Здравейте,
моя проблем може би е малко по различен , но смятам да го пусна тук, защото ще получа най - адекватен отговор.Какво ми се случи миналата седмица и не ми дава и минута спокойствие? Нека първо ви въведа в ситуацията:
Аз съм на 27 , а моята приятелка на 15-като казвам приятелка имам предвид абсолютно буквалният смисъл на думата.Запознахме се с нея , когато тя беше на 11 и тогава ни свърза общият спорт. Беше изнудила родителите и да я запишат на някакъв боен спорт и ето я в залата ни. Стана ми сипматична,а се оказа , че сме и съседи и не след дълго родителите и ме помолиха да я закарвам до дома и , знаеха че съм полицаи и бяха спокойни за детето си. Така неусетно се изтърколиха 5 години от живота ни. Детето не се отказа от спорта, а тя е такава чаровница, че винаги ми е било меко казано приятно да излизам и да си я вода по сладкарници , на Витоша и къде ли не. Познава всичките ми гаджета,с две думи мога да кажа , че аз станах приятел или може би бащинският ми инстинкт заработи,но прекарвах времето си с 11 години по малко момиченце от мене и ми беше приятно.Забавлявах се.Доволен съм, че тя не пропуши,макар че ходи на няколко купона , нямам сведения да е имало пиянски изпълнения,защото съм я научил да си казваме всичко,научих я да спортува много и качествено и така.От своя страна аз научих много за децата.Така я караме вече 5 години с мойта малка приятелка до миналата седмица , когато след като я оставих у тях с колата , тя ме попита може ли да ми каже нещо на ухото.Наведох се и тя ме целуна по устата, но вече не като нейн приятел.Направо изтръпнах в този момент. Развиках и се , тя слезна и си тръгна. От тогава я няма нито в залата , нито ми се обажда и аз се притесних за нея и отидох до тях.Там разказах на родителите и цялата случка и те самите се озадачиха много. Опитах да поговоря с нея и да и обясня , че ние сме като брат и сестра,тя се съгласява , но виждам как в очите и напират сълзи....
Кажете ми какво да правя?

здрасти мисля че трябва да я оставиш да е сама без да те вижда за да и поразмне защото си мисля че тя е приемала досега вашата връзка не като приятелска а по другия начин
най- добре за нея ще е да излезе малко със своите връсници за да се осъзнае
нормално е сега да е ядосана най- вероятно е вюбена в теб а ти си я отблъснал
единствено може да се надяваш да осъзнае че между вас може да има само приятелство и тя сама да доиде и да ти се извени или да се направи че нищо не е станала
иначе бих ти казала да говориш с нея и да и обесниш но до колкото разбирам ти вече си го направил
мога само да ти кажа да си търпелив
успех
но нека да видим и другите мнения миже да има и друго решение

Кофти случка. Минал съм по същия път преди 6-7 години, с малката разлика, че тогава бях на 20, а сестрата на най-добрия ми приятел на 14. По-горе Мими е права, казвайки, че момичето е възприемало връзката ви като повече от приятелство. Остави я да помисли известно време над нещата, покажи й, че можете да бъдете само приятели(на този етап, след години може да се променят нещата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От тук нататък би било добре да се държиш все едно нищо не се е случило,добронамерено но по-дистанцирано и да избягваш коментар на случката. Няма нужда да я караш с колата ако се върне на тренировки. Разговорът с родителите предполагам я е притеснил повече от твоята реакция. Тиновете са много чувствителни и така искат да приличат на възрастни. Дистанцията пази от усложнения. Излишно е било да ти става приятелка едно дете, лекомислие от твоя страна. Въщност всичките ти реакции - викането, разговорът с родителите са твоят инстинкт за самозащита.Нейната е да не ти се мярка пред очите. Не предприемай каквито й да било стъпки за сближаване.Остави я сама да намери решение на терзанията си.

След кратко колебание ще напиша още няколко изречения. Когато те е целунала в колата е било достатъчно да кажеш нещо от рода - никога не го прави и случката да приключи. Дигнала се е врява до бога и момичето сега ще трябва да търси изход от една доста притеснителна ситуация. Ще трябва време.

Влюбена е. За съжаление вината наистина е твоя. Тя е още дете. Трябваше да се сетиш, че като я допуснеш толкова близо ще се влюби. Трябва да намериш начин да и обясниш, че не сте подходящи за любовна двойка. До колкото си спомням тази възраст обаче това ще разбие окончателно сърцето и. Ти я познаваш, бъди искрен и се моли да разбере. Стискам ти палци да не ти изфиряса и на тебе акъла докато тя реве. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пoп Cтaвpи© на 21.06.08 14:45.

Не си бил прав...
Представи си, това са и първите чувства. Ти си я наранил, като си се отнесъл разко.
Трябвало е да поговориш с нея за тези неща, като приятел и с разбиране.
Според мен трябва да я намериш и да поговориш с нея открито по тези въпроси.
Не бива да бягаш. Това ще я нарани.

Помисли си само колко време е мислила как да си разкрие чувствата?
Непременно поговори открито с нея!!!

Трябва да говориш с нея.Не си постъпил правилно.Споделянето на случилото се с родителите й е според мен доста глупаво.А ти сигурен ли си , че нямаш по - особени чувства към нея?!Отговори поне на себе си честно.Не е грешно , случва се .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите