темата замрая, защото вече се е изчерпала. И какъв по-добър завършек от постинга ти, с който окончателно се затваря поставената тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Айде стига с тоя пубертет, де!
Ние едно време нито знаехме кога влизаме в пубертета, нито кога излизаме. И на никой почти не му минаваше през ума да говори нахално и цинично със собствените си родители. Оня ден бях свидетел на подобна сцена - баща попита дъщеря си къде отива - а нейният отговор беше - Затваряй си човката!
Това не е от пубертета. Това си е от качествата, които човек носи вътре в себе си. А щом си ги носи (грубост, цинизъм, безпардонност, надменност, желание да се налага, не съобразяване с мнението на другия.....и т. н. ) то все ще се намери ситуация, в която въпросните такива ще се проявят. И в случая е отказаната екскурзия, но можеше да е и от всичко друго - от некупена дреха, от ранно събуждане, от забрана за нещо.
Лошото при такива случаи е, че майката каквото и да направи, едва ли ще може да помогне на момичето. Защото проблемът всъщност е проблем на дъщерята, а не на майката. Защото отношението, което проявява е в нея самата. И съм сигурна, че точно такова ще го проявява в бъдеще и къ всеки един, който по някаъв начин в даден момент я лиши от нещо, което тя си мисли, че трябва да получи. Едно такова отношение може да бъде променено - но само и единствено ако самият човек осъзнае същинската му стойност, ако самият той реши да го промени.
Мисля си, че точно в днешното време на безкрайни свободи и безкрайна толерантност, все пак е нужно да покажем на децата си, че има неща, които при никакви обстоятелства не могат да бъдат толерирани, че има морални общочовешки закони, които човек не бива да нарушава. Защото това носи страдание и неприятни моменти не само за околните, но и за самия теб.
Добре е да учим децата си, че трябва да се отнасят с другите така, както биха искали другите да се отнасят с тях. И че ако не получават нещо в даден момент, това не означава, че ние не ги обичаме.

Ангажимент на родителя е да възпита детето си така, че то да проявява качества, които да са приемливи и да му помагат в обществото, в което живее.
Липсата на възпитание е проблем на дъщерята (както ти казваш), но затова виновна е майката!
Виж малките деца - всички искат да се налагат, до едно! Няма такова положение, че едни си го носели вътре в себе си, други не си го носели. НО с течение на времето децата свикват и се научават, че не може винаги да става както те искат. За да усвоят този урок обаче, е нужно АДЕКВАТНО възпитание от родителя.
В случая такова липса.
А тези щуротии за "ние едно време" ги пробутвай на някой друг. Защото цинизмът и наглостта не са се появили последните двайсетина години. Прочети малко литература от миналия, по-миналия век, дори и по-стара - и там са описани същите явления. И в същата тази литература ще видиш, че дори и тогава са обвинявали родителите за лошото възпитание, в следствие на което децата са проявавали едно или друго лошо качество.
Жената сама си е казала, че досега за всичко й е угаждала на дъщерята и е изпълнявала желанията й ... И сега какво, решила е, че може да попропусне 12-13 години възпитание и да навакса с неадекватни и груби методи. ХАХАХА!!! Е няма как да се получи! Това имам предвид като казвам, че липсва АДЕКВАТНО възпитание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно казано напоследък недолюбвам масовото твърдение, че родителите са непременно виновни за ВСИЧКИ черти от характера на децата си. Започнах дори да смятам, че родителите могат да научат детето си да яде с нож и вилица и да казва "Добър ден". ВСИЧКО останало е въпрос на генна плетеница.

Доказателства? Просто поогледай близнаци, ако ги имаш наоколо. Едни и същи родители, децата растат в еднаква среда, по едно и също време, в една и съща обстановка. И най-често са КОРЕННО противоположни.
Едното - агресивно и нахакано, другото - плахо и скромно. Едното - ученолюбиво, другото - мързеливо. Едното - прибрано и подредено, другото - разхвърляно... Такива противоположности се проявяват често и у братя и сестри с разлика във възрастта. Но хайде, да речем, че са отглеждани по различен начин едно от друго - едното е било първо дете, повече грижи, повече внимание, после то започва да ревнува при появата на второто и пр, и пр... Точно заради това ти давам примера с близнаците, защото там просто тези разлики ги няма.

С които си разсъждения не искам да кажа, че родителите не носят отговорност и че не трябва да се ОПИТВАТ да възпитават децата си, а да ги оставят на гените им, но доколко ще успеят - е въпросително!

Примерно моят син, когато се роди скорпион, много скорпионски майки се опитаха да ми кажат, че е излишно да се опитвам да възпитам у него черти, с които той вътрешнво и инстинктивно не е съгласен. Аз спорех с тях, но сега виждам, че са били прави... А иначе изобщо не обръщам внимание на зодии, вЕрвай ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Истината е някъде по средата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ИЗКАМ САМО ДА ПОПИТАМ КАКВА Е ОБЩАТА ДЕФИНИЦИЯ ЗА АДЕКВАТНО ВЪЗПИТАНИЕ. Защото има деца и деца.

Като първо - родителят трябва да научи детето си, че думата "иЗкам" се пише със "С".

"Винаги има поне още една гледна точка..."

Крушата не пада по-далеч от дървото.

С този ваш речник няма какво повече да се очаква от дъщерята, която все още е непълнолетна. Може би по-късно детето ще порасне и дано да надскочи средата си...

Наистина е характерно за децата в пубертет да проявяват повече емоции в поведение, речник и т.н. и затова родителите е добре да бъдат готови да посрещат това със съответното зряло отношение, т.е. да не приемат твърде лично нещата. Във вашата ситуация не е лошо по-често да изслушвате и по-младия си приятел, който най-малкот е по-близко до възрастта и разбиранията на дъщеря ви.

Друго, много важно за възпитанието на децата, а и за взаимоотношенията между хората е принципът за уважение срещу уважение. Ще получите уважение, респект от детето си, ако го уважавате. Ако го подценявате, унижавате, нареждате като на кукла какво и как да прави или като предмет от къде на къде да се движи в живота, то тогава може да очаквате най-много лицемерно отношение, респект от страх, а не от почит.

Родителят поставя граници по цивилизован начин, т.е. с едно кимване, поглед или една дума "не", само когато има доверието на детето си. Ако си нямат доверие, няма как да се получи. Става, както във взаимоотношенията между шеф - работник при недоверие, взаимно се залъгват.

Когато решавате нещо за детето си винаги е добре предварително да се убедите, че то добре разбира защо правите това. Аргументи и факти. А не просто "така ми скимна, прищявка, настоението, религията, звездите ми говорят...":)))) Кратко и конкретно. А не, емоционално, объркано и несвързано, крещейки или плачейки.... Така, както в работата си вие ще искате да знаете защо началника ви забранява да правите това или онова и ви изяснява фирмената политика и въобще целта и пътя.

И защо зрелите мъже само да могат да ви посъветват... Намирисва на дискриминация, женска с;абост или вие не сте Кейт, а Кейтчо, едно симпатично детенце, което се забавлява в мрежата :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да кажа на всички, че дъщеря ми е доволна от себе си. Каза ми, че се е справила с разказа "Заложна къща", който се е паднал на изпита за кандидат-гимназисти по български и литература. Съобщи ми го студено, но уверено. Все още не си говорим нормално, но в момента съм щастлива, че имам уверението й, че се е справила. Ако влезе в езикова гимназия - ще й подаря заместител на екскурзията с класа, която пропусна -- море при баба й. Ако не влезе, ще й подаря мотика за лятото. Както виждате аз съм строга, но справедлива. Права ли съм?