Na 23 godini sam a imam vrazka s maj na 33 ... obichame se no roditelite mi ne go haresvat, napravo go mraziat zashtoto e razveden i ima dete... zashto? pomognete mi, ili mi dajte savet kak da postapia

Здравей,
дано не греша, но мисля, че това е един от случаите, когато родителите не трябва да се слушат (добре, че синът ми още не може да чете).
Слушай собственото си сърце относно чувствата си и мисли със собствената си глава.
Няма да размишлявам за глупавите предразсъдъци относно разведените хора, особено с деца. Нещата с разводите винаги са сложни и нееднозначни. Пък и хората са различни. Но в крайна сметка, всеки сам следва да създава и се бори за щастието си.
На теория: Ако бях на твое място бих предпочела да не послушам родителите си, дори с риск в крайна сметка по-късно те да се окажат прави и да изживея разочарование (която развръзка не ти пожелавам) .
На практика: поставяш един от "вечните" проблеми, защото съм щастлива, че навремето (преди повече от 30 години) майка ми не е слушала никого в ситуация, аналогична на твоята, та сега ти пише една от двете поотраснали "последици" на това непослушание.

Не знам дали родителите го мразят, но по-скоро се страхуват за теб, а и за вашето бъдеще. И има защо. Аз съм втора съпруга, вече 10 години. Моите родители го харесваха и го харесват. Но още тогава бяха против нашата връзка. По-точно бяха безразлични по отношение на взаимоотношенията ни, но категорично против сключването на брак с такъв човек. Първите години на съвместния ни живот трябваше да стискам зъби, а и нямаше с кого да споделя нито един проблем. Трябва да си алтруистичен характер, за да живееш с такъв човек, да го "поделяш" с детето му, да го разбираш, когато решава проблеми на бившата си жена в името на детето или когато не остава време за вас, а за бившето семйство намира. Да не говоря пък за материални неща (всичко придобито по време на вашата връзка най-вероятно ще се поделя между вашето дете и детето от първия му брак, бе значение заслугите ви поотделно). Да избягваш да казваш твоето и моето/нашето дете или да задаваш въпроси като "А ние ще имаме ли някога дете?" и т.н. Ако вашите взаимоотношения се развият и решите да живеете заедно един ден и да създадете дете, тогава си помисли готова ли си за всичко това? А дотогава - приятни мигове...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ми е втори брак. На съпругата ми е първи. Заедно сме от 12 г. Имаме две чудесни деца. Нейните родители все още не могат да ме възприемат. Но аз си слагам едно перде и не ми пука.
Ти няма да живееш с родителите си, а със съпруга си. Така, че действай и да не ти пука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

mai si zavisi ot vas dvamata
ne mislia che roditelite triabva da se slushat v tozi sluchai.
no tova koeto na men mi pravi vpechatlenie i bi me nakaralo da se zamislia e razlikata v godinite vi. Biah gadje s muj 10 god. po-vuzrasten ot men. I to sum bila na 26 i poradi red stechenia na obstoiatelstvata - po-ulegnala ot teb /nai veroiatvo/ i pak mi beshe trudno v komunikaciata s nego. Da - moje i da si pasvate po harakter i temperament, no 10 godini sa si 10 godini. Shte pochnete da se gonite i razminavate dokato ti porasnesh i stanesh jena.
Premisli i ot tazi strana neshtata.

иде пролеееееееееееееет! усещате ли я?