Как да постъпя-вчера дъщеря ми,която е на 19г.,ми каза,че е влюбена в разведен мъж,с дете, който е на 37г. ТЯ сега завършва училище , но не мисли за матури и кандидатстване,а ми казва ,че иска да си живее живота.Как да постъпя,страх ме е ,че ще избяга от къщи,проблем е и че не се разбира с баща си.как да постъпя.........

Опитай се да приемеш приятеля й и детето му в сърцето си и й кажи, че...

Всеки има право да живее живота си както намери за добре..., но всичко в живота се случва... и този мъж вероятно не е знаел отначало, когато се е женил, че ще се развежда, нито го е оиакал.. нито тя знае какво ще се случи нататък в живота й... затова е добре да учи ..., за да не бъде напълно зависима от мъжа си.. И ако си съгласна.. и имаш силата - кажи й, че вие с баща й я обичате.., че кслите, че е твърде млада за това, че прави грешка, но и двамата много и силно я обичате... , че решението е нейно.., че каквото й да реши ти ще я подкрепиш и ще се опиташ да поговори с нея.., че ще й помагаш с детето ако реши да съчетае майчинство и кариера

(но й го кажи само ако си готова да го направиш наистина и искрено.. а след това кажи това всичкото на баща й.. сподели с него какво чувстваш и му кажи, че и двамата обичаш силно, и че не искаш да загубите дъщеря си..)

----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

БЛАГОДАРЯ,ще потърся сили в себе си....ТОЛКОВА Я обичам, но не мога да кажа все още на баща й.Ще изчакам и ще пиша пак........

Дано съм дала добър съвет.. Пиши после да знам дали сте добре всички...

----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм съгласна с мнението по горе, но понеже аз съм на 21 и майка и татко не удобряват много моя приятел и просто искам да кажа да стоите на нейна страна и да я подкрепяте - сигурно и се струва че ще е с него завинаги, типично на нейната възраст но като се изчерпе връзката и ще почне да гледа наоколо. Разбираемо би било да е по голям мъж ако с баща и са в лоши отношение, тя може би намира подкрепата и обичта в този мъж.

Кажете и че се радвате за нея и щом тя е щастлива, няма значение за възраста, може да поискаш да го видиш да се запознаете и така. А може би и детето събужда майчински чуства в нея а и мъже покрай деца са си секси за женското око. Една позната склучи граждански брак с един мъж към 15 години по голям от нея без знанието на родителите и и са в чужбина към 7 години вече, така че не мога да опиша колко е важно да я има тази подкрепа към нея.

Де да можеше и на моите родители някой да им каже че му няма нищо лошо на моя приятел и сега щяхме да не сме в такива обтегнати отношение, защото аз така или иначе ще съм с моя приятел, няма да си остава това което ме прави щастлива, дори и майка и татко да казват така.

А за ученето това е отделна тема - трябва да учи, намерете нещо което да я мотивира, като някой познат да и разкаже за хубавата работа или нещо такова - мен кое ме мотивира ходих малко на работа и ми писна всеки да ми нарежда само защото са учили повече от мен, исках и аз така да си говоря с клиенти, да давам съвети но не ми беше позволено и айде озовах се в университет, а една приятелка вече от 2 години работи магазинерка и от там няма да мръдне - трябва да види дъщеря ви и ще разбере.

Успехи, стискам палци и пишете!

Тя, дъщеря Ви, е на 19 г, т.е. е пълнолетна. Пълнолетните хора самостоятелно взимат решенията в живота, в смисъл без родителска опека. Самостоятелно, т.е. свободно, в смисъл да си поемат отговорностите от последствията на решението си. Последствията могат да бъдат позитивни, могат да бъдат и негативни, а най-често са шарени, защото животът не е черно-бял...

Като родител можете само да й предложите "огледало", т.е. да бъдете добър събеседник, първо слушател, а след това съветник... Диалог, в който тя самата да открие най-правилното според нея решение за дадената ситуация. Нека си представи най-важните обстоятелства в живота с този човек и да разсъждава на глас... Едва ли може да си представи как се живее в семейство, общо домакинство с друг човек, ако досега най-вероятно не е живяла с партньор. Идеалният вариант - взаимно себеотдаване... Работата, битовизмите, пазаруване, готвене, пране, малко лично време... Как ще си разпределя времето лично и заедно с този човек, как ще си разпределят битовизмите, финансите и т.н.? После, друг въпрос, човекът е разведен, с дете.... Тя - млада, най-вероятно желае да има дете от него. А той? Може заради разочарование от първия си брак въобще да няма такива планове. Трето, присъствието на детето между тях? Приема ли чуждо дете? Не смао на думи! Приема ли да се грижи за това дете (без да имат напр. свое), когато е с тях? Пак от най-битовите въпроси - да го пере, храни, отделя от парите си, времето си и най-вече да отделя от сърцето си за това, чуждо дете. Съгласна ли е напр. той да бъде често напр. всяка седмица с това дете, без нейното присъствие, защото това си едно негово задължение като родител? Ами, ако имат сове дете в близко време, тогава ще бъде ли съгласна в совбодното си време той да е с неговото, а тя - със техните поотделно,... защото и такива ситуации стават в живота, ако трябва напр. да работят от сутрин до вечер за прехраната си и дома, няма много-много време... И въобще има толкова много въпроси, които е хубаво поне теоретично да се замисли дъщерята. Животът с друг човек е изпитание в това трудно икономическо ежедневие в Бг, а пък, ако трябва да живее и с човек с ангажименти (към дете от предишен брак) за цял живот - това си е проблем на квадрат... Готова ли е да поеме тази отговорност?

От грешките на децата ни боли май повече, отколкото от нашите, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На ваше място ще се срещна с този мъж и ще поговоря с него.Вероятно не го познавате и не знаете много за него- с какво се занимава, какви са намеренията му,що за човек е. И кажете на съпруга си, а не го дръжте в "благородно" неведение.

Много искам да мога да кажа на баща и,но тои ще реагира остро и тя ще ме обвини в предателство.ТРУДНОТО е,че те с баща си са в лощи отнощения от есента.Полагам неимоверни усилия,за да балансирам,но това само отлага развръзката на нещата.ЗА МЕН беше важно тя да остане у дома и да завърши 12клас.Сега обаче предстоят матури.ТЯ не се вълнува и смята, че съм досадна,когато говоря за училище и работа.И когато вчера я помолих да остане у дома, зада се видим-обикновено се прибира в 10 вечерта, тя го направи ,но преди това се държа много грубо и арогантно. Чувствам се виновна,явно много сме сгрешила,за да събере толкова злоба и агресия.чувставам,че животът ми се разпада.......как да събера късчетата.........

Говори с нея. Кажи и това, което каза на нас..

----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите