глава 1. Я да ударим шамар (на английската държавна машина)
или "До Лондон и назад"....


Такааа... Момент, да си наглася по-удобно крака с гипса, да си сипя кафето, дето си го мъкна до бюрото в бутилка от минерална вода в една торбичка и да ви разкажа как трябва (или пък не трябва?!) да правите, ако не искате да сте на мое място. Сиреч, имате избор - както ви хареса. Значи... Ако някой ми беше казал, че всичкото това може да ми се случи в рамките на 5 (словом - пет!) дни, щях да му се изсмея. Стивън Кинг би пребелял от завист. Ако пък случайно го беше налегнала музата и му беше хрумнало да напише сценарий за такъв филм, аз пък, от своя страна, бих реагирала на подобен филм с: «Аре сия! Този път прекали!»...
Ама на! Взе че ми дойде до главата, но да карам наред...
Взеха приятели, че ме навиха да ида в Лондон - столицата на ”добрата стара госпожа” трябваше да ме посрещне за три седмици. Нещо уж като гости на приятели, нещо съчетано с курс по английски, нещо като да разгледам, опозная и обикна Лондон... абе изобщо, като нищо друго на света. Та приготвих всички изискуеми документи - покани, фактурата за платения курс и всичко допълнително, дето го искат в посолството им. И се наредих на опашката. За унизителното отношение в посолството няма да ви разказвам, щото сега ми се вижда като невинна суха тренировка след всичко, което последва.
С две думи, инспекторът рече: ”Отказваме Ви виза, защото:
1. Курсът Ви е за кратък срок.
2. Не сме сигурни дали можете да си го позволите. (тук само ще ви напомня, че курсът ми бе вече платен и имах оригинална фактура)
3. Гаранцията ви от 10 000 (словом - десет хиляди!) паунда в английска банка е недостатъчна (?!?) Божкееее, аз, че харча - харча, ама пък 10 000 паунда за 20 дни и мен биха ме поозорили:)
4. Поканите и потвърждението, че Ви поемат целия престой там са недостатъчни. (Тук вече се втрещих! Каква ли гаранция ми е нужна?! Може би, че ми поемат и престоя в България?! Да, ама не. В България си плащам и квартирата, и храната, и гяволъците с ей тия две ръце... и с краката де:)
Абе отплеснах се. Да се върна на темата. С три думи: ОТКАЗАХА ми виза!
Наплюнчих химикала и изписах еййййййййй такова несъгласие, ама все тая. Тръшнах се аз, а приятелите рекоха: «Не се излагай, ей сега ще бием един шамар на английската бюрокрация. Ще идем във Франция на ски, но ти НАРОЧНО ще летиш с прекачване в Лондон. Самолетът за Лион излита два часа след като кацне твоя от София, на летището ще ти бият транзитна виза, само се прекачваш. На връщане - същото и имайки вече транзитна виза като прецедент, после по-лесно ще ти дадат виза за по-дълъг престой!»
Речено-сторено...
А! Момент! Забравих да отбележа, че няколко пъти си носих четирибуквието до Бритиш еър и там компетентно отсякоха: ”Никакъв проблем нямате, ако само се прекачвате. На летището ще Ви ударят виза, не е нужно да искате от тук транзитна!” На третото ходене вече ми викаха:”А-а-а вие пак за транзита ли?! Няма проблеми - пътувайте!”
И такааа... Пътувам! С куфар, пълен с екип за ски, пуловери, подаръци и стискам в ръце билет София - Лондон - Лион, отиване и връщане естествено. Предвидливо съм си приготвила фактурите за платена почивка в Тюн льо Лак и за ски-учител, ведно със ски под наем. (Божкеее, добре че не помъкнах оттук и ски!!!) Прегърнала силно идеята, че ще надхитря “госпожа стара Англия” и опакована в наивната мечта как ще си прекарам добре... ЛЕТЯ!!!
И кацам...
(Като се приземих, лепнах подходящият номер усмивка и се затътрих към полицаите да ми ударят визата... Хохохохохо... Но за това - утре! Очаквайте епизод ІІ)




Я,паЯ! предупреждава: Понякога пътешествиета са вредни за Вашето здраве

Нямам търпение да прочета продължението. Предвкусвам смях със сълзи до края на историята!

Да не забравиш утре обещаното! :)

АреПакНаПът... аха! За това ми е думата, де. Ама общо 60 дни ще съм си още тук, зад компа, докато ми зарасне крака. Обаче после ти ще тръгнеш ли с мен?!

Я,паЯ! предупреждава: Понякога пътешествиета са вредни за Вашето здраве

Счупен крак, казваш? Какво ли ти се е случило...

Хем обичам да пътувам, пък се замислих дали да приема предложението ти:) Стига да се върна здрава след такова приключение, що пък не?!

Ти даваш ли някакви гаранции, че няма да съм един от следващите главни герои в патиланските ти описания

Абе тръгнем ли на път, че ще си героиня, гарантирам. За крачетата този път ще гледаме да ги опазим. Пък и знам вече някои хитринки! Апропо, застраховка имаш ли?!

Я,паЯ! предупреждава: Понякога пътешествията са вредни за Вашето здраве

Ех, жалко! Влязох специално да видя няма ли го продължението

Застраховката не е ли задължителен атрибут при напускане на страната? Нямам, но тръгнем ли - ща не ща, ще имам. :)

Хайде, де! Къде е продължението?!

Сега ще ти постна втори епизод.Обаче, да се разберем. Няма да се разминеш със задължителнта застраховка.Един съвет към теб, а и към останалите. Правете си ВИНАГИ, АМА ВИНАГИ застраховка тип "асистънс" и включените към нея всички допълнителни възможности. Разликата в цената е някакви си 20 лв за 10 дни, но това, което получавате в замяна, ако (недай си Боже) ви се случи инцидент, е много повече. И като обслужване, и като възможности в пари и услуги.Ае, сега чети епизод ІІ :)

Я,паЯ! предупреждава: Понякога пътешествията са вредни за Вашето здраве

Епизод ІІ. Ах, Лондон! Или как след фотосесия можеш да се озовеш в емиграционен лагер. За втора такава:)



Та... Мъкна си ръчното малко куфарче «Самсунайт» (щото, нали, баровка го давам), почти си подскачам щастливо на един крак по пътеката към полицейските власти, преповтарям си наум заучените фрази на английски и олелее!!!... Виждам каква рунтава опашка се е извила пред гишетата и само мен ме няма още там. Стиснах между зъби досадата си, без изобщо да подозирам, че това са последните ми безоблачни 20 мин. в Лондон. Почти изпитах щастие, когато редът ми дойде. Бодро изчуруликах, че искам транзитна виза, за да се прехвърля на самолет на компанията «Томас Кук» за Лион. Почти натривам носа на полицайката с купчината документи, а тя, вместо да извади печат и да го удари с все сила в паспорта, ми връща обратно документите и някак властно ми посочва обратно коридорите, от които се появих. Хм... тая пък... явно, не ме е разбрала - светкавично решавам аз. Повтарям фразата, като се опитвам да обясня, че ДА, самолетът може би от там ще излети, но куфарчето, куфарчето трябва да си взема все пак. Опс! Тук е моментът да вметна, че багажа не ми го чекираха директно за Лион, защото “Томас Кук” нямал договор за такова чекиране и се налагаше сама да си го пренеса.
Изчуруликах всичко това отново, но вече мажорно, а полицайката взе да ме гледа някак лошо и пак ми сочи в обратна посока. Бе, викам си, я да видя какво ми сочи там. Правя кръъъгом и поемам в указаната посока. Озовавам се в някаква зала (по-късно разбирам, че бил ВИП-входа). Хората там любезни. Запремятах из уста набора ми от 20 думи на английски и се опитвам да обясня за къде пътувам и подавам мобилния си телефон до ухото на
най-мило усмихващото ми се девойче, за да му обяснят моите познати какво всъщност искам. Девойчето говори с приятелите ми, звъни по вътрешния телефон на “Томас Кук” и ме повлича обратно към полицайката. Ето, викам си, всичко се уреди! - и обнадеждена тръгвам подире й и кимам с ококорени очи, докато тя обяснява на полицайката какво всъщност искам аз. Остави ме в полицейските ръце, чакам 15 мин. отвън и леееко започвам да се изнервям, щото нали - багажа, следващия полет, групата и т. н. И ме викат. Разгеле!
Поканват ме в една стая, хм... там още няколко човека издайнически нервничат. Отиваме до багажното, преравят ми щателно целия багаж. Божкеееее, как съм го събрала всичкото това в един куфар, сега не мога да го прибера обратно и в два. И защо, за Бога, не ми вярват, че пътувам за Лион, след като и билетът ми, и всички документи, че и багажа говори, че съм тръгнала на ски.
Върнаха ме пак в стаята. Застинах в безвремие, неизвестност, безтегловност. Взеха ми и телефона, прибраха ми нещата в една ниша. А е време вече другия самолет да отлита. Побеснявам! Викат ме, вървя подир полицайката. Вкарват ме в малка стая с апаратура, с бяло платно и ми сочат да застана до него. Докато се освестя и хоп! - снимка анфас. Брех, гримът ми! - минава ми през ума - сигурно и нослето ми блести, а пудрата ми е в чантата. Показват ми с жестове да застана в профил. Мразя да ме снимат в профил, носът ми е голям, поне да ми бяха дали огледало да си оправя косата - трескаво си мисля аз. Ей, това суетата е нещо страшно. Айде пак обратно в стаята, онази, без прозорците. Този път ми предложиха вода. Мил жест от тяхна страна, спор няма - първо те препотяват до обезводняване, после водица за освестяване. Ех... Не знам колко време стоях там, но по едно време взе да ме хваща клаустрофобията. Взех да философствам на ум. Не върви и да викам, че то само това остана, да ми щракнат едни белезници. Уххх... По едно време ме привикваха на телефона и чувам аз българска реч. Преводачка, която ми обясни защо са ме арестували и какво следва нататък. Аз пък се опитвам да й обясня в каква голяма грешка са изпаднали, та да им го каже. А тя с досада рече:
- Госпожо, аз само препрочитам заключението. А то заключението в същия стил, като на инспектора в посолството в София. Че не ми вярват, че съм тръгнала на ски. Ахххх... бясна съм вече!!! Казвам й, ама като ще ме връщат в България и като ще ме придружават до самолета (нашия), защо просто не ме придружат до самолета за Франция?! Полицайката ми обяснява, че компанията “Томас Кук” не искала да ме качи, щото на връщане пак щяла съм да имам проблем и те трябвало да ме връщат обратно, но този път до Франция (?!?)
Истинско безумие! Едва се държа на крака. Самолетът за връщане е на другия ден и след няколко часа (видяха ми се вечност) висене в оня арестантска стая ме качиха под конвой в микробус и ме откараха в емиграционния лагер да преспя. Сега ще ме питате що е туй емиграционен лагер?! Ми сграда. Зад три реда триметрова мрежа. Последваха пак няколко обиска - мен, багажа. Сринах се и се разревах. А те нова фотосесия ми правиха - профил, анфас. Но поне ми позволиха да се свържа с приятелите ми, да кажат координати къде съм. Питах се къде съм всъщност?! Комплектована с хавлия, четка за зъби, с чифт бельо и ключе за шкафчето, а на ключето снимка с номера ми. Под секрет да ви кажа - не бях излязла добре на снимката. Вървя подир полицайката и хлипам, а тя ме развежда и ми показва - като в музей - това е столовата, това - банята (охо!), тук - зала с телевизор, още една за пушачи (аха! не може да бъде! цял ден не бях пушила- не даваха), това е лекарският кабинет, онова - стаята за свиждане. Ехааа... ега ти екстрите. Почти нищо не виждах от сълзите си. Рева си напоително от яд че са ни провалили почивката, а по радиоредбата звучат имена. Еди кой си на телефона, еди кой си за свиждане. И аз говорих по телефона, и на свиждане ми дойдоха. Бе от всичко се възползвах. Между другото, храната им бе отвратителна. В стаята бяхме 3 жени - негърка, рускиня и аз. Съквартирантките ми ги бяха хванали с изтекли визи и лежаха, вперили празни поледи в тавана. Да не ви разказвам че ме претърсваха често-често, и че душа беше с едно копче, дето като го натиснеш и пуска вода за 10 сек., и че се къпах с една ръка. А на другата
направих ей такъв мускул да натискам копчето през цялото време, ама това го пишете в графа «глезотии» от моя страна. С приятелите ми се уговорихме те да тръгнат на другия ден за почивката, пък аз като се прибера в България, ще видя какво ще реша. На другия ден пак - полицейската кола, на летището и ме предават на капитана на самолета. Ахъм!!! Точно като престъпник. Усещах завист в погледите на останалите пътници на летището. Ескорт от полицаи ме съпровожда до самолета:)

А! Забравих да ви кажа, че като си тръгвах от лагера, си поисках вакумираната снимка с номера. Служителите се засмяха, но ми го дадоха.
АреПакНаПът, искаш ли да ти го подаря? Но само в случай, че ТръгнешСменНаПът:)

И ето ме - ПАК ЛЕТЯ! Обратно към България. В самолета вече държа разписанието на полетите и кроя план. Те ще ми кажат дали ще ида!
(следва епизод ІІІ)

Я,паЯ! предупреждава: Понякога пътешествията са вредни за Вашето здраве

Хахахахаха

Съжалявам, сигурно на теб не ти е било до смях, поне тогава. Но се смях с глас на някои места! Забелязах, че дотук няма счупен крак, но пък има обещан епизод - 3, което значи, че отново ще тръпна в очакване

Шегата си е шега, но съм ти благодарна. Това е не само забавно, но и поучително четиво. Браво!

Та кога ще е епизод - 3?:)

Даа, до крачето има още поне един епизод. Чак тогава. Дали ще имаш търпение да четеш?! Упорита си виждам. Значи и пътищата ще пребориш, опс, ще пребродим заедно. Щото нали така се разбрахме..?! :)) Нищо не рече за подаръка.Искаш ли го или не?! А следващият епизод - утре. То и снимки бих ти пратила, но на снимката от Лондон се вижда само късче небе и крило на самолет. Не е интересна.

Я,паЯ! предупреждава: Понякога пътешествията са вредни за Вашето здраве