|
„Учи, мама, да не работиш!“, е казал народът, но пък Цицерон е отсякъл „О, времена, о, нрави!“. И днес вече някои майки възпитават дъщерите си с думите „Сложи си силикон, мама, да не работиш!“
Едно време в стройната комунистическа система образованието е било издигнато в култ и основна характеристика за успеха. Сигурно всеки от вас има поне една баба, която сутрин е ставала рано, ходела е пеш с километри, за да срича над буквара до обяд, след което се е пускала на полето. Защото тя знае, че за да се измъкне от тежката кърска работа, трябва да заляга над книгите.
Сега в не толкова стройната капиталистическа система външният вид е издигнат в култ и носи истинските, лесните, сладките финансови дивиденти. Сигурно всеки от вас познава поне една млада дама, която със стабилната материална и морална помощ на родителите си през деня се тунингова, а вечер се пуска на полето на нощния живот със съвсем ясната цел да намери някой, различен от мама и татко, който да плаща за тунинга, а и за всичко друго. Защото тя знае, че за да се измъкне от работата (тежка, лека или в каквато и да е форма), трябва да ляга на хирургическата маса и в правилното легло.
Тя е малка, но вече знае
Днес във всяка езикова паралелка има поне по една подобна Барби с всичките й отличителни белези. Тя е положила върху химикалката перфектен ярък маникюр. Редовно къса на скапаните училищни столове по някой фигурален Wolford за 200 лева. Докато съучениците й се потят над есе за Жан-Пол Сартр, тя прелиства каталог с новата колекция на Жан-Пол Готие. Получава силикон за бала и кабриолет по случай приемането в Нов Български университет. Право, естествено.
И не е странно, че Барбито е такова, странно е, че мама и татко го насърчават. Те не са чак толкова богати, та с лека ръка да купуват скъпите дрешки и хирургични намеси, но както всички родители дават мило и драго за момичето си искат да инвестират в бъдещето й. И докато едно време техните родители са инвестирали в образованието им, днес те инвестират във външния вид на Барби.
Развитие
Едва навършила 18, майка й я води за ръка на първия Playmate кастинг. Почти собственоръчно й надига малката розова блузка, за да могат оценяващите да се впечатлят от творчеството на сръчния майстор-хирург. Това е кандидат-студентският изпит за Барби. Тя трябва да се развива, защото вече така или иначе е минала през леглата на всички по-заможни господа в провинциалния си град. Мама и татко знаят. Няма проблем. Но те не могат да й позволят да се ограничи с това. Най-добре е да отиде в София и ако може да оплете някой младежки национал по футбол. Това обаче не е проста работа, защото конкуренцията е голяма, а конкурентките са отлети като по калъп. Всъщност, обикновено наистина са. Затова мама и татко я съветват да насочи усилията си към фотосесия в някое мъжко списание, участие в някое риалити шоу или ако, о, небеса, Барбито може да скалъпи две верни ноти - „Пайнер“. Само така тя може да блесне, да се открои. От там пътят до титлата гадже на врачанския Марадона, българския Джерард, Малката Брадва или както там е прякорът на поредната надежда на родния футбол, следен от Фейенорд, Вердер и Боависта, е доста по-лесен. Разбира се, не е изключено да се наложи преминаване през леглата, колите или наетите хотелски стаи на определен брой знайни и незнайни членове на софийския хайлайф. Даже е неизбежно, наложително и желателно. Мама и татко я подкрепят. И с треперещи от радост и гордост ръце си изрязват интервюта от жълтите вестници, в които тя подробно разказва за тайните си епизодични срещи с някой политик, актьор или наркодилър, за страстните им половинчасови епизоди в хотел в Симеоново, за това какви пози предпочита и как бил малко стиснат, защото не й подарил кола.
Дивиденти
От тук нататък Барби трябва да обере плодовете на усилния си труд и да възвърне инвестицията, която мама и татко са направили в нея. Тя не само трябва да намери врачанския Марадона, българския Джерард или Малката Брадва и да го впечатли, това е лесната част. Тя трябва да съумее да направи три важни и никак не лесни неща - да се появи по вестниците като официалната му приятелка, да поддържа към себе си интереса на всичките му съотборници, без да преспива с тях (поне не с всички), за да се чувства той късметлия и да не мисли прекалено често, че би му било по-лесно без официална приятелка и най-важното – да замине с него за Германия, където той уж е купен от Вердер, но всъщност се обиграва във втория отбор. От там нататък всичко зависи от щастливата звезда на Барби и тя само може да стиска палци врачанския Марадона, българския Джерард или Малката Брадва да стане по-известен със собственото си име, да изкарва по 10 000 евро на седмица и да се ожени за нея.
Затова, ако покрай вас профучи червен кабриолет с развяваща се руса коса, ако случайно прочетете интервю, илюстрирано с гола снимка в добавка, която отвлича вниманието от изрази, достойни за второкласник, ако падате под стола от разсъжденията на чифт перфектни цици, не й се смейте... Тя не е виновна. Така са я възпитали мама и татко.
|
