...и те ли почти нон-стоп се карат, заяждат, зъбят едно на друго? И какво правите в такива случаи?

Е, за да не ги излгам моите така, трябва да кажа, че от време на време нещо им става и започват да се прегръщат, да си говорят нежно и любезно, но обикновено бързо им минава.

А ако човек се заслуша какво може да стане повод за скандал, направо може да побеснее!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И с моите е същото та чак дотам, че почти не излизам с двете заедно, защото същото продължава и по улиците.
Трябва да ги умиротворяваме и най-важното никое да не се чувствува пренебрегнато или привилегировано спрямо другото.

A kakva e spored vas nai-dobrata razlika mejdu dve detza?

Ех, Kids, да ти имам проблемите! Това е нормално, докато поне едното не мине пуберитета.
По-добре ми кажи как да убедя жена ми да имаме второ дете? Как да й обясня, че кариерата й не трябва да влияе върху броя на децата ни?

Не мисля, че има "най-добра" разлика между децата, но в контекста на темата за "караниците" между децата разлика над 6 години е добра. Моите деца със 7 години разлика и мога да кажа, че нямат за какво да се карат. Просто имат различни интереси- малката е на 1г. и 6 месеца. Надявам се, че и занапред ще бъде така.
"Голямата" разлика между децата има и други предимства, но и своите недостатъци, но това е вече друга тема, а и всичко е много субективно.

Мисля, че да убедиш някого, че "трябва" да има второ дете, ако той не желае това, не е толкова лесно. Може би и причината не е само в "кариерата" на съпругата ти. Ако тя иска да има второ дете може да намери подходящия момент във времето без това да се отрази фатално на кариерата й. Разбира се аз не знам какво работи тя, но говоря на основата на моя личен опит.
Аз винаги съм искала да имам две деца и въпреки че трябаше да изчакам доста с второто/7 години/ вече ги имам. Прекъснах работата и кариерата си само за 1 година /докато малката стана на годинка/ и от 6 месеца отново работя. Не мисля, че съм "изгубила" кой знае колко за тази година или че тя се е отразила зле на кариерата ми-за около два месеца възстанових нивото си отпреди майчинството. Но със сигурност съм спечелила нещо несравнимо - двете си прекрасни деца. Но пак казвам, всичко е много субективно.

Ами сега!!!

Този въпрос ми е малко сложен. Ние сме си гледали децата в много сложни години /купонни/, особено първото, което се роди 89г., но нито веднъж не сме се замисляли дали да имаме второ дете. И затова не мога да си представя какви могат да бъдат аргументите против това.

А ти сигурен ли си, че кариерата е истинската причина, а не, да кажем, всички проблеми, свързани с отглеждането на едно бебче, през които човек може по някакъв начин да се страхува да мине отново?

Имам индивидуално отношение. От най-ранна възраст им внушавам, че хората са различни и те, две момчета на 8 и 10 г. са различни. Затова получават еднакво отношение по принципно важните въпроси в живота, но иначе - различно отношение към различните им възможности, желания и характери. Примерно, на едното отделям време за подготовка в училище, а на другото - само, ако ме попита и при изненадващи проверки от моя страна. Получават еднакви джобни пари, но различни "извънредни" пари според заслугите. Понякога единият получава награда/наказание, а другият - не. Единият е абониран за списание, а другият - за видеотеката, защото това са им предпочитанията и т.н. Караниците между децата не винаги са вредни, защото разрешаването на споровете от самите деца без наша родителска намеса ще ги научи да общуват и да намират словесно разрешение на конфликтите. Обикновено оставям децата си да намерят сами разрешение, дори и след "леко" момчешко сбиване (според думите на бабите - така не бива) или да "сключат сделка по между си" (както съм им обяснила и внушила, че са достатъчно големи). Остава сАмо ние родителите да имаме търпение и да запазваме спокойствие децата сами да намират възможните решения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре обяснени и чудесни възгледи - Бравос!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние с брат ми сме с 2 години разлика и никога, ама никога не сме имали проблеми, винаги сме били заедно, играли сме си заедно, тези караници са ми много чужди. Затова съм си мислила, че искам и аз такава разлика между моите деца. Но сега като си гледам бебето, усещам, че май няма да мога да издържа и ще трябва той да порасне и да стане малко от малко човек преди да мисля за второ.

Поздрави!