Не зная от къде да започна. Не се разбираме и това е!
На 34 години съм и искам да се разбирам с нея, но всичките ми опити остават напразни. Когато реши че може да си говорим и е на кеф, всичко е наред, но през повечето време насажда вина и е много тъпо че не разбира, че така не се прави! Надали ще успея да обясня с две думи но ще пробвам. Баща ми я изоставил когато била бременна в осмия месец с мен поради същите причини и защото не умее да готви и да чисти.
Като бях на 5 се омъжи повторно. Вторият ми баща живя с нея, докато брат ми, с когото имаме девет години разлика, стана що годе самостоятелен и след това отиде полека-лека при баба ми, която живее наблизо. Не спираше да помага, до ден днешен не е спирал. Но не му се живее във вечен конфликт. "Охххх, боли ме главата /вместо добро утро/, Охх ох! Неблагодарници! Аз искам почит и уважение!" Нежеланието му да е с нея, е пак поради същите причини мръсотия, лошо настроение и една манджа като хората да не може да сготви! А лично се разбирам отлично и с моя баща и с втория, и с комшиите... Неконфликтен човек съм. Ще кажете "Отрежи я и нямай контакти с нея" но аз не искам така. Тежи ми и нямам идея какво да направя.Понякога имам чувството че няма връзка с главния, защото прави неадекватни неща. Например нанесохме се със семейството в ново жилище и правим ремонт, ремонтирахме кухнята и едната стая колкото да може да се живее и полека лека си дозавършваме. Няма къде да се седне и маса кухненска няма а тя- "А да ме поканиш на гости ей тъй на, да дойда? Не се сещаш! Неблагодарница! Какво си направила ти за мен? "...
Какво да правя вече не зная! Моля, дайте ми съвет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трудно може да се даде съвет в тази ситуация. Моята майка също беше властна и не особено съобразителна до деня когато лека по-лека дойде склерозата. Постоянните оплаквания и нищо не правенето не се лекуват за съжаление. Не искам да звуча песимистично, но характеровите особености са непроменими. Просто не й се връзвай, пропускаш всичко покрай ушите и общуваш с нея толкова, колкото ти искаш. Даваш минимума, който дължим на родителите и помни, че ако имаш семейство и деца на тях дължиш повече.

и според мен, трудно се дава съвет за такъв проблем... решението винаги е някъде в нас и никога извън нас... аз имам такъв тип свекърва, но на мен ми е лесно - просто не комуникирам с нея и съм й казала, че няма да го правя и съм и казала защо. е, ядосвам се на простотията й, ама...
когато става въпрос за отношения родител-дете е винаги по-сложно... мисля, че никой нормален човек не се чувства добре, ако е в кофти отношения с родителите си. теоретично е по-постижимо: разбираш, че майка ти е просто една жена със своите проблеми, на която ти НЕ си длъжна. обичаш я, искаш тя да е добре, но НЕ си й длъжна. ако тя е избрала да е негативна постоянно, това е нейният избор и трябва да се уважи... всеки живее, както иска да живее. някои просто осмислят живота си като се оплакват и мърморят.
има хора, за които това е единственият начин да се почустват значими и да усетят, че нещо им се случва - като обвиняват околните за личните си несполуки и се възмущават.
мисля си, че ако и родители и деца се отървем от чувството, че сме длъжни един другиму, ще живеем по-добре. и да не се опитваме да се месим в чуждия живот, пък било то и "за добро" и на много близък.
просто приеми факта, че тя така ИСКА да живее - това е нейната зона на комфорт и се опитай да не ти влияе много и така. не че е лесно, но...Успех!

Неприятно е. Но тя може да ти насажда чувство на вина само ако ти се чувстваш виновна за нещо, иначе не може!

Благодаря ви за съветите! Ще се опитам да не и се връзвам. Много пъти си го повтарям

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И при мен е подобно - командори и оплюва без особено да се получава комуникация(слушаемост), с изключение на случаите когато е в настроение, както ти спомена. Постоянно брат ми е за пример, по думите и - аз не ставам много, много...
И аз всеки път си казвам, че няма да се вързвам ама май е доста трудно, за т'ва и по една тънка-дълга наум не вреди щото иначе ша ми отлетят нервите гррр, чесно това е едно от много малкото неща които могат яко да ме ядосат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Майка ти да не би да е била сираче или полусираче?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе, като и изнася и има полза обикновено ставам и съм много способна, обаче това е докато свърша работата и пак ставам неблагодарница. Последния път се срещнахме на кафе сутринта и тя започна с "оххх че ме боли глава" /тя предложи да се видим/ и "неблагодарни деца имам ... ей тъй да се загрижат за мен, почит! уважение! няма! майче как си?да попиташ!" а аз току- що бях седнала и както си бях отворила устата за "здрасти" така си остана зяпнала и при това беше казано високо че и съседните маси да чуят!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами родителите и са били разведени, тежко детство е имала, баба ми са я взимали в лагер на времето докато майка ми била към 14-15 годишна. Ако това има отношение към сегашното и поведение, то аз не мога да го променя. Поне не зная как

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Майка ти е възрастен човек с установен характер! Нито ти, нито някой друг може да я промени.
Единственото ти спасение е да промениш собственото си отношение към поведението й - разбирай да не й се връзваш толкова и да не ти прави впечатление.
Не можем да променим другите - само себе си. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите