Малко късно започваш да се учиш но пък по добре късно отколкото никога. Ще си перфектната баба след време ;)
Просто е. Чети книжки. Хората са ги написали. Дори да не ти кажат какво да правиш ще ти дадът насока.
Децата имат нужда от любов. Колкото повече - толкова повече, както е казал великият Мечо Пух. Показвай му я постоянно. Денонощно. Останалото е търпение и това което искаш да знаеш го пише в очите му. За целта трябва да се издигнеш над себе си.
И все пак чети. Ще ти помогне до по бързи резултати. При правилен подход може да се изненадаш как седмици и дори дни могат да го променят коренно.

Момчетата са най-трудни в 9 и 10 клас а момичетата в 8. Не са лесни, независимо от всички усилия, които полагаме за тях. Много разговори, много търпение... Намери обща тема, той трябва да е сигурен в твоята подкрепа. Времето наистина е динамично. Аз например не съм имала проблемите на моите деца. Съветвай го без да го укоряваш - прекалено са докачливи и бързо се отдръпват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

никак даже не е просто. Или по-скоро е просто на книжка, на теория..

Чела съм доста книжки, които казват всичките тези неща, казани от лекарката - как промените не са добри за децата, как семейството е устоя, как трябва да се дава внимание и любов и да се изслушват... как успеха в училище е вторичен на щастието и съзряването на детето... Как се развенчават родителите в тази възраст.. Как трябва да си близък душевно с тях, ама и да си приятел, защото нямат среда вече, ама и да си останеш родител, защото иначе се объркват от липсата на водачи и родители..

Той прекрасно знае колко много го обичам, знае и мненията на бабите и даже на баща му, че от прекалено много любов към него не съм давала никой да го възпитава, а аз самата съм го разглезила от любов. Майка ми казва " ти не ставаш за възпитанието му, защото прекалено много го обичаш".

Ето ти на толкова повече любов. Любовта и тука, както и тази между мъж и жена, никога не е достатъчна, сама по себе си.. Друго още си трябва.

Може би няма достатъчно лично внимание едно към едно тоест не заедно със семейството или със сестра ми, а време и внимание сами аз и той!

Това определено е малко, още повече баща им ги взима и уикендите са разделени, а и тогава са със сестра си. Може би си сика индивидуалното внимание?!? Аз съм расла само дете и не знам какво значи да делиш с братя и сестри този ресурс. Има моменти, когато му е гадно да се лепне и сестра му при нас двамата, камо ли четвърти и други хора.. самия той става и напуска ситуацията..

Как още да се издигна над себе си? Не трябваше ли да имам връзка, трябваше ли да стана сама майка, за да си получават цялото внимание? Ако живеехме с баща им нормално като двойка, пак нямаше да си получават целия ми ресурс, но може би за баща им може, за други не?!?

От друга страна, лекарката каза, че именно този комплекс на вина, който носят всички родители, започнали втора връзка или семейство, много влошава нещата..

Казвате, да го търся какво иска в очите му - то детето само не знае какво е и какво му липсва, самата терапевтка спомена, че за тая работа си трябва по-дълга терапия, а сега в седми клас няма ресурс за това...

Затова питам за вашия опит - как са се решили подобни проблеми и именно какви са били дефицитите на такива деца? Дали и как са компенсирани? Или цял живот си ги носят тези дефицити..

да ми напишеш, по това Намери обща тема, той трябва да е сигурен в твоята подкрепа това е доста конкретно и ми звучи като нашия проблем..

Благодаря.

Това ми напомня, че от натиска, който му налагам, за да учи и работи, той май остава с впечатлението, че твърде много не го одобрявам и може би не вярвам в него, или искам много без да съчувствам или да разбирам колко било трудно да реши задачите.. Може би не мога да го уверя в подкрепата си..

Твърде много разговори не го кефят никак, измъква се. И аз спирам.

Каква обща тема - примерно музика или игри? Или изпита и следващото училище.. какво например?

Покрай моите сладури научих и аз жаргона. Винаги повтарям, че моите оценки съм си ги получила и те учат за себе си. Че тия знания им трябват на тях, не на мен. Предложи му уроци по предметите, които го затрудняват. По математика и моя големия ходи, имаше голям ефект. Колкото до отношенията със съучениците - там е по-сложно. Но винаги можеш да насърчаваш приятелствата му със свестни деца. Както и да изразиш дискретно опасенията си относно поведението на други, уж по принцип... Ако не го укоряваш ще споделя повече.
С мен си говорят за ежедневието си а с баща си за игри. Питай го просто как е минал деня му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отново целият ти пост е насочен изцяло и към теб. Нищо за детето. Все едно е неудошевен предмет ... възглавница...
Явно наистина ти е трудно да установиш близка връзка с него.
Май голяма част от проблема идва, че се считаш за нещо повече от него и си над него. При това положение трудно ще се добереш до него. А в очите му пише всичко. И щом си започнала да мислиш "какво ще стане с него ако нещата не се променят, ама дали наистина е толкова зле" ... работата отива на предаване от твоя страна.
Потърси добър психолог но не детски а за теб. Детето му няма нищо като гледам от думите ти. Или поне нищо по различно от повечето му връстници.
Мога да ти пиша и кое как повлиява но не виждам никакъв смисъл. Единственно ще е за ТВОЕ душевно спокойствие а с това по никакъв начин няма да помогнем на детето. Нали това ни е целта тук. Детето.
От кой град сте и ако сте от Сф от кой квартал ?

Имам няколко въпроса - новата къща да не е при втория? Защото тогава НИКОГА няма да имаш шанс да му обясниш на сина ти , че е най-важното за тебе. 2. Кви са тия откачалници - психолози и психиатри за които говориш - мъкненето по-подобни места само може да го направи несигурен в менталното му здраве. 3. Като той и тя /сестра му / са най-важното нещо в живота ти, би ли се лишила от втория мъж заради тях ако няма накъде? Ако не би - всичко написано по този повод е излишно.4. Мислиш ли , че ако стане на 18 години всичко ще премине и вие ще си бъдете както едно време ???? Това просто НЕ Е така. Знам го отличен опит с майка ми. И моля стига сте истерясвали на тема 7-ми клас и кандидатстване. Големия ми син е в 10- ти вече, има приятелчета по Първа немска, които са откровени дебили, той учи в нормално училище и е светла и интелигентна личност. Апропо и аз му причиних такива простотии като тебе, ама съм готов да направя и правя всички жертви в името на децата си, защото никой друг не заслужава това, както тях - дори и майка им

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Новата къща е наша. Мъжът ми се премести да живее при нас, и от негова страна жертва.

Заведох го на консултация в самата Медицинска Академия. Не знам да има нещо по-професионално от тази институция в тази страна.

Ако няма накъде, бих, да, се лишила, и всички знаем това прекрасно. Обаче "няма накъде" как се установява?

Не не мисля че всичко ще премине рязко на 18 годишна възраст. Разчитам на някакво личностно узряване и на осъзнаване на собствения интерес и самостоятелна грижа за него и себе си.

Да ти е жив и здрав сина, и да е все така успешен. Моят син също е добър човек, именно светъл както казваш, умен и много интелигентен, речовит, убедителен, и много приятен и желан като присъствие. Искаме, аз и той, да учи именно в нормално училище с нормална саморазвиваща се среда, никакви истерии по езикови или други елитни имена. Не знам обаче с тройки как ще се постигне това. Поне да успяваше над 4, за да има шанс..

Всички сме готови за жертви, след като и ако именно "няма накъде" - въпроса е как се прави това на практика..

благодаря ги за аспекта, мислех че като основата на проблема съм аз като родител и затова писах какво би могло да пречи на подхода ми. Но може да се заблуждавам.

Ще помисля дали не егоцентрирам прекалено и тука. Признавам има доста егоцентризъм при мен, за съжаление се е наложил в ролята ми на сама майка на две деца и осигурител на семейството. Не съм го искала това.

Естествено ми е трудно да установя близка връзка с детето, нима на някой родител на пубертети не е? Нали те самите не знаят какво ги тормози на моменти? Някои от самите деца не са във връзка със себе си и не им е ясно какво става с тях..

В какъв смисъл се считам за повече от него и над него, като какво като човек личност или родител - може ли да има такова сравнение? Той е само на 12 - и ме впечатлява като личност и като интелект, определено повече от това, което аз съм била на 12, но как да разбера дали се считам за повече и над дего по деструктивен за него начин?

Дано да си прав, че на детето му няма нищо или поне нищо различно. Просто тогава не го интересува училището и успеха му, и не е съгласен и не приема, че следващите пет години е достатъчно важно къде ще учи. Връстниците му, поне от класа, не мислят така повечето. Той е най-слабия успех в класа и това го мъчи. Ала няма воля и работоспособност да работи и учи повече.

От София сме, живеем в Бояна. Психолог за мен като родител ли е нужен, или като личност, не е ли нужно двамата с детето да бъдем консултирани?

Целта ни наистина е детето, ама като се посъветва родител как да общува по-добре с детето, можа да се постигна част от целта? Не помагате ли на родители?

Сериозно ме замислят вашите мнения. "Гледай го в очите му." Запомних.

Преживях нещо подобно преди години. Вече сме абитуриенти. Смяна на жилище и преместване, но от едно централно в друго централно училище, по негово желание, макар че разстоянията не бяха големи. Явно класът беше вече на групички, а на новия ученик обърна внимание само най-големия калпазанин, толериран от учителите заради родителите си. И резултатът беше смайващ - ниски оценки, отсъствия, но никой не беше благоволил да ни уведоми навреме. Никаква загриженост на учителите, само оплакване при свършен факт. От наша страна направихме всичко възможно, но без резултат. Затова си взех детето и вторият срок на седми клас - обратно в старото училище. Всичко се подреди само за няколко месеца, като ги нямаше старите дразнители. И успехът се оправи, и си ходеше редовно. В края на учебната година си взех неплатен отпуск и го хванах здраво да се подготви за кандидатстването. Приеха го по първо желание още на първото класиране в"елитна гимназия"/мразя този термин/. Тази година ще се повтори упражнението за кандидатстването. Та моят подход освен разговорите и разясняването на ситуацията не е включвал нито наказания, нито заплахи. Само с добро и с огромно търпение. Не те съветвам да го водиш на психолози - мисля че това в този момент само ще акцентира вниманието му към проблема. Ти си му майка и най-добре ще го разбереш. Просто говорете, прекарвайте повече време заедно, ако можеш помагай по предметите, но без да се натрапваш. Просто възрастта е такава, а и някои деца нямат такова чувство за отговорност като други, просто израстват като личности по-бавно. Но това не означава, че са по-глупави или нещо подобно. Те просто са деца, с различни възможности и особености, но с почти еднакви потребности - и най-голямата им потребност е от родителска любов и подкрепа. Желая ти търпение и успех! Обичай детето си и не се страхувай да му го показваш непрекъснато!