|
Е,бяхте ли послушни и достатъчно търпеливи?Миналият път ,когато ви разказвах за Йонийските острови,ви обещах, че ако слушате,ще ви заведа и втори път на море.Отново с нощен влак към София от дълбоката провинция.Отново дъжд.Отново малко закъснение на влака.Този път дъжда беше по-силен.Едвам съм минал из локвите от гарата,покрай офисите на международната автогара.Имам време да закуся един сандвич, да изпия едно кафе и е време да се качваме в автобуса.
ДЕН ПЪРВИ.
Този път към Атина.Пътя до там е на всекиму ясен,няма да се впускам в подробности.Дъжда ни преследва почти до Солун и от там до Атина на няколко пъти леко преваля .В Атина беше сухо и топло.На 30-ина км,преди Атина започва да се усеща предстоящото задръстване на влизане в големият град.Казват, че тук било най-голямото задръстване в целия свят- не вярвам.Гледал съм клипове на какви ли не задръствания из Хонконг,Шанхай и други азиатски страни,както и в Париж.Но определено тук задръстванто си беше доста добро.Почти час се провирахме между автомобили и аквадукти,през кръстовища и светофари.Беше към 20 ч,когато в далечината и вляво се видя Акропола.Още малко в трафика, завой наляво, още няколко пресечки и вече сме пред хотела.По-голямата част от групата в един хотел, останалите в друг.Аз и още няколко туриста, сме в един друг хотел, не в този, където са останалите.Нашият хотел е точно срещу гарата в Атина- хотел Nana. На съседната пряка от изхода на метрото.Настаняват ни, вземам си карта на града,показват ми къде е хотела и започвам да се мотам из нощният град.Два билета за метрото по 1,20 евро и ходих до метро Керамикос-там знам, че има готини заведения ( все пак и друг път съм бил там),разходих се наоколо, но нямах много време,преди да затвори метрото.Върнах се до хотела и от там пеша през няколко пряки до един голям булевард ( 28 октомври ,мисля се казваше- доста интересно име за булевард).И там похапнах в заведение за бързо хранене, гирус, бира и имах достъп до безжичен интернет.Прибрах се към един часа след полунощ.
ДЕН ВТОРИ
Сутринта ставаме рано, закуската ни е от 5 часа сутринта, малка, скромна, континентална.Кроасанчета,сок,кафе,салам, кашкавал и мюсли.Излапвам на бързо три кроасанчета, два сока и 3-4 парчета салам и излизам пред хотела с багажа.Идва автобуса, товарим багажа и тръгваме.Към Пирея.Пътуваме около 25 минути. Цената в едната посока до остров Санторини е 26,50 евро.( а от Санторини до Пирея в последният ден е 37,50 евро).Ползваме отстъпка за група.По пътя натам, ни раздават билетите за ферибота.Автобуса ни спира точно пред ферибота.Качваме се веднага.Имаме почти час докато отплаваме.Утро е, тъкмо се развиделява.Разглеждам ферибота-обиколих го целият и отвътре (закритите палуби) и отвън-откритите палуби и терасите-по всички етажи.Качваме се и сме на 4-то ниво...Незнам колко има под нивото на морето, но така пише на платформата,в която влизаме първо, след като сме се качили.)До ниво пети етаж са паркинги и каюти, 6,7,8 етаж са за пътници.Има си магазин за дрехи, за книги, за козметика,няколко бара, храна от веригата Goody`s, достатъчно места за сядане, на няколко места има обособени места тип самолетни седалки.Интернета се плаща- за три часа- три евро, а за целият път до Санторини- 5 евро.Двете горни палуби са открити.Застанал там и надвесен над перилата- все едно си на ниво 5-6 етаж.Само че отдолу няма твърда земя, а вода,много вода.След два часа плаване, вече от никъде не се вижда бряг.Само някой и друг кораб, който също плава на някъде.Докато чакахме да тръгнем ,огледах навсякъде- с бинокъл.Видях къде е ферибота за Миконос ( за да мога един ден да отида сам и там- август месец при пълнолуние...).Той тръгваше в 8:05 ч, ( след нас- ние отплаваме в 7:25).По пътя, ферибота спира на Наксос,към 11:30 ч и на още един остров-Парос-малко по-късно.И двата острова огледах с бинокъла и двата много ми харесаха, малки хотелчета, ама не видях къде им е плажа( освен малкото пясък около пристанищата им.).И така имаме достатъчно време да плаваме,да си дочета книгата,която си бях взел, да ям няколко пъти, да изпия една кана кафе за 1,20 евро ( същото кафе на връщане ми беше 3 евро ( може би защото и билета беше по скъп, сигурно защото част от плаването ще е през нощтта).И към 15 ч, вече в далечината започна да се очертава силуета на острова,към който се е отправил почти целият свят.На ферибота можете да видите поляци,французи,руснаци,англичани,германци, австрийци,наред с българи,япончета,китайчета и разни други зайчета...И като наближим някой остров-Наксос,Парос или скала в морето и всичко излиза на палубата да прави снимки.Туристите си пътуват-качват се от Пирея, слизат на Парос, други се качват от Парос, слизат на Наксос, от Наксос до Санторини и така между островите.И аз вече мога така...Та вече виждаме калдерата и градчетата по ръба на калдерата на остров Санторини и всички са по палубите и снимат ли снимат...Стигаме брега,платформите започват да се спускат.Следва едно супер голямо вибриране, тресат се маси, столове,витрини и прозорци-докато ферибота спре окончателно.През това време целият китайски народ от ферибота се струпал по стъпалата и асансьора ( с много багаж, големи куфари не се върви лесно по стъпалата).Спираме.Всичко се изсипва навън,пак като на манифестация-куфари ,чанти,деца,младежи,възрастни....И всеки си знае къде отива- отвън бусове най-различни и на всеки пише по нещо-примерно -Jet 1-POLAND; JET 2--FRANCE;-JET 3----RUSSIAN и т.н, всеки си знае къде се качва.Ние се събираме и си чакаме да ни слезе автобуса.Качваме се и тръгваме по зигзагообразният път нагоре.Пред нас други бусове,коли,скутери, повече нагоре, отколкото надолу...И докато се изкачим до върха, и ферибота долу вече разтоварил, натоварил и тръгнал на обратно...Нашият хотел е на Периволос, малко градче на 20-ина минути от тук.Съвсем близо до Периса, но на Периса определено е по-добре да е настаняването.Или на Камари ( от другата страна на планината).Хотел Sea Side ** е нашето място.Пристигаме.Следя навигацията на таблета, за да знам къде сме точно.Настаняват ни.Имаме около час време.Отивам да разгледам плажа- едно -две заведения наоколо и един супермаркет ,автобусна спирка и място за наемане на скутер, АТВ.В 18 ч, тръгваме отново.Към градчето Оя.Ще гледаме най-красивият залез на света.А дали ще успеем да го видим?...Всички,пристигнали с ферибота този следобед сякаш се насочили натам...По пътя автобуси, коли, скутери,а пътя е тесен, два автобуса трудно се разминават.И ако има скутер или АТВ, оставено на пътя...Става страшно...Даже на един ъгъл, имаше един скутер и шофьора на автобуса,слиза да го премести, за да може да се получи разминаването.Минаваме през кокетни селища с бели къщи.Вече сме в Оя.Спираме на близкият паркинг,точно под площада, откъдето тръгват автобусите за Тира ( Фира).Изминаваме пеша разстоянието до голямата църква със синия купол.Минаваме по едни тесни улички, от двете страни- магазинчета за сувенири,картички и лакомства.Трудно е да се разминеш с тълпата в обратна посока, трудно е и да се промушиш между тълпата, тръгнала да гледа залеза.Показват ни на къде да вървим, казват ни с колко време разполагаме- до към 21 ч., и там се разделяме.И всеки си търси място,откъдето да гледа залеза...Какво толкова ще кажете-някакъв си залез.Ми да, ама не е така.Гърците са успели да убедят по един или друг начин света, че от този град Оя може да се наблюдава най-красивият залез на света...И купища туристи всеки ден се изсипват там, час и половина преди залеза...По същият начин биха ги прогонили за години напред, ако успеят да ги убедят, че в следващите две години вулкана може да изригне във всеки един момент с пълна сила и никой нищо не може да направи, за да го спре...Тръгваме в посоката на залеза.Слънцето вече се е скрило зад близките къщи.Залеза за тази вечер е около 19:22 ч.Имаме около половин час, който минава в бутане, тичане и търсене на място.В края на тясната уличка вече няма място.Но аз виждам една вратичка вдясно, едни стъпала нагоре и една площадка там.Хуквам по нея...Оказа се, че това е заведение на открито, което вече е пълно.В края на стъпалата сложили едно въженце и по-нагоре не може да се отиде.Дали?Я да видим...Само да почакаме малко.Жената казва, че не може да ме пусне.Хм.Само я изчаках да се обърне към касата или да събере чиниите от една маса.В това време някой махна въженцето, за да мине и да излезе.И в този момент се вмъкнах и аз...Изкачих се още няколко стъпала и се намерих на една тераса.Там имаше маси-няколко и всеки се нагласил да снима...Аз хващам едно меню и се правя, че гледам...В тоя момент дойде сервитьора и се опитва да ми обясни нещо...И докато се разберем и то слънцето залезе...Разбира се ,че изгледах залеза както трябва...От едни говорителчета бяха пуснали подходяща мелодия на фона на залеза...Няколкото облачета на хоризонта разпръснаха последните слънчеви лъчи и небето се оцвети в ръждивочервено.Слънцето залезе успешно.Следват аплодисменти и аз побързах да си тръгна, за да имам време и да похапна нещо.Минавам отново по тесните улички и влизам в едно малко ресторантче надолу по едни стълби.Панорамна тераса над морето.Следва вечеря.Салата Санторини,бира и хляб...И тъкмо си поръчах храната и в ресторанта влязоха двама музиканта.От тези, пътуващите от град на град.Красиво момиче с цигулка и възрастен мъж с акордеон.Изправиха се до мен и засвириха...И знаете ли какво- песента " Децата на Пирея"- https://www.youtube.com/watch?v=WlJe2172GCk -
емблематична песен за този остров.Мъжа засвири, а момичето запя....Една много красива песен на фона на прекрасната панорама над морето и близките кокетни бели къщи.Донесоха ми салатата.Я да я разгледаме-домати чери, някои цели, други наполовина нарязани,марули,сирене,чушки препечени кротони ( корички хляб) и други зеленчуци.Обилно поляти със зехтин.Толкова обилно поляти със зехтин, че не мога с вилицата да набода черито, за да си го нарежа- вилицата се пързаля и черито го гоня между марулите, за да го нарежа...Акордеончето и цигулката свирят,котки и кучета сноват наоколо, горещи вълни, смесени с ароматни миризми се носят от кухнята...Похапнах набързо и тръгвам да обикалям.Прекрасен град по вечерно време.Представям си какво е там в разгара на лятото...И виждам по едно време следната картинка.Виждал съм я и на Парга пак в Гърция.Аквариум с дребни декоративни рибки.Мъж седнал на една седалка, натопил си краката в аквариума и дребните рибки наобиколили ходилата му- хранят се с мъртвата кожа и така го пречистват...Такава една Спа процедура.Ха тук да видя, ха там да погледна...Отминал съм църквата, при която трябваше да завия надолу...Та на обратно малко на тагадък ми дойде, за да мога да слезя до паркинга на автобуса.Прибираме се в хотела.Време е да поспим.Пък утре ще видим.
|
|
Санторини
част втора
Скали, вулкани и таверни
Ден трети
Започваме със закуската. Тя е край басейна. Имаме представител на туроператора, който помага на персонала на хотела да подреди закуската, помага и на нас да си изберем каквото искаме за закуска – да ни обясни кое какво е, да ни поиска нещо, ако ни е необходимо. Имаме кафе, чай, саламчета, кашкавал, кисело мляко, конфитюр, масълце, варени яйца, хляб на филийки. Континентален тип и общо взето всеки ден беше едно и също. Имаше и една китайска група – наблюдавах китайските моми какво закусват – вземат си едно конфитюрче и чаша кисело мляко и ги смесват… Даже на третият ден се оправяхме вече сами – знаехме кое какво е, кое къде стои и т.н.Тръгваме в 9 ч. Заобикаляме планината и отиваме в
Камари. Днес имаме да обикаляме острова.
Като за начало трябва да се качим до върха на близката планина, където да разгледаме Древна Тира. Който иска се качва, който иска си прави три часа плаж на Камари. Да, ама аз искам и двете…Дали е възможно? – Да видим. Слизам първи. Питам за посоката на пътеката. Обяснява ми се най-търпеливо – от къде тръгва, колко време се върви (около 50 минути…) – Да бе, я да видим…Какво има горе. И така – идеята е едно бързо изкачване, разглеждане на бързо (нямам кой знае какъв интерес да гледам древни камъни и стени, стъпала и антики, но идеята е да се кача до върха, да погледна какво има от другата страна.). А какво ли има?След това бързо слизане и така ще ми остане повече от час време на Камари…И така – нагоре по пътечката, която се вие на зиг – заг. Докато групата се събира долу и се подготвя за изкачване, аз вече бях на втория завой. Още малко и стигам до малко параклисче, зад него има малка пещера. От тавана капе вода. Пред параклиса има малко сянка в скалата, една пейка за почивка, а на едно дърво отпред имаше две камбани, свързани с въженце. Я да видим как звучат. Дърпам въженцето и… дан – дан…два пъти дръннах камбаната… Много яко беше, да чуят тези долу, че вече съм горе…Още малко нагоре и вече съм на върха. А там духа ужасно. Като гледам с бинокъла, вятъра ме духа, ръцете ми треперят, тялото ми се клати напред назад…Ау, издуха ме…От другата страна на планината е Периса. Нагоре се качих за 23 минути, доста добро време. С бинокъла виждам и къде ни е хотела на Периволос. Надолу по склона също има пътечка, по която може да се слезе. Лесна е, щом и магарета слизат по нея… На върха е
Древна Тира
Вход 2 евро. До касата – машина за безалкохолни, с монети. Давам двете евро и минавам набързо по обозначените пътечки. Наистина много духа. И тъкмо тръгвам да се връщам и виждам групата тъкмо се качила…Надолу слизам по един път, на места циментиран, на места с асвалт, а на места с каменни плочи от планината. Пътя се вие надолу, тесен с много завои. Нагоре катерят скутери, АТВ – та и коли. Надолу може да се слезе с влакче за 5 евро (то може да се и качи с него, ама влакчето тръгва и се връща от центъра на Периса, което не е близо.).
И така хайде надолу, направо в Камари
Една бърза обиколка из вътрешността, купих си една много интересна чаша за кафе, остана ми време и да си похапна в таверна на брега на морето, на фона на приятна гръцка музика. Обратно на автобуса и продължаваме. Малко по-нагоре от Камари има един манастир, малък един, но се оказа, че има обедна почивка и никой нямаше там.Продължаваме към
Пиргос – друго много кокетно селце,
от което се разкриват много красиви гледки. Една църква със син купол горе на хълма и от нея във всички посоки, тесни улички, магазинчета за сувенири. Толкова тесни, толкова кокетни къщи и красиви гледки, че е много лесно да се загуби човек…Дори и аз…По една уличка се качих, по друга слязох, ама не там, където трябваше…Лесно се ориентирах накъде да се върна и тъкмо групата се беше събрала. Тръгваме.
Следваща спирка
главният град – столица Тира
Бързо стигаме, защото е наблизо. Оставят ни на едно кръстовище, бързо разбирам къде точно с помоща на таблета и навигацията в него. Минаваме покрай автогарата (да запомним къде е).
Отиваме до главната улица. Тук е хотел ATLANTIS – един голям, куполообразен. Лесен за ориентир, тъй като се вижда от всякъде. И напред по тесните улички. То навсякъде уличките са тесни, магазините са отрупани със сувенири, улиците с туристи, фотографи и деца.
Тук видях много интересно нещо – едно дете малко – 2 годишно да е, с едно приспособление на гърба и на него вързано въженце – ей така като куче… и баща му го дърпа за въженцето, като вземе много да шава и да се дърпа…Тук е скъпо, дори един сладолед с две топки идва към 5 евро…Но е невероятно вкусен. Навсякъде сладоледите, които похапвах бяха много вкусни. Разглеждам сувенири, панорамата от горе, менютата по ресторантите. И стигам до “ екопътеката“ – с еко таксита и еко продукти от тези таксита – горките магаренца. И не само магаренца – всичко, което може да се получи с кръстоска от магаре нагоре. Много малко коне – предимно магарета, мулета, катъри… Горките животни, няма и какво да пасат докато почиват, освен ако не са ги научили да пасат борови иглички или смокинови листа…
Голи скали. Пътечката се вие надолу. Магаретата строени в една редица и вързани едни за други. Като минавам зад тях си мисля, какво ли ще е ако някое откачи и реши да ритне. Не само че са кротки, но не им чух гласа. Та се питам гръцките магарета не реват ли, като нашите по селата.
И колкото по-надолу слизам по пътечката, толкова повече магарета срещам – и сновящи надолу и изкачващи се нагоре. И толкова повече няма къде да се стъпи… От хора, магарета и еко продукти от тях… И вървят нагоре и се спират и се облекчават и хайде пак нагоре…И стигнах до вторият завой и се отказах – толкова мирише и толкова по-тясно става. Връщам се нагоре. И тъкмо тогава покрай мен минава един кон – голям, едър, със самар, накичен, със степенка за краката на пътника. И на него една кокона се качила, ама натруфена, закръглена, с едни големи бузи…И сълзи се стичат от очите и. И неописуем ужас е изписан на лицето и…Вижда се, че много я е страх…И зад нея един момък шиба с една тояга коня на каката по гърба…И кончето набира нагоре…Общо взето е по-добре да се качиш с магаренце, а да слезеш с лифта. И накрая спряха, та свалиха момичето. Започна да си бърше сълзите…Точно след пътечката минава въженият лифт, с който съшо може да се слезе до морето. И така, по един сладолед накрая и е време да тръгваме.Към Имеровигли
Другото малко градче. Тук вили и хотелчета имат богатите – частни вили и бутикови хотелчета – за по 1 – 2 семейни двойки… Нощувките в тях за една вечер на човек в активният сезон могат да стигнат до 400 евро на вечер… А през декември, февруари, март, падат леко до към 300 – 250 евро, ама тогава няма слънце, плаж и водата в басейните сигурно е студена (или източена). Стая, малка, басейнче пред нея, също малко – и една двойка в басейна. До него масичка със столчета и възглавнички. Панорамна гледка…
Пътечките за туристите минават буквално покрай прозорците на почиващите – ако се пресегнеш, можеш да си дръпнеш малко сокче със сламката от чашата им…Или да седнеш да си починеш на възглавничките… А на едно място имаше басейнче, тип безкрайност (инфинити), като го погледнеш от определен ъгъл, имаш усещането, че прелива в морето…Имаме 40 минути време, които са много малко. Пътечката излиза до една скала. На места е пропукана (от земетресение ли, не знам). От там се разкрива прекрасна гледка към морето, а може би и тук залеза е много красив. Обратно към автобуса. Този път наистина нямаше как да намеря пътеката, която да ме отведе до автобуса. Изцяло разчитах на навигацията на таблета, който ме изведе точно до него.
Следва прибиране в хотела. Измивам се, обличам се и то станало време за вечеря. А къде ли ще бъде тя?. Отправям се към
Периса,
съседното селце в посока към скалите. На отиване вървя до края, до самата скала и оглеждах къде ще седна на връщане. После се спрях пред едно магазинче и си купих и пътна карта на Санторини, не е кой знае каква, ама за две евро – толкова.Избрах си една таверна – Ramaya, която беше почти пълна. Бързо се ориентирах към маса за двама (защото бях сам) и се загледах в менюто. Тук искам да кажа на тези, които ме критикуват, че само съм писал какво съм ял и пил – не е ли в това чара на едно
пътуване, да опиташ храната, която се готви там и да споделиш впечатления…? Аз не съм от тази категория хора, които си пълнят багажа с консерви и буркани от у тях си или си загъват храна за из път от блок масите на закуска. Нося си само минералната вода от България, защото не виждам смисъл да давам излишни пари за вода… Та тук си избрах спагети и една голяма кока кола – 0, 500 гр. Носят ми я в една бирена чаша. Докато ми станат спагетите, в таверната дойдоха двамата музиканти и започнаха да се подготвят – бузуки и синтезатор… Засвириха към 20:00 ч, много приятни и бързи песнички… Имаше и Wi Fi.
Към 21 ч, дойдоха и две каки, облечени в народни носии и започнаха да играят и да увличат със себе си и гостите на таверната…През това време си похапнах спагетите, след тях един сладолед с две топки и накрая – сметката моля – 15,20 евро…Не е много. А да видим сега дали ще позная пътя към хотела, къде ли беше отбивката от крайбрежният път към вътрешността. Я да видим на таблета – чудесно.
Към 23 ч, съм си в хотела, изпълнен с много положителни емоции и вкусна храна. Телевизия не гледам, така, че е време за сън.Ден четвърти
Време е за целодневният круиз.
Да видим дали ще доплавам до края…Май няма да е, аууу…Пак ще има смешки…
Закуската минава на бързо. Станалите по-рано туристи споделиха, че и изгрева от това място бил много красив и си заслужавало да се види. Да, ама няма да е тази сутрин… Закусваме, разхождаме се. Тръгваме към 9:30 ч.
Отиваме на пристанищвто. Показват ни къде са чакалните за корабчето. Имаме около час време. Разглеждам магазинчетата наоколо, купувам си няколко картички, един банан и сядам да си чакам корабчето. Идва един голям кораб…Викам си, това е твърде голямо за толкова кратко плаване…Така е.
Корабчето дойде, стовари няколко групи (може би от другото пристанище на Оя) и си замина. По едно време екскурзовода ни казва, че нашето корабче идва… Поглеждам към морето – нищо не виждам и питам, сега кое да гледам… Ми ето това малко кафяво дървено корабче…. Моля.. ?…А, не, без мен… Дали? Я, да помислим, след като съм дал към 60 лева, дали толкова лесно ще се откажа…Нашата група сме 21 пътника. Към тях се добавят още няколко автобуса други групи. Ние влизаме първи. След нас една голяма опашка от чакащи да се качат…Я да ги преброим…Станахме 117 пътника… Ауууу… В тази малка дървена гемия, с едни големи мачти, с едни въжета, опънати между тях и…без платна…И без навес. Изцяло открита. Закрито беше само мястото на капитана и магазинчето – лавка зад него… И един малък сенник в другият край. Ако завали дъжд – няма никой къде да се скрие… Освен долу, където има място, колкото да се облекчи човек, ако му стане много зор с плаването.
Тръгваме. Първа спирка
вулканичният остров Неа Камени,
на около 20 – 25 мин, плаване. Бързо го достигнахме. Време за разглеждане около два часа… Но как да слезем на брега… До нашата гемия имаше още четири други подобни. И трябваше да запомним коя е нашата и да преминем последователно от гемия в гемия в индианска нишка на зиг – заг, през първата, през втората, третата, четвъртата и тогава слизаме на острова…На връщан гемиите, през които минахме бяха само две, другите бяха отплавали. Вход за острова – 2 евро, събират ги под една беседка.Да, гърците добре печелят от туризъм – две евро, да гледаш един скален остров, с черни камъни и скали, без никаква сянка на него. Задължително трябва да се носи слънчева шапка, очила и слънцезащитен крем и удобни обувки. Все едно че ходиш по друга планета – Марс например, само че без скафандър и дишаш нормално. Уникален остров.
Черни и огромни камъни и скали, ръждивочервени на места. Пътечката се вие между тях. Излиза на една височинка. Там групите се спират и местният водач обяснява разни неща, ама на английски, който разбрал – разбрал. Не можело наш ексурзовод да говори там… Ми аз нямам нищо против техните закони, местен водач да обяснява, ама за какво ми е да ми обяснява на език, който не разбирам.
Гледах, слушах, пък тръгнах да дообиколя сам, около височинката по другите пътечки, като внимавах да не тръгнат на някъде и да ги изпусна. Вървя и гледам. По едно време започна да мирише на нещо странно. Сетих се, че бях чел за серните изпарения… Огледах се наоколо и на склона видях…. нещо пуши…. Оле, викам, тук нещо пуши… вулкана още си дава признаци на живот. Хм. Време е да се връщаме на гемията. Гемия ще я наричам, ще разберете защо.
Тук на този остров на няколко места по земята има поставени апаратури, антени и сензори, с които наблюдават учените положението на вулкана там.Продължаваме да плаваме – до залива на другият
остров – Палея Камени
Тук в залива ще ни дадат малко време за гмуркане… Плаването е около 25 минути. И като се развълнува морето, като взе да се клати тази гемия, леле – мале…Като я плясне вълната и гемията дава големи отклонения от водоравното. И колкото се наклони на едната страна, почти толкова отива и на другата и едновременно с това и нагоре – надолу…Ха наляво, ха надясно, ха напред, ха назад…. Олеееее…. През цялото време си мислех за жените, които се обърнаха преди години на Охридското езеро.
Стигаме до залива, там е малко по-спокойно. По-смелите влизат в морето… И като се връщат и вода тече от тях, навсякъде намокриха по палубата, по седалките… И пак отплаваме – за другото
островче – Тирася
�
Там горе на върха му е малкото селище Манолас. И там ще имаме около час и половина време… И за натам като започна пак едно клатене, едно люшкане, викам, обърна се таз дървена гемия. И пръски вода ме мокрят… До там плаването е пак 20-ина минути… Стигаме. Слизаме.Пред първите таверни и заведения там, на една сергия продават дискове с музика. Посреща ни характерното сиртаки…. Аз се изкачвам по пътечката до върха, разглеждам селцето Манолас. Тук времето е спряло съвсем, малки къщички, сини врати. Имаше и няколко изоставени и забравени от бога и света постройки. Няколко кокетни къщички с малки дворчета и много зеленина. Пред тях стоят баби, приказват си и плетат на една кука разни дантели…Разгледах на бързо и хайде надолу. Точно на върха на пътечката има един ресторант с панорамна тераса, на ръба на скалата.
Я, да похапнем там. Храната е на бюфет – в няколко тави, наредени няколко ястия. Да си изберем – доматено кюфте… Да, да, резен домат приготвен по някакъв местен начин и изпечен като кюфте, някаква чушка с ориз, една голяма лъжица варен ориз и някакво пилешко месо и кока кола… Ми гледах да не пия алкохол, защото след края на круиза мислех да наема скутер от хотела и да дообиколя наоколо… Ама това се провали – не можах да доплавам до края…Смешно ли ви е? На мен хич не ми беше смешно… Времето свършва, имам и слизане надолу. Не можах дори да си доям. Излапах само ориза изпих кока колата и…Остана ми половината храна. То малко неудобно, две хапки да ми останат и да искам да ми го опаковат, но не бях опитал пълнената чушка и пилешкото. Реших да се оправя сам… ставам, оглеждам наоколо, виждам на едно място картонени кофички за сладолед, вземам си една – храната в нея, кюфтето отгоре, залъка хляб в раницата и хайде надолу…Не след дълго тръгваме… И пак онова клатене – ами не е чак толкова страшно, ама на мен не ми харесва. Седнал съм на пода, под пейките и съм се хванал с двете ръце за други две пейки. Гемията клати, много наляво, после много надясно и едновременно пори вълните напред…. И минава по едно време ексурзовода из гемията и ни казва, че първо ще спрем на първото пристанище на Санторини – в градчето Оя. И който иска, може да слезе, да каже, че слиза, може да разгледа, да види пак залеза и да се прибере с местен транспорт. Ще обясни как…. Аааа – викам слизам…Няма да доплавам до Фира, от където ще ни вземе нашият автобус – страшно ми е. И слязох… Май само аз слязох, не видях друг зад мен… И корабчето тръгна. И аз го гледам отгоре, как се клати нестабилно към Фира…
И тук има екопътека (така наричам зигзагообразната пътека, по която трябва да се изкача нагоре, заобикаляйки магаретата и биопродуктите от тяхното „ гориво”) … оре вече знам на къде – към куполообразната църква, после наляво и надолу към площада. И там тъкмо пристига автобуса от Фира. Слизат едните, качват се другите и автобуса тръгва. Плащам 1,60 евро и след няколко минути съм на
Фира
От там по това време имаше автобус за Периса в 18:20, 19:00;20:00,. 21:00 ч, и после до полунощ пак през 20 – 30 минути. Както по всяко време и тук беше много оживено, така, че побързах да взема автобуса в 18:20 и малко по-късно вече си бях в хотела. И тези, които не бяха ходили, ме питаха как съм изкарал…И като им казах, че не можах да доплавам до края… Голям смях.
Обличам се и пак отивам към Периса, да си похапна нещо. Оказа се, че в таверната, в която бях предната вечер, сега няма да има музика на живо, била е само вечерта, когато аз съм бил…Та избрах си съседното заведение и минах много скромно – картофки и по една бира…Мислейки, че още е рано и по-късно в някоя друга таверна може да има музика на живо. Но не намерих. Прибирам се в хотела и си превъртам пак в главата изминалият ден – ходенето по другата планета, плаването, недоплаването, прибирането с местен транспорт…Ден пети – последен за острова.
Днес отпътуваме на обратно.
Събуждам се в 6:40 сутринта, събирам си багажа на бързо, минавам през банята и излизам навън, за да гледам изгрева на слънцето.. Днес слънцето изгрява около 7:01 часа. След като се събудих, погледнах през вратата (защото от към изгрева ми е вратата на стаята), небето беше прилично зачервено. След банята, седнах край басейна и гледах изгрева. Е, то не може само залези да се гледат, защото и изгревите са също толкова интересни.
Тази сутрин нямаше облаци. Очертаваше се един горещ ден. Следва закуска, като за последно. Предната вечер в нашият хотел дойде една китайска група. И на сутринта, докато чакахме да стане време за закуска, ни предложиха (за нас само де), да минем първи за закуска, защото китайците ще унищожат всичко… Така и стана, ние се наредихме първи, а след китайците не остана почти нищо.
Аз набързо си вземах две филийки, няколко парчета салам, масло и конфитюр – така де, докато се изреди опашката да си похапна малко, че да мога да се наредя втори път.на вторият път си вземах още толкова хляб и салам, към него добавих и две парчета кашкавал, а при третата обиколка, си добавих кафе и кисело мляко.
Днес ферибота ни е чак в 15:30 часа. Дотогава имаме свободно време.
За днес решихме да си направим една програма, като за добра група. Събрахме по 5 евро на човек (който иска де) и ни откараха до Акротири, да си направим плаж под червените скали. Който искаше, го оставиха да гледа археологическият музей, останалите ни оставиха на плажа. Имахме около час и половина свободно време. Показаха ни накъде е пътеката между скалите и ни оставиха.
Едва изкачили пътечката и наоколо се чуваше някаква много интересна музика. Много добро посрещане като за начало. И когато вече се изкачихме на хълма, видях от къде идва тази музика – един музикант с едно мобилно куфарче, в него едно подобие на тонколона с много копчета, от което се носи основната музика. И на фона на нея, музиканта свири на живо на цигулка. Получава се много добра музика – гръцка естественно. Погледах, послушах и видях, че той продава и дискове… Много скъпи естественно, но не можах да издържа на изкушението и си купих един за 15 евро. На него има 22 мелодии (или песни, незнам – не съм го слушал още) за около 80 минути запис. Изпълнителят се казва ALEKSEI POLETAEV, но не намерих нищо в нета да ви покажа.
Червеният плаж
е в подножието на скалите малко по-надолу. Тръгнах натам. Отгоре скалите изглеждат зловещо, а канарите, търкулнали се в морето изглеждат като част от тях. Гледам нагоре, гледам и надолу и си представям как тези огромни камъни – канари, са се откъснали отгоре и се търкулнали долу, когато някога тук е имало вулкан или земетресение. Малко по-нататък, плажа свършва. От тук нагоре тръгва малка пътека, минава покрай един бар, който беше затворен и от него нагоре продължава един път, който отвежда някъде нагоре към главният път. Поседях малко на плажа, колкото да си почина и да погледам скалите и тръгнах на обратно. И тогава гледах в пясъка, в търсене на интересно камъче за спомен, когато си намерих 20 цента…После си тръгнах.
Поседях, послушах, погледах малко музиканта с цигулката и се върнах при автобуса. Имах време да си похапна, да си купя една чаша за спомен и няколко картички, бутилка минерална вода, един сладолед, да си похапна и него и то стана време да тръгваме. Прибираме се в хотела около 11 ч, казаха ни, че имаме около час, да се оправим и да освободим стаите. И понеже аз си качих багажа в автобуса още след закуска, реших да използвам цялото свободно време за последни обиколки наоколо.
Отидох на плажа Агиос Георгиус –
на дясно от хотела ни в Периволос. Стигнах до края, докъдето може да се ходи. Отпуснах се на един шезлонг в най-отдалеченият край на плажа под едно сламено чадърче и се заех да си чета отначало всичко онова, което си бях извадил като предварителна информация за остров Санторини и околности, за да видя какво съм видял и какво съм пропуснал. Почти всичко съм видял, с изключение на няколко малки плажчета от по-малко известните селища. На връщане към хотела си харесах един много кокетен бар с басейн и се настаних в едни големи канапета с меки възглавнички. По една бира, по една цигара и трябваше да тръгвам.Прибирам се в хотела, всички са почти готови, посядам под една сянка на едно дръвче. Оказа се, че съм седнал под сянката на дръвчето Бенджамин (не го бях чувал). Другите, седнали срещу мен под сянката на фикус… Голям фикус. Даже бяха два фикуса. През пътя гледам една отворена порта и викам, да ида да погледна какво има там. И по пътечката, по пътечката и в края на пътечката една лелка седнала под сянката на едно чадърче и плетеше нещо на една кука… Оказа се, че съм се набутал в двора на някаква частна къщичка. Много интересно.
Тръгваме. Направо на пристанището. По пътя ни раздават билетите и ни казват как протича качването и настаняването на ферибота. Ферибота е същият, с който дойдохме първият ден. Стигаме час, преди 15:30, когато ферибота тръгва. В чакалнята нямаше много хора, но докато се мотах наоколо и похапвах сандвичи, на всякъде се напълни с чакащи. Един след друг се изсипаха десетина автобуса. И от тях предимно япончета, китайчета и разни други зайчета.
В далечината се видя пушек. Ферибота пристига. Докато привърша с храната, той дойде. Леле, само колко народ се изсипа от него – цяла манифестация – с куфари, с чанти, няколко автомобила, тирове и почти никакви автобуси. Китайци. Целият китайски народ се е насочил към Санторини. Китайците и японците масово летят до Атина и от там на сутринта се качват на ферибота и се изсипват – една част на Парос, друга на Наксос и следобед останалите се изсипват на Санторини. Но съм сигурен, че и тези, слезли на предните два острова след няколко дена ще доплават и до Санторини. Било модерно сред тях да се женят на Оя, по залез слънце… Народ, народ…. И още толкова чакаше да се качи.
Всички са слезли вече, камиони и тирове също. Време е за качване. Цялата чакаща тълпа за няколко минути се набута на борда на ферибота. Започнаха да редят едни големи куфари по едни големи рафтове. да се бутат покрай контролата, за да влезят първи, да си намерят по-добри места. Но аз вече, като пътник с опит, на идване видях, че имаше достатъчно свободни места по масите и изобщо нито съм се бутал, нито съм се блъскал…И пак си се разполагам в един салон на една маса, точно под контакта… за лаптопа.
Вътре на рецепцията опашка. Доста дълга – чакат да си вземат парола за интернет…Аз пък реших да седна, да си напиша всичко това, което сега вие четете, да си го запаметя в лаптопа и после да търся парола за интернет…. Вече си имам парола за интернет, без да чакам на опашка… За 3 часа е 3 евро, а до края на плаването е 5 евро. Този път си вземам за 5 евро, защото смятам да използвам и тока и зарядното и лаптопа до края на плаването, защото няма какво друго да правя – на идване гледах с бинокъла островите покрай които минавахме, четох една книга, разглеждах ферибота, правих снимки, а сега – ферибота същият, книгата прочетох, бинокъла в автобуса и какво друго ми остава, освен да разказвам…
Плаваме, минаваме покрай двата острова. След последният стана време на слънцето да залязва. Та още един залез изгледах от борда на ферибота. Не след дълго стана тъмно. Никога не съм плавал по тъмно. Като бръмчат машините и помпите, масите горе вибрират и по някое време имах усещането, че се намирам в ресторант за вечеря по време на земетресение, всичко се клати…
Излизах от време на време да видя как е морето. Ферибота осветява около себе си морето, наоколо пълен мрак и някъде в далечината виждам друг кораб, да си плава на някъде. И така, наближава времето за пристигане в Пирея, вече се вижда Атина, една самотна чайка или гларус прелита в тъмното покрай ферибота, сякаш да покаже колко е красива и щастлива, че може да лети. Пристигаме, слизаме.
Навън е топло, 23:30 ч е, следва нощен преход с две почивки и малко след осем сутринта вече сме на българска земя…Следват каруци, кучета, коне по пътя… Ми да, в България сме:). Е, надявам се да ви е харесал пътеписа.
|
