с прошката? не в контекста на идващият презник Сирни Заговезни питам, макар, че идеята да ми простят непростимото винаги ме е привличала. шегувам се разбира се.
имам предвид нещо съвсем друго. родителско.
когато изпитвате изключващи се чувства - омраза и любов.
давам примера, че стана сложно.
баща ми се раздели с майка ми преди няколко години. и, аз го намразих (силна дума, но не намирам друга) заради онова, което и причини, заради това, което причини на семейството ни. не коментирам причините, а факта.
но ...... бащата си е баща. а моят баща си е моят баща, независимо от събитията. и аз разбира се, го обичам.
но не мога да му простя.
как се прощават непростими неща?

просто се налага да прощаваме. И ти ще простиш. Това просто няма връзка с омразата и любовта, ами човекът си е така устроен - към по-доброто...

Пък и не можеш да се надяваш някога и ти да получиш прошка за прегрешенията си, ако не си се научила да прощаваш. А грехове тепърва ще имаш, знаеш си го - всички си го знаем, защото сме хора.

Не се измъчвай. Просто си приеми, че един ден - когато му дойде времето - ще простиш на баща си и не мисли за това, за да не акумулираш злоба и омраза в душата си. Отрицателните емоции само рушат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Rainbow_bs на 21.02.01 16:27.

A какво означава да простим... дали да изречем думите "прощавам ти"...
Въпросът ти не е коректен, може би защото не си очаквала да получиш отговор, а просто да си кажеш мъката... разбирам те...
Аз смятам така:
Изграждаме мнението си за хората около нас по постъпките им. Те са много. Някои ги оценяваме, като лоши, други като добри... Някой са прекалено лоши (казват им непростими).... Така някой хора са ни симпатични, с тях ни е приятно... Други не толкова....
Нека попитам какво става, когато не сме простили?
А какво става като простим?
как се променя човека в нашите очи?
До вчера не сме му простили от утре му прощаваме и всичко си е наред...
не знам....

Между другото, забелязвам, че това май е наследсвено...(наблюдението ми не е въз основа на теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защото така по-лесно ще си прощавате!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Меган , а ти как определяш разликата кое е простимо и кое не ...ти не си съдник , ти просто си наранена и като сметнеш че раната може да се излекува , търсиш лек - а той е прошката ..ние се страхуваме от болката и гледаме да се оттървем от нея...
както и да е , та Меган мила като четох това за баща ти ,се замислих за моя ...аз също съм дете на разведени родители , но аз не изпитвам към него по - специални чувства / обич / , само защото ми е баща .Аз го обичам като човек , като всички останали хора ...незнам защо , но чувствата ми към него сякаш поизстинаха ....Да не забравяме , че родителите ни са хора като нас и не бива да ги боготврим ...след време човек ръазбира , че е живял в такава лъжа и като ни наранят се питаме " ама защо тя/ той така постъпи с мен , та нали аз съм тяхното дете , а те са моите родители" , защото те са хора като всички останали .......
хайде умната и се пази

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, Megan, аз бих разбрала и простила една раздяла. Това, което не бих простила е родителското пренебрежение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това с баща ти е незабравим спомен, но едва ли е непростим грях. Ех, Меган, няма да забравиш как баща ти си тръгва, но ще простиш... Предполагам той си е тръгнал от майка ти, но не и от теб. Ще простиш на баща си, когато се почувстваш силна. По-силният отстъпва и великодушно може да прости на по-слабия (в случая това е баща ти). Прощаваме грешки и слабости, защото сме хора, защото сме грешни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

извини ме за личния въпрос,
психологията хоби ли ти е или професия?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нито едното, нито другото, просто съм любопитна и не/посредствена :) Ето и сега ми се иска да отправя личен въпрос към теб - от какво/кой си изплашен? Явно горното ми мнение е доста категорично. Споделям личното си мнение по тази и други теми и не съм критерий за правилност. Поздрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Лopa на 22.02.01 17:21.

Не знам как бих се чувствал в положението на Мегън, но мисля, че имаш право!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите