Аз сгреших, че позволих на дъщеря ми да се прехвърли да учи задочно, след една година тя се отказа от студенстването. Сега работи и остана да живее на квартира в друг град и не иска да се прибере при нас. Не може да получава много пари и постоянно я подпомагам тайно от баща и, но разполагам с парите само от борсата /които не са много/. В действителност мъжът ми ме издържа в момента, от което аз се чувствам много подтисната. Това вероятно се отразява и на дъщеря ми. Ние се отчуждаваме постепенно. Все по-рядко се обажда по телефона, все по рядко ми се доверява, не участвам в живота и както преди. Не познавам новите и приятели. Вече не иска съвети от мен. В какво сгреших???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

24 години вече е късно да търсиш грешки в себе си. Просто в нищо не си сбъркала. Тя е направила това, което си й внушила през всичките години възпитание у дома - а именно, научила се е да взема сама решения и да си избира сама живота. Това, че не може да се оправя добре, си е неин проблем. Много хора го имат този проблем. И да беше доброто ти дете, дъщеря ти пак нямаше да може да се правя - с тази разлика, че щеше да бъде на гърба ти. В свободните страни повечето от тези, които следват, работят. Така че ако иска тя пак може да учи. Грешиш като я подпомагаш с пари. Ако ще й даваш - трябва поне да се вслушва в теб. Много лоша национална черта е това - кошмарът на всички българи - родителите те гледат докато са живи. И ставаме 30-40 годишни дечица мили....

~ ~ ~\____/~ ~ ~

Ti pa rainbow otkude rasbra che dusterja i e na 24 ,da ne si jasnovidez be ili igraesch na borsata i davasch pari na maika i?


I ti mila maiko na kakva borsa igraesch ,da ne e nesto nesakonno:))))))))))

Той може и да греши в годините на дъщерята, но ти въобще не си прави труд, да си даваш мнението за сериозни неща. Научи първо как се изкарват пари и
тогава се прави на ОТВОРКО. (Тъкмо няма да има нужда да ти се обяснява какво е трудова борса. Скоро сам ще схванеш разликата).

А съвета на човека си е добър. Много Ви глезим Вас младото поколение, а за жалост няма да сме вечно живи, за да задоволяваме всичките Ви прищявки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Zdravei mila,
moje bi si sgreshila neshto, a moje i da ne si, ne moje da se kaje ot raztoianie, a da kritikuvam bez da znam detaili e bezmisleno. Za tova niama da pravia predpolujenia kude si sgreshila. Mislia sushto, che niama mnogo smisul (kakto kaza veche Dugichka) da se pitash kude si sgreshila, zashtoto tova samo te izmuchva dopulnitelno. Po-dobre shte e ako se razmisli chovek kak moje da promeni nastoiashtata situacia ili da se razbere zashto e taka.
Moje dushteria ti da ne iska da te tovari i za tova da ne spodelia. Tia vijda,che ti samata imash problemi i si podtisnata i moje bi za tova si mulchi.
Ako iskash po blizuk kontakt s neia, nai dobroto e da si pogovorite za vashata vruzka. Tia samata veche e jena i sum ubedena, che ako si pogovorite shte se razberete. Kaji i che ti lipsva blizkiat kontakt koito ste imali predi i vsichko koeto e svurzano s tova. Moje bi e doshlo vremeto kudeto bi triabvalo da stanete neshto kato priatelki.
A za vuprosa dali i az gresha, sigurno, az sum ubedena che neshto shte sgresha s vuzpitanieto, prosto to si e delikatno kato tema i ne e vuzmojno da sme perfektni. Sega oshte ne moga da vidia greshkite, no te shte izliazat po niakoe vreme i togava shte mu mislia

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от sunrise на 01.03.01 05:20.

госпожата я разказа и в Женския клуб, мисля. Там пише повечко нещица за одисеята й.

Пък и сутрин рано пия едни сиропи за познаване. Препоръчвам ти ги - има ги и на хапчета!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Sunrise, благодаря за мнението което изказваш, благодаря и за подкрепата, защото така го възприех. Може би идва време и аз самата да се променя и да оставя "детето" само да се оправя. Грешки допускаме всички които имаме деца, това го зная, също зная , че никой докато е млад колкото и да му казваш в какво греши ще те послуша. Така е устроен живота че всичко да проверим сами. Затова и сега търся нови познанства и приятели с които мога да си разговарям свободно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ИМАМ ХУВАВО ДЕТЕ НО КАТО ЧЕЛИ ИЗПУСКАМ ВЪЗПИТАНИЕГО И ИЗВЪН КОНТРОЛ НЕМОГА ДА Я ВЪЗПИТАМ КАКТО МИСЕ ИСКА НА МЕН ТЯ СИ Е СВОЙ ХАРАКТЕР А АЗ ИСКАМ ДА БЪДЕ КАКТО АЗ КАЖА ОЩЕ Е МАЛКА НО МИ СЕ ВИЖДА ВСЕ ПО ТРУДНО ДА СЕ НАЛОЖА КАТО РОДИТЕЛ ИСКАМ СЪВЕТИ

Рано или късно птичките (децата) отлитат от гнездото. Не мисля, че имате проблем, но... Наистина вие трябва да си ангажирате времето и мислите с други различни дейности и занимания, а дъщерята да оставите да се справя сама, без подпомагане от ваша страна. Ако се наложи давайте й заеми, а не подаяния, които тя ще връща. Нали, ако тя има проблеми, винаги ще може да се върне под вашия покрив и закрила? В същото време не настоявайте тя да споделя, за да не станете досадна. Сега е моментът емоциите и страстите ваши да се прехвърлят на друго ниво - нова работа, изучаване на чужд език, фитнес, променете прическата си. Ако ви липсва ежедневно общуване и емоции, може да започнете да отглеждате домашен любимец - коте, куче, птички и т.н. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Свобода. Дайте й достатъчно свобода да избира, да опитва и да греши, за да стигне до вашите истини за живота. Все пак е хубаво понякога да се съмнявате в някои ваши разбирания, които младите (децата) тълкуват като предрасъдъци. Едното ми момче е доста упорито, стига и до инат. Забелязала съм, че това става, когато аз нямам търпение и искам веднага да възприеме някоя моя истина за живота (с една дума аз се опитвам да се наложа, защото нямам нерви и търпение). Разбира се, то не винаги знае как да "преговаря" с мен, за да постигнем компромисно решение по дадения проблем. И затова неговото решение е да се заинати и да не иска да чуе нищо повече по въпроса. Теоретично знам, че грешката е в мен. Не съм му оставила никакъв изход, никаква свобода на избора. Като ми мине вече, извинявам се и му припомням и тогава започваме да си говорим по-спокойно. Е, ако въпросът е маловажен, забравям, но съжалявам, че съм си изпуснала нервите. Значи, ако обобща, по-силният (до време родителят, а после се разменят ролите) отстъпва крачка назад, за да направи по-слабият (детето) две крачки напред. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите