си.По обратния път,метро за една спирка,преход по тунели и коридори за връзка с влака.Вече съм на перона на влака.Този път за връщане си вземам друг билет ( вече сам се оправям на машинките)-за 24 часа, за да мога да го използвам на другия ден,докато сме във Виена и да се придвижа до Пратера,откъдето ще тръгваме вечерта за Париж.Идва влак, качвам се...Хм, нещо не е наред- влака на отиване изглеждаше по друг начин.Следя спирките.Първата е същата, но следващата друга...Хм.Вземал съм друга линия ( друг цвят).Слизам, веднага се връщам на предната спирка и започвам да се оглеждам за помощ.Питам един мъж за моята спирка-Швехат...Оказа се, че и той бил за нея..Хм.Оказва се ,че през този перон, през този коловоз на влака, минават всичките линии.На таблото пише коя линия е следващата. ( От хотела ми бяха дали разписание, което аз чак сега погледнах...)Влака по моята линия бил през 20 минути.А аз съм се качил на първият,който е минал...Та пише вече на таблото, че следващият влак е за летището,поглеждам мъжа и питащ поглед.Я,Я...Ясно.Влака минава през Швехат и продължава за летището.Докато чакаме влака мъжа ме разпитва, интересно му е.Пита от къде съм...България.И първите му думи бяха- Христо Стоичков...Я,Я...Идва влака, качвам се,слизаме на Швехат,ориентирам се в коя посока беше хотела ( двата изхода от перона изглеждат по различен начин- от едната страна имаше велосипеди, наредени по дължина на изхода, а от другата бяха наредени на широчина)...От там пътя е лесен,пак през тунелчето под линията,после през един мост на реката,покрай редицата от къщи и в хотела.Та от Wien-Mitte ,ако човек има повече време,може да мине през Am Stadtpark ,да пресече парка и от другата страна надясно по Schubertring Park и по някоя от левите пресечки или по Wollzeile да стигне катедралата.
Ден трети-21.07.2016 г..Ранно утро.Отивам на закуска.Много обичам да обръщам внимание на шведските маси по хотелите, особенно на саламчетата, сладките, кафетата и сокчетата.Закусвам си както трябва.За днес имаме панорамна обиколка на Виена с автобус.Ще минем по ринга, после гледаме от автобуса Операта,после Парламента,запознаваме се с основните забележителности,посещение на Хундервасерхаус ( за кой ли път не помня- не се е променила- там си е).Слизаме от автобуса, разглеждаме градините на Белведере, снимка тук,там, по градината ,по двореца.След това отиваме при Хофбургите ( отново за мен за кой ли път).Минаваме по една търговска улица,разхождаме се по Kohlmarkt ,после по Graben , покрай колоната на чумата, която си беше в ремонт една голяма част от нея.И завършваме при катедралата.А там коне,карети,мирише на коне...Тук се сещам за приказката,която казва,че е по-добре да остарееш като катедрала,отколкото като галош...Незнам какво се има в предвид,като се каже катедрала....Защото те катедралите са винаги в ремонт.Тук ни дават свободно време до 18:30 ч ( защото по някакъв недомислен закон за туризма,автобуса ни трябва да има задължителен престой от девет часа,преди нощен преход...А ние какво да правим през това време, ако вали дъжд да кажем...?).Оставям групата, запомням мястото за среща и тръгвам по моя си програма.Връщам се една пряка по назад и отивам да разглеждам бутиците на модните дизайнери.Първо бутика на Луи Вютон,където гледам много интересни чанти, дрехи обувки.Впечатлиха ме часовниците с тази марка,някои от които достигаха до 59 000 евро като цена...До него е бутика на Прада (PRADA), малко по натам още един-два бутика- Brioni.Но не ме пуснаха в бутика на Роберто Кавали- не било за мъже-на входа ме спря охраната с думите No men...Хм.Следват музеите.Има два музея,еднакви-Художественната галерия и Природо-научния музей.По средата между тях е паметника на Мария Терезия.Само че първо реших да си потърся интересно място за обед .Взех метрото и няколко спирки по нагоре слязох на Margaretengurtel. В тази част на Виена има дълъг и широк булевард по тесните улички на който има интересни квартални ресторантчета.Разхождам се.Имам достатъчно време до залез слънце.После с метрото се преместих една спирка на обратно-Pilgramgasse, пак се разхождах.На ъгъла на две улици намерих един ресторант с наредена шведска маса и накрая се плаща.Без да гледам за какви цени става дума ( колко ли ще платя за един обяд в тази част на Виена)?Влязох. Взех си една чиния и се награбих с разни лакомства-салати,сосове,саламчета,месо и една супа за към 7-8 евро и седнах да похапвам.Да, ама нямат хлебчета- никакви....та ядох без хляб.След това се преместих на една-две спирки с метрото в обратна посока и пак слязох.На Kettenbruckengasse. Аз предната вечер си бях вземал от машинките на метрото ( за връщане от центъра до хотела,билет за 24 часа....За да мога да се върна до хотела и на другия ден да се шматкам цял ден и вечерта да мога да отида до Пратера,от където ще тръгваме пак с нощен преход към Париж... Kettenbruckengasse ми е доста позната спирка и от там мога пеша и без карта да стигна до катедралата,където ще се събираме с групата след свободното време към 18:30 ч.Та от там по едни малки улички,които си ги знам и излизам на Марияхилферщтрасе.От там надясно,после наляво и през двора на Музеумскуатър ( Museumsquartier) .Винаги в двора на този музей ме е изненадвало нещо ново и интересно.Този път от едно заведение в двора се носеше приятна класика а децата се забавляват на едно много интересно място,което аз наричам плаваща полянка.Един басейн,отгоре покрит с нещо като мокет,върху който има набодена изкуствена трева,като ливада, зелена.И като се метнат децата на това нещо и то на вълнички се мести нагоре-надолу.И отдолу се чува шума на водата.Минавам покрай паметника на Мария Терезия и тръгвам към музеите наоколо.Имам време за поне два музея.Гледам картини и други щуротии на изкуството, почти час и половина. Kunst Historisches Museum Wien- Ей това гледах-15 евро..После се местя в музея до него.И там 15 евро.Някакви ризници гледах,саби,щпаги, музикални инструменти от едно време,пиана,на които не може да се свири ( има едни стъкла върху клавишите)- .Ама да не се изложа тук ( не помня в кой от двата музея бяха...да ме поправи модератора...).Но в една зала имаше няколко пиана, на които може да се свири.Я и аз да посвиря..."...Мила моя мамо, сладка и добричка"....Само това мога да свиря на пиано-забавлявах се като малко дете,даже си направих клип с таблета как свиря на старинно пиано.И така неусетно времето мина.Остана време за по още някое лакомство- похапнах си сладолед до самата катедрала.Стана време да се събираме.Всички са тук, вземаме метрото от катедралата и слизаме на Пратера.Заобикаляме и на едно кръстовище чуваме позната мелодия .Българска музика....И като минахме покрай музиканта и той чу българска реч и вика- " Ай де бе, от кога ви чакам.Ама вие българин ли сте,питаме ние...Ами че какъв да съм,щом свиря българска народна музика...И като засвири едни народни песни,хора,стари шлагери.....И за нула време си напълни шапката с дребни монети.За 5-6 минути.През това време светофара си изреди няколко пъти зелено ,червено и на следващото зелено пресякохме.Показаха ни къде ще ни е автобуса след два часа и ни пуснаха- който иска на Пратера по въртележките, който иска да пие по бира, по кафе или да седи в парка наоколо.Аз на Пратера съм бил няколко пъти...Абе не ви ли стана ясно,че съм тръгнал за Париж,при това за една седмица? И от там нататък ще е интересното.Тук е само началото.Разходих се нагоре-надолу и седнах да пия бира по вечерно време.Хм.След малко ще тръгваме-след час и половина да кажем.И това време мина.Тръгваме.Излизаме от Пратера,минаваме покрай един много интересен паметник,надиплен на няколко нива...Следваме посоката към Ринга- Kartner Ring. Виждаме един парк зад дърветата вляво.Преди него има една сграда с обсерватория на последния етаж.Постепенно излизаме от Виена и аз се унасям в сладка дрямка.Следва нощен преход с няколко почивки и на сутринта по някое време трябва да сме в Реймс, за да видим и Реймската катедрала.То и там съм влизал, ама беше през 2003 година,така че защо да не я разгледам пак.Но дотогава има много време.Да заспиваме.
Ден четвърти-22.07.2016 г..Вече сме в Реймс.Каква величествена катедрала.Разглеждам я набързо и отивам да си потърся храна.Какво по-прекрасно място за едно кафе и вкусна закуска от някоя пекарна в Реймс.Заставам с гръб към входа на катедралата минавам през двора отпред и завивам надясно.В края на тази уличка, пресичам един главен път,по който минава градски транспорт и точно срещу мястото,където пресичам, сядам да закусвам на една прекрасна пекарна с вкусни сандвичи с кока кола за освежаване на утрото...Студени разбира се...Защото имало в тях домати,сосове,майонези,пастети и там каквото се сетите и не ставало да се стоплят...ПуркуА не шофЕ па? -питам аз,на което каката,която ги продава избърбори нещо набързо,което аз не разбрах ,след което направи една кисела физиономия с разчекнати устни...Разбрахме се де- нямало да бъде вкусен, ако се стопли...Добре де,съгласен.Франсетата може да обичат студени сандвичи...Та половината сандвич на масичката отпред, половината из пътя за Париж,защото не мога да ям студени сандвичи.Пътуваме,пътуваме,пътуваме...Остават около 50 километра до Париж, а пътя си е все през полето...Постепенно магистралата се оформя,става все по-натоварен трафика.Но ние много набързо се оказахме пред хотела- някъде в периферията на Париж... Париж е ограден от всички страни с един магистрален пръстен.Околовръстният булевард е Boulevard Ney,а червения булевард ,който основно (след околовръстния),огражда центъра е Boulevard Peripherique Exterieur.На няколко места има входове за вътрешността на града-ПОРТИ.Всяка порта си има име.И в зависимост от това,къде иска да отиде човек,обикаля по този пръстен и влиза в града през най-близката за неговата крайна точка порта.Точно пред хотела спираме на една бензиностанция да заредим автобуса.И аз гледам точно там автобусна спирка.Записвам си номерата на автобусите,които минават тук, както и името на спирката.Нашият хотел е точно на този пръстен на Периферика ( така се нарича този пръстен),в квартал Бобини. Най-голямата грешка, която смятам да направя следващият път ( догодина мисля да повторя тази програма, защото има още какво да видя в Париж),ще е да спя в периферен хотел, до който ми трябва точно един час да се прибера само с метро от Айфеловата кула,като при това трябва да пропътувам почти изцяло цели две линии на метрото с едно прикачване ( по едни дълги коридори,тунели и стъпала нагоре-надолу под земята)....Друго си е да седнеш на биричка някъде в центъра, да си пиеш полека 40 минути по вечерно време на оживено място и после само да пресечеш през пътя и да си в хотела...Хотел в Бобини, на 200-300 метра от последната станция на метро номер 5-Бобини,Пабло Пикасо( Bobiny Pablo Picasso) . Хотела се казва : Campanile Paris Est-Bobigny ***.( www.campanile.com )- 304 Avenue Paul Vaillant Couturier 93000 BOBIGNY.... Но пък така разположен,че няма как да се загубя,ако в късен мрак се прибирам...Излизам от метрото на крайната станция на Бобини,пресичам трамвайните линии,вървя в посока на едни високи жълти блокове,завивам надясно,хващам левия тротоар и той ме отвежда точно пред хотела...Но за това по-късно. Настаняваме се.Обясняват ни, да си направим сметката,като тръгнем с метрото, че цената за една посока на билета е 1,80 евро,но ако си купим 10 билета, щяло да бъде по-евтино ,а и могат да се използват от цялото семейство ( не като в София един карнет с 10 билета и само от един човек да се използва) и т.н.Изобщо не слушам, аз си знам моята си...Аз разбира се си имам и в двата таблета нужните приложения-карта на метрото, на автобусите, на обществените тоалетни дори...Както и на местата,от където може да се вземат велосипеди под наем, а също и карта на Париж, онлайн, офлайн,всякакви подобни навигации.Първоначално програмата за този следобед беше разходка по Шанз-е-Лизе.Но ни обясняват, че това не е булевард, на който може да се стои на едно място.Това било булевард по който трябва да се ходи.И понеже групата била изморена и т.н.,разходката ще е към Монтмартър.Но аз и двете мога да си ги намеря и сам.Настаняват ни към 16:10 ч ,и ни казват,че ще ни чакат в 18:00 часа,на рецепцията за който иска следобедна разходка до хълма Монтмартър...Моля?....Да чакам толкова време да си починат изморените от нощния преход туристи от групата, да се къпят,сушат,гласят...Да,да,как не.То моето къпане може да е и в два през нощтта,като се прибера...Минавам през автобусната спирка пред хотела да видя в детайли до къде ходят автобусите ( някои от тях са нощни и са до по-късно).И с изумление виждам,че най-близкото познато място като спирка на автобус 303 от спирката до хотела -LAMARTINE -едната линия е Republique-предполагам площад Република)...това са 45 спирки дотам...С трафика....Колко ли време отнема?...Питам на къде е метрото,бързо се ориентирам,намирам си го...Малко страшничко като за първи самостоятелни стъпки в Париж.Дали?....Да видим...До метрото има някаква автогара,където се събират доста линии на градския транспорт,мръсно,негри навсякъде- шофьорите на автобусите-все негри, на рецепцията на хотела помощника- негър,камериера, който ме посрещна и ми донареди стаята- негър,готвача на хотела-негър...Навсякъде негри...Ауууу, ама тръгнал съм- 50 евро в чорапа, по 20 в различни джобове и така.Във връзка с мерките за безопасност ни съветват личната карта или друг документ за замоличност да бъде винаги в мен...Така беше само първите три дена.После само аз си знаех кой съм,ако мога да обясня...Отивам към метрото,стигам до релсите на трамвая,до тази автогара, но все още не намирам входа на метрото и питам.И кой мислите ме заведе до входа на метрото- един негър.Не, не са страшни.И те са хора.Интересното при тях е, че са еднакви-почти не мога да ги различа един от друг.Някои от тях за гологлаво обръснати.А и не се виждат в тъмното...Само по някое време виждаш две бели очи,зъби а няма човек....В тъмното...Казват,че всеки пети човек тук в Париж е дошъл от някъде- или родителите му са тук или приятели или просто е дошъл тук от бившите френски колонии ( Сенегал например е бивша френска колония).Е, викам си,радвам се ,че поне един път съм пети в нещо,защото днес и аз съм дошъл от някъде. Слизам в метрото, отивам да си купувам билет....Написвам на един лист какво искам...PARIS VISITE 1,2,3...ZONE.....BOBYNI...3 DAY...И го подавам на човека,който продава билети....Защото незнам Бобини в коя зона е..Знам само,че Версай е в четвърта зона..И защото е петък и си мисля,че седмичната карта ще важи до неделя... А тридневната ми е тъкмо за петък, събота и неделя...Като за начало.-24,80 евро.Активирам си я на машинките,влизам в метрото.Слагам си я в една цигарена кутия, за да не се прегъва и мачка.Отивам на Монтмартър-преди всички....Знам, че трябва да слезя на Jaures.И знам,че станцията,от която се качвам на Бобини е първа.Идва метрото.Влизам и гледам таблото на линията.Всяка станция си има лампичка,която свети така както следват спирките.Мига,когато спирката е следваща и е угаснала,когато спирката е минала.Така лесно се вижда в коя посока си хванал метрото.Та виждам, че всички лампички светят, а само тази на Jores- не.Викам си, сигурно е изгоряла.Дали? Да видим.Минават няколко спирки.Следваща спирка трябва да е Jores, а тази след нея-Сталинград.....И когато метрото спря и погледнах, се оказах на Сталинград...И питам в метрото- ами Jores къде е?.....ФермЕ, беше отговора-затворена...Хм, за това не светела....Значи, когато една лампичка не свети,станцията е затворена.Това често се случвало- за ремонти,или например когато има причина за евакуация,масови мероприятия и екстремни ситуации ( когато на изхода към пътя не може да се излиза или трафика е ограничен).Понякога се затварят цели линии (например линия 1,която е най-старата и се налагат ремонти).Но за това по-късно.Та слизам на Сталинград ( която също има връзка в желаната посока).На някои станции преходите са много дълги под земята-по едни коридори, едни тунели, насам,натам, нагоре,надолу....На картата станциите са означени с точка,по-голяма точка,кръгче или разтегната елипса...Колкото по-голямо е кръгчето, толкова по-дълъг е прехода под земята за връзка с други линии.На разтегнатата елипса, ходенето под земята е най-дълго.....Там, където се събират 5-6 линии.Та хващам линия 2 и слизам на Anvers. Излизам.Оглеждам се и виждам накъде да вървя.Хълма Монтмартър се вижда,улицата,която води натам също.Е, да тръгваме.Оживена тясна улица с много магазинчета.Започват стъпалата нагоре.И негрите стават все повече и все по- досадни- едни предлагат студена минерална вода, други сувенири,дрънкулки,шапки,чадърчета....Един негър тръгна да ми връзва една връвчица на ръката....Разкарах го.Този номер го знам- ако го оставя да ми я върже,после ще върви след мен и ще ми иска едно евро или нещо по-дребно ( в Милано ми се беше случило преди 4 години)...Следващия след него ми предлага вода- Аз имам две и му ги показвам на раницата...Та стигам до хълма, гледам Париж от там.Влизам в катедралата- гледам и нея. Тук се намира една от най-големите камбани в света ,тежаща 19 тона... После търся стъпалата за нагоре към кулата.Те са вляво и малко надолу.Намирам ги.Опашката е малка.Входа е към 6 евро .Вземам си билет и поемам нагоре по стъпалата- докато ми се зави свят по тази тясна вита стълба- повече от 200 стъпала.И нагоре става все по-тясно...Ако някой по-дебел човек се залости, ще е много смешно.Ето ме отгоре.Купола позволява да се види Париж на 360 градуса.Целият.Великолепно.Нося си бинокъл, за да гледам.Виждам центъра Помпиду-шарен,много добре се откроява на фона на големия град.Нотр Дам,Айфеловата кула.....Впечатление правят едни малки коминчета по покривите на всички сгради ( като набучени в торта шоколадови пури).Това,което ми обясниха беше,че всяко жилище си има отделен комин към покрива,който отвежда миризмите нагоре .И така ако един готви нещо, миризмата отива нагоре, а не минава през другите жилища,както при нас.Дали е така, незнам, но ми се вижда разумно обяснение.Оставам там да гледам поне 40 минути-просто не ми се слиза.Но има и друго за гледане наоколо.Слизам . И тръгвам наоколо.От Базиликата Сакре Кьор (Sacre Coeur) ,успоредно вляво е Rue du Cardinal Gubert.По нея и на първата пряка вляво е Rue du Mont Cenis.По нея надясно и първата пряка вляво е Rue Cortot .По същата тази улица (Rue du Mont Cenis),преди номер 6 ,вляво е Rue Morvis ,а по нея,на номер 8,вляво е Place du Tertre.А Rue Poulbot е по Rue Norvins ,след номер 18 вляво. Зад катедралата е Rue du Chevalier de la Barre.След като знам всичко това, не ми остава нищо друго,освен да се разходя по тесните и оживени улички, през площад Тертр( Place du Tertre) и Rue Morvis .Гледам художниците, които могат да те нарисуват на момента- всеки си има по едно малко столче.На всяко столче седнал по някой,когото рисуват в момента.Загледах се.Интересно.Обиколих всички улички наоколо, които си бях набелязъл .Минах по Rue des Saules -на ъгъла има една Розова къща,много интересна ( La Maison Rose).Тук е и Rue Morvis ,както и Rue du Mont Cenis-със стъпалата надолу.Тук минава и едно вакче,което също разхожда туристи.Разходих се и по Rue Cortot,както и по Rue du Chevalier de la Barre.Някъде тук ядох прекрасен сладолед за три евро-две топки.Разглеждах магазинчетата за сувенири.Харесах си една правоъгълна плочка ( става за подложка за кафе или табла за закуска).Бяла.На нея е щампована цялата метро мрежа на Париж. Може човек да си я носи като картина и да си я гледа.Не си я вземах- не че беше скъпа, ами е трудно да се прегъне и заема място.Продължих да се разхождам по Rue Saint Rustique-тясна и тиха уличка,предразполагаща към романтика.Намира се,като се върви по Rue du Mont Cenis,при номер 6, вляво.В другият си край,излиза на Rue des Saules .А оттук на дясно по нея,излизам на Rue Cortot.И така се разхождам бавно,обикалям,където си харесам, посядам,гледам, снимам и се радвам на приятния следобед.Накрая минах и по Rue Poulbot и Rue Norvins и реших,че вече тук всичко съм видял.Продължих обратно надолу по стъпалата.Стигнах до метрото,вземах го и отидох до Бастилията.Излизам там и виждам едни стъпала, на които са насядали младежи.И аз поседнах там,за да се ориентирам накъде да вървя.Посоката,която си бях намислил е улица Рокет. Rue de la Roquette,която се отклонява близо до Операта и върви на изток чак до гробището Пер Лашез. И по нея малко по-нагоре ,минавам покрай дясната пресечка Passage Thiere ,след нея още по-нагоре и покрай Rue Des Taillandiers и по следващата надясно Rue Keller.Тя излиза на Rue De Charone.И почти всяка вечер минавам от тук, защото това е едно от местата,които си харесах за разходки по вечерно време.Е, в следващите дни си харесах и още едно, но за това по-късно. Връщам се обратно по Rue de la Roquette и малко преди Бастилията завивам наляво по улица Лап( Rue de Lappe).Тя е много красива, тясна и много оживена-бирарии,кафенета,кокетни ресторантчета,пълни с гладни и жадни за нощен живот посетители.Една оживена поредица от заведения и барчета.С едни много малки масички на улицата и наредени столове само от задната страна.Ясно ми е, че франсетата обичат така да сядат, за да гледат минувачите.А аз като минувач пък много обичам да гледам кой какво яде и кой какво има в чашата пред него....Живеят си много добре- насядали на по биричка,похапват си,приказват си, радват се на приятния петъчен следобед.И аз ще поседна ама малко по-късно.Вземам метрото и се местя малко по-натам.То това е интересно.С метрото и няколко спирки по-натам живота продължава а и може да е съвсем различен.Слизам на Рамбуто ( Rambuteau)...Излизам.Ха, ето го къде бил центъра Помпиду-точно пред мен...Оглеждам го отвсякъде.Тъкмо затваря.Беше още светло, ама то тук се мръква малко по-късно.Пред него един павиран и малко под наклон площад.На него налягали и насядали младежи-кой чете,кой яде,кой дреме...Имаше и улични музиканти,които създават прекрасно настроение.Около него,по улиците,които го ограждат има много кокетни ресторантчета и барчета.Повечето с изглед към фонтаните Стравински-от другата страна на Помпиду- супер интересни, но така и не ги видях да танцуват,колкото и пъти да ходих там по различно време на деня през следващите 5 дена.Само на клип съм ги гледал.Но там ще поседна в някой от следващите дни.Сега просто ще погледам и пообикалям.До тях има една църква-Сент Мери-затворена в този час, но и нея ще разгледам през следващите дни.Продължавам разходката наоколо.Това е доста оживен квартал по вечерно време.Започвам да се лутам из лабиринта от тесни улички,като от време на време поглеждам в таблета, да не се загубя.Те улиците така са разположени,че трябва човек да положи неимоверни усилия за да се загуби.Колкото и да се лутам,ако вървя само напред все ще излезя на голям булевард и по него на където и да тръгна, все ще се намери метростанция.И като намеря метростанция,поглеждам в таблета къде съм, коя е станцията и къде какво трябва да хвана, за да отида там, където искам.А долу под земята е още по-лесно.Е,добре де,ще седна и аз на по биричка, ама кое заведение да избера,като искам да опитам от всичките по нещо....Ха, знам, че в Париж имало 20 000 кафенета...Възможно е.Но аз имам 5 дена и 6 нощи...Трябва цял ден нищо да не ям и да не пия, че като мина по вечерно време през 1-2 ресторанта и през 4-5 бирарии и да опитам по нещо различно,накрая да имам сили да се прибера до хотела.Та Париж не е град,който може да се гледа за една седмица, но Париж е град, в който мога да остана да живея до края на живота си- интересно ми е кога ще ми омръзне.Харесах си едно заведение- я да си похапнем пица-6,00 евро...Прекрасна пица.На другия ден там ще изям още една.После си избрах една от многото бирарии и барове, поседнах,изпих една бира по вечерно време,после се разходих още малко наоколо.Отдавна се е стъмнило и става все по-интересно.И ако не затваряше метрото в полунощ ( не бих рискувал да се кача на последното метро,защото може и него да изпусна),или хотела ми да беше на пешеходно разстояние оттук,можех да остана още малко.Пък и на входа на хотела ни има една желязна порта,която се затваря около полунощ и ако тя е затворена,когато аз се върна,ще трябва по уредбата,монтирана там, да позвъня, да обясня кой съм,за да ми отворят...Много сложно.Дали? Една вечер портата беше затворена.Как влязох ли?Ще разберете по-късно.Прибирам се към хотела.Като за първи следобед тук мисля,че е достатъчно.Но преди да си легна пия и едно кафе в стаята си.Тук всеки ден камериера зарежда масичката с по две кафета,захар,чай,две сметани и две чаши.Има една кана за вода за кафе.Сипвам в нея минерална вода ( може и от чешмата, но при условие,че се преварява,като за кафе или чай например).Слагам едното захарче ( тук еднократните захарчета са много по-големи, отколкото са нашите).Време е за сън ( кафето не ми пречи да заспивам).По цяла нощ и по цял ден в цял Париж по всяко време пищят и вият полиция-с коли,мотори,джипове,пожарна и линейки.Бързо се свиква с това.
Ден пети от пътуването и Първи ден в Париж-23.07.2016-събота
Ставам в 6 сутринта, за да мога да се приготвя за деня и да слезя на закуска в 6,30, за да имам повече време до 7:50 ч,когато вече ще сме тръгнали по програмата за деня.За днес по програма имаме панорамна обиколка с автобус на Париж,по време на която ще се редуват ходене с почивка.Доста се чудех дали да я пропусна, но все пак реших поне да тръгна с уговорката,че когато ми стане скучно да си обикалям по моя си програма.Може пък да ни покажат нещо интересно,което да не мога да си намеря сам.Имаме да гледаме част от Сите,катедралата Нотр Дам,Консиержери,Лувъра (отвън)-ХМ,ОТВЪН....Слязохме на един мост (Pont de Sully),минахме по него после през една улица (Rue St.Louis en I'lle) и минахме покрай магазинчето на номер 31 -Maison Berthillon ,което предлага най-вкусния сладолед в Париж ( според пътеводителя,който гледам през цялото време). Оказа се,че само след ден затваряло за известно време.А в този утринен час тъкмо отваряло.Време е за най-вкусния сладолед в Париж.Избрах си два вида-мента и шоколад.Продължаваме към Нотр Дам (Notre Dame)..Спираме се в задната и част.И започват да ни обясняват-кога е строена,какви арки имало,какви носещи елементи, колко камбани,пък коя била най-тежката...После обиколихме отпред и там ни разказваха разни неща,които реших да пропусна.Видях,че има голяма опашка от чакащи да влязат.И ако още малко остана да слушам с групата,опашката ще стане още по-голяма.Ами като незнам кога ще ни е часа за събиране след времето за гледане?Хм, сетих се как, ами да взема да се наредя.Наредих се.15 минути по-късно бях вътре ( след проверка-навсякъде проверяват с металотърсачи и други техники за сигурност и безопасност).Гледам набързо- в една катедрала или църква на мен са ми интересни колоните отвътре,арките,олтара,свещниците,полюлеите,стъклописи ако има и най много ми е интересен органа.Гледам и излизам.Колкото и да съм се мотал вътре,ако групата е слушала още малко беседата,сега би трябвало да е на опашката за влизане...Минавам по цялата опашка от входа назад, докато видях някой от групата, за да питам след колко време се събираме.ХМ.След 40 минути...Време,през което обиколих наоколо-по улицата в посока на реката-минах по моста,покрай брега наляво и се върнах през другия мост.Тук долу,покрай реката има плаж.Насипан пясък и чадърчета.Хората си почиват.Аз-другият път...Но къпането в реката е забранено.Минаха 40 минути, събрахме се.Срещата ни беше на плочката ( има една плочка пред катедралата,която показвала някакъв меридиан и по нея мерели разстоянията ),...за да ни кажат,че имаме още час и половина свободно време за обед....И пак ни пуснаха....Е,не можаха ли това да го кажат още в началото...Нямате си на представа колко време се губи с група в транспорт от хотела до центъра( особено,ако хотела е периферен),както и в чакане за събиране,слушане на беседи( ако са с местен гид и преводач,времето за слушане се удвоява),броене, кой тук, кой го няма....Само от хотела ни с автобус до центъра в сутрешен трафик се губи час.През следващия час и половина следвам пътеводителя.Той е така съставен,че по всяко време може да ме отведе на интересно място в зависимост дали сега ставам от сън,дали съм уморен, дали съм гладен или е време за шопинг или купон. Всичко започва с една отправна точка и свързаните с нея и около нея интересни места.Този път отправната точка е Нотр Дам и Отел де Вил ( кметството).Заобикалям катедралата отдясно,минавам през малка градинка и стигам до един монумент.MТрогателен паметник,посветен на жертвите ,изпратени в немски концентрационни лагери по време на Втората световна война( Memorial des Martyrs de la Deportation).Мемориалът е вкопан в земята.Гледам.После през моста при Отел де Вил,започвам началото на един маршрут от пътеводителя,докъдето стигна.Зад Отел де Вил има една църква-Сент Жерве ( St.Gervais), готически стил.Влизам,гледам,излизам.Следвам улица Франсоа Мирон ( Rue Francois Miron),като разгледах внимателно къщите от номер 4 до номер 14,строени през 1732 година.Стигнах до някъде и виждам,че времето намалява…Излизам на Риволи и се връщам обратно.По-късно ще продължа. (В ден девети-в следващата част).Времето мина.Събираме се.Тръгваме.Минаваме през един площад,показват ни един много стар и все още работещ позлатен градски часовник. Имаме и корабче по Сена (BATEAUX MOUCHES).Корабчетата тръгват от десния бряг (Pont de l`Alma) - www.bateaux-mouches.fr -лесно може да се намери- Метро Franklin Roosevelt и оттам по Avenue Montaigne до Place de l`ALMA-Обиколката трае около час..И си мисля как след него да се разделя с групата.Ама как да го направя,като знам, че денят ще завърши с разходка из квартал Дефанс,където са небостъргачите…Отиваме на корабчето.Обиколката трае около час.Събираме пари,вземат ни билети и един по един влизаме на корабчето. Ами да се настаняваме .То отгоре е хубаво да се гледа, ама много ще пече, а докато решим кой от къде ще гледа и снима, то и долу може да се напълни с туристи.Тръгваме.Минаваме под много мостове.По Сена има около 37 моста в рамките на Париж.И всеки мост си има своята история.Минаваме покрай Лувъра,покрай голямото Виенско колело на Трокадеро.След това се връщаме, като обикаляме отвсякъде островчетата на Сите.На корабчето разказват по всички високоговорители къде какво кога и как може да се види и т.н. на немски и на френски език, но аз нищо не разбирам.Плавам си,похапвам си и си гледам интересната градска среда и архитектура.След час ни връщат там от където тръгнахме и обиколката ни продължава към Лувъра.То едно горещо,пече,групата се влачи едвам едвам-спира се, снима.През това време ни разказват.Тук да поседнем,там да починем….И то станало ранен следобед...Влязохме в двора на Лувъра-снимки пред пирамидите.Обясняват ни кое как се гледа,къде какво интересно имало.И в свободните дни за който иска ще има организирано посещение там.След това продължаваме в посока на Операта.Минаваме през един голям булевард ( Avenu D’Opera) ,покрай Американския бар ( уауууу)- The American Paris cafe Dream ( 21 rue Daunou).Непременно трябва да го видя и отвътре в следващите дни. ( www.american-dream.fr ).И отиваме на музея за парфюмерия и козметика-Фрагонард ( (Fragonard) - www.fragonard.com ,близо до Операта,до този Американски бар и срещу зала Олимпия.Влизането е с резервация,но безплатно.Чакаме да стане време и влизаме.Тук могат да се видят съдовете и машинариите, с които се правят парфюмите-разни колби,тръбички,изпарители,охладители…Някои неща много приличат на казаните за варене на ракия, само че много миниатюрни…Показват ни и различните съставки за производство,както и механизмите за извличане на екстракти.Накрая е магазина за готови продукти и сувенири.Я да видим какво ще си купим…Ах,сапунче…ФРАГОНАРД…Хм-около 4 евро.Вземам го.Много приятно ухае.Дават ни около час свободно време, да похапнем, да се разходим и отиваме в Дефанс ( La Defense )-Линия 1-жълтата.Дефанс е последна спирка. Минаваме по Шанз-е-Лизе.Хм.Не мога да повярвам,че така може да изглежда най-известния булевард в Париж-павиран с едни големи павета,тук там разлята смола ( все едно асфалтирали тук-там по малко).Минаваме покрай Триумфалната арка и продължаваме за Дефанс.Събота е,почивен ден.Там няма никой.Небостъргачите затворени.Само деца играят в парка и някакви възрастни танцуват на открито ( имаше някаква сцена и програма-аниматори).И един огромен МОЛ ( Les Quatre Temps) .Ах как исках да го обиколя, ами ако се загубя…На няколко етажа,на няколко нива,насам-натам,няколко входа….Вървя само направо и нагоре и запомням точно от къде съм минал и по същия път на обратно…Тук е небостъргача на Националната електрическа компания на Франция,както и арката на Дефанс ( Grande Arche-Голямата Арка) .Стъпалата пред нея бяха в ремонт,а арката-затворена.Имаше една малка пътечка по стъпалата,по които като се изкачих до последното стъпало и се обърнах назад ,виждам един от най-старите и внушителни образци на градско планиране в света.Голямата Арка се намира в края на една гигантска ос,която се простира право напред до Триумфалната арка ,продължава по Шан-з-Елизе,през площад Конкорд и завършва при Арката на Карюсел ( Arc de Triomphe du Carrousel ) пред самия Лувър.Имало планове тази ос да бъде продължена още на запад. Казват,че имало асансьор, последния от който е в 18:30 ч ,който отвежда до панорамна тераса на последния етаж.Гледката от горе била невероятна...Голямата арка е разположена леко под ъгъл спрямо оста.Това не е художествен похват, на датския архитект Йохан Ото фон Спрекелсен,а се дължи на проблеми при изливането на основите. Другият път ще видя…Само като видях на входа на арката един младеж настойчиво да чука по стъклото ,да му отворят и никой не се появи,значи е затворена.В този квартал се намират седалищата на поне 20 френски компании ,както и на други 50 световни компании.Имахме и свободно време.А аз исках да се върна с метрото ,като остана след групата…Дали?Едва ли….Остава ни половин час време до тръгване.И аз реших да видя дали ще мога да се оправя с метрото.Слязох под земята- то там по-голямо от колкото над земята…Едни хамбари,подземни паркинги,тунели, връзки с метро, регионални влакове…Табелки насам, натам ( някои със залепени стикери,че не работят…)Виждам табелки за желаното метро, които после изчезват,или поне аз не видях къде точно е метрото на което трябва да се кача..И се отказах.Тръгнах да се връщам и...излязох чак на другия край на площада в Дефанс...Върнах се с групата.И понеже спират пред Мулен Руж,където слизат 4-5 туристи от самолетния вариант ,настанени в хотел в този район, слизам и аз.Похапвам си китайска храна в едно заведение наоколо и оставам да гледам малко там.Покрай мен минава живота в този квартал.Продължавам по булеварда надолу,покрай безброй секшопове и слизам в метрото на Пигал (Pigalle).Вече съм свободен да ходя където си искам.Ама много ми харесва да се върна отново на Бастилията .По вечерно време Юлската колона стои величествено там. И тук този път хванах по Boulevard Richard Lenoir ,малко по-нагоре завих надясно по Rue Daval,пресякох Rue de la Roquette и минах по Rue de Lappe.Тук на номер 9 е дискотека Balajo -нощен клуб.Има голям дансинг и купона тук през лятото продължава до сутринта ( докато тръгнат първите влакчета на метрото).То рано за дискотека още,ама аз да видя къде е.Продължавам по Rue de Lappe, на Rue De Charone-надясно,излязох на Rue Du Faubourg Saint-Antoine.От тук пак надясно и се върнах на Бастилията.Обикалям си по колоритните улички-Rue Keller ,Rue de Charonne ,Rue de Lappe ,пълни с кафенета,бирарии и галерии,които през деня излагат разнообразни и предимно съвсем модерни творби,както и уютни ресторантчета.Ако ми остане време се разхождам и около метро Рамбуто ( Rambuteau).Прибирам се към хотела.Утре приключението продължава.

ДЕН ШЕСТИ-24.07.2016

В неделният ден след закуска тръгваме към 8:00 ч.За днес е ред на Айфеловата кула до върха и след това разходка до Версай-двореца и градините.Имаме около час в сутрешния трафик до Мулен Руж.Всяка сутрин, като тръгваме от хотела,в който сме настанени,идваме тук,точно до плас Пигал и кабарето МУЛЕН РУЖ,където вземаме нашите туристи от самолетния вариант. И те се разхождат с нас.И вечер след края на разходките,минаваме пак оттам, за да ги оставим.И тогава,ако имам достатъчно време и пари, аз също слизам там,обикалям си сам и почти след полунощ се прибирам почти с последното метро до хотела.Съвсем наблизо е метро Бланше или Пигал,откъдето също минавам.Обикновено се качвам от там ( линия две,синята.И си се прикачвам където искам и за където съм тръгнал).Ходя до други поне малко познати станции-Триумфалната арка,Монтпарнас,Жорж Пети...След още малко време в трафика,вече сме на Айфеловата кула.Колко величественно изглежда на фона на безоблачното утринно небе.Вече е станало горещо,опашката е голяма и ние бързаме да се наредим.Един автобус да изпреварим, това са си поне 20 минути по-малко чакане...Веднага към нас идват негрите,които предлагат сувенири,тениски,дранкулки.Питан ни от къде сме и като разбраха България и като почнаха :" Айде,айде ,няма,няма,няма,голяма,голяма,голяма ( куличка-сувенир)-5 за 1 евро...промоция...".Никой не купува.Един от групата вика,че няма пари, а негърът се смее и вика :"О,Боже...".Голям смях падна...Опашката върви бързо ( обикновено се нареждат цели групи, на които на касата се купуват билети за всички, раздават им ги и всеки си тръгва по пътеката към скенера за проверка)...Не може без проверка.Не дават да се минава с остри предмети.Вземат ги,после изхода е от друго място и оставате без тях.Минаваме покрай каката,дето проверява билетите и ги отчита с едно пиукане на устройство на баркода.Много сладка кака- Бонжур...Пиу ( сканирва билета)...Мерси.Минава човека.И така само се чува Божур,пиу,мерси. Божур,пиу,мерси.Божур,пиу,мерси. И от време на време избърборва нещо от рода на МИНЕТЕ ПО-НАВЪТРЕ,ЧЕ ИМА ОЩЕ ХОРА...До върха билета е 17 Евро.Влизаме,чакаме за асансьора,идва,качваме се и след малко сме на второ ниво.От там на другия асансьор за върха( Сомет на френски - Sommet).Той е още по-интересен.Идва.Отваря се вратата отзад.Слизат всички.Затваря се.Отваря се вратата отпред.Започват да се качват другите.И когато кабинката се напълни достатъчно,човека,който седи вътре си слага пръста на вратата,което означава СТИГА ТОЛКОВА.Затваря вратата и след малко се издигаме.А в момента ,в който тръгнем нагоре,човека,който го управлява и си седи на едно столче,отваря една книга и започва да си чете...Каква скучна романтика за него...Докато се качим до горе,прочита няколко реда...Ето ни на върха-прекрасна гледка.Колко страховито изглежда града от толкова високо-виждат се градините във вътрешните дворове,големите булеварди,реката донякъде,островчетата на Сена,мостовете,парковете,Булонския лес,Дефанс,Триумфалната арка-всичко...Гледаме,цъкаме,снимаме и слизаме.Времето е малко.Другият път като дойда тук,първо ще се кача на второ ниво с асансьор,а после ще сляза пеша до първо ниво и ще посетя ресторанта там...Защото знам, че го има.Времето за тръгване ни закъснява малко,защото през това време екскурзовода реши да отиде до Мулен Руж,за да купи билетите за желаещите кабаре за тази вечер.И понеже е неделя,която съвпада с финала на Тур де Франс,града се оказа блокиран на определени точки и места и движението и трафика били силно ограничени дори и под земята.През това време си похапнах.Защото предната вечер си легнах късно, а на сутринта много се бях успал- събудих се в 7:35, при условие,че тръгваме в 8:00 ч.Набързо се обличам,бегом за закуска,кафе на крак и айде по програмата...45 минути по-късно от обявеното тръгваме от Айфелова кула за Версай (Versailles).Двореца се намира недалеч от Париж.С бързия влак,RER по линия С,който спира на левия бряг на Сена,ще ви откара там за 50 минути.Като се слезе на станция Версай има табелки,които показват на къде да се върви, за да се вземе рейс към двореца,който е на малко разстояние оттам.Отворен от вторник до неделя ,от май до септември,от 09:00 до 18:30 ч,затворен в понеделник. ( www.chateauversailles.fr ).За двореца входа е 15 евро, а за градините -7,50 евро (групов билет).Градините са отворени от ранна утрин до падането на нощтта.Общата им площ,според енциклопедията е около 1000 декара...Най-интересно тук е в неделя,когато след 15 :00 ч, всички фонтани работят.И танцуващите и пеещите- всички.Строежът на двореца продължава 50 години.Краля монтира тук сложна система от помпи,които да доставят вода от Сена за фонтаните на двореца.Повече от 1000 придворни са живеели тук в таванските помещения.Из градините минава едно влакче, за тези, на които не им се ходи, а им се гледа...В центъра на двореца са разположени Кралските покои.Залата на огледалата се е използвала за кралски приеми и балове.Архитект на парка е Andre Le Notre.Тук са вписани още три пристройки-Гран Трианон (Grand Trianon),отворен всеки ден от обед до 17:30 през зимата и до 18:30 през лятото,който се намира на брега на Гран Канал ( Grand Canal)е построен от Луи XIV.Пти Трианон ( Petit Trianon) е построен от неговия приемник.Гран Канал тръгва от подножието на терасата, като разделя залесения парк на две.Двата големи фонтана на централната алея са фонтаните Латона ( Latona) и Аполон (Apollo).Двете страни на парка са осеяни с пещери,езера,екзотични храсти,столетни дървета и безупречно поддържана трева.Фонтаните са прекалено много ,за да бъдат поддържани да работят всеки ден.Затова те оживяват само в определени дни и часове-всяка неделя от края на март до началото на октомври и всяка събота от началото на юли до края на септември .Дискретно в клоните на дърветата има монтирани тонколони, по които свири приятна класика, на фона на която фонтаните танцуват ( редува се силна струя, с по-слаба,с въртящи се дюзи и т.н.).От всичките 64 елемента (части на градината,според картата, с която разполагам,аз успях да видя само четири.Балната зала е една част,съвсем близо до входа,където има едни фонтани,които стъпаловидно и сред зеленина оформят една прекрасна сцена ( зала под открито небе).От монтирани наоколо тонколони се носи класическа музика.И в неделен ден след 15 :00 ч, всичко тук оживява....Е, нали днес е неделя-Докато стане 15 :00 ч, ще има време да разгледам двореца и да се върна на тези и други фонтани наоколо.Напред към двореца.Купили са ни билети, раздадоха ни ги и сме свободни.Една огромна опашка за влизане се вие зигзаобразно из целия двор.Дали да се наредя най-отзад,че да влезя след два часа....Как не.Отивам най-отпред,буквало пред входа.Бях сам.Пристъпвах едва-едва...Никой не протестира...Ха,вътре съм...Проверка,скенер,билети и съм вътре.Вземам си аудиогид на руски и следвам навалицата, която беше огромна.И върви едва-едва.Гледам из залите, картини, кралските кревати и спални,сервизите за чай и там всичко, което може да се види.Голямата огледална зала.Ама къде ти толкова време.Стаите са повече от 400 сигурно...Това трябва да се види, за да се разбере.Излизам по някое време, отивам към градините.Успях да видя само Боскет "Три фонтана"( незнам какво е БОСКЕТ -картата на градините и двореца ми е на руски език),също и Басейн "ВАКХ" и Боскет "Воден театър".Поседнах на едно закътано фонтанче надолу из градините,похапнах си и си представях как някога тук краля си е пиел кафето или си е устройвал любовни срещи...Време е за връщане.Минах по една -две алеи още и се ориентирах към изхода.За два часа толкова ( от четирите часа тук, два отидоха в двореца).Отивам към паркинга.Я да видим колко автобуса има там....Леле,50 преброих.И всичките тези туристи са вътре.Отделно паркинга за коли,велосипеди и каравани...И негрите наоколо,които продават дранкулки-кулички,тениски,сувенири....Те са точно пред автобуса.О,видяли горките Български автобус и....Да знаете само:-Като почнаха-"Айде,Айде...О,брадчед,брадчед,Няма,няма,няма, ( знаят я тази игра ИМА-НЯМА...)...Голяма,голяма,голяма (куличка-сувенир) -5 за 1 евро....Брадчед,брадчед...6 за едно евро...промоция..."И нашите от групата им викат-"Брадчед няма пари"....А негъра се блещи насреща и вика -"Баси мамата"...Ама такъв смях падна...Даже се качва негъра в автобуса, слага тениските на пода и наднича...Брадчед,брадчед......Промоция...О,много забавно.Имам още време за по кафе-на края на паркинга виждам заведение, а пред него столове от ковано желязо и един младеж,сервитьор, на главата с перука като на средновековен крал...Я да пием по кафе- 2,60 евро,прилична цена,разкошно кафе.Прибираме се.Късен следобед.Минава 19:00 ч,когато се прибираме в хотела.За тази вечер си бях намислил да се прибера до хотела,да си оставя всичко ,да излезя късно вечерта и да се прибера сутринта с първото метро за закуска.И добре, че не слязох на Мулен Руж,както предната вечер,защото щях да изпусна най-интересното за вечерта.Когато попитах екскурзовода,кога ще е представлението в кабарето Мулен Руж ,за което бях платил 115 евро и с изумление разбрах,че тази вечер,при това от 21 ч....И в 20:45 ч,трябва да съм пред кабарето.Ще бъда сам от хотела ни и от групата ( няколко човека имаше записани от групата в нашия хотел, ама за тях резервацията била за следващата вечер).....Оле- нито съм вечерял, нито съм се нагласил,нищо...От двореца от пепелака из градините ( имаше пясък и камъчета по алеите и като ги раздуха вятъра.).....Направо на кабаре.Обличам една тениска,белите дънки,вземам си една риза с къс ръкав и една с дълъг ( като се изпотя докато стигна до метрото, вътре в метрото и като излезя, да се облека като за кабаре).Голям тагадък..Бягам от хотела до метрото,почивам си в метрото.И на станцията за прикачване-Jaures пак бягам из тунели и коридори за връзката.Преобличам се в метрото,две спирки,преди да слезя.Слизам на Бланше (Blanche),излизам от метрото и поглеждам часовника- 20:15 ч...Оглеждам се наоколо къде мога да похапна...Отивам на мястото с китайска храна,където похапвах предната вечер, вземам си една купа с ориз,излапвам я набързо и съм пред кабарето.САМ.Тук трябва да дойдат две семейства ( от хотела наблизо- от самолетната група).Но аз не съм ги запомнил кои са...Екскурзовода ми казва,преди да тръгна, че те са ме запомнили...Идват след малко- носят билетите, влизаме.Проверка.Преминавам по един коридор,опасан с ленти,следва проверка на билетите и настаняване в кабарето.Най-отзад и на най-високото.Маса за петима.Две големи бутики шампанско и една по-малка ( защото се полага по половин бутилка на човек).Идва сервитьора,отваря го, гръмва тапата....И разлива по чашите...Аз изпих три чаши, общо за петимата стигна едната бутилка- другите две останаха неотворени.Като се загледаме в спектакъла, забравяме всичко...Невероятен спектакъл.Със звукови и светлинни ефекти,малко клоунада,малко акробатика,малко скечове...Все едно си едновременно на театър,цирк и мюзикъл .По някое време осветлението угасва.През това време се танцува в двата края на сцената.През това време средата на сцената се отваря,пода се премества и от дъното излиза пълен с вода басейн.И в него змии.И танцьорката от сцената скача в басейна при змиите...И танцува с тях...После пак се затъмява, пак се танцува в двата края на сцената,през това време басейна се прибира, пода си отива на мястото,осветлението се включва и сцената е съвсем друга- с други декори, с други цветове...И така от 21 до 22:50 ч.Невероятен спектакъл,който ме остави без дъх и ме зареди с много положителна енергия.Това е живота в Париж.От цялата група на автобуса, само аз бях ... След два дена ходили някои от другите, но за мен билета беше за неделя вечер...Дали пък няма да отида на кабаре и във вечерта,когато и другите ще са в Мулен Руж, при това сам и то в друго кабаре?.... Хм,ще видим.
Ден седми, 25.07.2016 г.
За днес са замъците по Лоара-Шенонсо,Шаверни и Шамбор.Предлагат ни ги и трите заедно на цената,обявена предварително за замъка Фонтенбло-95 лева...Обясниха ни,че вместо Фонтенбло ( понеже нямало достатъчно хора),ще гледаме тези три замъка).Което е повече от добре,защото нормално в програмите със замъците,доплащането е 320 лева...Ето как ще видим нещо повече.Тръгваме по-рано,около 7:30 ч..До Шенонсо ( Chenonceau) www.chenonceau.com ),първия замък имаме 320 км.Около 4 часа.С една почивка по пътя,към 12:15 ч,по обед бяхме там.Вземаме си билети ( 10,00 Евро за група) и влизаме.Замъка е построен върху реката Шер.Първоначално там е бил построен мост.По късно на краля му хрумва идеята да покрие този мост и така той се превърнал в Бална зала.После построили още един етаж и замъка бил почти готов.Над реката има няколко арки,които държат моста.Над всяка от тях има по един прозорец.И краля сутрин като се събуди от който и прозорец да погледне ,вижда все реката...Даже може да си лови риба от прозореца...Ех, защо краля не ми е бил дядо-щях всяко лято да си прекарвам в замъка-да се разхождам из гората,да си плавам по реката и каналите,да си чета под сенките на дърветата,да закусвам в градината и вечер да танцувам в балната зала...Надничам и аз от всеки прозорец.Излизам от другата страна на реката,където има пътечка, която отива в гората...На излизане от тази част ни дават едни жетончета ,които после на връщане обратно ни ги събират.Жената там в едната ръка държи жетончетата,които дава,а в другата-тези,които взема.Това, за да не дойде някой от гората и да влезе в замъка,без да е имал билет...Т.е- всички,които излизат имат билет, но не всички,които влизат имат...И който няма жетонче,плаща пак...А ако в края на деня се върнат по-малко жетончета,значи някой се е загубил в гората...Много приятно място за разходка.Разхождам се из гората,връщам се в замъка,обикалям по етажите нагоре.На всеки етаж има малка тераса,която гледа към градините.На третия етаж,където има малка тераса могат да се видят почти всичките градини.По средата на замъка над реката от дясната страна през една малка врата се слиза долу,където са били кухните на кралското семейство.Там едни огромни печки,съдове,едни големи тенджери,тигани,лъжици,изкуствени плодове и зеленчуци,натрупани по панерчета или долапи.Бре, викам си- много лаком бил този крал.Е, не се знае колко гърла са се хранили от тази кухня.По реката около двореца и каналите наоколо, плават лодки.Градините са много интересни.Обикаляме около час и половина.Точно до замъка има линия на влака.Я да видим кои влакове минават от тук:От ТУР(Tours) за Виерзон ( Vierzon или Bourges).Даже и разписание има.От Париж може с влак да се дойде до ТУР и от там с влак до този замък...Купувам си един сандвич,похапвам си го полека и чакам да се събере групата и да тръгваме.До следващия замък Шаверни ( Cheverny) имаме около 40 км. ( www.chateau-cheverny.fr ). Минаваме през много интересни селски райони с типичните френски селски къщи и вили.Гледаме и него.Той също е малък и около час и половина е достатъчен.Разположен е в една равнина.Градините са също толкова красиви, стига да има време човек да обикаля.В единия край на замъка има помещение, в което се отглеждат ловните кучета на краля.Там наистина имаше кучета- едни големи ловни.Казват,че наброявали 100 кучета....Аз виждам голяма част от тях, а вътре в закритото виждам множество крака и муцунки.Не лаят, ако си мислите, че вдигат шум-Не, сигурно им е писнало да лаят туристите...Изхода от всеки замък минава през магазин за сувенири.Нищо не си купувам.До следващия замък Шамбор ( Chambord) . ( www.chambord.org ). Имаме около 17 км.Той е съвсем наблизо, но за него имахме най-малко време.Строен е 1519-1547 година.От паркинга има малко ходене през градините до замъка.Той е доста голям,най-запазен ( но не основно реставриран).С множество кули,коридори и лабиринти.Имаме по-малко от два часа, защото скоро ще затвори...По едно време усещам как се губя в лабиринтите от коридори и стъпала.И ми става смешно,като започвам да си мисля,че колкото и да се лутам и губя,след като стане време за затваряне,ще се намери начин да излезя...просто ще вървя след тълпата, която така и ще мине през паркинга...Въпроса е обаче дали автобуса ще ме чака, ако остана само аз...Имаме карта на замъка.Интересна е вътрешната стълба.Тя е подобна на двойна спирала.Ако от двете страни тръгнат двама души, те не се срещат и не се събират на един етаж...Единия излиза на едно ниво, другият на друго и не се виждат...Ха нагоре, ха надолу, по етажите,кралските покои,спални,кревати,картини и там каквото може да има в един замък-кралски карети,кухненски прибори,сервизи,детски кът,залъгалки,огледала...Също са интересни камините- на едни метални стойки са сложени цели трупи дебели дървета, дълги повече от два метра, по 2-3 на камина...На места камините са опушени, сякаш огъня скоро е изгаснал.В подземието има много стаи с дървени, останали от времето скърцащи врати,проядени от дървеници и червеи,опипнати от мръсни пръсти...Е, бива тук да остане човек поне 5-6 часа...Другият път.Късен следобед.Прибираме се към Париж.В Париж почти се е свечерило, но аз пак слизам на Мулен Руж.Вземам си китайска храна от познатото вече място на прилична цена ( много по-ниска от класически френски ресторант, а и ориза с подправки добре засища).Похапвам си малко,отнасям останалото .Когато някъде искам да си взема храна за вкъщи, думата, която използвам е ампортЕ. ( за вкъщи- в речника е означено като ОТНАСЯМ ).И се разхождам по булеварда покрай сексшоповете,които много интересно светят и мигат в настъпващата вечер.Сядам някъде по средата на една пейка и си похапвам.После от метро Пигал се местя на друго място.Този път слизам на Жорес.Там ми е връзката с метрото за хотела.Поглеждам само къде трябва да застана и излизам навън.Да се разходя малко и там.Един канал минава от там и покрай него има заведения и бирарии.Малко по-късно се прибирам.

Ден осми-26.07.2016 г.
Днешната програма ще бъде най-дълга,защото ще си я направя сам.Работата на туриста е да се шматка,а от мен по-голяма шматка няма.И за да бъде по-интересна,ще добавя и няколко клипа от интернет,които най-добре показват моето настроение през целия ден.За днес програмата е Латински квартал и е полудневна.Този път решавам да я пропусна цялата.Чудих се даже дали да не остана в хотела до по-късно, за да си похапна повече неща на шведската маса и без да бързам да си направя програмата сам.Но реших да тръгна с групата.През този час,докато сме в трафика и задръстванията ( френската дума за задръстване е АмбутиЯж, а в разговорната реч използват думата ТАПА или БУШОН),към Мулен Руж, в автобуса ни разказват интересни неща за живота тук и манталитета на французите или интересни и забавни случки от минали групи по този маршрут.Интересно ми е да слушам.Слизам на Мулен Руж,преди да се качат другите туристи и си хващам моята си програма.Тя ще продължи през целия ден и ще завърши малко около полунощ....А къде ли ще ме отведе тя?Хм, да видим.Ще пия кафе някъде на високо.Отивам за метрото на Pigalle и слизам на Монпарнас ( Montparnasse Bienvenue )- От Pigalle със зелената линия 12 в посока Mairie d`Issy.Там е небостъргача Монтпарнас. ( Tour Maine Montparnasse, 33 Avenue du Maine ).Наричат го зъбът,защото стърчи като самотен зъб насред Париж .Влизам, минавам покрай охраната и задължителната проверка.Казвам, че искам да отида горе да пия кафе...Показват ми асансьора.Качвам се .Бях сам.Този асансьор започва да спира от 46-тия етаж нагоре.Кафе-ресторанта е на 56-тия етаж ( "Ciel de Paris" -Небето на Париж ).Ето ме там.Влизам.Минавам през цялото заведение и отивам на прозорците.Гледам половината Париж от горе.Страхотна гледка.Пия си кафе и си гледам.Вярно, скъпо е кафето- 6,50 евро, но пък и гледката не е за изпускане.

https://www.youtube.com/watch?v=BZkVH-YcS-s

Докато стоя и гледам, си избирам посоката,която ще следвам, след като сляза.Виждам купола на църква някаква.Натам ще ходя.Слизам и продължавам по Avenue de Invalid,после по Rue Duroc,стигам до Place De Breteuil,от там по Avenue De Breteuil,през Place Vauban и отивам при църквата,която гледах от високо.Оказа се,че това били Инвалидите и Tombeau de Napoleon. (MUSEE DE L`ARMEE-TOMBEAU DE NAPOLEON 1-er).Входа е 11 евро.
www.musee-armee.fr


Ще гледам Музея на Армията.Минавам през охраната ( въоръжена много страховито и проверява много старателно),купувам си билет и влизам в Musee de l`Armee. Ех пък да ви кажа- един ден реших нищо да не нося, за да минавам без проверка- вземах си само едно шумолящо сакче,като ходих на едното кабаре и в него риза с дълъг ръкав ( ако е силен климатика вътре) и не ме пуснаха с него...Ризата на гърба, а сакчето на гардероб...празно сакче-нищо нямаше в него...).Изумен съм.Но за това след малко.Около два часа отидоха тук.Гледам военни експонати-каски,оръжия,стари военни брички,стари военни средства за комуникация,бинокли,шинели.Тук -там из залите има видеостени, на които показват кадри от войните-самолети.Много интересно ми беше.После по едни тераси,които свързват отделните зали.Накрая чак гледах църквата ( Catedrale Saint -Louis des Invalides) ,защото там някъде беше изхода... От там се вижда моста Александър Трети.Няма как да го сбъркам-може би това е единственният мост със златни статуи в четирите края.Минавам през парка и отивам натам ( Point Alexander III-построен през 1900 година,мостът прехвърля Сена с една единственна металическа арка).Гледам си навигацията.Без да минавам по този мост,завивам наляво и тръгвам покрай Сена до моста Алма (Point Alma).Минавам по него, снимам статуята на Зуава и се оглеждам на къде да продължа.Виждам оживен булевард.Я да минем по него.Оказа се,че това е Avenue George V. Ах как случайно попаднах на него.Вървя и гледам луксозните хотели и супер модерните коли паркирани пред тях.И аз искам да си имам такава...Май много взех да искам да приличам на франсетата...Стигам до една катедрала.Я да влезем и тук.Това е Американската катедрала (The American Cathedral (of the Holy Trinity):
-Американската катедрала в Париж (The American Cathedral in Paris )- 23 avenue George V -75008.
www.americancathedral.org

(Последната цифра ,или последните две от кода горе 75004,показва кой квартал е това ( арондисман).75008 показва,че това е осми арондисман).Ако е например 75012,значи 12-арондисман....За по-добра и бърза ориентация.

След това минах и покрай бутика на Kenzo.Чувствах се като парижанин, тръгнал на шопинг.Я да разгледаме и него.Влизам, гледам и не вярвам на очите си- толкова красиви и скъпи неща...След него минах и през бутика на Луи Вютон.Я и там да влезем...По едни дебели килими,едни лъскави неща,часовници за хиляди евро ( най-скъпият който видях беше за 59 000 евро ( Уааууу)...И къде мислите излизам също така случайно? На Шанз-е-Елизе...Ако на някой не му се ходи тук или го болят краката,зеленият рейс номер 73 върви по този булевард...Чудесно.Първо отивам да видя бутика на Сваровски на номер 146: 146 avenue des Champs Elysees
www.customer-feedback.swarovski.com

След това седнах да пия биричка малко по-надолу...След бирата минах през магазина на Peugeot,на номер 136.Влязох и там да гледам.Две огромни и супер модерни коли,като експонати гордо паркирани вътре,светят отвсякъде.Малки и големи влизат и излизат от колата ( разрешават да седне човек вътре и да почувства лукса на возилото),снимат се,гледат и се радват.И аз.След това минах покрай кабарето Лидо ( 116 Avenue des Champs-Elysees,75008 Paris)- Метро George V, автобуси-номера 42,73,83,93.
www.lido.fr
Я да влезем и там...Да видим как се ходи по дебелото червено килимче.Минавам по него и гледам от двете страни по коридора снимки от представленията.И така стигнах до касата.Бонжур-Бонжур,казвам и питам дали имат билети за тази вечер.Уи-Уи (да-да).Колко струват?Ами 115 евро...ООО, ама аз искам без шампанско.Уи-Уи,казва усмихнатата лелка.Колко евро?Ами 85-посочва ми тя табелката с цените пред нея.Помолих я да прецени и да ми каже дали с дрехите, с които съм сега ще ме пуснат довечера там.Все пак има някакво правило облеклото да е прилично,като за театър.Имам си аз дрехи в хотела, ами ако не успея да се прибера да се преоблека...Жената ме погледна от горе до долу и това,как съм обут- ми с маратонки, как да съм обут за целодневна разходка.Уи-Уи...Щом е викам Уи, искам един билет.Извади билета,написа ми името, платих си 85 евро...Попитах кога трябва да дойда- към 20:30 ( представлението е от 21:00 ч).Попитах горе долу кога ще свърши- ами около 22:30ч.Чудесно- метрото е пред кабарето (метро George V ).Поглеждам си в таблета какви връзки имам от тук за Бобини и излизам...С билет за кабаре по-късно тази вечер.ХМ.Разходката продължава надолу.Минавам през Galerie des Champs ,(на номер 84),влизам и разгеждам.По-надолу минавам и покрай магазина на Sephora, за парфюмерия и козметика (на номер 72).Минавам през охраната,проверка и влизам да гедам и там.Страхотни парфюми и как прекрасно ухаят.Дали да не се пръсна с някой от тях...Хм, да не прекалявам.Разходката продължава.Следва магазина на номер 68,пак за парфюми- Guerlain.Малко по-надолу,в края на Шанз-е-Елизе и надясно,по булевард Франклин Рузвелт (Franklin Roosevelt ),от лявата му страна в началото и малко по надолу по улицата има един театър и аз отивам натам -Rond Point (Theatre Renaud-Barrault ) .Влизам във фоайето и питам къде е бара , защото знам,че го има.Надолу по стълбите.Я да видим.Има много интересен интериор.Бива и тук да поседна да пия кафе, ама много ще ми стане, а и съм си намислил вече къде ще пия кафе пак...Продължавам през парка,минавам през площада Конкорд (Place de la Concorde) ,с обелиска на египетския Рамзес III,после покрай голямото Виенско колело.Дали да не се кача и тук.Иска ми се.Ама да е в някой друг ден.Ако всичко видя сега, догодина като дойда пак, няма да ми е интересно...Минавам през Тюйлери (Jardin des Tuileries),посядам си малко на един от многото столчета, сложени под сенките на дърветата за почивка и аз като парижаните се отпускам на него.Гледам си градините,радвам се на детската врява наоколо.И така 20 минути.Продължавам.Минавам и през арката Карусел ,буквано обгърнала крилата на Лувъра( Arc de Triomphe du Carrousel ).Тази арка е миниатюрно копие на истинската Триумфална арка,която отбелязва края на дългия Триумфален път.Стигам до Лувъра, но не влизам в него.Той се гледа с дни...От там през моста (Pont Du Carrousel) ,завивам надясно по Quai Voltaire,после наляво по Rue du Bac,излязох на Boulevard Saint-Germain.Тук малко се залутах, но бързо се ориентирах.Ще пия кафе на Avenue Saint-Germain номер 172,в Cafe de Flore.Намирам го- едно от най-старите кафенета та в Париж.Ето това прочетох за него,преди да реша,че тук трябва да пия кафе,колкото и да е скъпо:

http://liternet.bg/publish21/m_brodo/parizh.htm

Сядам централно и си вземам кафе ( 4,60 евро).Пия си, гледам си минувачите и се радвам на приятния следобед….
https://www.youtube.com/watch?v=-CdVfKwDyNk

https://www.youtube.com/watch?v=RnR8CEX1HWw

До него е Кафе Маргот, а срещу него от другата страна на пътя е Brasserie Lipp- все места,на които си заслужава човек да обърне внимание и да се наслади.Точно тук е и църквата Сент Жермен де Пре. ( SAINT- GERMAIN-DES-PRES ).С фонтана отпред:
www.eglise-sgp.org

Я и там да влезем.Разглеждам.След това следвам булеварда в посока на авеню Распай ( Boulevard Raspail).Малко по-натам минавам покрай една малка църква.Я да влезем и там.Разглеждам.Накрая излизам Boulevard Du Montparnasse .Вървя по него и се оглеждам.Завих наляво по Rue Du Montparnasse,излязох на Boulevard Edgar Quinet,върнах се по Рю Одеса .Тук изглежда да е доста интересено по вечерно време.И накрая излязох до Монпарнас, само че от другата страна.Почти откъдето бях тръгнал сутринта.В една от следващите вечери пак ще се върна тук, защото ми хареса.Сякаш почти нищо не съм обиколил днес.От там с метрото от Edgar Quinet бързам към хотела, защото имам около два часа време до кабарето.Прибирам се, оправям се,обувам белите дънки, една готина ризка,вземам си една блуза за по-късно ( ако е силен климатика в кабарето или ако захладнее) и тръгвам.Пре


Тема Re: Edna sedmica v Paris,продължениенови [re: vladimir1974m2]  
Автор vladimir1974m2 (член)
Публикувано29.08.16 11:52



През всичкото време,прекарано в Париж,през всичките дни и през целия ден ,времето беше прекрасно за разходки-сутрин свежо и хладно утро,по обед се затопля малко и подухва приятно.От време на време някое облаче закрива слънцето за малко.Забелязвате ли, че никъде не споменавам за храна?...То е защото почти не ми остава време за храна.В Париж храната е скъпа, а ако някъде е евтина, тя е студена- разни сандвичи с корави ,черни или франзелени хлебчета ( багети)...Аз като закуся сутринта в хотела,чак в късен следобед търся някаква храна.В Париж се нагледах и си тръгнах гладен, а в Мюнхен се наядох много здраво, а нищо не видях, но за това по-късно.Та отивам на Шарл де Гол с метрото,пресичам и тръгвам по Шанз-е-Лизе.Малко преди кабарето видях място, където мога да си похапна ( дето през деня пих бира там).Ама едни големи салати...нямам време за такива порции...Взех си едно малко хлебче,помолих да ми го намажат с един сос ли беше,пастет ли беше, не разбрах- някаква каша с подправки...И си го лапнах набързо.Влизам в кабарето Лидо,след проверка.Изумителна проверка.Вземаха ми найлоновото сакче, в което ми беше блузката...Празно сакче...Нищо няма в него и го прибраха в един шкаф...Настаняват ме на една самотна маса, по средата на кабарето и нависоко.Има още половин час, до началото...Дали има интернет.Да.ХМ.Я, да вляза в интернет от таблета,та да кажа на някой,на когото липсвам къде се намирам...На сцената в двата края има двама соло китаристи,които свирят тиха и приятна музика.На фона на нея няколко двойки от първите редове си танцуват на сцената прегърнати.Какъв ли прекрасен спомен остава за тях,че са танцували на сцената на кабаре Лидо...По едно време дойде сервитьора да ме пита дали искам нещо за пиене и започна да изброява-кока кола...Колко евро,питам.А той казва,че една кока кола влизала в цената...Хм.Искам една кока-кола.Носи ми я и ми я налива в чашата за шампанско,оставена на масата в една чинийка...Хм...Кога съм пил аз кока кола в чаша за шампанско,сложена в чинийка и то на кабаре в Париж на Шанз-е-Елизе...Започва представлението,което до края ме оставя без дъх.Още в началото,като влязох се впечатлих от големите полилеи,висящи от тавана.Те пръскаха светлина,която се отразява от едни прозрачни дрънкулки,като от едно време.И на парапетите между сепаретата имаше от тях.На фона на сепарето изглеждат като лукзозна нощна лампа в кралска спалня...И още със започването на спектакъла,на фона на музиката и първите акорди,изведнъж се чу един характерен звук,при който като по сигнал полилеите изчезнаха....Тези,които висяха от тавана се вдигнаха нагоре ,изгаснаха и се прибраха, а тези,които бяха на парапетите между сепаретата,влязоха в един отвор в парапета и изгаснаха и те...Една от лампите беше точно пред мен и аз се загледах в механизма за прибиране.Телескопична основа,която с пневмантика се прибира надолу,а позлатения капак отгоре на лампата,закри отвора и стана все едно отгоре има сложен цилиндър,обърнат с дъното нагоре...Хм....
Супер интересни светлинни,звукови и визуални ефекти,с елементи на театър на сенките ( танцуват зад едно бяло платно,осветено по много ефектен начин,пресъздаващ живота в Париж,през отдавна отминали времена)….

https://www.youtube.com/watch?v=RAkmo3Mkuso

В един танц каките танцуваха само по гирлянди ( като от коледна елха).В един друг танц излезе една голяма и едра кака с една голяма рокля,изглеждаща сякаш под нея има няколко обръча,които я правят да изглежда като конус,с основа,влачеща се по земята...И по едно време изпод роклята започнаха да се подават боси крака ( сякаш роклята се превръща в октопод)...И отдолу наизлязоха осем красиви младежи по боксерки...След това пак се пъхнаха там, а в края на танца роклята се превърна в един огромен воал, в който вече няма човек...Голямата кака гордо излезе на сцената в елегантно облекло....Имаше и елементи на скечове,на клоунада и други много красиви ефекти.По едно време сцената се затъмни ( както когато бях в Мулен Руж ).Танцуваха през това време в двата края.А когато осветлението се включи,изпод сцената започна да излиза една голяма квадратна сцена с фонтани на нея.Истински фонтани.И измежду фонтаните танцуващи каки...След това пак се затъми,фонтана се прибра.Интересно ми беше какво още може да излезе из под сцената.По едно време на сцената излязоха двама младежи,облечени като акробати и носеха една голяма пътна чанта....И обикаляха по сцената и дърпаха чантата насам-натам за дръжките...И в един прекрасен момент след много ефектен звуков ефект,чантата се отвори и от нея изкочи още един акробат.През това време единия се качи върху другия, а този, който излезе от чантата с много ловки движения се качи най-отгоре върху двамата...Е, стига съм разказвал, това трябва да се види.След това излезе един клоун с много ефектни кубчета- три различни по дължина.С двете дървени кубчета притиска средното и ги разменя във въздуха-лявото мести по средата,дясното на мястото на лявото и всичко това на фона на много красиви френски шансони.По средата на представлението трупата изигра един много ефектен КАН–КАН.В края на представлението осветлението пак изгасна и след като светна отново,изпод сцената излезе ледена пързалка на която имаше няколко двойки акробати,танцуващи с кънки върху леда ,докато ледената пързалка се вдига нагоре...Предполагам, че за тези 30-40 минути след сцената с фонтаните са замразили водата в този фонтан...И на тази сцена акробата като хвана каката за краката и започна да я върти над леда,като главата ѝ минаваше на една педя от леда....Докато ѝ се завие свят .И като я пусна, тя с ловки движения застана на един крак...Всичко свършва към 22:20 ч,с бурни аплодисменти.Ха, излизам,вземам си сакчето и излизам навън. Човека, който беше там беше друг и не може да разбере какво искам...Защо пък да си го оставям там.Виждам,че имам достатъчно време да отида до Айфеловата кула.Пресичам пред кабарето,ориентирам се бързо и хващам булевард Клебер( Avenue Kleber).И само по него.Около половин час.Минах покрай метро Клебер( Kleber)-ах, викам си, после няма да се връщам чак до Триумфалната арка.След половин час бях там.И виждам, че има и метро там-Трокадеро -на Place Du Trocadero et Du 11 Novembre 1918).Точно в 22:57 ч,тъкмо навреме, за да видя светлинните ефекти.Бяха ни казали, че като стане тъмно,на всеки кръгъл час за по 4-5 минути,осветяват кулата с едни такива малки мигащи диодчета и било много красиво да се гледа.
Гледам и това в 23:00 ч и си тръгвам.От тук в метрото на Трокадеро.Пропътувам почти цялата линия на метрото до Плас Итали (Place d`Italie).От там се прекачвам на метрото за Бобини и пропътувам и цялата негова линия.Прибирам се малко след полунощ.Един младеж от нашата група беше във фоайето и като ме видя,ме пита къде ходя до това време.Аз гордо седнах при него,ухилен до уши,извадих брошурката от кабарето Лидо,показах му я и казах-АЗ БЯХ ТУК…Той погледна и се изуми.Та кой без кабаре,кой с едно, аз с две.За да видя разликата и честно казано Лидо ми хареса повече.Сега докато пиша това,научавам, че имало и други кабарета- CRAZY HORSE и PARADIS LATIN.
Ето ми идея за другият път.

Ден девети-27.07.2016 г.

Маре.Започваме от Бастилията.По улица Сент Антоан (Rue Saint-Antoine),после надясно по Rue Birague,излизаме на Плас де Вож.На този площад има много интересни фонтани по ъглите.Има пейки и е много приятно да се почива там.Вечер всички паркове ги затварят.Минава охраната с едно звънче и приканва последните посетители да си тръгват.Но портите на входа са ниски (е, на Люксембургските градини са високи).Интересно ми е дали някой ги прескача през нощтта.Една дълга поредица от сгради,ограждащи площада.Надясно и в дъното, на номер 6 е къщата на Виктор Юго. (Maison de Victor Hugo) (работи от 10-18:00 ч. ).В този утринен час тук имаше някаква частна изложба и не можахме да влезем.Или поне така ни обясниха.Музея на Пикасо е съвсем наблизо -на 5 Rue Thorigny.Също тук е и църквата Сент Денис и Сент Сакременте (Eglise St. Denis St. Sacrementпe ).В другия край на площада тръгваме по Rue des Francs Bourgeois.Точно на ъгъла с Rue de Sevigne е Музея Карнавале -Musee Carnavalet (Rue de Sevigne 23).Влизаме след проверка за сигурност.Гледаме музея-безплатен е.Продължаваме към единствената барокова църква в Париж в края на Rue de Sevigne -Сент Пол и Луис (Saint-Paul Saint-Louis).След това гледахме и музея Коняк Же ( MUSEE COGNACQ JAY)- 8 ,RUE ELZEVIR 75003
www.museecognacqjay.paris.fr
Намира се в една пресечка на Rue Saint-Antoine,между Площад де Вож и църквата Сент Пол и Луи ((St-Paul St-Louis ). Програмата за деня завършва при музея на Пикасо.Влизаме и гледаме и него.( Musee National Picasso-Paris) .
www.museepicassoparis.fr .
Входа е 12,50 Евро.Изумително неразбираеми за мен творби.Ха,питаха ме дали правя разлика между изящно,приложно и изобразително изкуство,когато попитах какви са тези рисунки,които на нищо не приличат.За мен изкуството е едно-АРТ.Имаше една стена с тухли.Ама тухли,които още при изпичането им са оформени като някакви фигурки.На някои от тях са придадени човешки лица, на други-части от човешко тяло и са така наредени,сякаш е преградна стена,само че незавършена.Имаше една ваза ли беше, амфора ли, ама обърната на тази си страна,където формата ѝ беше превърната в едно голямо дупе...Гледах една картина, ама така замазана,че не разбрах човек ли я е рисувал или пиян слон с хобота си...Даже по едно време си мислех да се смея ли, да си ходя ли...Ама тръгнал съм да гледам.Е,обиколих го де,имах време.
Следва свободно време.Казаха ни на къде да вървим, за да не се загубим в лабиринта от интересни улички.Но защо пък да не се загубя точно тук.Я да видим- по тази уличка, по онази,по другата- все интересни неща за гледане.Минах и по Rue Temple и по още няколко и реших да си тръгвам.И както си знам,след малките улички, тръгнах по една по-голяма,после по още по-голяма, само направо и излязох на Площад Република.Там беше пълно с цветя и свещи в памет на жертвите от отминалите атентати.От тук с метрото и на Рамбуто,за да разгледам центъра Помпиду (Centre Pompidou).Наричат го Национален център за изкуство и култура Жорж Помпиду.Отворен всеки ден без вторник-Метро Rambuteau (линия 11),или автобуси номера, 21,29,38,47,58,69,70,72,74,75,76,81,85,96. Приличал на петролна рафинерия.Архитектурата му е обърната наопаки.Всички комуникации-ескалатори,въздухопроводи,климатици,водопроводи,транспортни тръби и електрическа инсталация са изнесени навън.Сините тръби са за климатичната инсталация,зелените за водната циркулация,червените са линиите на транспорта,а жълтите обозначават електрическата мрежа. Входа е от към павирания,калдъръмен и леко наклонен площад.Опашките са големи, но много бързо вървят.Минава се през проверка за сигурност,после насреща в дъното на касата за билети (и тук 14 евро за вход ).След това по ескалатора нагоре и все нагоре до горе по ескалаторите ( тръбите,които се вият стъпаловидно нагоре.На ниво 6 се излиза- до откритото заведение-тераса. (Le Georges) .Тук успях да пия кафе за 4,50 евро,а пода на терасата застрашително трепери, все едно е земетресение или съм на плаващ лайнер... И да си гледам Париж над покривите на съседните сгради.От там се разкрива прекрасна гледка над града. Гледам и си харесах следващото място,където ще отида- църква някаква. Тук по етажите надолу има изложби( на Пикасо например)-картини,приложни изкуства.Ретро вещи от отминали времена.Горе от терасата тръгва една пътека, в края на която има асансьори,по които слизам,за да разглеждам и другите етажи.Успях да разгледам само етажите 6,5,3.Петият етаж е посветен на изкуството от 1905 до 1960 година.На четвъртия етаж е съвременна колекция след 1960 година.Картините и произведенията включват творби от различни периоди и школи-фовизъм,кубизъм,футуризъм,както и на художниците Матис,Кандински,Мондриан и Дюбуфе. Третия етаж не е интересен-библиотека и интернет за студенти. Много се изнервих,когато асансьора няколко пъти все прескача етаж 4.
www.centrepompidou.fr
Гълтачи на огън,мимове,музиканти са се настанили на полегатата калдаръмена тераса.
Слизам.На площада до южния край на сградата ,между Бобур и църквата Saint-Merry има фонтан ,създаден от скулпторите Niki de Saint-Phalle и Jean Tinguely,като израз на възхищението им от Жар Птица на композитора Стравински.Те и за това така се наричат-Фонтаните на Стравински.Първо гледам цървата до Помпиду -Saint-Merry .Богато украсена средновековна църква,разположила се в малкото пространство между магазините и ресторантите.Църковната камбана отмерва часовете от 1331 година и е най-старата в Париж.След това отивам към друга една църква,която видях от високото преди малко и която си харесах.Оказа се ,че това е църквата Сент Юсташ (Eglise Saint Eustache-до халите).След всичко това се връщам на Отел де Вил, за да продължа обиколката,която бях започнал в съботния ден.Минавам пред кметството и виждам един младеж,който чука по едни кофи и метални кутии-опитва се да извлече някакви звуци, за да се получи някаква музика.Пред него- една шапка за събиране на монети.Беше много смешен.След това минавам покрай църквата зад него- Църквата Сен Жерве (Saint -Gervais )- 13,rue des Barres 75004
www.jerusalem.cef.fr

и покрай къщите строени през 1732 година по улица Франсоа Мирон. Завих надясно по Rue de Jouy,минавам покрай Tribunal и излизам на Rue Charlemagne.Малко по-надолу по нея ( виждам табела),която ме отклонява към Библиотека Форни,отворена следобед (Bibliotheque Forney),строена някъде около 1470 година.Има прекрасна цветна градина в двора си.По-късно тук е живяла първата жена на Анри Четвърти,Маргарита де Валоа,която се занасяла по млади любовници,донесли и печална слава.Продължавам по скучната Рю Шарлеман ,минавам и по Fauconniel,докато стигна Rue Saint Paul,(метро Saint Paul ).Някъде тук по малките улички,от лявата страна ,по които минах видях един много интересен антикварен магазин.Тук нещата изведнъж стават много интересни.Завивам наляво по Rue Saint Paul към Rue Saint-Antoine,широк булевард,който води обратно към Риволи.Пресичам булеварда и тръгвам малко надясно по Rue Caron .Зяпам по витрините и по вътрешните дворове.Връщам се обратно по Rue Saint-Antoine,покрай църквата и от там надясно по Рю Малер ( Rue Malher).И тръгвам по Rue de Rosiers наляво и съм в сърцето на Еврейския квартал.Вървя си по Rue de Rosiers и на едно място виждам фалафели. И аз искам.Вземах си един фалафел за вкъщи ( АмпортЕ ).Чак сега реших,че трябва да похапна.И с фалафела продължавам да се разхождам,като се отбивам по левите ѝ пресечки,все интересни улички-първо по Rue Ferdinand Duval,след това и по Rue Des Ecouffes.От там обратно,към Риволи.И там зяпах по витрините, влизах в един магазин за оптика-разглеждах бинокли,микроскопи,телескопи,фототехника.Малко по натам влизах в един бутик на Сваровски (57 Rue Rivoli - ама много са ми интересни идеите и бижутата му),а когато попаднах на най-близкото метро се сетих,че е време за релакс и реших да отида на една сауна…Час и половина-два-пълен Спа Релакс.Тя е точно на метро Edgar Quinet,на съседната улица Одеса ( Rue D`odessa),на гърба на кулата Монпарнас.Ха и там една биричка и то станало 21:00ч...Ми да си тръгваме.Излизам и тръгвам към метрото.Ха, ама то тук било много оживено и интересно. Още от тук си харесах интересни места,където мога да похапна. Пълни заведения с едни малки масички отпред.Парижаните насядали само от едната страна на едни дълги пейки,буквално залепени за заведенията.Похапват си и гледат минувачите.Я и аз да поседна.Къде ли- ами на една Креперия ( за палачинки )…Една палачинка с кока кола,моля.Палачинката малка, колкото нашите пици на парче.И една тънка с много шоколад.С кока-колата- цели 9,80 Евро……Но пък каква гледка и атмосфера наоколо.Виждам и едни малки хотелчета наблизо…Другият път искам там да спя…Похапвам си и доволен отново тръгвам .
Минах и по улицата на веселието -Rue De La Gaite ,на която попаднах съвсем случайно.После погледнах в бележките си какво има тук наоколо.Доста оживена по вечерно време и с бурен нощен живот-театри,кабарета,вариетета.Това е другото място,след района на Рамбуто и малките улички около Бастилията,което си харесах за вечерна разходка и вкусни изкушения.Та вървя си по тази улица и вече само гледам къде какво може да се похапне или пие тук...Нямам място за нищо.Много ми хареса тази улица Rue De La Gaite и нейните малки улички и пресечки- тихи,спокойни места с приятна атмосфера и вечерна романтика.Разходих се по Rue Jolivet,по Rue Poinsot,по Rue Du Maine и се върнах обратно на Boulevard Edgar Quinet и метрото да се прибирам,а?.Ама то рано за хотела де- бива още малко да се разходя.Тъкмо е станало тъмно,имам време до полунощ..С метрото от Edgar Quinet със зелената линия 6 в посока Шарл де Гол ( Charles de Gaulle Etoile) слизам на Бир Хаким ( Bir-Hakeim).Излизам на една стръмна улица.Качвам се нагоре, на булеварда надясно и ето ме пред Айфеловата кула.Голямо оживление- чернокожите продават разни дрънкулки-мигащи,светещи…Други пък разиграват „Има-няма,има ,няма, де е топчето…”.А аз чакам да стане 23:00 ч.През това време пресичам,минавам нагоре по стъпалата към Трокадеро и попадам на едни много интересни танци.Точно в подножието на стъпалата от една подвижна музикална уредба свири много красива музика за танци.И двойки си танцуват на плочките отпред.Много влюбени двойки.Някои обути, други боси...Ау,че красиво…Да погледаме.През това време стана 23 :00 ч и кулата започна много красиво да свети и мига,а двойките спряха да танцуват,за да гледат и снимат...Великолепен завършек и за този ден.От тук в метрото на Трокадеро със същата зелена линия 6,в обратна посока,към Nation.След малко метрото излиза над земята и отляво се вижда Айфеловата кула...Слизам на Place d`Italie и от там с нашето си жълто метро 5 по цялата му линия към Бобини ( цял час само с метрото от Трокадеро до Бобини, с прикачването под земята) и от там към хотела.Вземам си една биричка от рецепцията,пия си я бавно и се радвам на свежата Парижка нощ.

Ден десети
28.07 2016

Днес е последния ден в Париж и в него имам да гледам доста неща.След закуска автобуса ни закарва на добре известно,познато и централно място, близо до моста Александър Трети.Оставя ни точно до Гранд Пале ( Grand Palais)-затворен във вторник и Пти Пале (Petit Palais).Тези дворци са направени в стил Арт Нуво (Art Nouveau) и са издигнати за Световното изложение през 1900 година.Автобуса се връща обратно при хотела или някъде другаде, където трябва да прекара девет часа в пълен покой, според един недомислен закон за туризма-задължителните девет часа преди нощен преход...Та питам се аз, какво ще правят туристите девет часа ако вали дъжд или е студено през цялото време?.УТРОТО БЕШЕ мъгливо и мрачно.И тъкмо слизаме и започна на ръми.Прогнозата за деня беше такава само за сутрешните часове.Дано са познали...Питам аз къде е най-близкото метро- било Франклин Рузвелт ( Franklin D.Roosevelt), от другата страна на Гранд Пале.Отивам на там, дъжда се позасили малко.Приютих се под арките на Гранд Пале и поседнах малко пред входа.Точно срещу мен е Пти Пале- един голям дворец.Седя, гледам си го и чакам да спре да ръми.След около половин час слънцето се показа.Хм, да тръгваме.Обиколих Гранд Пале и видях по-близка станция-Шанз-е-Лизе Клименсо (Champs Elysees Clemenceau) . От тук отивам към метро Опера (Opera).Това е станция,през която редовно минават всички-оживен квартал,пъпа на Големите булеварди (Grands Boulevards)и бизнес центъра на банките,пътническите агенции и намиращата се наблизо Борса ( La Bourse).Слизам.Започвам с Галери Лафайет (Galeries Lafayette). На булевард Осман (Boulevard Haussmann).Влизам.Минавам покрай всички световни парфюмерийни щандове.Блестящ интериор.Вървях,гледах....То няма край.На втория етаж някъде по средата видях стъпала за полуетаж,който по средата излиза на открита пътека....отдолу минава голям булевард.И мола продължава от другата страна...Хм, ами ако се загубя?...Вървях, гледах до към третия етаж.Уморих се и се качих направо най-отгоре,на последният етаж.Знам ,че там има храна,лакомства и кулинарни изкушения- да си похапнем нещо.Отгоре има голяма тераса.Но беше мокро навсякъде и хладно.Погледах от високо наоколо и се прибрах в закритата част.Похапнах си един много вкусен шоколадов крем.И продължих да разглеждам магазина.Най-интересно ми беше,когато стигнах до един ъгъл, от който като погледнах през парапета и виждам целия магазин надолу-4-5 етажа- всички щандове, осветени, излъскани,рекламите- много красиво.И скъпо естествено.След този магазин,пресичам през пътя и влизам в другият- Гурме мол...Едно ниво надолу- зеленчуци,плодове,подправки,буркани и консерви...На нивото на пътя безкрайна върволица от лакомства и кулинарни изкушения-сладки, торти,пасти, кремчета,изделия от малки пекарни,саламчета....На горните етажи пък са прибори за приготвяне на Гурме-тигани,паници,порцелан-доста голям мол само за любителите на Гурме кухнята.Продължавам обиколката.Случайно минах покрай Американския бар, който бях видял в деня, в който гледахме музея Фрагонард.О,този път влизам.Сядам на бара на един висок стол и искам менюто.Какво ли да си избера- доста скъпи неща и нищо познато като храна.Защо ли съм учил френски девет години в училище,като не мога едно меню да разбера...Избирам си спагети и кока кола...Струва точно 9,50 евро.Хм.Вътре е нещо уникално в този бар.Супер излъскано, едни модерни маси,приглушена светлина,уникално красив интериор.В дъното на бара виждам стъпала за нагоре.Какво ли има там? Ей сега ще видя.Питам барманката мога ли да разгледам горе...Уи,Уи ( да,да).И се качих по стъпалата.Горе е още по-красиво.Всичко е ретро.Това трябва да се види.Една част от бара горе е разположен в един вагон от влак от старите влакове.Даже телефона на машиниста е от най-старите модели.Във вагона- масички, столове,канапета...Прекрасно е всичко.Опитвам се да си го представя,когато бара е препълнен ,като в някоя лятна петъчна или съботна вечер...Ами да слизам долу да си ям спагетите.Тук в този утрешен час имаше само 4-5 други посетители.От съседната маса долавям българска реч.Обръщам се- един официално облечен бизнесмен си бъбри в компанияата на една изискана дама.Хм...След като приключих със спагетите и си платих си тръгвам.Разходката продължава по булевард Опера.Вървя и зяпам по витрините.Стигнах до метрото Пирамиде (Pyramides ) .От там с метрото и се местя близо до църквата Сен Сюлпис ( Saint Sulpice).И докато я търся с пътеводителя, случайно минавам покрай кафе Маргот и църквата Сен Жермен де Пре...Хм, ама тя била съвсем близо до нея...Можело е предния ден да видя.Но да вървим.Завивам по улица Бонапарт( Rue Bonaparte) и тръгвам към Монпарнас.По пътя минавам покрай елегантните бутици на площад Сен Сюлпис (Place St.Sulpice) и стигам до фонтана от 18-ти век на църквата.Гледам и църквата.Първия параклис от дясно е изрисуван от Йожен Дьолакроа,художник от времето на романизма.Неговият живот е разказан и показан в музея на Дьолакроа (Musee Delacroix),който се намира на 5 минути от църквата и който аз не можах да намеря.Попитах една жена,тя извади телефона си, влезе в интернет, отвори картата на навигацията и ми показа една малка,невзрачна улица с малко площадче ( Place Furstenburg ) по средата.Но не я намерих.Тук някъде на този площад се намира жилището на френската актриса Катрин Деньов.
Излизам от църквата и тръгвам веднага наляво по Rue Henry de Jouvenel ,след това по Rue Ferou ,пресичам пътя и съм в Люксембургската градина (Jardin du Luxembourg).Започнах с малкия Люксембургски музей,точно до входа (Petit Luxembourg Museum).Там има различни изложби.После тръгвам към централното езеро покрай Люксембургския дворец (Palais du Luxembourg).Почивам си покрай фонтаните.Това е място за почивка.Поседнах на тревата и аз .Има много кестени.Под сенките им има столчета,на които са си насядали хора и си почиват.В края на градината има детски кът,изпълнен с детска врява.Стигнах до най-отдалечения край на Люксембургската градина и като се обърнах назад видях купола на катедралата Сакре Кьор на хълма Монтмартър.След като излязох от градината поседнах да си погледна бележките,за да видя на къде да продължа.А и станало време за храна.Стигнал съм до Булевард Монтпарнас.И по нея на номер 171 има едно прекрасно и много старо ресторантче,още от времето на Хемингуей (La Closerie des Lilas).Поседнах и аз да видя какво предлагат.Избрах си една супа,без да разбирам каква точно.А и много скъпа-13 евро...Не видях друго на прилична цена…Ще ям супа….Като за последно.Първо ми донесоха една голяма салфетка от дебел плат,като за покривка.А след това една голяма чаша с вода и приборите…Като в изискан ресторант.Тук навремето е идвал Хемингуей, а сега и аз.Хемингуей тук е писал своя роман "Фиеста" (The Sun Also Rises (1926 г.) ,затова на бара имало монтирана табелка с неговото име.Аз влизах, но не я видях…Стоя и гледам в очакване на супата…Ето,сервират ми я.Ау,каква супа, голям смях.Една огромна чиния с много голяма периферия,като капела.По средата малка вдлъбнатинка с формата на малък черпак…И вътре супата…Отгоре една форма кисело мляко ( което изглежда като могила в полето)…И на върха нещо зелено.Че подправка ли беше,че магданоз ли беше,че нещо за декорация ли беше- не разбрах.Ама си го схрусках…Напих се с водата,колкото беше в каната и си тръгнах.Остават ми още два часа,ама да се прибирам към автобуса,че да не се загубя.Вземам метрото от Edgar Quinet и отивам на станцията,където трябва да направя връзка към мястото,където ни оставиха сутринта.А точно тук под земята едни дълги коридори, тунели,лабиринти...С голямо усилие намерих перона, където трябва да застана и тъкмо се зарадвах...Когато по целия перон мина една притеснена кака- служителка вероятно към метрото,избърбори нещо на френски, което аз не разбрах и малкото хора,които бяха там си тръгнаха...Ами аз какво да правя...Изглежда нещо е станало...Тръгвам пак из коридорите и тунелите,през лабиринти и ескалатори и хванах друго метро с което се возих няколко спирки до друга станция,където намерих връзка по линията,която ми трябва.Върнах се при Гранд Пале.Минах покрай него.От единия вход виждам да влизат хора.Я и аз да видя...Влизам.Виждам в дъното на приземния етаж ресторант, много изискано изглеждащ...Една усмихната кака на входа ме пита дали имам резервация...Хм, от къде да я имам, аз искам само да видя.Но, не можело...Излизам.
Върнах се при моста Александър Трети.Минах по средата на моста и видях една китайска двойка,тръгнала на сватбено пътешествие.Булката с дълга бяла рокля.До нея изискано облечен младеж.Снимаха се на фона на моста и реката под него.Снимах ги и аз.По натам по моста срещнах туристи от нашата група,които вече бяха ходили да пият бира долу.Те ми казаха къде точно бирата е на прилична цена.Отидох там.Отдолу има заведения покрай Сена,където младежите се наливат с бира по вечерно време.Гледат си Сена и си бъбрят..Беше пълно с приятни компании.И тук ще пием бира,като за последно.Опашката не беше малка, ама много бързо стигнах до бара.Вземах си една малка бира.Огледах се къде мога да седна.Там имаше няколко бара-каравани.Пред всеки имаше шезлонги,масички и малки столчета.Но навсякъде беше пълно.И аз с бирата си в ръка, се върнах обратно на моста, минах покрай цялата върволица от шезлонги и забавляващи се младежи и снимах отгоре.После през другия мост и вече бях на мястото, в очакване на автобуса.След малко и той идва.Качваме се ,за да отпътуваме от тук.Минаваме и покрай музея Орсе.Него не можах да видя.
Сбогом Париж.Останаха само красивите спомени.Както пееше Едит Пиаф в една песен- "Не, не съжалявам за нищо".
https://www.youtube.com/watch?v=5hy27GdagxU
https://www.youtube.com/watch?v=HszymCIN9Fw

Магистралата ни извежда от града.Сградите наоколо ставаха все по-малко и накрая изчезнаха.Пътуваме през полето.Слънцето след малко ще залезе.
https://www.youtube.com/watch?v=XNIjDUSIOzY

Очаква ни нощен преход.След дългата разходка в последния ден в Париж,нощтта премина в блажена дрямка в автобуса с няколко събуждания по време на почивките по крайпътните заведения.Утрото ни посрещна малко преди Мюнхен.

Ден единадесети
29.07.2016 г
Пристигаме в Мюнхен малко преди девет сутринта.Влизаме в града и спираме на фонтана на Нептун.Точно тук бяхме спряли и миналата година,когато отново бях тук по време на Октоберфеста.Така че мястото вече ми е познато,както и града.Решавам да пропусна цялата разходка с групата.Само попитах водача накъде беше Хофбраухаус,защото миналата година нямах време и там да отида.И изоставих групата.Срещата ни ще бъде отново на този фонтан в 13:00 ч.Докато групата обикаля по църкви и площади, аз се насочих към най-голямата бирария в града. Тя се намира в края на пешеходната улица,която тръгва от фонтаните пред Съдебната палата и свършва малко след Мариенплац.Минавам Мариенплац и след него минавам под едни арки с високи кулички,завивам наляво и малко по нататък отново питах един ранобуден минувач.Та бирарията е точно по улицата,на която се намирах, само след две пресечки и надясно: Platzl 9 . Пет минути по-късно вече бях там.Тълпите туристи още не бяха дошли.Преди да влезя там,реших да си похапна някъде наоколо нещо свежо за закуска.И влязох в едно магазинче,което ме привлече с вкусните лакомства по витрината.И виждам на една маса наредени най-различни плата със салати,саламчета,разни готвени лакомства.И на самата витрина написана цената-1,98 евро за 100 грама.Ха, ето къде ще си похапна.Та вземах си една купа, обиколих цялата маса и си я напълних със саламчета,доматчета,маслинки,варени картофи и там каквото още вкусно видях.Минах през касата и платих около 5 евро...Прилична цена.Вземах си и едно хлебче и си седнах отпред на една маса да си похапвам и да си гледам бирарията насреща.И тъкмо вече реших да ставам и да тръгвам, когато чух зад гърба си българска реч...Я да видим кой приказва...Обръщам се и гледам....нашата група...Отивам аз при тях , блажено се облизвам и казвам- докато вие се разхождате и зяпате, аз вече си похапнах...И държа купата в ръката.Влизаме в бирарията.Поискахме си меню на руски.Оаква се, че менюта на руски почти не се намират тук,защото напоследък руските туристи са се оттеглили от тук.И на тяхно място сещате ли се кои се появиха-китайците...Ама се намери и на руски меню тук де.Някои си поръчаха вече храна,но аз си вземах само една малка бира-0,500.Защото ако взема литър, отиде ми деня тук...Но аз като турист с опит си нося една голяма чаша ( която си пазя от по-миналата година,защото е голяма, от твърда но лека материя и нея също ми я бяха дали във Виена на едно парти).Та в нея си наливам това,което не мога да изпия някъде, а бързам да си тръгвам...Бирарията е голяма- знам на три етажа , а не ми се стои тук с чашата на приземния етаж...Един огромен хамбар,на три етажа с дървени и одраскани маси от предишни бирени компании минали през тях през няколко столетната история на бирарията.Та преливам си наполовина изпитата бира в тази чаша и тръгвам нагоре по етажите да гледам.Горе има на няколко места едни големи градини ,където масите продължават на открито под сенките на живи растения и декоративни храсти.На няколко места има малки фонтанчета,които романтично ромолят.Бирарията има няколко крила, съвършенно празни в този утринен час.На третия етаж масите продължават...Опитвам се да си представя атмосферата тук ,когато всичко е пълно...Докато се разхождам нагоре -надолу си допих бирата.Остана само купата с храна наполовина празна.Дали да не си я допълня?Хм, да видим.Разходката продължава по пешеходната алея.И тъкмо минавам през Мариенплац и виждам, че представлението тук с въртящите се човечета е започнало.Човечетата на кулата на Мариенплац се въртят няколко пъти на ден на кръгъл час.Погледах малко и тях.Докато бях в Париж, една вечер се загледах в телевизора в стаята си и от един репортаж разбирам, че в Мюнхен е имало някакъв атентат в голям търговски център...И града бил блокиран...Хм, викам си, ами ние натам отиваме след няколко дена- дали ще мога да видя тази бирария...Ами видях я...Та докато се разхождах по тази пешеходна алея виждам един голям търговски център.Я и там да влезя да позяпам.Големи търговски центрове има из тези големи градове, не са като нашите малки МОЛчета...Стигнах до най-отгоре,където са щандовете с вкусните изкушения.Хм, тук ще си допълня купата с храна за из път...Вземам една чиния,пълня си я с моите любими саламчета и вкусни кулинарни изкушения, плащам по-малко от 10 евро и сядам да си похапвам...И колкото храна ми остана отива в купата.И тя отново е пълна...Ми толкова време...Отивам към фонтана на Нептун, събираме се и докато си чакаме автобуса, всеки любопитен от групата идва да ме пита къде съм се разхождал и да ми споделя колко скучно им било и почти нищо не са видяли- само църкви,площади и катедрали...Ми аз пък видях бирария и един голям мол...И така стана работата,че в Париж се нагледах и си тръгнах гладен, а в Мюнхен се наядох здравата и нищо не видях...Тръгваме.На края на града ( от фонтана на Нептун само направо и в обратна посока) има един голям хостел от веригата "АО Hostels".Пътешествието продължава.До вечерта трябва да стигнем до едно селище в подножието на Алпите на 10-ина километра от Залцбург-Сент Леонард (St.Leonhard) и хотела там-Леонардерхоф ( LEONHARDERHOF ):

www.salzburgerland.com/leonharderhof

Общо взето скучни стават дните след Париж по обратния път за вкъщи.Изваждам една интересна книга за четене за из път и следващите няколко часа минават в четене и сладка следобедна дрямка.Някъде около 17 ч, вече пристигаме в подножието на Алпите. Селището Сент Леонард е много красиво,приятно и малко селце с едни прекрасни зелени поляни.Наоколо има няколко малки кокетни хотелчета, оформени като големи къщи за гости.С едни дървени парапети по терасите.На полянката пред хотела имаше една детска люлка,направена от свързани помежду си с колена...водопроводни тръби...И на тях монтирани дъски,където да сядат децата.Захванати със здраво въже за една дебела греда....Настаняваме се.Казват ни ,че тук има лифт, с който за няколко минути можем да се качим много високо в Алпите.Попитах къде е и те ми го показаха- една голяма кабина,която минава високо над селището и се качва някъде из облаците на върха на Алпийските чукари...Но последната кабинка била в 17:30 часа...Твърде късно за тази вечер.Но на другият ден първо там отивам...Настаняваме се и аз тръгвам да разглеждам селището.В хотела в който сме няма интернет.Нарочно са ни избрали такъв хотел без интернет.За пълна алпийска почивка...Наоколо има по-малки и по-големи хотелчета,ресторанти,една църква и множество алпийски вили на богатите австрийци...По един много тесен път след 100-ина метра излизам на главния път и се ориентирам към лифта.Там има обръщало на градския транспорт, с който може да се стигне до Залцбург, който е само на десетина километра оттук.Малко по нагоре се намира изходната станция на лифта.Там има едно магазинче, като кръчма оформено,където човек може да похапне и да пие по бира,докато си гледа Алпите насреща.Пред него минава един канал с чиста алпийска вода.Ама изумително равно.Широко малко по-малко от два метра и минава през поляната и през половината селище надолу.Водата тук върви изумително тихо...Не се чува никакво бърборене,никакъв шум на водата.Все едно че я няма...Изяждам един сладолед и тръгвам.Минавам от другата страна на пътя,покрай едно ресторантче и отивам към купола на църквата,който си видях,докато се разхождах.Влизам в двора на църквата.От двете страни на пътечката- зеленина и две редици с надгробни паметници,прекрасно оформени.Тишина.Влизам през една врата към самата църква, но отпред имаше решетка и беше затворено.Погледнах вътре през решетката.В това време чух човешки стъпки около чешмата в двора.Тръгнах да се връщам, минах покрай монахинята,която си наливаше вода, за да си полее цветята.Тя ми се усмихна...По пътя на обратно минах покрай една селска чешма с пейка пред нея.Реших да поседна и там, но се усещаше миризмата от близкия обор,където видях няколко крави...Прибирам се към хотела.Минавам и покрай още една чешма с едно голямо и дълбоко квадратно корито.И табелка- ВОДА ЗА ПИЕНЕ (WASER DRINK-ако правилно съм запомнил).И тъкмо излизам на пътя за към хотела и си дояждам сладоледа,когато срещам туристи от нашата група тръгнали на разходка...Чак сега...Младежите ме попитаха къде има сладолед.Аз им показах, а те ми предложиха да се разходя с тях.Защо пък не- може пък и те да ми покажат нещо...По късно разбрах,че няколко лелки от групата са тръгнали по тази програма "Една седмица в Париж" за девети път- същата програма, същите хотели....Ходихме при лифта, те ядоха сладолед.Аз пък защо да не си взема една бира.Хм,прекрасен следобед.С вкус на студена бира и Алпите насреща.По едно време въжетата на лифта се размърдаха и една кабинка тръгна нагоре.ООО,доста голяма е кабинката виждам.Разчитам на австрийските технически екипи за поддръжка на лифта и на другия ден искам да бъда горе.Хм, да видим.Те всъщност кабинките са две- едната е горе, другата долу.И на всеки половин час тръгва- едната нагоре, другата надолу и по средата се разминават.По средата на линията има на две места по един стълб.И между двата стълба-неголяма пропаст...Която не се вижда от там, където си пием бирата сега...След бирата си тръгваме...За да се отбием в едно ресторантче,където да вечеряме.Сядаме.Менюто основно на немски.Ха сега де- кое е варено, кое е печено,кое супа, кое салата...Гледаме и цъкаме.Дори разговорника не ми помогна да се ориентирам.Абе картофи ще ям.Гледам менюто и видях къде пише картофен....Такова искам, посочвам и още една бира...Тук има безжичен интернет.Я да видим на кого ще пиша, докато си похапвам...Хм.Идват картофите- една голяма купа със ситно нарязани пържени картофи...С голямо усилие успях да се справя.Похапваме си около час и половина и се прибираме.Така завършва и този ден.

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ.
30.07.2016
Утрото започва с прекрасна закуска в ресторанта на хотела.С влизането една строга лелка ни посреща и ни настанява по масите в строго определен ред.На всяка маса има по няколко стола, но не пред всеки от тях има чаша за кафе и прибори за храна...Масите са така подредени, че за нашата група има точно определени маси- за по сам човек ( като мен), за по двама, по трима, по четирима в зависимост от това колко души са заедно в стаите...И пита лелката колко души сме заедно, 1,2,3,4,...колко...Аз съм сам.Един -казвам...И тя ме настанява на масата, определена за един човек- за мен.На тази маса остават още 4 празни места...4 стола и т.н...А само една чаша за кафе- за мен....И като влизат следващите, все при мен искат да сядат,защото им е интересно къде съм обикалял...Но лелката любезно ,но строго им обяснява, че това е маса само за един човек...ХМ.Близо до шведската маса...Похапвам си прилично,пия едно голямо кафе с мляко.След закуска програмата е следната: Автобуса остава тук пред хотела, за да може да спази задължителните девет часа пълен покой преди нощен преход. За да можем да тръгнем по-рано след обиколката в Залцбург.Защото ако отидем до Залцбург,който е само на 10 км оттук с този автобус, той после трябвало да се върне и от тогава да му се броят тези девет часа...И ще тръгнем чак след 18 ч вечерта...Добре де, може ли някой да ми обясни кой умник е измислил този член в закона за туризма.И висял ли е той някъде девет часа на едно място, за да чака да мине това време...?...Например в някой студен или дъждовен ден...Та отиваме до Залцбург ( който иска) с градски транспорт,гледа се града до към 14: 00 ч следобед и после малко свободно време до към 15 ч.През това време автобуса стои пред хотела и тръгва от там в 14:30 ч...Това за групата.А за мен не.Защото аз съм бил в Залцбург и площадите съм гледал и градините на Мирабел и белия замък на върха и бира съм пил там и моста с катинарите съм гледал и къщата на Моцарт и най-малката къща,построена за една нощ и свързаните със всичко това истории съм чел.
Момче и момиче от групата също остават в хотела, защото били уморени и им разрешили да останат в стаята си до последната минута,преди освобождаване на стаята- 10:30 ч...И двамата шофьори също са тук.Без тях няма да тръгне автобуса...Уморената двойка също искала да се качи с лифта до горе.Шофьорите и те поискаха.Тръгваме в 10:40.А дотогава имам почти два часа време.Как ли ще ги прекарам, да видим.Хм.Слънцето тъкмо е изгряло.Вземам си книгата за четене ( също и приложението за таблета за четене на книги) и се разполагам на една масичка на откритата тераса-градина отстрани на хотела.Зад мен две големи дървета.Слънцето скоро ще се покаже иззад тях.Сядам си блажено на един стол, отпускам се също така блажено с книгата в ръка.След малко ходих до рецепцията на хотела за да си взема нещо за пиене.Кока-кола.Студена.Слънцето ми пече в гърба.Туристите вече са тръгнали.Пълна тишина.Подухва свеж алпийски ветрец.Пред мен една зелена и равна полянка.Алпите насреща извисили върхове,забулени в облаците...Прекрасен алпийски релакс.И едно криминале в ръка.Едгар Уолъс-"Червеният кръг"...Двата часа минаха неусетно и нашите останали тук се появиха.Ами да тръгваме.Отиваме на лифта.Купуваме билети, минаваме проверка и си чакаме да дойде кабинката.Кабинката идва, качваме се 10-15 души.Влиза и човека,който я управлява и след малко тръгваме.Нагоре към чукарите...Аз заставам да гледам откъм страната на изходната станция,откъдето тръгваме.Само след няколко минути тази станция остана някъде много надолу и започна да прилича първо на цигарена, а след малко и на кибритена кутийка...Отдолу изведнъж се появиха множество селища,пръснати в равнината долу.Все едно че от самолет се гледа...Минахме покрай първия стълб и пропастта след него и след още малко изкачване вече бяхме на върха.Слизаме.Минаваме по малка пътечка и там има едно заведение,където туристите,изкачили се тук преди нас си пиеха бира и си похапваха.Някъде в далечината виждам един огромен дървен кръст и хора около него.До там води тясна пътечка,която ту се изкачва нагоре, ту слиза надолу.Натам съм се запътил.Изглежда да е близко, но като тръгнах,отне ми 20 минути -( денивелацията между лифта долу от където се качихме и там горе,където слязохме е около километър примерно и се усеща във въздуха- неможе да се тича натам...)...Като излязох от лифта и погледнах надясно и надолу- съвсем близо виждам нещо като хижа или хотел.И около него сноват туристи.Някои се качват нагоре към лифта, а други слизат от лифта по пътечката надолу.По пътеката към дървения кръст има множество табелки,които обозначават близки и по-далечни туристически маршрути (някои с продължителност до 3,30 ч ).Отивам до големия дървен кръст ( IMKREUZISTHEIL ) пише на него,но незнам какво означава-дали име на върха или нещо друго.Там снимам равнината долу, алпийските чукари горе и се връщам да пия бира.Когато стигнах до ресторанта от нашите хора нямаше и следа...Много бързо са се върнали...Поседнах си, вземах си една бира.Без да бързам.До 14:00 ч следобед има доста време, все ще слезя.Като се качвахме с лифта ми направи впечатление, че в една отсечка кабинката за надолу върви много по-бързо от тази нагоре...Сякаш се спуска свободно.Изглежда много страховито...Особенно след бирата горе...Реших да си взема някаква храна, но не можах да се ориентирам в менюто, а и почти всички горе само бира пиеха.Реших да влезя вътре в заведението.Невероятна атмосфера.Като стара планинска алпийска хижа оформено с ламперии, с камина, с един голям телевизор...И малка кухня в дъното...Я да видим там какво има...Влизам и гледам на едни подноси и плата разни лакомства.Какво ли е...Нали трябва навсякъде да пипна, да бръкна, да видя,да опитам, но какво да си взема...Вземам си една филийка черен хляб...И продъжавам да се оглеждам...И в този момент човека на бара ми се развика нещо на немски...И ме гледа със строг поглед,ръкомахайки...Гледам го и аз.Тогава другия човек ,който беше там и сякаш беше от персонала ме погледна и тръгна към мен.Аз го гледам и казвам че искам тази филия и питам колко струва...А той ме хвана за раменете, обърна ме кръгом като ми посочи с ръка изхода и ме побутна да се махам...Ясно.А филийката...?...Той махна с ръка и каза, че нищо не струва...Та схрусках си филийката, защото ми прималя нагоре от високото ми затрепериха краката...И обратно на лифта.Този път заставам така, че да гледам към върха,където кабинката минава буквално над скалите почти отвесно.Малко по-надолу тя стремглаво ускори ход за малко.Ах, че страшно...Слизаме.Вече съм на твърда земя.Продъжих да се разхождам наоколо.Минах и покрай ресторанта където вечеряхме.Този път си вземах гулаш...Добре се ориентирах като се зачетох...За обед.Похапнах и него и се прибирам към хотела.Двама от по-смелите и пъргави туристи успели да отидат до Залцбург сутринта с групата,разгледали и се върнали с автобуса до тук, успели да се качат и с лифта нагоре, че и до дървения кръст да отидат...И да се върнат.ХМ.Последни приготовления за дългия нощен преход и тръгваме.След около половин час бяхме в Залцбург на уговореното място, за да вземем останалите.Всички сме в автобуса.Следваме пътя към Словения.Малко преди Словения минахме през едни малки австрийски селца с много красиви и малки къщички с много зеленина около тях.Селищата бяха Rosegg и другото след него Frog.Следват множество тунели.По-къси и по-дълги и след още известно време минахме и през Караванкентунел ( около 8 км).И сме в Словения.Тук някъде слънцето залезе.Следва дълъг нощен преход.А къде ли ще осъмнем и посрещнем изгрева.? Ха, не можете да познаете, сигурен съм...Свежа нощ.Блажена дрямка.Филм,преди заспиване.Кратка почивка малко по-късно.Още една, около полунощ.На втората почивка малко след полунощ, реших да си купя храна от заведението,където бяхме спряли.Вземах си ,похапнах си,докато имах още евро.И блажената дрямка продължава.Разбудих се малко след 2:00 ч през нощта и се зачетох в таблета...Когато....Изведнъж....Нещо стана.....Ауууу...Прас,тряс, дуууум и автобуса спря в аварийната лента.Насред полето.В 02: 40 ч през нощта...Спукана задна дясна гума ( вътрешната от двете отзад).Не издържа горкият до края.Предаде Богу дух по никое време.Дори не знаехме къде се намираме.И при друго пътуване се е случвало това и си знам, че най-малко час и половина-два ще се стои тук.И продължих да си дремя.Но екипа на фирмата, с която пътуваме започна видимо да се притеснява,защото се оказа,че спуканата гума е унищожила ламарините над нея и е накъсала кабелите,които минават оттам.И от там компютъра дава сигнал за нередност и блокирва цялата система.И няма запалване и тръгване до отстраняване на проблема.По едно време пред нас спря друг автобус,български,дойде шофьора да види какво става, но се оказа, че проблема бил много по-голям отколкото си мисля.След някой и друг час дойде пътна помощ.Включиха системите,които минават от там към един компютър,гледаха, цъкаха и казаха,че проблема не може да бъде отстранен веднага и ще струва много скъпо около 2000 евро ( или поне аз така разбрах).И те си заминаха.След някой и друг час започна да съмва.Небето на хоризонта стана розово.Слънцето изгря.Но какъв прекрасен изгрев насред полето,как да не го снима човек.Оказа се, че се намираме на 60 км,преди Белград и на около километър и половина-два след някаква бензиностанция.Но си бяхме насред полето.Изгря си слънцето, вдигна се доста нависоко,стана топло,после горещо, а ние си седим и си чакаме.След някой и друг час зад нас спря един сръбски автобус и шофьора ни попита дали искаме да ни
закара до Белград...Нито вода имахме, нито място за тоалетна.Всичко се правеше според обстоятелствата, с които разполагаме...Започнаха да звънят по телефони и да търсят друг автобус.Неделен ден, всичко почива или е заето по график.Ако дойде автобус от България, ще ни струва по-малко, но помощтта ще дойде много късно-чак вечерта...Ако дойде автобус от Белград, ще дойде по-бързо, но ще ни струва по скъпо ( на превозвача де-мен не ме интересува на какво ще се возя и кога ще се прибера).Екипа на автобуса успя да се свърже с техен представител за Белград, който с голямо усилие намерил автобус.Остава само да го чакаме.През това време се подготвяме за евакуация...През цялото време се чувствах като в един сериал,който преди години гледахме по телевизията ("Изгубени"- в който една група туристи летят със самолет, самолета пада в пустинята,малцина оцеляват и според обстоятелствата, в които се намират се опитват да оцелеят).Събираме си багажа от седалките,отгоре,отдолу и се подготвяме.Никой не мърмори, никой не изразява недоволство.По едно време се сетих да си взема нещо от хладилника на автобуса за пиене, защото в другия автобус може да няма...Оказа се,че няма вода.Само бира.Ми бира ще пием.По едно време екскурзовода ни огледа кои сме вътре и кои отвън ( тези отвън помагаха на шофьорите с каквото могат).А тези вътре, дремеха по седалките.И се оказа, че всички младежи са вътре, а всички възрастни- отвън...Много добре,казва.Как младите нищо не правят....Да бяхме поне завинтили две болчета....Аз например бих помогнал,ако ми дадат една метла, да измета пръснатите части от гумата от аварийната лента на магистралата, но когато тръгнах натам, да огледам какво е изпаднало, ми казаха да не се разхождам така по магистралата.Нищо не казах, но какви ли мисли минаха през главата и такъв отговор си бях намислил да отговоря,че да се сетят кой за какво и къде е тръгнал.Защото това е моята отпуска,моята почивка.Моите дни на пълно безделие.Аз съм тръгнал да си правя кефа.Те са тръгнали на работа.Аз на тяхната работа не се меся.И съм си платил за транспорт,нощувка и закуска.И имам още два дена ,които съм си отпуснал за прибиране след крайната дата за пристигане...И си ги имам.А не да завивам болчета...Защото ако и аз започна да завивам болчета,автобуса ще се разпадне още веднъж преди да стигне дори до Белград...И ми е все едно дали ще си пия бирата в голяма или малка бирария, на оживен площад, на рецепцията в хотела,на терасата пред хотела, в автобуса или на мантинелата на магистралата.Даже тук на мантинелата ми е още по- добре...Какъв прекрасен ден.Слънцето напече и блести в очите,колите хвърчат по магистралата със страшна скорост.А ние си чакаме.Автобус дойде да ни прибере чак в 10:40 ч- към обяд.Сръбски автобус.Оказа се,че това ще струва на превозвача 900 евро...Разбрах това докато следих разговорите ,които се водеха по телефоните с хората,които ще ни помогнат.Натоварихме багажа и тръгнахме в 10:50 ч.След осем часа престой насред полето на магистралата.Този автобус ще ни закара до границата.Ще ни остави на километър,преди границата на бензиностанцията.Та с него пътуваме още три часа, до към 13:30 ч.Спряхме за почивка и ни казаха, че имаме 10 минути почивка.....И когато попитах дали имат плескавици там ми казаха, че ще имат след 5 минути...Тогава дойде ексурзовода и каза, че времето се удължава до 40 минути, за да може всеки да обядва.Та по една голяма плескавица с мека,топла и вкусна питка...Продължаваме.Стана късен следобед.Слънцето залязва.Изпращаме залеза пак насред полето- около Ниш,малко преди да се отклоним към тесния път с тунелите през планината.Какъв прекрасен залез.На фона на това в ушите ми звучи песен на Едит Пиаф ( от музикалния файл на телефона, с който разполагам).След това си слушам един диск, който съм си качил също в телефона -"100 сръбски хита" и след като слънцето залезе,дрямката продължава.Стигаме до границата.Спираме на бензиностанцията,където вече ни чака българския автобус.Първо се оправят документите и се плаща исканата сума на сръбския шофьор и едва тогава се отваря багажника долу ( с бутон за управление от шофьора)...Следва ново прехвърляна на багажа.И минаване на границата....Което съвпада по време със смяната на митничарите и изисква малко повече време...Прибираме се благополучно в София към 21:05 ч.И от тук който за къде е.Имаше група за транфер до Пловдив.Всички останали сме до тук.Следва час и половина време за похапване,кафе,билети за влак и още един нощен преход с БДЖ до моя си град.И чак на другата сутрин малко след изгрев слънце може да се каже,че приключението е приключило.
Happy end-:)
Цялото това удоволствие си заслужава парите, колкото и много да са.Целият туристически пакет, със закуска,транспорт,нощувка и застраховка ми е 1052 лева.Към тях добавям 747 евро,които похарчих през цялото време, с градски транспорт,кабарета,кафенета,музеи,ресторанти,бирарии,храна и всичко което съм се сетил да споделя тук



Тема Re: Edna sedmica v Paris,снимкитенови [re: vladimir1974m2]  
Автор vladimir1974m2 (член)
Публикувано29.08.16 11:56



на фейсбука- след снимката,показваща заглавна страница от книга-Дневника на един парижанин.:
https://www.facebook.com/vladimir1974m2



Тема Re: Edna sedmica v Paris,продължениенови [re: vladimir1974m2]  
Автор lospepina (happy girl)
Публикувано18.10.16 14:28



S koia firma putuvash?



Тема Re: Edna sedmica v Paris,pytepisнови [re: vladimir1974m2]  
Автор vladimir1974m2 (член)
Публикувано01.11.16 11:20



Za tazi programa se doverih na Rual Tur.




Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.