|
... да видим какво му е интересното. Голям град, добре проветрен по булеварда 9 юли, пробит някъде през 30-те хем да може градът да диша, хем да надцака всичко друго в Европа и Америка по парадност. Помня, че завиждах на Желю, че му се случи да го прекарат в каляска с конна гвардия именно по този булевард. А в отпускарски сезон е още по-проветрен поради ниската концентрация на автомобили по булеварда и останалите възстесни улици. Големия здания с работещи (а не като примерно в Йоханесбург) офиси; шумни улици; множество градски кина, като едно време; театри; кафенета; лъскави магазини; ресторанти. Точно каквото очакваш. И макар да изглежда огормен на снимки, всъщност е пешеходно обходим. От гара Ретиро през центъра с високите офис сгради - чак до Сан Телмо с ресторантчетата и антикварните магазинчета. От друга страна - нищо толкова вълнуващо, че да си речеш - това е мястото! Може би е добре за живеене. Интересна беше демонстрацията на комунисти, анархисти, всякави други -исти (виж Кирил Маричков, избрани ангажирани песни), профсъюзи, майки и прочие на градския площад. Аржентина все още не е вкусвала комунистичско управление та да си комунист не си е загубило младежката романтика. Пък и нали Че Гевара оттук бил тръгнал на мотоциклет ... А поводът за манифестацията? Годишнина от трагедия в дискотека, след която правителството не си е мръднало пръста да търси/накаже виновни, а само е смъкнало знамето пред Розовия палат на половин пилон. И днес за годишнината - пак го е смъкнало. То е голямо, колкото да увиеш автомобил с него! Отделно пред същия Розов палат си има "град на истината", поддържан от Движението на Майките от майския площад. Тук проблемът с истината не е карикатурен като при неспечелени от брадати неформали избори (виж БГ'90), ами една мръсна студена гражданска война с хиляди безследно изчезнали, точно по времето, когато по света телевизията показваше домакинското им (първо в моята съзнателна възраст) световно, което взеха, че и спечелиха. За сефте. А после си загубиха и войната с Великобритания и диктатурата.
... хм, за ден-два отметнах всичките туристически забележителности ...
... . Гробът на Евита. Намира се лесно и без карта, следвайки мухите, пардон - туристите. Реколета е високо застроен и добре поддържан средна ръка квартал. Бедната класа обитава Бока. Ръждясали таратайки, дръгливи кучета, намръщени хора. И един ни в клин, ни в ръкав поставен туристически капан - Каминито - шарена уличка с художници, фотографи и танцьори на панаирджийско танго. В центъра на вселената е огормния с вид на забил се сред бидонвилите бетонен метеорит стаднион на Бока Хуниорс. Не е ясно къде паркираш, ако речеш да дойдеш на мач с кола. И дали някой го прави ...
... Нова година. Резиденцията на еквадорския посланик в Буенос Айрес. Ще рече - еквадорска земя. Поканил ме е синът му, с когото през последната годината животът ни беше събрал и по ледници, и по джунгли, и на екватора, и зад полярния кръг, и на море и над 5000 метра височина... Дон Хосе, 61, има от поредната си (трета) жена три дъщерички, които са по-малки от внучката Касандра, 6 (виж произволна латиноамериканска сапунка). Снимката с Тодор Живков, бозаво-черно-бяла, се държи скрита в шкаф за разлика от други - с папата (JPII), Ригоберта Менчу и прочие положителни знаменитости, - които се държат в рамки на пианото. Разпали се да си припомня български фрази, запомнени от мандата му в БГ по Живково време. Освен стандартното "Честита нова година", помнеше имената на поне шест (6) български дами и реплики, използвани в интимното общуване с тях. 12-тият час дойде с шампанско в градината и тост за Либертадора. Много удобен пан-латиноамерикански тост. От която и държава в района да си, все има някой, който те е освободил. Не е един и същи (Боливар, Артигас, Сан Мартин, О'Хигинс, Кастро), но тъкмо това е предимстовото на обобщението ...
... седя си в кафенето под паметниците на полинезийския вожд, продал, и чилийският капитан на фрегата, купил, острова през 1888 година, и чета в дебела книга колко много беди били навлекли белите на туземците. Мръщя се как нашите предшественици са им разрушили културата и демографията, докато не се усещам, че моето собствено поведение не качествено по-различно. Вярно, не ги оковавам в робски вериги, нито ги заразявам със скарлатина, но пък им се умилявам, сърбайки нюйоркси стил капучино на масичка край една от гигантските им статуи, без да се вълнувам много-много от спиритуланото и значение. Окуражавам ги и те да не се вълнуват, а да се учат да поднасят капучиното с правилната пяна. А не като едни горки китайчета, на които бях направил публичен скандал в Тайпей под въздейсвието на тежка форма на културен шок, че ми го сервират с "уморена" пяна. Всъщност островитяните и без моето окуражаване не се вълнуват много от статуите. За всеки случай са вдигнали и една на християнски светец-закрилник. Май е спорно дали изобщо са наследници на създателите им, защото съществува един мъглив период от неколкостотин години в историята, през които островът изглежда е бил необитаем, а статуите вече са били там. Една от хипотезите е, че не европейците, а мишките са причинили изчезването на хората, а после други полинезийци са се заселили тук на готово. И напук на предшествениците са съборили всичките статуи по нос. Чак по Тур Хейердалово време е почнала кампанията по изправянето им в почетен гвардейски строй (но без конници като в Аржентина) Така изглеждат по-добре. Много са! Но един ден е напълно достатъчно да ги огледаш. Дор два пъти - на сутрешно и следобедно осветление. А какво да правиш още един ден? А цял живот? А цяла поредица човешки поколения не ощастливен от среща с другоземци? Вероятно и дялкането на статуи от застинала лава няма да те спаси да се побъркаш от скука. Статуите настрана, островът е рай за юпита-хипита. Оксиморон? Зависи от гледната точка. Слабонаселен и откъм туземци и откъм туристи и съвсем пуст откъм морски летовници, островът мами да си стъкмиш бивак от най-прост вид, да си разпънеш палатка или просто навес, да си накладеш огън и да заседнеш така за цяло лято. Стига да можеш да си позволиш самолетен билет или яхтичка. Биваци видях. Яхта - не ...
(следва)
|
