вчера открих този клуб и се радвам да видя много български ..."съмишленици".

позволявам си да ви обърна вниманието на един мой пътепис от преди 3 години. навремето (2000 г.) го написах на английски, защото такава беше средата, в която се намирах. предполагам, че сега бих го записал на български.

намира се тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Zdravei kolego puteshestvenik!Pro4etox s goliam interes pregivelisite ti i da ti kaga 4estno se depresirax.Potresavasha bednost i negramotnost.No ot dr.strana predpolagam 4e prirodata im e krasiva.Az imax podobno tugno nastroenie ,kogato biax v Taihland predi 2mesesa.Tam oba4e e naistina mnogo krasivo i ima mnogo drevni pametnisi za gledane.Unfortunately,genite im se prodavat na bezsenisa za da osigoriat prexrana na desata si.Ala mai i izobsho ne si zadavat 4ak tolkova filosofski vuprosi,a priemat vsi4ko kato dadenost-No Buda-No help.Neznam to4no kakvo te e podtiknalo da naobikolish tozi dale4en i razmiren krai no sigurno trupkata e bila neveroiatna-4uvstval si se kato bial kolonizator,stupvash v devstveni zemi.Taka ili inu4e mi beshe mnogo interesno da 4eta patilata ti ezikut na koito si pisal e naistina mnogo dobur.Surde4ni pozdravi i pogelania za skoroshni obikolki po sveta!Good luck!elena

Поздравления!
Избрал си си да си завреш носа на много интересно място в много интересно време. Точно по мой вкус
Само дето аз, като се мотах по Индонезия 2000 година, не мръднах по-далеч от Бали и Ява
Жалко, че не е на български. И така се чете, аме е малко неловко, като знаеш, че авторът е българин. И на мене ми е минавало през ума да си водя записки на английски, уж да могат да са достъпни за повече хора, ама тая идея убива музата
Ходил ли си на други места?
Имаш ли други пътеписи?
Къде си в момента?
Какво пък му е чак толкова любимото на град Дарвин?

благодаря за хубавите думи, на тебе и елена.

още през 2000 г. сложих разказчето на мрежата и отвреме на време си припомням онова пътуване. то има още много за разказване - за австралския граничен контрол на пристанището; как ни беше страх от пирати на яхтата, та не ползвахме радиото, че и за самата яхта с протеклите акумулатори; как се разминахме с една-две тропически бури на косъм; как се гледахме с бинокли посред нощ с три огромни ръждиви кораби, дето бяха вързани един за друг и си светеха с газови фенери... има и около 200 диапозитива, само малка част от които са в пътеписчето.

освен това има и още много пътувания, някои още непътувани
южна америка се изкачва в списъка с приоритети много бързо... куба се измъкна заради болест в семейството, но смятам скоро пак да я хвана..

други пътеписи не съм писал, защото местата, по които пътувам, не ми се виждат чак толкова особени - както е казал поетът - 'хора, къщи, салтанати' или нещо подобно... ама като се замисли човек, ако се опишат на български тези места ще са достъпни и за хора, които не могат да стигнат до там.
последното пътуване беше пак до австралия, ама през америка за по-интересно. коледа в мелбърн, виктория, нова година в кий уест, флорида...


а гр. дарвин е велико място, ако успееш да го усетиш - да имаш контакти с местните, да поживееш малко там. аз имах късмета да "хаус-ситвам" известно време, вече няколко пъти се връщам и не бих се отказал от сериозно дълъг престой.
това е най-близкото "западно" селище до екватора, природата е неописуема, хората са готини. ако нещо е построено през 1950 г. го имат за "историческо", пътят от юг е асфалтиран през 80-те. има много пионерски манталитет. в строителството, например, най-важният апарат е оксиженът - всеки си има

морето е прекрасно, но не може да се плува в него заради медузи-убийци, има много реки и езера, но бъкат от крокодили, комарите ползват малки туби от 5 л, растителността е 10 пъти по-голяма от възможното. човек усеща, колко е нищожен и как е просто част от веригата, а не извън нея. (това се разбира особено, когато поредният немски турист биде изяден от крокодил)

дарвин е столица (100.000 души) на щат с общо 200.000 души. територията на щата (който не е щат, а територия ) е колкото германия и франция, взети заедно. най-близкият голям град е на 1500 км и е 25.000 души. изобщо масщаби, непонятни на европейската душа, страхотно е.
и едно от важните неща е липсата на мизерия (ако се абстрахираме от аборигените, но тяхният проблем е малко като този на циганите в българия или индианците в америка). няма бедни и оръфани, които да те карат да се чувстваш виновен, че можеш да си позволиш да пътуваш. всеки е дошъл отнякъде и временно е там.

има още много да се напише за дарвин, въпреки, че много хора не споделят мнението ми - било горещо, влажно, не безопасно... както и да, всеки си има идеи за живота. аз мразя скуката.


а що се отнася до интересни места в интересни времена - един познат го командироваха в кабул за месец.... е те това е... интересно...

Ti naistina imash mnogo dobro dar slovo i na bulg.i na ang.Na men li4no mnogo mi dopadna deto si go pisal ne na nashia roden ezik,zashoto vsi4ko tam e tolkova razli4no,4e imam 4uvstvoto 4e go usesham i 4uvstvam po razbiraemo i dolaviam po dulboko neshata,koito sa te vpe4etlili.I na men Latinska Amerika mi e nai golimata me4ta i se nadiavam i viarvam dogodina da si pozvolia 1mes.brodene i priklu4enia.Gelai ti mnogo uspex i produlgavai da pishesh.

Де да имаше някой и мене да ме командирова в Кабул, ама няма
Даже и в Ангола няма кой да ме командирова, та се чудя как да си извадя виза. Изглежда не са чували за туристи.

И аз не пиша пътеписи от места, които не ми се виждат кой знае колко особени или преценя, че фотопаратът ще си свърши сам работата. Един приятел даже ми се обиди, че точно като съм му отишъл на него на гости в канадската степна провинция Саскачуан, не съм написал нищо. Ама то какво да пишеш: Нова година (2003), -20 градуса, сняг до колене и до хоризонта

А пък като си чета писанията отпреди няколко години сам си се чудя какви обикновнеи неща са ми правели впечатление.

И за Австралия не съм писал нищо, но на тоя континентс съм съвсем начинаещ - бил съм само три дни в Сидни. Та всякаква информация и оценки на различни места там са добре дошли. Пък дали е влажно и горещо и дали има нещо лошо в това ще се разбере на място, като му дойде времето

И що не вземеш да си измислиш някакъв по-свестен ник за тоя клуб? Това "прякор" е прекалено несериозно анонимно

Поздрав

Д.

Mnogo sam dovolna. Razkazi kato tozi prevrashtat obiknovenniat delnichen den v kratko mechtanie za dalechni pateshestvia.
Taka che vzemi se v race i izrovi ot pametta si malkite patuvania koito sa te praveli shtastliv predi vreme i gi napishi. Hubavo e horata kato poshtakat nasam natam iz planetata da spodeliat prejivelici. Poniakoga cheteiki v tozi klub se chuvstvam vse edno sedia krai lageren ogan niakade daleche daleche.
Osven tova smiatam che e super dobre poveche hora v BG da vidiat che ima sto i edin nachina da patuvash po sveta i na praktika vsichko e vazmojno.
(Hich niama da sam razocharovana ako priateliat ti deto e hodil v Kabul drasne edin dva reda, che to znae li chovek.)

Ne znam v koia durjava jivee Dimitur, no imam chuvstvoto, che ne e Bg. Lipsa na vuzmojnost za putuvane e vajna prichina, zaradi koiato az ne bih iskal da jiveia v Bg. Sujeliavam, che malko razvodniavam temata...

izobsho ne se pritesniavai,naistina skromniat bulg.4ovek ne moge da si pozvoli da izleze izvun okovite na stranata ni-mashexa.Kogato puk giveesh navun triabva da rabotish mnogo i pak ne mogesh da si pozvolish pove4e ot 1mes.po4ivka za godinata.Vsi4ko v givota mai se dopira do kusmeta.Ne se ot4aivai shom imash gelanie za putuvania she gi postignesh-ne univai.Gore glavata!!!!!!!!!!!!!!!

Az sum siguren, che shte obikolia sveta, no az ne jiveia v Bg. Prosto si mislia, che ako jiveeh tam, niamashe da moga da hodia na mnogo mesta izvun Bg (niakoi hora mogat, no az edva li shtiah da sum ot tiah). Inache za vakanciite v chujbina, che ne moje poveche ot 1 mesec, ne znam. Ne e tolkova trudno spored men. Puk i za 1 mesec moje da se obikoli polovin kontinent po sukratenata procedura.
Az ne univam chesto - az sum optimist.