Насилват ме да кандидатствам тази година- не ги интересува какво- само сега, сега, сега.. Не ги интересува какво аз искам да уча, дали ще ми харесва...
Те са почти единствените ми хора на света, но не им пука... Чувствам се като в менгеме- не мога да се разбера с тях...

Искам да си взема почивка.. да опитам неща.. и да разбера какво искам.., но никой не ме пита...

Искам да избягам- но няма къде, а не искам да ставам курва...ако избягам, а не ида никъде- рано или късно ще стана курва...

Нямам приятел, в който да мога да преспя дори една нощ...

Аз.. толкова съм самотна...

Бих скочила от балкона.., но.. странно... не бих искала да умра, и те да се чувстват виновни....

Имам някои здравословни проблеми, които са незабележими и не съм им казала за тях, защото.... не знам.. не мислят за мен.. Другата седмица съм на преглед- може да се наложи и операция...

Главно майка ми ме натиска за това... Баща ми е мълчаливата, но подкрепяща фигура... Никой от тях не е ходил в университет... и сега.. се чудят как... не мога да говоря с тях..

Сестра ми ще влезе тази година в университета.. и всички са много горди с нея.. Всеки ден- щом майка ми се прибере от работа- и види, че не съм учила- придобива ужасно настриение и.. става тегаво.... не мога вече да живея с нея- тя сама .. не мога да говоря- опитах се, но не ме слуша.. не мога да я накарам да ме слуша...

Приятелката ми е на море.. мисля си- да замина при нея и да им оставя само бележка... с телефонните номера, разбира се.., но...

Обичам ги, но са невъзможни.. и не са само те.. и бабите, и дядо.. всеки път, когато дойдат се втренчват , гледат ме и знам, че ще питат и ще се интересуват само от това... не остана един човек, с който да говоря..

Не знам защо ви споделям това- вие сте майки повечето- и ще настоявате, че са прави.. а аз няма да ви слушам.. просто имах нужда да споделя с някого, защото откачам вкъщи...

-------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво е , че си изляла какво ти е на душата, тогава умът се избистря, започваме да мислим по-трезво.
Напълно те разбирам, аз съм майка, но съм била и дете, беше ужасно да не можеш да оправдаеш очакванията на родителите, да се чувстваш отхвърлен ако не си такъв какъвто си в представите им.
Бъди сигурна, че и към твоите родители са се държали така, когато са били деца, те повтарят един модел на поведение, но това не ги оправдава, че поне не РАЗГОВАРЯТ с теб, че не се интересуват от твоите собствени мисли и мечти.
Разбирам, че искаш отчаяно да ти обърнат внимание, да видят , че имаш проблем, че си тъжна.Не наранявай себе си, просто се изправи и им заяви ясно какво искаш, дори с риск да ти се разсърдят.
Иначе не им се сърди, те те обичат и си мислят, че знаят кое е най-добро за тебе, затова понякога, ние родителите прекаляваме и задушаваме децата си с грижите си.
РАЗГОВАРЯЙТЕ, това е начина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мило момиче, понякога човек от пренапрежение не вижда изход от най-обикновени житейски ситуации. От моя гледна точка - твоята грижа не е проблем, та камо ли да те навежда на мисли за самоубийство или бягство от дома. Само поеми дъх и помисли спокойно. Решението ще дойде само. Явно не си намерила подходящия начин да обясниш на родителите си отказа от кандидатствана тази година. Тяхното желание е продиктувано от разбирането, че по-високия образователен ценз дава повече възможности и почти винаги е необходимо условие за по-голям избор. Ако ти имаш изградена визия за развитие и правиш нещо за бъдещето си те по лесно ще приема решението ти. Да се поогледам не е достатъчно убедително. Бягството не решава проблемите, само ги прави по объркани. И едно питане. Защо не искаш да учиш? Плаши те? Не си решила какво ще правиш с живота си?

Мерси, че ме чу...
От толкова дълго време никой не ме е слушал... никой не ме е разбирал... като теб- просто никой не си е правил труда...
Благодаря..

Не пиши повече.. и аз няма да пиша...
Те няма да разберат.. и няма да говорят с мен, знам... и ще си живеем така.. до края на света.. в това тегаво гадно напрежение, в което може да режеш и ядеш въздуха...

-------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам очакванията им..., защото са продиктувани от разума, но защо не ме слушат.. Вече мразя, когато се прибира от работа.. Дори от работата звъни да види какво правя.. чувствам се като в затвор..

Не съм решила какво да правя с него, наистина... Жалко е, о искам да разбера.. да разбера.. защо ти ме разбираш повече от родителите ми .... а най-много от всички ме разбра Сара ... , а те не могат.. ие не ме познавате.., а те- уж ме обичат.. нали.. би трябвало да ме обичат..

-------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей мила,
мисля си, че твоите родители те обичат и са много загрижени, затова постоянно "са ти на главата". Просто забравяме /аз също съм родител/, че "децата" порастват и все си ги обгрижваме като малки. Субективно е. Има леко разминаване и то е от различната позиция и от различния ъгъл на гледните точки, но това е абсолютно нормално. Всички искате едно и също, а именно: ТИ да си добре. Това е основа за разбирателство. Само се опитай да кажеш: "Ето, аз вече съм голям човек, работя, ще определям сама бъдещето си!" Ако някой даде съвет - добре, ако не - пак, защото решението трябва да бъде твое.
Чудно ми е как хем се дразниш, че те притискат с въпроса "кога и какво ще следваш?", как хем не говорят с теб? Явно нещо начина на комуникация се проваля, но това не значи, че не те чуват. Просто са се настроили да чуят едно определено нещо - "кандидатствам еди-къде си!"
Успокой ги, де. Кажи им, да, ще кандидатствам, сега обмислям кое е най-подходящото, а вие какво мислите ... Започни го ти тоя разговор, става дума за теб, все пак. И задължително си подбери подходящия момент, да не бързат, да са на "кеф", че да те чуят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е техния страх за теб, но ти можеш да намериш начин и да говориш с тях Опитай с баща ти Леко, веднъж после пак Кажи на майка си, че много я обичаш, но твоя живот си е твоя отговорност Диалогът е двустранен процес Приеми този проблем като един житейски урок и се опитай да се справиш по най-добрия за теб начин През целия живот ни се налага да отстояваме себе си Много ми се иска да напишеш тук след не много време, че си успяла да поговориш Може да не се съгласят с теб, но поне да изясните позициите Поискай си спокойствието, което ще ти даде възможност да потърсиш собствен път на развитие

Ако си завършила тази година е ясно защо те натискат. Знанията ти са свежи и сега имаш голям шанс. После ще ти е по-трудно да продължиш с ученето.
Колкото до личната свобода - или говорете или не им се връзвай. Но в никакъв случай не се съмнявай в обичта им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Решението е много лесно, вместо да се караш с тях ( щом не е възможен диалог ) кажи им че ще кандидатстваш и го направи, а като ти изтекат необходимите часове за изпита се прибери и им кажи че си направила всичко необходимо. В крайна сметка няма да те приемат ( става това което ти искаш ), но пък си опитала ( става и на тяхната ). Поне ще си спестиш разправиите. А ако имаш други интереси, наистина се заеми с тяхи покажи на твоите, че даже и да не си приета, това не те прави по- малко качествена от сестра ти.

В крайна сметка най-важно е не какво ти образованието, а дали това което правиш ти носи удовлетворение и радост. Щото, ако ще кандидатстваш насила за лекар примерно, не бих искала да съм ти пациент

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хей, добре, че си соделила какво ти е в главата. От написаното от теб се замислих дали и моят син не се чувстава като теб от натискат ми, който упражнявам ежедневно (да учи учи и т.н.) Замислих се наистина, и то много. Но аз самата сам учила много без никой да ме кара, адвокат съм от 5 год. и уча постоянно. Преди 3 дни завърших поредния курс - business english, правя го за себе си. Вече знам освен БГ и два западни езика когато не уча се чувствам бедна незнам защо?
Само да кажа защо натискам детето да учи: защото живеем в чужбина и тук като чужденци сме малко дискриминирани. За да го избегнем трябва да покажем, че сме по-умни от местните. Детето обаче е в пубертета ииииии много трудно слуша а ако сега не учи просто става късно с избирането на правилна професия. Недей да се сърдиш на родителите ти знай, че те те обичат и едиственно го правят за твое добро. Разбирам, че имаш нужда от пространстово и сама да решиш какво искаш но не забравй, че конкурецията в намиране на работа е жестока. А без работа/доходи накъде?