Солун-гара-Бяла кула,питанка / Хоби, Развлечения / Пътешествия

ЕДНА НОЩ В СОЛУН

Ето как се озовах в Солун.След дълго размисляне къде бих могъл да отида през малкото почивни дни, които ми се събират,аз се бях спрял на Солун,Букурещ,Атина или Белград.Но като за по-близко и европейско място, реших да се спра на Солун.Започнах бавно и методично проучване в интернет за всичко,което ме интересува за този град.Като се започне от това как да стигна до там,на каква цена,с какъв транспорт, на какво разписание и се стигне до това какво мога да видя в Солун, как да го намеря, как да прекарам ноща,къде са готините барове и заведения,големите търговски улици,морето,крайбрежният булевард,както и готините паркове и градинки.А също така и цената на хотелите.И след като научих всичко това, започнах да си правя планове по дни и часове,така че да се вместя в малкото (2-3) почивни дни ( и нощите към тях), които мога да събера.Но в един момент се оказа, че почивните ми дни са станали четири.Речено-сторено:След края на първата смяна в сряда и след като изгледах поредната серия на любимият си сериал( през интернет,защото нямах време да си ходя до вкъщи),минах през една туристическа агенция да си направя медицинска застраховка за четирите дни на пътуването- до неделя (за всеки случай),после се прибрах ,събрах си набързо багажа в една малка раничка-най-необходимото- вода,шапка,очила,къс ръкав,дълъг( който да облека, например ако във влака няма места и пътувам в коридора на течението),панталон, анцунг,както и нещата за плаж( защото в плана ми влизаше и плаж,пък макар и за много малко).И тръгнах.Хващам автобуса за София в 16:00ч. В 19:10ч бях в София. Оттам веднага на гарата- купувам си билет за нощният влак за 22:10ч. После минавам по близките улици в София, за да взема пари от банкомат ( да не е на оживено място), купувам си валута от бюрото за валута на автогарата и сядам в очакване на влака.Наближи му времето,отидох за да свърша и последните работи в София- да си взема храна за из път, нещо за пиене, да се измия и да ползвам тоалетната.Обаче до последният момент, на таблото за заминаващи влакове не пишеше на кой коловоз ще бъде влака.На другите пишеше, на този за Солун-не.А остават десетина минути…По едно време-щтрак- и на таблото се изписа-НЕОПР. ( неопределено закъснение).А-сега де.Отивам да питам какво става и къде е влака.Обяснението беше следното:Влака е на Рабово ( или Рабево ли- не го запомних- на 40-50 км.,преди София.Имало скъсана контактна мрежа и сега я правели.А влака бил-Будапеща-Букурещ-Русе-София-Солун.И по едно време след половин час дойде.Отивам аз на коловоза.Леле- ужас- всякакви пътници се бяха наредили на перона да се качват- роми,други разни пътници-по-бели, по-черни,по-чисти, по-мръсни, с малки раници, с много големи,почти без багаж- на групички, на по единично- стана ми страшно.Поне в началото.И на перона имаше полицейско присъствие,както и представители на ЖП-то,които упътваха пътниците към съответните вагони.Запътвам се аз към един вагон и хоп-тъкмо да се кача и един униформен ме спря:-Ти за къде си?
-За Солун.
-Какъв ти е билета?
-Нормален.
-За спален вагон ли си?
-Чакайте да ви го покажа.
-Редовен ли билет си си взел?
-Да.
-Чакай тука.Сега тук ще прикачат три вагона и ти ще се качиш в първият от тях-той е за Солун.Другите за за вътрешен транспорт ( на тях се качват пътници,пътуващи до края на България ( до Кулата).
Дойдоха трите вагона,качих се в първият,погледнах си билета и се запътих към купето с моето място.В коридора чух как едни българи си говорят за това кога ще стигнат до Солун.И аз ги заговорих:
-Вие до Солун ли сте?
-Да.
-Аха, нека да видя къде ще се настаните, за да мога да ви намеря, ако стане нещо по пътя ( например ако ме заговори някой грък (митничар или какъвто и да е, на език, който не разбирам) да мога да ги потърся, за да ми помогнат да разбера какво ми се говори.Намерих си моето място в купето.Седнах,разположих си багажа и се отпуснах.Оказа се, че до мен пътува една двойка:По-възрастен мъж-грък с една по-млада, готина и приказлива русокоса и дългокоса българка, която първа ме заговори ( така разбрах, че е българка).И така се успокоих вече напълно-те пътуват за Солун, а от там за Атина.Та започнахме много сладичко да си бъбрим със жената, а тя да превежда на мъжа си какво си говорим.Ми тя ме пита сам ли пътувам, ама как така сам, ами не ти ли е скучно, ами защо не си си взел другарче,ами къде ще спиш,ама как така няма да спиш,ами къде живееш?
-В Габрово.
-Така ли?Ами ние тези дни бяхме на Търново и решихме да идем и до Габрово.Ходихме на Етъра, на мъжа ми там много му хареса...А ти какво работиш в Габрово?
-В хлебозавода.
-Така ли- работиш в хлебозавод,а си толкова слабичко...Ми какво работиш там...
И аз изброих нещата,които правя.А след работа пък си бях купил от магазина на портала едни франзелки ,опаковани, за из път.И ги извадих:
-Ето това правя...И им обясних някои неща- че това го опаковам и му слагам това отгоре ( една малка,плоска пластмасова щипка).Извадих една франзелка и ги почерпих...
-ММММ,много са вкусни, каза тя и даде на мъжа си да ги опита...
И така мина известна част от пътя,докато ни се доспа.А на другата седалка срещу нас пък пътуваха едни младежи-момче и момиче-шведи.( Разбрах че са шведи, защото мъжа-гръка до мен, си говори с тях на английски и после каза на жена си на гръцки, а тя пък после каза на мен на български-че били шведи.Ми много забавно нали?А те-шведите бяха с едни големи раници, бяха много уморени и почти веднага заспаха.Ама като ги слушах как си говорят, ама една, едничка дума не можах да схвана ( в смисъл да я повторя само).Толкова сложен ми се видя техният език.И така след като разбрах с какви хора пътувах, след като си побъбрих с тях и се отпуснах и съм заспал.Без да се притеснявам, че някой може да ме ограби докато спя,защото бях взел мерки- носих си плажният чадър в една тясна и дълга торбичка от непрозрачен плат, завързана отгоре.И като погледне един непознат тази торбичка,трудно би отгатнал какво има вътре- плажен чадър,палатка или въдици за риба.И точно там си бях скрил парите и паспорта- на дънотo на тази торбичка.И я бях сложил горе ,където се слага багажа,обърната с отвора към прозореца на купето...А в джоба си носих само лична карта и дебитна карта и билета.И така.Стигаме границата.Минава проверка-карти и билети-показвам билета.После минава друга проверка-паспорти-показвам личната карта.Заминава влака.Минава границата и пак спира.Качва се гърка- Тигет ( билети)-показвам си билета,.След него минава митничаря-Пасапорти-показвам си личната карта.
-Видях го ,казва митничаря на гръцки и продължава.Имаше една циганка без билет и не искаше да слиза.Оня и се развика.Незнам какво стана после.Тръгнахме.Вече сме в Гърция.По разписание влака трябваше да е в 05:27 ч в Солун, а ние бяхме в 05:05ч на границата-тъкмо тръгвахме за Солун.Пак се отпуснах и заспах.Събудих се чак на гарата в Солун- мъжа –гръка до мен ме събуди:ТЕСАЛОНИКИ,ТЕСАЛОНИКИ- викаше ми-(Солун,Солун).
-А вие няма ли да слизате?
-Слизаме- това е последна спирка.
Но след малко жената се сети,че ще прикачат пак вагони и влака продължава до Атина.Много сложен влак- по гарите прикачат едни вагони,откачат други, сменят локомотиви.Човек трябва да знае тези неща, за да не се окаже откачен на някоя гара и влака да продължи без него...
Слизам на Солун,минавам през подлеза,влизам в гарата,оглеждам,излизам, минавам през площата пред гарата и съм на главният булевард-Егнатия.Сам- самичък с една раничка на гръб и един плажен чадър в другата ръка...Е, и разговорник разбира се.
Хи, В Солун съм- казах си аз-също като в детска игра-като на сън.Боже ,викам си колко голяма е станала България от както влезе в Европейският съюз- да си ходиш ей така на воля където си искаш.Да,така е наистина.Аз лично го проучих и се убедих.Да- аз си носих и задграничен паспорт и застраховка си бях направил и пари си носих-235 Евро, и багажа си бях подредил (ама парите,паспорта и застраховката ги бях сложил на дъното на багажа)и все едно, че ги нямам.На границата нито застраховка са ми искали, нито багажа проверяват,нито питат дали имам пари, нито къде ще спя- нищо-лична карта и си вътре...По-вече митничаря не си отвори устата.Супер яко.