|
|
|
Тема
|
 Германия
|
|
| Автор |
Eмиrpaнт13 (завинаги) |
| Публикувано | 30.07.07 15:35 |
|
|
Сядам отново с пълна чаша (червено винце) да разказвам за Schwarzwald.
В Мюнхен сме и Alte Pinakotek е мястото на Ели. Тя обожава импресионистите и където отидем винаги ме завлича към местната галерия. Изумително е да се видят толкова оригинали на едно място! Аз нямам нищо против, макар, че множеството платна с религиозни сюжети ми дотягат. Търпелив съм, защото знам, че Ели ще е търпелива когато по-късно аз ще я завлека на моето място: Hofbrauhaus, където е топло и светло, пълно с весели, щастливи хора и по-важното – бирата се лее като река. Музиканти с кожени гащи свирят стари градски песни и всички пеят, без да следват точно ритъм или мелодия. Дори думите нямат значение, стига да имаш душата. Hofbrauhaus вдига оптимизма ни, а навън продължава да вали.
Хотела, в който преспиваме не е лош – 115 евро за тройка със закуска:
Hotel am Viktualienmarkt
Стаята мирише на цигари, въпреки че е за непушачи, но банята е просторна и чиста.
Друг хотел в района , който сме опитвали преди, е Hotel am Markt:
Цените му са подобни, но стаичките са много по-малки.
Най-много бих препоръчал Hotel Alcron:
Hotel Alcron е чист, стаите са проветрени, мирише на току що сменени чаршафи и хавлии, а хората, които го стопанисват (струва ми се че имаха полски акцент) са изключително любезни и внимателни. Освен това той е буквално на една пряка от Hofbrauhaus. За жалост в края на май Alcron бе пълен.
И трите хотела са в центъра, до Marienplatz, където е Rathaus и близо до Viktualienmarkt, където освен че продават пресни меса, риби, плодове и зеленчуци, пекат вкусни wurst с дълги пресни хлебчета и немска горчица за по няколко евро. За бирата няма нужда да споменавам.
Дъждът не спира цяла нощ и се лее като из ведро сутринта, когато отиваме на гарата да вземем колата. До там стигаме с такси – огромен стар мерцедес, шофиран от човек с типично балканско изражение на лицето. Усещам че е от бившите югославски републики, но ме е страх да го попитам. Вече не правя тази грешка. Преди няколко години в Baden-Baden при подобна ситуация попитах шофьора дали е от Сърбия. Човека толкова се ядоса, че не спря да псува до гарата, въпреки извиненията ми. Оказа се че е хърватин.
Интересното е колко много сръбскоговорящи срещаме в Германия, най-често в ресторантски и хотелски бизнеси, както и таксиджии. Нашия днес не остава назад от балканския ни манталитет и добавя две, три евро над сметката на брояча. Аз само се усмихвам и ги закръглям на десет евро. Така или иначе смятах да му ги дам и без малката хитрост. Той не знае колко добре го познавам, как го разбирам и защо ми е симпатичен. В него виждам себе си от първите години в щатите, когато шофьор на такси беше единствената възможност.
Дъждът вали и допринася за студено и мизерно настроение. Единствената добра новина е в Avis, където вместо клаустрофобичен Golf получаваме просторно Reno Scenic. Освен това няма да плащаме one way charge, тъй като някой е дошъл с колата от Франция и ние ще я върнем обратно там. Момчето което ми дава ключа (всъщност една пластмасова плочка, която пъхаш в таблото като вертикален floppy disk) сякаш е по-щастливо и от мен, че се отървал от автомобила. Необходимо ми е известно време да открия от къде се освобождава ръчната, тъй като такъв лост липсва. Вместо лост има един бутон вляво до волана. Стартера също е на бутон.
Дъждът продължава да се лее и бюргерите шофират бавно и внимателно. Поемаме към Ulm. От там, по магистралите през Studgart можем да стигнем бързо до Titisee и Todtnau, където е първата ни вечер, но решаваме да не обикаляме толкова много, a да хванем по-пряки пътища. Това е грешка: малките градчета по пътя отсъстват от не особено подробната карта на Avis. Губим се на няколко пъти и често спираме да се ориентираме.
При едно от тези спирания се налага да питам за посоката младо момче, бодро крачещо нанякъде покрай група селскостопански постройки. Трябва да е около 17, носи работен комбинезон и замърсени до някъде гумени ботуши. Очевидно току що е газил в оборска тор. Изумен съм когато заедно с тази миризма долавям леко и миризмата на качествен aftershave. Още повече ме изумява липсата на превзетост, отчужденост или арогантност в откритото му лице, толкова типични за младите хора в щатите. Момчето искренно се опитва да ни насочи с малкото английски думи които знае.
Бавят ни също различни камиони, които пъплят с 40, 50 км по мокрите еднолентови шосета – 300 километра ни отнемат седем часа!
В Todtnau пристигаме към 20 часа, настаняваме се в хотела, (Hotel Waldeck, ) и преди да се стъмни имаме време да разгледаме градчето. Очевидно това не е активния сезон. Студено е, улиците са пусти и всичко е затворено с изключение на италиански ресторант. Аз не съм много по пица и спагети, но няма друг избор. Влизаме и сме приятно изненадани – ресторанта всъщност е турски и италианския елемент е само за парлама.
Освен нас има още двама немци, които допиват бирата и си тръгват. Целият ресторант остава на наше разположение. Не знам какво ги прави такива, но където и да съм ги срещал по света, турците винаги са били готини, особено тези, които работят в бръснарски салони, ресторанти или малки магазинчета, пълни с екзотични подправки. Todtnau в Германия не прави изключение. Сервитьорът е дребен и подвижен човек с почти свенлива усмивка, който отгатва моментално от какво имаме нужда: повече вода, салфетки, лютичко за мен или още една бира, без да ни досажда с въпроси какво ще обичаме. Храната също е вкусна – аз си поръчвам телешко, задушено по някакъв начин с пикантен пиперен сос, а момичетата са на пици капричиоза и маринара, които също са вкусни, но толкова огромни, че се налага да приберем едната в кутия, да не става зян. За три основни ястия, една чорба, две мезета, салати и доста бири, сметката е само 40 евро! По-късно във Франция това ще ни се струва като сън.
Пийваме си биричка, приказваме си с Ерхан – сервитьора, с когото сме вече приятели и обсъждаме какво ще правим утре. Първоначалния план беше да оставим колата в Todtnau, където всъщност ще свършим похода и да тръгнем от Barental до където сме с автобус. При този студ и дъжд обаче, вероятно е по-добре просто да шофираме до всяко следващо ангажирано място, където да си правим малки местни походи. В ресторанта е уютно, градуса се вдига и това ни се струва един чудесен план. Ели се притеснява, че след толкова бира няма да мога да нацеля мостчето към хотела, но аз съм точен, нямам проблем и дори успявам да осъзная колко страшен е потока отдолу, набъбнал мощно от дъжда.
Ще трябва отново да прекъсна – момичетата ме викат да им готвя моя специалитет. Пускам някои снимки.
Чао!
Студен и мокър Мюнхен. В дясно е Hofbrauhaus
Оркестърът в Hofbrauhaus, където е топло и приятно
И където млади немкини продават гевреци
Забелязах тавана едва след тази снимка
Реното от Avis. Отзад ми прилича на настъпана хлебарка
В центъра на Todtnau
Todtnau - черквата
Hotel Waldeck - първата ни нощувка в Schwarzwald
| |
|
|
|
Мно яко разказче,благородно ти завиждам,,,by the way, и аз си мисля за подобно пътъшествийче с един приятел,,,като го сравнявам с тая селяния по нашите особено Южни Черноморски курорти ми се струва направо като друга галактика,,,и ми са много смешни тези наши претенции че видиш ли сме важна туристическа дестинация,,,,Ох Мондьо,,,,,аиде приятно скитане и по малко бири че тея RENA,знаеш ли как са обръшат по завоите,,,
| |
|
Тема
|
 Re: Германия
[re: Eмиrpaнт13]
|
|
| Автор | Zoka (Нерегистриран) |
| Публикувано | 31.07.07 18:11 |
|
|
Mnogo blagodaya.S netrpenie ochakvam produlzhenie.
=Izvinjavam se na vsichki za latinica=
| |
|
|
|
Горещо препоръчвам Schwarzwald и на свой ред ти завиждам че ще ходиш скоро там. Хората са готини, цените са поносими (особено на фона на останалата Западна Европа и Англия) и нямаш чувството че си в силно туристически район.
Според мен България не отстъпва на Schwarzwald. Приятелите ми винаги се удивяват на моя ентусиазъм за родината. България има история, традиция и природа. Комбинацията от качество, разнообразие и цена на храната не може да се намери никъде другаде по света (поне за мен), освен може би в някои азиатски страни. Проблемът ми е че по някакъв странен начин нещата в България стават по-трудно и сложно, чувстваш се с ограничени възможности и специално аз никога не съм спокоен, особено след като на два пъти ни обираха, за което обвинявам само себе си и моя вечен наивитет. Отдавна не съм бил по морето и за там не знам, но като цяло аз оставам оптимист.
България е страхотна!
| |
|
|
|
Да разбирам го твоя патриотизъм,не съм сигурен ,но останах с впечатлението че живееш в чужбина,,,ако е така .това е нормално да гледаш Бг през розовите очила...като живях и аз в чужбина дори и дупките по улиците ми липсваха в Бг,обаче като се установиш тука и ако имаш възможността да пътуваш и да сравняваш(най-вече манталитетите и туристич.продукт,щото то природата на всякъде си е нещо уникално и не става за сравнхение) започваш да си даваш сметка че евтинията е единственото предимство тука(разбира се има и изключения,но те се явеват най-вече частен случай...и винаги ме удивява как се счита едва ли не нещо като екстра да бъдеш обслужен с внимание и усмивка,,,като това би трябвало да си е най-нормалното нещо....сега точно си спомням как един сервитьор почна да ни се кара на Чифлика-да се смееш ли ,да плачеш-може тва пък да е някък нов подход към туриста,един вид да му създаваш нови усещания,ама едва ли,по скоро светоглед)...не отричам предимствата на природната ни даденост,,,но пък далеч съм от мисълта че е нещо свръх уникално,,просто навсякъде по света има хубави гледки.....пак и дори да е нещо уникално,хилядите опаковки от вафли,пласмасови бутилки,цигари,кондоми,обелки от краставици развалят цялата уникалност индиректно някак си,,,,,така че ни куцат много работи,най-вече интелегентност и култура,,,щото не ми се мисли кво биха направили едни Люксембурци например ако имаха нашите природни дадености,,,ама нейсе то вечно щастие няма,да се надяваме да прогледнем всички заедно и да се осъзнаем най-вече так.нар туристически босове....а що се отнася до черноморието--много е зле,,lowest possible cost turism,,,,а как другите като хървати,турци дръпват напред не е истина.....обираме социално слабите руснаци,германци и вечно пияните англичани-ветерани футбилни хулигани,а вече и румънци,македонци,сърби(бе и те са хора и искат да почиват на евтинко) и са кефим че имаме туризъм,,,,,а даденостите в страната могат да претендират за много по различен сегмент туристи,,,за това че без претенции за важна туристическа нация,,,,,,кво е тва искуствено помпане на самочувсвие......напр.Испания,като втора тур.дистинация в Европа,вижда конкуренция в лицето на Турция и Хърватска ,,,,за Бг никой не го ебе,,,пък ние тука като нямаме информация си мислим че сме тур.страна....просто факти..нищо лично....аз харесвам Бг.
| |
|
|
|
Хубав разказ, благодаря. Мисля, че не си писал досега тук. Ако е така: Добре дошъл! Бях се отчаял вече, че спамърчетата са успели да разгонят пътешествениците. Явно не са. Продължавай.
Поздрави и нови пътешестния
Колкото повече, толкова повече!
| |
|
|
|
Емигрант, моля те, напиши ми лично съобщение. Искам да се свържа с теб
моите пътешествия
| |
|
| 
|
|
