Сама на екскурзия

Мили клубари,
какво е мнението ви за пътуването сам т. е.без компания. Ако човек се присъедини към група дали би се чувствал самотен.
Възможно ли е да срещнеш в групата и други сами хора и да се сприятелите. Неприятно ли е да си сам в свободното време? А ако си жена? Има ли някой опит с това? Благодаря предварително

Съжалявам, че не мога да ти дам отговор, защото си задавам често същите въпроси Ако намериш отговор или достигнеш до решение преди мен, дай знак!
Хубава седмица!

Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той

Не се притеснявай изобщо!Ако програмата на екскурзията ви е наситена и има какво да правите- много бързо ще се създаде спойка на колектива. Помня след една мижава дегустация в Барселона как един руснак извади 3 бутилки коняк от 80 евра в автобуса и каза: Дегустация не хватала ,пуст сделаем как нада ,отпи яки гълтоци и раздаде бутилките назад. Такъв купон стана.....

Обикновено,когато съм ходила на подобни екскурзии,преобладаващата част от хората са били възрастни,над 60 г. и това се отразяваше на атмосферата.Добре,че тогава си имах компания,но сега като ми се налага да съм сама не зная да ли ще имам късмет с група...

Как ще се чувстваш зависи предимно от твоя характер, и по-малко от групата. А и предварително няма как да знаеш каква ще е групата.
Аз съм пътувал много сам, без екскурзия. Никакви проблеми. Предпочитам малка група приятели (макс. 4), или сам. Не харесвам екскурзии, не обичам да се съобразявам с хора, с които нямам нищо общо.

Ако ти се налага да бъдеш сама на почивка,по-добре отиди в някойспа център,отколкото на екскурзия

Привет,

като отявлена сама пътешественичка, мога само да те поощря в тази насока. При обиколките ми през три континента съм била сама в по-голямата част от случаите. Никога не съм имала проблеми с намирането на компания или приятно изкарване. Както са ти казали и по-нагоре, намирането на компания в крайна сметка зависи от собствената ти настройка.
Преди няколко години се случи така, че в групата, в която бях на екскурзия в Тунис само аз бях сама. Групата почти ме осинови до края на престоя ни там.
Така че, ако имаш желание да пътуваш, направи го, смело и без притеснения, компания ще си намериш със сигурност.

Пътувала съм 2 пъти сама, с група - веднъж в гърция - автобусна и веднъж в Тайланд. На автобусната из Гърция, за 6 дни, имаше още поне 5-6 човека по сами. Момиче на моята възраст, доста възрастен дядо, жена на средна възраст и т.н. Запознахме се всички, така или иначе постоянно сте заедно, защото има целодневна програма, няма къде да останеш сама и да искаш.
В Тайланд бях единствена сама. Там всеки беше в хотел, който си е избрал предварително, програмата - свободна. Бях в един хотел с още 7 българи от групата и се сприятелих с 5-ма от тях. Ходихме заедно на обиколки, веселихме се, беше незабравимо. Като цяло на острова (Пукет) туристите тръгнали съвсем сами, дори без групи, не бяха никак малко. Сам турист по света не е необичайна гледка. Това, да се срамуваш, че си сам и да ти е неудобно е повече български комплекс, струва ми се.

Всъщност по-скоро се притеснявам от въпросите-ама как така сама,нямате ли приятел и др.подобни,които ме нервират.И трябва да обяснявам и едва ли не да се оправдавам.....

Не са ми задавали такива въпроси, нито в агенцията, когато съм плащала екскурзията, нито после екскурзовода на групата, нито другите участници в екскурзията. Аз приятел си имах, дори живеехме заедно (сега вече ми е съпруг), но в Гърция на него не му се ходеше, а за Тайланд нямаше пари, а аз исках на живот и смърт да отида. Така, че причините някой да тръгне сам са много. Една от жените, които бяха сами в Гърция, имаше съпруг, дъщеря - голяма, но си беше събирала пари цяла година и си беше подарила тази екскурзия. Имаше млада жена, с малки деца, която беше оставила децата на съпруга си и беше тръгнала сама. Хората искат да видят света независимо от дребните житейски спънки.
Да не си от някой малък град? Какви са тези притеснения? На кого му влиза в работата имаш ли приятел или не? Пък и хората, тръгнали на екскурзии не си ги представяй само по двойки - има и по 3-ма приятели, има тийнейджъри с баба си и дядо си и всякакви конфигурации.
Грабвай се и отивай да приключенстваш, остави ги тия предразсъдъци и тесногръдие - живота е кратък, света е голям, няма време за губене.

Много съм изненадана от тези претиснения.
За разлика от тук, по света хората си гледат собствения живот и не си врат гагите в чуждия.
Освен от някой "тъмен балкански субект" по света такъв въпрос никой няма да ти зададе. Хората ще проявят интерес от къде си, харесва ли ти тяхната страна, какво смяташ да разгледаш. Ако разберат, че си сама, даже вероятно ще проявят повече желание да помогнат, да ти покажат нещо интересно от страната си.
Нека по никакъв начин това неуместно притеснение да не те спира да осъществиш желанието си да пътуваш. Смело напред, светът е голям и ни чака.

Благодаря ти много за хубавите думиВдъхна ми увереност и желание.
PS.От София съм,хората около мен са малко консервативни и това се предава и на мен....

Благодаря ти много и та теб.
Страхотни сте-млади,модерни и космополитни личности.

Действай смело! Когато си с твои хора си ограничен до познатите неща - теми, идеи, мироглед - пречупвате през установените общи ценности. Когато си сама, излизаш извън границата на удобството и можеш да изпробваш много нови неща и да срещнеш и общуваш с различни хора и идеи, което лично на мен страшно ми харесва. Само че пак си е до характер.

Аз пътувам предимно сама. Хората се чудят как не ме е страх, но не мога да се съобразявам с желанията на другите. Дз искам да разгледам Лувъра, а на не знам си кой му се пиела бира и само мрънка кога ще излизаме. Бившят ми съпруг заяви, че не е религиозен и няма да влиза в Капела Сан Северо в Неапол. Какво толкова имало да му се гледа на забления Христос. Бил ужасно изморен, за да гледаме синята пещера на Капри, а 7 евро за изложбата на Караваджо било пладнешки грабеж. Аз съм била алчна да видя целия свят и въобще мене ако питаш най-добре е сам.

Още един глас за самостоятелното пътешестване - от мен :) Ако си в група - най-вероятно ще има още някой "единак" в нея, та няма да се чувстваш некомфортно. А и да няма - какво от това? Ако целта ти е да разглеждаш и опознаваш - идеално, възползвай се от свободата си и тръгвай на обиколки :) Ако предпочиташ да се отдадеш на отдих - няма никакъв проблем да си намериш компания. Можеш и предварително да направиш проучване и да тръгнеш оттук с готов приблизителен план за действие... :) Където и да отиваш - в този клуб ще намериш хора, които да ти дадат ценни съвети и напътствия :)

Аз също обичам да пътувам сам- съвсем сам- дори и взук незнам- ходя си с разговорника и ми е супер забавно да сричам чуждата реч.Живея в Габрово-събирам пари, намирам свободно време и тръгвам сам- избирам си крайна точка, вземам си билет, ровя се в нета, намирам си пътеписи, разкази на други за дадената страна, изчитам всичко, до което се добера, правя си записки и тръгвам- кеф ми Лондон, кеф ми Гърция, кеф ми Виена...За таз година съм си намислил Берлин- от 6.09.2010- с двупосочен билет.Супер готино е да пътуваш сам.Пътувал съм много пъти с групи...разни баби, дядовци, с бастунчетата- кретат едвам-едвам...в автобуса екскурзовода все ще намери да дрънка разни врели-некипели...Нито можеш да спиш... тъкмо задремеш и ексурзовода почва да приказва нещо по микрофона- погледнете наляво...вижте надясно еди си какво си- и ти само си въртиш главата като патка...Сега сме еди си къде си- имате два часа да видите еди си какво...( пример:Имате три часа да разгледате Лувъра в Париж- след еди си колко си часа- да сте еди си къде...Три часа за Лувъра...То само час губиш докато минеш покрай касата и проверката с рентгена)...И започва един тагадък- ха това да видиш, ха Мона Лиза да намериш, ха до апартаментите на Наполеон...) После седиш на сборният пункт и тъпееш половин час, докато се съберат всички...ПРИ МЕН НЕ Е ТАКА:Аз си избирам маршрут, група, туроператор и ходя с тях до хотела.От там нататък- накъдето ми видят очите.До момента в който не реших, че ще пътувам сам. Така ходих зимата при това- Виена- 5 дена- навсякъде,където си поискам...Хотел в центъра на Виена...( обикновенно групите спят някъде на края на града и неможеш никъде да идеш свободно).На другата година направих Лондон- 5 дена- град голям, програма- сам си правя...навсякъде.И така, не се чуди- света е малък, а през интернет е станал още по-малък- избираш си дестинация ( Европа се обикаля така, както си обикаляш из София).

Благодаря много Вече се убеждавам колко сте прави човек да пътува сам.Предложих на няколко човека,че като започнаха едни претенции...
Наистина сам е на-добре
Весели пътешествия

Сподели за какви претенции става дума сред твоите познати?.Предложи и на мен.Аз нямам абсолютно никакви претенции, освен тази, че не мога да плащам чужди сметки:).Ако аз бъда твоя "пътеводител" из Виена, ще можеш да видиш супер интересни неща,които едва ли би видяла, ако си с група:)

Zdravei Merelin, ako i tazi godina si sama, molia te svarji se s men na posochenia e mail i moje da otidel zaedno niakade