Здравейте, Гледах писаното по темите, даже за м.г. Миро е имал подобна екскурзия, не знам дали се е състояла. Идеята е историческите обекти на изток от Анкара: Хатуша, Аладжахююк, Немрут, Мардин , Хасанкейф, Гьобеклитепе, Антиохия днес Хатай и оттам обратното през Мерсин, Чаталхююк, Афион, Мидас, Чанаккале и София.
Оказа се, че за източна Турция има повече инфо, отколкото за Афион и Ексшехир. Ако някой може да сподели?
Благодаря предварително

Много хубав маршрут си избрал,който част от н его съм обикаляла и с удоволствие бих споделила моя опит и впечетления.
Моето пътуване миналия Септ ( 3 седмици преди жестокото земетресение там),мина през следните дестинации:

1.Кацане в Истанбул и от там полет до Кападокия, където бяхме 3 дена.
2.Автобус до Малатия,която е разположена в подножието на връх Немрут.
3.Пътуване от Малатия до хижата на Гюнеш,където спахме една нощ и която се намира на около 40-5о мин пеша от монументите на върха.
4.Спускане до Кахта , от другия склон на планината и достигане до град Урфа.Не знам защо но много ми допадна този град и останахме цели 3 дена там.Намира се на около 30 км от Гобекле Тепе.Стигайки до там не подминахме и възможността да посетим древния град Харан,в който кулата е много впечетлителна.
5.От Урфа се отправихме към Диарбекир,да разгледаме стената,опасваща града.Невероятна конструкция.Там по нволя седяхме цели 2 дена преди да имаме възможността да се отправим към Татван.
6.Престой за 2 часа в подножието на Арарат в град Догибаязи,от където и тръгват групите.
7.Пристигане в Татван и от там ден преход със спане в планината Немрут с 3-те езера.Приказно красиво е и там Немеут е изкарвал летата,а зимата е ходел към др.връх.
8.Пътуване към Ван,със спиране за 4,5 часа на остров Акдамар.Не го пропускай ако имаш път на там.Мястото е вълшебно.
9.Пристигане във Ван,където целта ми беше посещение на Университета,където едноимените котки,се цели дабъдат запазени като вид.Невероятни са с тези различни очи.
10.И дойде последното ни поътуване-Ван - Карс.
Карс е приятно градче,в което имаш чувството че се намираш в Русия.На 45 км от него се намира,древната Арменска столица-Ани.
Невероятно силно , зареждащо и красиво място.
Карс-Анкара със самолета и от там Истанбул.
Търция е невероятна страна.Пожелавам ти чудно да си изкарате и с удоволствие,бих поимагала с инфо ако имаш нужда.
А наистина е интересно,как ходим по едни и същи места.
Края на май ще предпиемам много интересно пътуване-Непал и Тибет и по скоро обиколка на Свещената планина Кайлас и ти пожелавам и на теб,такова пътуване,което мисял,ще бъде неповторимо.

Здравей, В Тибет бях през 2005 г, но малко по-иначе: от непал нагоре към Тибет, едва минахме през границата заради малоумната водачка румяна. От цялата група аз най-зле понесох височината, затова в Перу първото нещо, което си купих беше "Сороче" - лекарство срещу височинна болест. Контрастът между Тибет и Непал е невероятен - от претовареното ляво движение в Непал отиваш в почти безавтомобилните улици на тибет - широки и празни. Много ми хареса гр. Шигадзе.Обаче Тибетския ламаизъм... нищо общо с това което на запад е познато като будизъм. Тибет е невероятен, но аз не бях в кондиция да го оценя. Ще видиш. И тибетската кухня няма нищо общо с китайската. Няма ориз, няма хляб /който ужасно ми липсваше/. Само месо. И зеленчуци - едни прекрасни розови домати -като нашите от 5 лв, кисело мляко - като нашето, по поляните расте лапад - като в б-я.
А сега искам да те питам дза анадола: с какво пътувахте? ние мислим за кола, но още не е сигурно. Кажи ми повече за Малатия, къде може да се спи / разбрах , че там хотелите са скъпи. И каква е тази хижа на Гюнеш? /В Кападокия бях през 2004, това е друг свят/. И за гьобекли тепе не ми е ясно : от Натгео разбрах, че там в момента работят немски археолози. Има ли свободен достъп? И за този остров във Ван: откъде се тръгва, часове, колко време отнема цялото упражнение? Ако искаш ми пиши на byoko@mail.bg
Благодаря предварително.

Здравей отново.За сега ще пиша тук,защото информацията,която обменяме между нас 2-та,може да послужи и на други хора.
Ние се придвижвахме от Кападокия до Карс,изцяло с автобуси.Страхотни са.Тръгват на време,чисти,дават водичка,а билетите им обикновенно се купуват от автобусни агенции,които са разположени по центровете на градовете,тъй като самите автогари са отдаличени от населените места( е ако правиш някъде смяна,можеш да си купиш билета и от самата автогара).Също така имат и микробуси,като при нас в България.
Цените не са скъпи.Мога дори да изровя книжката ми на Лонли Планет от 2011 и каквото пишеше там,на място всичко съвпадаше от към цени.
Малатия е скъпо за хотели наистина,защото нито е туристическо,нито има много такива.
Там пристигнахме в един през нощта от Кападокия.
Хванахме едно такси до града от автогарата,което ни закара на центъра.
Буквално се натресохме в първия срещнат хотел,който държахме да бъде до градската градина( ще ти кажа защо).
Хотелът беше хубав,но някак си бизнес тип.И не помня,но нещо от порядъка на 60-70 долара за нощ за 2-та.
На сутринта направихме една бърза обиколка и се озовахме в градската градина,където Мосю( сега ми изскочи от главата,но той е един единствен и офиса му е до кафето),организирва кола до хижата на Гюнеш.
В колата бяхме 4 човека-лека кола.
Платихме по 100 турски лири,като се предполагаше и тази кола да ни върне обратно в Малатия,но нашия план беше да се спускаме към Кафта.
Там с кола,не можеш да прекосиш върха.Няма път.Трябва да го направиш пешком.
Хижата на Гюнеш е единственото място за спане,което е от тази страна на планината.Много е приаятно.чисто,има баня във всяка стая,вклю1ена е вечерята.
От Малатия тръгнахме в 12 на обяд,спряхме за около 30 мин в едно крайпътно заведение и 3-3.15 бяхме в хижата.
Оставихем багажите и се изкачихме към 4.30 да гледаме залез,който оба1е,нещо не се появи.Нямахме късмет,но главите са впечетлителни.
Може би очахвах да са малко по-големи.
чудя,се какво ли е скрил Немрут под изкуствено създадената пирамида?
Няма как да се разкопае,защото е чакъл.
Та седяхме до към 7 на върха,върнахме се в хижата,вечеряхме( там да знаеш,няма никакъв алкохол,та оако искаш бира или нещо друго си носи с теб от Малатия,или от където идваш).
На сутринта колата,която трябваше да ни връща в Малатия,ни закара към 5 до върха , заедно с багажите.
Ние пресяхохме върха и се озовахме на др паркинг,а другите 2-ма се върнаха до Малатия.
Да ти кажа и изгрев хубав не сварихме.
Та от другия паркинг,намерихме един микробус с едни студенти , които отиваха на някъде и имаше свободни места при тях.
Пътувахме до Кафта и по пътя спряхме за закуска и разглеждане на др.град-Artemisia.До Кафта е около 3 часа.После се разделихме със студентите и хванахме автобус за Урфа.
Очарована съм от Урфа.Там бих ти препоръчала хотел,който беше евтин и самата къща се води паметник на културата и на центъра.
Там се разбрахме с рецепцията да ни осигорят кола до Гобекле тепе и после до Харан.
Гобекле Тепе го отварят в 9 сутринта.Гледай от Урфа да сте първи там.Освен нас,нямаше никой друг до 11 сутринта,когато се изсипаха 2 автобуса туристи от някъде.
За съжаление Турското правителство,по незнайни причини,не е подновило разрешението на германците-археолози.
От Урфа,пътувахме в колата-аз,мъжа ми ,един англ.и приятелката му туркиня,който много се радвам че се съгласих да дойдат с нас от хотела.
Сутринта бяхме 4-та,а самите разкопки са оградени с бодлива тел и заключени.
Туркинята накара пазача,да ни отвори( около 20 долара му оставихме)и се разхождахме вътре за около поовин час.Там е невероятно.За себе си нямам никакво обяснение...................Много е странно всичко.Много е странно и небето как се слива със Земята там.По нещо ми напомни на Боливия на Тианхунахо.
Та там седяхме около 2 часа и после отидохме до Харан.Жегата беше станала непосилна и към 3 се върнахме в Урфа,където заседнахме на студена бирица и плодове.
Както казах,предвижвахме се само с градски транспорт или коли с водач,за къси разстояния.
В Урфа спахме в Otel Urhay.Препоръчвам ти го от сърце.Цената за двойна стая с баня,е около 50 Турски лири.До хотела има и много приятна пивница.
От там стигнахме до Диарбекир и ит там Татван.Татван е прекрасен град и място за отдих в близката планина Немрут.
Езерото Ван,много ми напомни на Титикака,но водата е по-топла и като бяхме след обяд на острова Аркадан,имаше деца,които се къпеха.
От Татван към 9 сутринта хванахме автобус за Ван.След около 3 часа път спряхме на едно крайпътно заведение,от където тръгват лодките за Аркадан и където обядвахме и си оставихме багажа.До острова се стига за около 40 мин с лодка.Там изкарахме целия следобяд-има една църква,но е толкова красиво и релаксиращо , че не ни се тръгваше.
Та вечерта се върнахме към заведението,където ни бяха багажите и хванахме един автобус за Ван,който е на около час и половина.
Това се сещам сега.
А в Тибет,живот и здраве ще влизаме с агенция от Непал,която намерих по интернет и за която много хубави неща се пише в Трип Адвайзър и се надявам всичко да бъде наред и нямаме проблеми.
На емайл ме предупредиха,на интервюто за виза в Катманду да си мълча и дори да не споменавам,ако имам желание да пиша пътепис за там,а дори само за мое удоволствие.
Предполагам,ако вземеш кола под наем,всичко ще бъде наред,но както казах,с кола няма как да прекосиш връх Немрут.
Турция ми е легнала на сърцето и съм решила някой ден,още обиколки да правя там.
А за Кападолкия си напълно прав-все едно не си на земята.Много ни хареса.

Намерих,как се казваше човекът от Малатия,който организирва транспорт до Немрут( няма градски транспорт)-Кемал.Говори много хубав англ и си прекарва времето в градската градинка.Пускам ти и линк с хижата на Гюнеш,под върха.
http://www.tripadvisor.co.uk/Hotel_Review-g298018-d2165048-Reviews-Gunes_Motel_Nemrut-Malatya.html

А в Малатия спахме в хотел Grand Sinan Otel.
Ако търсиш предварително ще намериш по-евтини оферти.Сега разглеждам Лонли Планет и ми дава някакъв Yeni Hotel,koйто е около 70 лири за нощ.

Бях почнала да пиша пътепис,в обедната ми почивка,но не съм стигнала до никъде.Все пак ще го пусна,че е по темата.
Дано имам време да го продължа:




Friends' notes
Pages' notes
My notes
My drafts
Notes about me

Турция-Земя на магия,звезди и плуващи котки

Не само Кападокия,а цяла Югоизточна Турция,която по-скоро би трябвалао да си бъде Кюрдистан ,е повече от думата Прекрасна.

магическа земя,която се надявам,все пак да не е пострадала,толкова много от силата на разбушувалата се земя.

Красота,липса на туристи,добри домакини,невероятна храна-Турция има толкова много да предложи.

А като видях в подножието връх Арарат-направо дъхът ми спря.

Връх , почти винаги забулен в облаци,беше решеил да се разкрие за малко пред мен или по-скоро обектива ми.

Страната на чушките,айряна и по незнайни причини-Ишкембе без чесън?

Но ако аз съм върл противник на чалгата в нейните й разновидности,то мисля й открих,добро място , където беше посрещната с възторг и би ми било любопитно,отново да се върна там и чуя,как върви надпяването на известни и не толкова певачки с цветни имена.

Диарбекир,известен с името си , но едва ли с факта,че там се намира укрепителна стена от ранга на Великата , Китайска и дори смятам турската е много по-интересна и сложна, като техническо изпълнение.

Та Диарбекир осъмна с бълг Поп Фолк , както им беше представяно от мен в централния им ресторант и надявам се , за дълго да остане номер едно в класациите им.

А да караш ски,спускайки се към езерото Ван,направо ми изглежда,абсолютно маниашко , макар и да не съм скиорка.

Много искам да споделя малко от преживяното от мен,в тази красива Земя и горещо препоръчам,ако политическата и природна обстановка позволяват.





Пътуването ми в Турция, се движи, горе долу по плана , които съм си начертала.

не помня,да бях предвиждала 6 часа на летището в Истанбул,но и това се преживява.

Опитвам,всичките им видове айрян ( в стъклените бутилки е най-хубав),хапвам баклавица,опознавам летището до най-скатаните му кътчета и дошло време за полета ни за Кападокия.

Турските авиолинии,са удобни,евтини и не страдащи от Европейските и Американски параноии за сигурност.

Имам чувството,че от цяла вечност сме на път и с огромна радост, отварям вратата на пригодената за спане пещера,в която ще бъдем 3 дена.

Ами............много е хубаво човек да спи в пещера.Създава ми уют,спокойствие,че и с добавка-джакузи.Много съм доволна от избора на хотела в който ще бъдем и бих го препоръчала,някой ако иам интерес.

Станало е много късно,а ни чака ранно ставане и има време само за по-бърза бира на удобния миндер пред частната ни пещера.

Е това , което виждат очите ми на сутринта,не би могло да се сравни, със снимките,които съм виждала от Кападокия.

Казват природата си играла,а имам чувството,сътворителят,когато е скучал,също си е поиграл.

Походите и екскурзиите,които могат да ви предложат из Кападокия са много и смятам всяка една от тях би си струвала.

Жегата по пладне,става непосилна и добре че тогава е време за посещение на един от подземните градове,където е хладно и приятно и където,никак не се връзват,твърденията на традиционнат наука,защо изобщо са били построени.

Изкл#чително сложно организирани,до наши дни,едва проучено от тях,около една трета.

И какво би било визита към Кападокия и без да се повозите на балон.

Е беше ми за пръв път там,но никак няма да е за последен.

Резервирала съм си от сега,пътешествие с балон с гледка-Еверест.

та усещането,да си част от балонан флотилия в ранан заран,е незабравимо!!!!!!!!!!!!!!!

Струва си всяка платена стотинка.

Постарала съм се,за 3 дена,максимално разгледждане на този природен феномен и идва време да се отправяме към Малатия,от където ще тръгнем към Немрут ( по-късно разбрах,че това име се използва,за 2 различни планини,отстоящи на стотици км.,една от друга).

Е да пътуваш с Турски автобус,е подобно да пътуваш , с като самолет.

Измиват ти ръцете,гощават те с кафета и т.н..............Е нях виждала такова нещо никъде,но може би , защото компанията която опериар по този маршрут се казва-Стар Батман

Пристигаме,малко след полунощ в Малатия,която се оказва,може би най-консервативния град в който бях в Туция,а облеклото ми , не е предвидено за такава ситуация,та си кротувам в хотела.

Това с което ще запомня,този скучен град,беше най-невероятната закуска,която съм хапвала-пържен патладжан,люти чушки и тиквички с чесън!

Много добре закусих и дойде време да намерим Мосю Мустафа,който трябва да ни организира транспорт до Немрут ( главите).

Е само може да се завижда на този господин,чийто офис е разположен в градскаат градинка,под вековни дървета и блаженното чуруликане на безгрижни косери или там си някакви пернати.

Проблемът за транспорта е разрешен и с Мосю М пием турско кафе и той казва хубав лаф - На всеки се случва това,което е трябвало да му се случи!

Пътят към върха е около 3 часа и е безумно живописен.

Изкачвайки се нагоре,растителността изчезва съвсем и отвсякъде ни обграждат голи,безмълвни камънаци.Много е красиво!



Следва продължение..........



Писано в обедна почивка и не минало през редакся.Нешо , като борба срешу безделието.



Връх Немрут



Все още бавно се изкачваме, нагоре в планината.Пейзажът е лунен и някак си даваш усещане за стуdeна безграничност.

В колата пътува жена с малко дете,която е дошла специялно от Истанбул,за да покаже на детето си , една от толкова многото загадки в родината им.

А в момента е Байрям и от където минем,облажваме по някое лакомство.

Става ми неудобно да ме черпи с бонбони,баклавички и най-вкусните смокини , които съм яла в живота си и вадя от незнайно,защо-отново , нарастналата ми прекомерно много раница-кутия чипс,на което детето се радва от сърце.

Имам чувството,че трябва да сме много близо,когато спираме за обяд в крайпътен ресторант.

Изборът , не е потресаващо изобилен,но за сметка на това-не бих могла да забравя,вкусната бобена чорба и лютите , печени чушлета.Оу......слюмкоотделям , като се сетя.

Моля за сметката и ми е отговорено, че е платена?

Жената от колата ми намига.С тази турска истинска гостоприемност( или да кажа Кюрдска),няма да се разделим за следващите 2 седмици.

чувствам се неудобно,някой да ми плаща сметки или черпи и изпитвам странно усещане.

За времето ми там,поне успях да почерпя група студентите,тръгнали да обикалят.

Та отново сме в колата и ги виждам,огромните каменни глави.

Нощта ще прекараме в хижата на Гюнеш,която е на около 40-50 мин пеш от Изкуствено-Създадената пирамида.

Хижата е много чиста,с баня във всяка стая.

Не разбирам турски,но подразбирам,че жената с която сме пътували,не е доволна и се кара на рецепцията.

Хора , които не чувстват планината,е по-добре никога да не ходят в нея ( моя мисъл).

Нейното гостоприемство,така или инъче ми е поомръзнало и много ловко се измъкваме от компанията й към върха.

А кой и защо е построил главите и другите монументи?

King Antiochus I Epiphanes,обсебен от идеята ,че е пряк родственик с всички познати и не дотам толкова богове,решава да се обезсмърти във формата на камък.

И естествено и роднините му са наоколо-Зевс,Аполон..........

По някакъв начин,всичко силно ми напомня на монумента в Абу Симбела.

А определено и този цар,който по-скоро е наричан Немрут,е бил обсебен от египетските мистерии.

Та не само паметника има силно египетско влияние,но той доиздига планината с цели 50 метра и я оформя под формата на пирамида!

И ако гробниците по света,биват ограбвани,осквернявани от вандали и времето,то Немрут,излиза по - хитър и от времето и от човека.

Неговата пирамида,под която се смята,че е погребан( няма обаче ясни факти по въпроса),е изградена от натрошени камъчета!

А някой се е осмелил да копае,а ще бъде зарит под тоновете камънак!

Немрут е бил гениален и нещо ми подсказва-Има нещо отдолу!

Почитател и пазител на изкуствата,Немрут е заръчал ( малко известен факт,а би трябвало да се сложи на входа):



Който дойде да ме посети , след смъртта ми,която така или инъче не е смърт,нека си облече новите дрехи,носи най-хубавия си парфюм и танцува,накичен с най-новите си накити.



Та в негова чест съм се запътила по баира с нови чорапки и нов накит, когато осъзнавам, че сме си забравила водата!А без вода,в планината никога!Правим ревизия на малкото запаси с които разполагаме и се въвежда режим за употребата й в следващите няколко часа.



Станало е около 4 и на мястото,освен нас и още 10 човека,не се виждат други туристи.

Главите и останалите монументи са открити случайно , през 1881 , но тънат в забрава до скоро.

През 1987,мястото,минава под егидата на Юнеско.

Първоначално са се извисявали на огромни пиедестали,високи около 8 метра,но природата й омръзва с мегаломанията-човешка и си казва думата.

Земетресения са потрошили всичко и остават само главите на монументите.

честно казано,очаквах да са малко по-големи!

Не съм разочарована в никмакъв сл.но се дразня,че са обградени с въженца и някакъв пазач,се мотае наоколо.

Изчезващ от полезрението ми , веднага се вмъквам в близост до тях и запечатвам този миг във Вечността.

Разходката трае,около 30-40 мин на цялата пирамида и търкалящите се глави и забелязвам,че започват да прииждат хора за предстоящия залез.

Заемам много удобна позиция,върху едни камънаци и съзерцавам красотата наоколо.

На близо 3000 метра височина сме и си мисля, колко ли звезди ще има през нощта.

За моя жалост и смея да твърдя,че не беше любов от пръв поглед , виждането на този монумент-Залез за мен няма да има!

Слънцето,бавно се скрива,зад отсрещните планини,става малко червено джудже,но без поразителните светлинни ефекти на които съм била понякога свидетел.

А , моля се поне да имам късмет за утрешния изгрев.

Бързо се смъкваме към хижата , където ни чака вкусна вечеря и сок от праскови и избистряме детайли със собственика,как ще прекосим планината на следващия ден и продължим към Кафта,откъдето да направим връзка за Урфа.

Гледам си бременната раница,тежяща сума ти тегло и бяс ме хваща към самата мен.Заричам се-Никога повече,няма да пълня тази ненаситна неблагодарница.

Не знам защо, но ми е нервно,как ще ми се наложи в ранан утрин да изкача Немрут вuрха и после сляза ( + проклетата раница).

Звездите са наистиан толкова много, както и очаквах,че забравям за неволите,които ми предстоят и се взирам в небето.

Тишина,звезди и предсмъртната песен на щурце,умиращо за любовта.

Здравей отново,
мерси за инфото. Ние мислим да тръгнем с кола оттук /все пак не идваме от Албиона/, пък и си е едно удобство. Малатия мислим да я пропуснем, или ще отидем в тази къща под Немрут, или в Адиаман. За гр. Ван се колебая, защото Ахлат е отдругата страна на езерото. Видях островите в нета, обаче сме кът с времето. Оттам на юг никой не пуска инфо, за съжаление. В Катманду също се продават антивисочинни таблетки, препоръчвам да ги потърсиш.