Здравейте. Имам 4 годишно момченце. Понякога става така., че наистина не успявам да удържам нервите си пред него и когато нещо не му се изпълни започва да се тръшка, да реве и повече да ме надприказва.
И това може да продължи докато побеснея. Все пак зодия теле е.
Това вреди и на двете страни- най вече моето избесняване.
И всъщност късно лие вече със справянето с ината на сина ни.

Мисля че детето ти отреагира, проблема не е в него.

Май липсва договарянето като равностойни страни.(не разбирай еквивалентни, а осветяване САМО на общите, еднакви равни права)

Имаш време да преосмислиш къде ти е тежестта като родител.

by himbeer

Може би е не толкова инатливо, колкото нервно и неспокойно. Опитай се да му създадеш нормална и спокойна обстановка, да не чува викове, крясъци, да се говори тихо, не го претоварвай.
Вместо да се вбесяваш, направи нещо различно. Примерно направи се на припаднала без да мърдаш, или му отклони вниманието с някоя смешка или интригуваща история.

Децата започват да се опитват да "се налагат" в момента, в който почват да се осъзнават като личности, което е около годинката. Още оттогава започват разни ревове, тръшкания, лягания по земята, биене на главата в стената и други подобни... видовото разнообразие в "тръшкането" варира според детето.
Всичко това обаче си е жив цирк, а характерната особеност на цирка е, че за да има смисъл представлението, трябва да им подходяща публика.

Ако искаш да имаш авторитет пред детето си, независимо на каква възраст е, трябва да научиш и него и себе си, че НЕ значи НЕ... и никакви ревове, тръшкания и прочие циркове няма да превърнат НЕ в ДА.

Когато детето е много малко, т.е. под 2 годинки, поне при нас беше тази възрастовата граница, най-лесно е просто да излезеш от стаята... или да се зачетеш демонстртивно в книга или вестник и да се правиш, че не виждаш и не чуваш... изобщо да покажеш, че публика няма.. тогава циркът загубва смисъл и детето престава да се държи по съответния начин и се успокоява...
При по-големи деца обаче, които ще те последват в другата стая и ще продължат, по-подходящо е да "изгониш" детето от стаята... например синът ми знае, че ако почне да се тръшка бива любезно съпроводен до неговата стая и му се казва, че никой не е длъжен да го търпи и ако иска да стои при останалите, трябва да се държи подходящо.. като не се държи ще постои сам, докато се успокои... и така го оставяме в стаята му докато се успокои... ако е много надъхан и се появи предварително (т.е. преди да се е успокоил) и продължава да реве, бива връщан обратно в стаята... най-късно на третото връщане загрява накъде духа вятърът... дори не затваряме докрай вратата на стаята му, просто го изолираме от нас за малко с обяснение защо го правим.... когато детето се успокои, можеш да идеш да го "вземеш" от стаята, като му кажеш, че ако иска вече може да се върне при другите... или ако само се върне, просто се правите, че нищо не се е случило и не коментирате

Можеш да опиташ.. колкото по-рано, толкова по-лесно... защото миналия месец в парка видях момиче на видима възраст 10 години да лежи на алеята и да рита и да тропа с ръце.. тръшкаше се, че иска нещо... баба му го заплашваше с някакви пълни абсурди и глупости, на които дори 3-годишно дете не би се хванало... та така става като човек не вземе мерки навреме

При нас такива изцепки са налице след като сме били на гости на баби и дядовци, които са доста вреден елемент във възпитанието... за щастие бързо отшумяват... важното е да си постоянна в поведението спрямо детето... ако знаеш, че няма да успееш да отстоиш НЕ-то си в конкретния случай, по-добре кажи ДА от самото начало.... вместо първо да му кажеш НЕ, а после като ти ревне да се съгласиш... така детето решава, че всъщност НЕ-то е само първоначална форма на ДА и че всяко нещо може да бъде постигнато с изнудване.. което доста ще му навреди, когато порасне...

П.С. Има една книжка, която се казва "Как да приучим децата си към дисциплина" в която има доста прилични идеи за справяне с детските (и родителските ;-) изблици.
Успех в борбата и възпитанието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дойдох заради една съседна тема, пък понадникнах в тази.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен не е късно. Ако е свикнал да ти се тръшка за щяло и нещяло, може да отнеме повече време, но невъзможно в никакъв случай не е. Дисциплинирай първо себе си да не викаш. Моят начин винаги е бил да се държа кротко и спокойно. Без уврътки обаче. Ясно и недвусмислено. И най-вече с нормален, даже към тих глас, така че да се принуди в някакъв момент да млъкне, за да чува. По площадките чужди деца съм спирала така от врякане, та мисля, че успеваемостта не се дължи само на характера на моята дъщеря. Изработи си тактика. Собствена класация за нещата, които може, другите неща, които не може и третите, за които не си сигурна. И на първа питанка от негова страна веднага класираш поисканото в коя група ти се пада, отвръщаш на исканото с "да", "не" или "да видим какво може да се направи". За "не"-тата не отстъпваш каквото и да стане. Ако ще после да се ругаеш, че не-то е можело все пак. То си е твое терзание, ще си мълчиш. Ако си в чудене дали да или не, от самото начало казваш или че трябва да помислиш, или поставяш условие. Ако той така, ти тогава ще направиш така. Никакви промени. Като започне да ти реве - мама е помислила и е преценила, че: още си малък, не можем да си го позволим, твърде късно е и трябва да спиш и други подобни. Не го оставяй без отговор, не е хубаво да се пренебрегват децата, нали си пробват сега, а и трябва да научат откъде и защо ти идват преценките, за да ги правят нататък сами. Но обясняваш кротичко. И да, както са те посъветвали - ако продължава да настоява - аз миличък, вече ти обясних, иди си намери друго за правене. И така. Децата просто проверяват какво могат да постигнат, трябва да се научат стъпка по стъпка кое може и кое не. Затова си ни пробват нас да им покажем. С обръщане на внимание и обяснение, но и без чак половинчасови оправдания защо така. Пък сто пъти като не чул, накрая ще се зачуди какво му говориш все пак и ще чуе. Най-малкото ще се увери, че каквото мама каже, си го отстоява и няма нужда да се хаби да реве наоколо. Любов, гарнирана с твърдост демек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

/Между другото - викала съм на детето, но само в изключително редки случаи и сега си оценявам високо тактиката, защото тя е вече на 12 и ако дори леко повиша глас, на секундата разбира, че нещо е сгафила и почва да слуша Много Внимателно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

/п.п. Извинявам се за женския род, по инерция е, няма да го поправям:-)), съветът си важи и за татковци.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бeзcъннa на 19.01.10 21:36.

на некоректен родител?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я, какво съвпадение да те мерна тук. Ти такива грижи ли имаш?


- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що бе душуцо? Какво му е на съвпадението?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбрах ви. Благодаря ви за хубавите съвети. Сега, четейки ви си дадох сметка къде греша.
На моменти става така както го описвате вие. Отстоявам себе си и става така, че той ме довежда до нервната криза. В смисъл, аз загубвам търпението. След което той като ме види ядосана и се смирява, започва да се извинява, умилква и показва жалост към мен.
На мъжа ми тактиката е по добра определено. Той казва НЕ и не му обръща внимание и малкия и не преде толкова. Обаче има моменти в които баща му казва НЕ за неща за които аз не съм съгласна след което аз му ги разрешавам. Т.е той е краен. И вместо да му се обоснове, само казва едно не, при което малкия започва да се тръшка, защото и аз съм там. И на мен ми дожалява. Пример ще дам.
От няколко вечери подред, малкия тъкмо си измие зъбите, легне и казва -мамо гладен съм,моляте дай ми нещо. Баща му казва НЕ, а малкия неистово запова да се моли. Аз се прибирах малко по късно и реално незнам на вечерята с баща си кой колко е изял и в съзнанието ми веднага изплуват освен жалостните чувства от това, че е гладен , ами и притеснението защо е гладен и дали се е наял.
Баща му казва, -той те манипулира,неможе така.
Аз обаче му обяснявам,, че все пак това може и да не е каприз. Да съгласна съм, че не бива да яде преди лягане, но пък ако наистина е гладен. След което аз разрешавам. И всъчност аз съм тази която купувам, пазарувам и той с нетърпение ме чака да се прибера и да му нося нещичко. Но не винаги му угаждам на прищевките. В смисъл не му купувам постоянно играчки, лакомства и нови дрехи. Но понякога отпускам края.
Абе всъщност той знае, че мама винаги ще се смили. А изцепките и тръшканиците сме ги имали сред хората на обществени места-да кажем 3-4 пъти откакто е започнал да разбира след 2-рата годинка. Но му се наложи и той да види отстрани какво е гледайки друго дете как се тръшка и от тогава има промяна.

Редактирано от xимичko на 25.01.10 00:33.

По всичко си личи, че синът ти има характер.

Знае си интереса. Но ВИЕ трябва с думи, личен правилен пример и в краен случай с наказания, да покажете, че уменията за работа в екип са най-важните в живота.

Незнам дали гледахте Сървайвър - но там именно в лицето на Ива Пранджева видяхме едно такова пораснало вече дете - силен характер, който прецаква тези, които му помагат да върви напред...

Тя (Ива) и затова не веднъж получава от Съдбата много звучни шамари. А после рИве, че нямало 'мат'риал'...

Мама винаги ще се смили, но Мама няма да живее вечно. А и не може да се противопостави на сговорно-възмездяващата дружина тръгнала да сложи на нястото му едно 'дяволе'.

Съпругът Ви знае и от опит как се 'кове желязото'.

Не искам да вещая апокалиптично бъдеще за детето Ви, а и аз самият не само че нямам дете, но и не съм се женил. Но мисля, че малко повече доверие в съпруга ви и малко по-твърдо възпитание за детето Ви, ще бъде повече от едно добро решение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите