Re: Швейцария / Хоби, Развлечения / Пътешествия

Увод
След успешиня миналогодишен опит за седмична почивка в Швейцария бяхме решили повторение в друга част от тази страна - живописните четири кантона-основатели на Швейцария - Ури, Люцерн, Цуг и Унтервалден. Уви, дядо Господ си беше решил други неща и направи достъпна тази част само по въздух след жестоки наводнения. В последния момент трябваше да се намери алтернатива. С жена ми се ориентирахме към Хърватска. Ходили сме в Дубровник и Южна Далмация, ходили сме и в Загреб, а транзитните преминавания са безотчетни. Затова изборът ни се ориентира към северната част на крайбрежието - полуостров Истрия.

Част 1. Пътищата на Хърватска (Эх, дороги...)
Пътят до и от Загреб е много коментиран. Нека сега се "телепортираме" на околовръстния път на Загреб. Скучната равнинна част е премината. Оттук нататък - само планини. И магистрали! И то десетки километри, които липсват на моя атлас, издание 2004 година. Загреб-Сплит - 380 км пълноценна магистрала с н"ам си колко тунела и н"ам си колко виадукта. Карловац-Риека - полумагистрала, също пробождаща планината. Магистрала до словенската граница към Триест. В усилено изграждане последните отсечки до сръбската и унгарската граница. Това ако е в богатата Швейцария, Германия или Италия - ще кажем, те не са от нашата черга. Но не, това е в една балканска държава, сериозно съсипана допреди 10 години от война. Как става това, не знам. Поразгледах сайта на тяхната компания - собственик на повечето магистрали. Обявени търгове, спечелени от еди-коя си фирма, отчетени етапи - нищо особено. Сериозната натовареност на А1 Загреб-Сплит обаче показва икономическата ефективност на този строеж. Но само тази година десетки хиляди немци, италианци, австрийци, чехи и унгарци са вложили от 50-60 евро в тези пътища, отделно приходите от развиването на туризма.
Прави впечатление и много доброто състояние на първо- и второкласната пътна мрежа, включително и в най-забутаните села. Минавахме и по сравнително тесни третокласни пътчета, но само на едно място попаднахме на лош участък от 2-3 км.

Част 2. Туризъм по хърватски
Адриатическото крайбрежие става туристическа дестинация още в края на 50-те години, след като хората се оттърсват от следвоенните лишения. За разлика от нашето обаче, то е дестинация на взискателни западняци, а не на гедеерци и чехи с раници, спящи по гарите или натоварили трабантите и шкодите с багаж като за хималайска експедиция. В това може би е причината на прецизното отношение на югославяните и в ново време - хърватите към тази област. Тук и хотелските звезди са съвсем истински, а не купени с плик под масата. Нашият хотел беше в курортната част на Умаг - най-северното хърватско селище на Истрия или както гръмко и тържествено се нарича районът - "Умагска ривиера". Въпросната ривиера е с площта на Слънчев бряг, но само с 5-6 хотела, 2 селища с къщички и 1 къмпинг с каравани. Но с много зеленина, с много паркове между хотелите, спортни съоръжения. Преминавайки с корабче по крайбрежието, от морето се виждат предимно зелени площи, а не железобетонни лабиринти както на Слънчев бряг.
Хърватите полагат много усилия, понякога даже прекомерни, да включат гостите на хотелите в различни мероприятия. Турагенциите са като гъби, и по пристанищата, и по градчетата, и навсякъде. Пътуващи търговски пътници на тези агенции зарибяват туристи в горичките, на плажовете, и "под ръба на тоалетната чиния" даже за разни пикници, сафарита, разходки с корабчета до Венеция, околни градчета, национални паркове и т.н. За съжаление, не гледат с добро око на индивидуалисти като нас. Как ли не ги разпитвах на Плитвичките езера, почти нищо не изкопчих, една диплянка даже не дадоха, скръндзи такива (бяхме решили да се отбием покрай тях на връщане към България. Но в планините времето се поразвали, заръмя дъжд и затова отпрашихме директно към загреб. Естествено, след като времето ни отказа, още преди Загреб грейна ясно слънце, но какво да се прави - законът на Мърфи за всемирната гадост е неумолим).

Част 3. Полуостров Истрия
Този полуостров в североизточния край на Адриатическо море в момента е поделен между 3 държави - Хърватска, Словения и Италия. Кратка историческа справка - крайбрежните градове през цялото Средновековие са били запазена територия на Венеция. Оттогава датира италианския облик на тези градчета. Копие на венецианското кампаниле (камбанария) има във всяко едно градче. Основен поминък на хората по тези места е морското дело и търговията. След разпадането на Венецианската република през 1815 г. селищата преминават в Австрия, но немското влияние е много по-слабо от италианското. През 1919 г. п-в Истрия, заедно с Риека (Фиуме) влиза в Италия, а през 1945 г. Тито се възползва от разпадналата се Италия и грабва апетитното парче. Основните селища са разположени на полуостровчета на морето, а най-големият град - Пула има дълбок залив, естествено затворен от всички страни. Пула е промишлен град и голямо пристанище и по-малко туристически обект, тъй като му липсва очарованието на малките селища (сравни Бургас и Созопол). Има много добре запазен римски амфитеатър и раннохристиянска базилика. Красиви са градчетата Пореч, също Новиград и Ровин - тесни криви улички, къщи, построени от дялани камъни, дежурното пране между отсрещните къщи, доминираща църква с камбанария-часовник. И много корабчета, лодки, яхти. В крайморските райони има маслинови и борови горички, много кипариси, палми, вътрешността на полуострова е хълмиста, преминаваща в планинска. Морският бряг е силно начупен, с врязани заливи, островчета. Плажовете са скалисти и чакълести.

Част 4. Малко от Словения
Един ден от почивката отделихме на Словения. Отидохме в Постойна. Пещерата е внушителна - разглежда се 20-километров участък, като с туристическо влакче посетителите се транспортират до най-хубавите галерии, после километър и половина пешеходна разходка с екскурзовод и пак на влакчето по друг път. Много внушителни кухини, красиви зали. На излизане от пещерата решаваме да обядваме извън туристическо ориентираните ресторантчета край пещерата. Преминахме през 3 села - живописни (е, все пак с едно ниво под изрисуваните алпийски къщички в Блед и Похорието на Марибор), красиви къщи, имат си хората църкви, училища си имат, но ресторантчета - не! Осъдително и възмутително! Нашите села без църква и училище могат, но без кръчма - не. Най-накрая избрахме компромисно решение - селско ресторантче, но все пак до туристически обект - замък, вграден в околните пещери (Подямна крепост).
На връщане преминаваме покрай мъничкото словенско крайбрежие. То започва с индустриалния център Копер, който пропускаме. След това пътят минава покрай интересното селце Изола, лъкатуши между хълмчета със зеленина, кипариси и маслини, за да излезе над най-живописния град - Пиран. То се знае - градът е във венециански стил, с крайморска алея със заведения (липсата на заведения явно е валидна само във вътрешността). До Пиран е курортният комплекс Порторож. А наоколо - елегантни вили, накацали по склоновете над морето.

Вместо заключение. Quo vadis, Хърватска?
Да кажеш, че хърватите са по-добре от нас, е твърде повърхностно. Да претендираш, че за два пъти по седмица и два дни в Загреб и няколко десетки транзитни преминавания си опознал страната, е несериозно. В Хърватска преминавам от 2000 г. насам. Какво ми прави впечатление.
Хърватска се "италианизира" - силно развит запад, изостанал изток и столица, която ги споява, тъй като не е нито в морския запад, нито в селския изток. Няма да се учудя, ако при тях се появи някой Волен Сидеров и поиска независимост на Далмация и Истрия (подобно на италианската Северна лига). Всичко на изток е различно - и неизмазаните къщи в Славонски брод, и неугледните порутини край пътя, и мудния обслужващ персонал, навяващ спомени за соцкелнери, даже и понамирисващите тоалетни.
Хърватска изглежда икономически по-добре от нас. Този аванс те го имат още от австроунгарски и югославски времена. Още повече, погледната от Загреб или лъскав морски курорт, разликата е впечатляваща.
Но... Хърватска не е преживяла войната. Непрекъснато се предъвкват добре познаните на нашия полуостров заклинания за абсолютната справедливост на своите идеали и абсолютната гадост на идеалите на съседите. Хърватите дадоха много жертви в борбата със сърбите, но още са далеч от нивото на Франция и Германия, загърбили вековни кървави ежби. В техните новини непрестанно присъстват генерали, макар че войната свърши преди 10 години, и то победно за тях. Не стига другото, ами се карат със Словения за няколко декара море. То разбирам да си нямаха море... Очевидно е, че Хърватска е част от Европа и мястото и е в ЕС. Но не с толкова много национализъм.
Между другото, тема на новините беше как някакви бандюги, екстрадирани от Гърция, се завръщат в Хърватска и са незабавно пуснати под гаранция. Имаше и "пуцаница" в Загреб между престъпни елементи. Това да ви е познато?

Лучше гор могут быть только горы, на которых еще не бывал...