Здравейте, разведена съм със син на 12 години. Тези дни направил една беля. Канил деца вкъщи /аз не му разрешавам временно, защото сме в ремонт и живеем в една стая/ и е изчезнал предмет. Не ми е за предмета ами се прави на нищо не знаещ. Както и да е . Това беше поводът да го накажа да не излиза днес. По обяд ми звъни баща му, да ме пита да го вземел ли за следобяд защото нямал работа /те до вчера бяха два дни на море/. Той се бил разбрал с него ама да питал и мене. Струва ми се че синът ми за да се спаси е потърсил баща си. Пуснах го сигурно сгреших... Довечера смятам да проведа един разговор с детето по въпроса за уважението на родителската дума. Чудя се дали да го накажа отново със същото наказание но вече за два дни?? просто нямам идея как да постъпя.

Ако някое дете е откраднало нещо не е задължително сина ти да знае. Говори ли за това с баща му? Децата на тази възраст са малко особени. Вместо наказания просто бъди откровена с детето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля, че трябва да поговорите и да се опиташ да проявиш разбиране към желанието му да кани приятели в къщи и да се договорите за някакви правила. За наказанието - по добре не го обсъждайте вече. Детето пак ще търси начини да му се размине.

Не знам какви са ти в момента отношенията с бащата на детето, но аз мисля, че първо с него трябва да поговориш. От една страна, за да получиш информация кой на кого е звънил и дали става дума за случайно съвпадение или за план, целящ измъкване от наказанието. И от друга, за да се опиташ да го убедиш, че макар и разведени, трябва да сте съюзници във възпитанието на вашето общо дете (ако преценяваш, че има нужда да го обясняваш това). Ако се увериш, че момчето наистина го е направило, за да се измъкне, спокойно и сериозно му обясни, че е разкрито и че няма да допуснеш това да се повтори. И повече нищо не прави по въпроса, но за следващия път си имай едно наум.
И един съвет във връзка с предисторията. Моята дъщеря също е на 12. С нея рядко се наказваме, но когато наказвам, трябва да съм абсолютно сигурна, че го заслужава. И преди това с нея говорим, докато и тя се увери, че е така. Знае точно за какво е наказана ... и обикновено не повтаря това провинение. Вместо това прави други

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

говоря постоянно, но не разбирам съвета ти "просто бъди откровена с детето" не аз лъжа в случая, и не си служа с лъжа.

говорили сме за пиятели вкъщи. В момента се нанесохме в ново жилище и живеем в една стая, всичко е в кашони и останалата част от жилището е в ремонт. Доста затруднено ми е да поканя някого тъй като нямам и столове в кухнята даже. В предишното ни жилище нямаше проблем да си кани приятели. Ситуацията е такава че съм помолила изрично за това, тъй като и моите вещи, документи и важни неща са в тази стая! дори няма шкаф, просто са подредени и толкова...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опасявам се да не стана досадна, но на 12 годишните трябва много често да се повтаря едно и също. Поне при мойта дъщеря беше така. Днес е едни думи, утре по друг начин. Днес е молба, утре е изискване, в други ден търпеливо напомняне. Наказание трябва да има, но не бива родителя да упорства. Стремежът да се справят сами започва да се изявява точно около тези години. Добре е, да се поощри. Примерно би могло да подредите заедно отговорните неща в кашона за документи и той да отговаря за опазването му - дори при разкрасителните мероприятия - боядисване, чистене. Или по друг твой си начин да го правиш отговорен за общите неща в дома, но така, че да се чувства поласкан, а не наказан. Според моя опит поощренията вършат повече работа от наказанията, но наказанията не могат да бъдат изключени съвсем. Абе... късмет с тийна, ще ти е нужен в следващите години

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мина ми през ум да обсъдя ситуацията с бащата на детето си, но не го направих, тъй като ако имахме еднакво отношение ситуацията щеше да е съвсем различна. тук говорим за тормоз психически и физически, правене напук, само и само да се чувствам зле.
разведох се ,когато излязох от болницата след жесток побой. притесненията ми в такава ситуация са породени от факта че чичото е бивш затворник - 3 пъти! като малък е започнал да краде вещи от дома им и това е оставало ненаказано. В последствие започва да върши по-големи бели и накрая три пъти лежи в затвор за 10-12 различни неща. Синът ми обича чичо си и когато отиде при баща си се събират заедно. Баща му неведнъж е казвал че всички такива постъпки трябва да се изкореняват, но сега заради желанието си да ми прави напук вече и аз не зная дали е така. Объркани работи пиша може би но такива притеснения имам. Объркана съм и затова потърсих съвет. Моето семейство никога не е имало такива проблеми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благодаря за съветите! наистина ще измисля съвместна работа по ремонта, той вчера обеща да помисли повече преди да прави нещо и се надявам с времето и това да стане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би се изразих неправилно. Имах пред вид като приятел, не от позицията на по-силния. Има много начини да се покаже една грешка. Тепърва детето ще има да се прави на възрастен и да се доказва. Когато му се покажеш като равна с него като личност но с по-голям опит ще спре да се състезава поне с теб. А като знае, че си добронамерена към него ще споделя грешките си и сам ще те търси за съвет. Няма да се страхува и няма да е в "контра".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите