|
|
|
Тема
|
 Тибетската железница
|
|
| Автор |
Muskat (оптиМис(т)ка) |
| Публикувано | 28.12.12 22:19 |
|
|
Някой има ли впечатления?
От Лхаса до Синин е почти едно денонощие.
Не ме притеснява височина (от Лхаса могат да се закупят допълнително кислородни маски),а времетраенето в това тясно пространство.
| |
|
Тема
|
 Re: Тибетската железница
[re: Muskat]
|
|
| Автор |
Muskat (оптиМис(т)ка) |
| Публикувано | 05.10.13 21:04 |
|
|
Здравеите, клубари!
Вдигам темата за малко повече информация от личен опит.
Закупувaнето на билетите става само чрез туристическа агенция, съответния пермит и международен паспорт. Цената за отсечката Лхаса- Синин (китайците го произнасят като Чиан) е 1005,5 ринминби за soft bett. Тръгване в 11,30 и пристигане на другия ден в 21,05, това по разписание и късмет.
Минимум час преди тръгването трябва да сте на гарата, за да се мине секюрити и пас контрол. Запалки, ножове или други остри предмети трябва да бъдат добре опаковани в куфарите. В ръчния багаж задължително сложете топче тоалетна хартия, сапун или някакъв дезиндектант.
След като сте минали и през още милиционерски постове, едва ли не на всеки 20 м., получавате една Passanger Healt Declaration Form, с която удостоверявате, че сте в добро здраве и 3000м.н.в. е нищо за вас. Попълването й е чиста формалност пред това, което ви очаква. Тъй като перонът е доста нависоко, трябва да влачите багажа си 2 етажа по стълби. Единственият ескалатор е в сори режим, но и без това не видях никъде в Тибет асансьор, камо ли работещ.
В купето има 4 легла, сравнително удобни, обаче за да стигнете горното, се изискват акробатически умения, тък като няма стълбичка, а само стъпенка, съобразена с размера на китайски женски крак от епохата на Минг династия.
Вагон ресторантът е пространствен, но освен да снимате от там, при положение, че консумирате, основната му функция се разминава тотално с европейския вкус. За мен решението беше една ябълкова диета вместо да развързвам бохчи или да премислям риска от едно евентуално рядко щастие.
Въпреки височината между 4000 и 5000 м. н.в., осезателна липса на кислород не се усеща. Навсякъде има дюзи, които обагатяват въздуха. Освен това вече бяхме аклиматизирани.
Влакът има на няколко места престой, когато можете да глътнете свеж въздух или да се включите към някоя тай чи група на перона.
При слизането задължително трябва да си носите пластмасовата карта, която получавате малко след тръгването на влака в замяна на билета и в края на пътуването си го получавате обратно.
Отначало времето минава бързо и интерсно в запознанства по десетопръстната система, защото английският не е фейвърит език на китайците, обаче ако нацелите студенти, се получава интересен разговор.
На другия ден от обяд до вечерта вече сме в цикъл съклет и от зеления чай ни се привиждат зелени човечета.
Зарядни устройства - и в купетата, и в коридорите има контакти, за които не ви трябват адаптери. Тъй като кражбата в Китай се наказва много строго, спокойно миже да си зареждане батерията или каквото ви е необходимо, без да се страхувате, че ще залепне на някого по пръстите.
Пушене - между вагоните има пепелници и макар че е поставена табела за забрана между отсечката Лхаса Голмуд, персоналът си затваря очите.
Вода в края на всеки вагон има кранове с течаща гореща вода за кафе и чай, а минерална вода може да се закупи от мобилния сървис, както и разни снаксове.
Ландщафтът е наистина уникален, но след красотата на езерото Ямдрок, нищо повече не можа да спре дъха ми.
Изобщо пътуването с Тибетската железница е наистина неповторимо, т.е. уникално, но не бих го повторила.
| |
|
Тема
|
Re: Тибетската железница
[re: Muskat]
|
|
| Автор |
ab12345 (минаващ) |
| Публикувано | 11.11.13 21:10 |
|
|
Благодаря за интересната информация!
Ако се опарича някога, ще ида да видя на място.
| |
|
| 
|
|
