Нещо .....разговорът не върви,но мисля да й дам малко време да се успокои ,усещам, че и на нея не и се иска да сме в обтегнати отношения......Дано ми стигнат силите,за да не я отблъсна от себе си.СЕГА е наострила нокти и е готова да драска.......

Защото .. се опитва да защити любовта си... но когато се почувства защитена- ще се огледа наоколо си.. и ще потърси опората и любовта ти... Сега трябва да имаш силата ... , за да се почувства тя защитена.., но и да й кажеш какво мислиш, за да може щом се огледа наоколо си- да не те обвини, че не си и казала истинаата.. говори.. и слушай.. преценявай.., но най-много .. я обичай...

----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Правилно са те посъветвали. Подкрепи дъщеря си, кажи че искаш тя да е добре и да е щастлива. Кажи и също да помисли и че нейните решения са си нейни, но и последствията са за нея.
Смятам, че ако сега и се противопоставиш, това още повече ще я подтикне към този човек и ще я накара да вземе грешни решения. Кажи и, че ти ще си щастлива, ако и тя е щастлива, но че трябва да завърши започнатото - училището. Щом е завършила училище и остават само матурите - значи трудното е зад нея. Матурите са само една подробност, една последна проверка. Освен това ти казваш влюбена - нека си изживее влюбването. После може всичко да се случи, а и тя ще узрее и помъдрее. Кажи и, че за нея живота тепърва започва - ако иска да учи, ако иска да работи, ще се среща с нови хора, приятели, ще пътува, ще прави нови неща, ще преоткрива света. Лошите отношения с бащата са препъникамък в изграждането на добри отношения с партньор. Тя търси човек, който да и бъде близък като баща и вероятно затова е голямата разлика. Търси някой, който да я разбира и покрепя, но и да я защитава, обгрижва, одобрява. Говори с баща и, ако се разбира от дума - важна е неговата позиция, но доколкото си мисля и имам подобен пример - няма да се промени. Говори с нея - да не прибързва. Бъди и близка и подкрепа. Недей директно да и противоречиш, защото онякога ние децата правим напук на родителите си, за да се доказваме, пък накрая страдаме от това.
Успех!

Аз се омъжих на 21 за мъж на 39 г., разведен, с дете.
От тогава минаха вече 18 години и сме много щастливи заедно, имаме още деца, гледаме си ги с много любов .... Е, според положението в Бг, с всичките му там всеобщи трудности ...
Каката живее в чужбина и много се радва на малките, но все пак рядко се виждаме. Иначе, може би щях да ревнувам ...
Спомням си, че когато "кандидат съпруга" попитал баща ми дали има нещо против да се оженим, баща ми отвърнал, че това си е моя работа. Бил абсолютно сигурен, че аз няма да приема... Но аз взех, че се сгодих и татенцето онемя. Майка ми винаги и безрезервно ме е подкрепяла във всичко, което ме направи силен и щастлив човек. Какво е изпитвала тогава не можах да разбера, сигурно е била в твоето положение, но ме подкрепи. Нещо повече в началото ми беше трудно с новия начин на живот и когато мърморех против съпруга си, тя ме смъмри: " Взела си си мъж с навици - ще се съобразяваш с тях!"
Много се отплеснах, важното е що за човек ще има момичето до себе си, каква е гаранцията, че нейн връсник с изгледи за кариера и т.н. ще бъде грижовен баща и любящ съпруг?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря на всички,които ми писаха,помагате ми.Трудно ми е да общувам с нея.ТЯ МЕ ПОЗНАВА и ми се струва,че не ми вярва-знае,че се вълнувам повече от нея от матурите и евентуално кандидатстване.ДВА ДНИ пътъвахме с баща й и тя се успокои,сега ще се опитам да поговорим.С баща й не мога да говоря , не е от ''благородство'', тя ще реши, че я предавам.ОТношенията са крехки и аз се опитвам да ги пазя.СЛЕД СЕДМИЦА има бал и после матури-това ме вълнува повече ,а също,че е време да работи.ГРЕША ЛИ след като ме говоря за връзката й.Мисля си,че ще отмине ,а може и да греша.

Много се радвам, че напредвате с отношенията си... Каквото и да се случи- можеш да споделиш с мен- и ще се опитам да ти помогна... , но не мога да направя нещата вместо теб.. знам, че ти е трудно..., но помни, че съм напълно непозната- никога няма да ме срещнаш.. и никога никой няма да разбере коя си ти- затова можеш отчасти да ми се довериш... Аз ще следя развитията на отношенията ви.. ще стискам палци.. и ще се опитвам да помагам с каквото мога.. и се надявам, че наистина ще съм ти от полза...

Относно бащата. Поговори с нея за това.. Кажи й, че е зряла жена, за да се крие от баща си... и че заедно трябва да измислите начин деликатно да му кажете какво става, защото , когато си избрала да бъде твой мъж - ти си решила той да бъде твой партньор в живота... (Както тя не иска да крие нещо от нейния приятел- така и ти нежелаеш между вас с баща й да има тайни, които да ви разделят) .. Кажи й, че расте... че зрелите хора не крият чувствата и постъпките си от света.. Поговори откровено с нея затова...

(Няма да те лъжа- възможно ,дори очаквано след рзговора с него- той много да се ядоса.. и да е трудно да говорите с него... , но и това ще мине.. Едва ли искате да живеете в криене и лъжи .. )

За матурите- кажи й, че е зряла и силна жена.. а силните жени.. трябва да се борят , за да живеят един по-добър живот- кажи й, че ти ще я подкрепяш във всичките й решения, дори да не си съгласна с тях... че на този етап от живота й матурите са много важни., че искаш тя да успее в живота.., и че това е естествено, защото си нейна майка.., обичаш я.. и се тревожиш за бъдещето й.. Кажи и това преди онова за баща й...

Не съм убедена, но може би е по-добре да изчакаш бала преди този разговор (за бащата), за да не ти се обиди.. и да не си вгорчите отношенията точно преди бала.. Естествено.. не мога да знам дали така ще бъде по-добре във вашия случай...
Ти знаеш най-добре какво е добре за семейството ти и съм сигурна, че ще се справиш страхотно...

Каквото и да направиш- ние ще сме тук... - готови да те изслушаме- или поне аз.
Успех !

----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Beчep на 16.05.08 18:46.

Тежко е...Не знам какво бих правила на твое място...Но знам едно-не се противи, това ще засили привързаността й към него. И досега си мисля, че може би нямаше да се оженим със съпруга ми, ако неговите роднини не бяха толкова яростно против нашата връзка...Не зная...Просто мисли, че ще се случи това, което е най-добре за всички.

Благидаря ти ВЕЧЕР,благодаря на всички.Наистина ми е много трудно, но и аз така мисля,не говоря против връзката,защото това има обратен ефект.Мисля,че това ще мине.Или поне така ми се иска...Повече се боря да възвърна някакви нормални отношения.Тя е много наивна и си мисли,че ще се справи в живота, а няма амбиции, няма цели...Да,на 19 е ,но мен ме боли и се разкъсвам от чувство за вина, а дали съм толква виновна.Днес отново и напомних за матурите-извадила съм й тестове-тя ги погледна и нищо- отново е на кафе....А аз каня приятели на бала й, които е следващата седмица.Не се страхувам да кажа, че тя не израсна в спокойна среда,виждала е сериозни конфликти,дори скандали...ВИНОВНА ЛИ СЪМ,ЧЕ ДОРУСНАХ ТОВА? Не мога да върна нещата,но аз съм й помагала винаги,прощавала съм малки и големи лъжи и грешки...КАК искам да ме разбере , но ми се струва, че я губя.НО все пак има малко напредък-не е така арогантна и цинична .....
Н Е ме съдете, че не мога да се справя,надявам се, че ми трябва време и тя ще разбере колко искам да е добре.

Никой не те укорява..., на всеки би му било трудно..

Наистина не можеш да върнеш времето назад... поучила си се от миналото си.. съвестта е хубаво нещо, но в случая само ти причинява болка- спри да се укоряваш за миналото...

Просто- говори с нея и я обичай...


П.С. Относно целите й.. Поговори с нея и за това.. попитай я с какво иска да се занимава в живота си... ? за какво мечтае дори... Не се смей на мечтите й, (дори ако ти се сторят безумни) - просто я чуй... , помисли, почувствай.. и поговори с нея ...
----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Beчep на 18.05.08 23:17.

Така или иначе тя ще постъпи както е решила сама. На тази възраст са много самостоятелни в решенията си. Не се опитвай да я поучаваш, просто няма смисъл! Преди много години приятелката ми имаше такава връзка с точно 18 години по-възрастен мъж. Бяхме на 18. Спомням си точно как реагираха родителите и, как и забраняваха да излиза, следяха я и всичко, което не трябваше да правят, го правеха. Тя сама приключи тази връзка, но не заради родителите си, а защото сама стигна до извода, че няма бъдеще с този мъж. А той наистина беше хубав мъж, много мил и внимателен, много "стабилен". Единственото, което мога да кажа е, че сега тази разлика не се усеща, защото той все още е млад. Но само след 10 години, както се случи при моята приятелка, промяната беше огромна. Срещнахме го случайно. Тя беше млада и красива жена в разцвета на силите си- на 28 години, а, за съжаление той вече позастарял, понапълнял и побелял чичко. Това е, което можеш да и изтъкнеш като аргумент, че годините не прощават и един ден ще се чувства неловко с този мъж, дори да го обича. А тя сигурно го обича. Просто я остави да изживее връзката си, дано не се впусне в по-сериозни стъпки, а времето ще покаже. Желая ти търпение!