Предполагам,че почти във всяка група в детската градина или почти във всеки клас в училище си има по 1-2 такива деца-побойници.
Искам да попитам как възпитавате вашите деца,когато са обект на "набезите" на побойниците.Аз лично ненавиждам насилието и съм възпитавал сина ми в същия дух-че не е редно да удря,че може да отстъпи желаната от друго дете играчка и т.н.Но..вече няколко пъти споменава,че едно от децата го удря.Въпросният господинчо е един от най-големите запъртъци в групата и едва ли ще е проблем на което и да е друго дете в групата да го пребори,но...явно само него са го учили ,че насилието е нещо положително!Аз лично съм го виждал да посяга на едно момиченце в спор за играчка.
Възпитателките са наясно с характера на хлапето и съм сигурен,че правят каквото могат по въпроса.Затова разговор с тях мисля,че ще бъде безпредметен-най-много да ги накарам да се чувстват гузни и то абсолютно не по тяхна вина.Другите варианти,които ми идват на ум са:
-да обясня ня сина ми,че вече не е редно да не удря и да го приучавам към насилие
-да разговарям с родителите на въпросното дете,макар,че от такива родители не очаквам нищо положително
-да хвана въпросният господинчо за единия крак и след като повиси във въздуха известно време да му обясня,някои работи,които по принцип трябва да му обяснят родителите
Цялата ситуация ми е адски неприятна,но все пак не мога да оставя сина ми да бъде малтретиран от някакъв пикльо,възпитан от родители с интелект на едноклетъчни...
Някой ако има по-елегантно и лишено от насилие решение на проблема-нака сподели-ще му бъда много признателен,т.к.никак не ми се иска да обръщам с главата надолу моята и на синът ми ценностни системи.
Благодаря преварително на отзовалите се със съвет.

...доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава...

Събери детето с въпросния господинчо и говори без да повишаваш тон. Питай побойника как би се чуватвал, ако ти му върнеш всичко това, което е причинил на детето ти. Кажи му, че винаги ще имапо-силни физически от него, а истинската сила е в духа, не в юмруците. Кажи му, че хората, които решават споровете си с бой, са жалки....нека се почувства малко боклук... Изобщо говори с двамата като възрастен с възрастни, това ги впечатлява много. Така и ценностната система на детето ти ще бъде непокътната.

Дано да съм ти помогнала поне малко....

Въпросният господинчо е един от най-големите запъртъци в групата и едва ли ще е проблем на което и да е друго дете в групата да го пребори


Може пък точно заради това да се държи така агресивно? Комплекси? Или си е просто възпитанието.
Синът ми също беше дребен като малък, но не помня подобни изяви...

Още снощи, след като беше пуснал поста си, го прочетох.Напълно те разбирам!Минах по този път.Дъщеря ми си е воеводка- опитваше се да намери начин, но и смело се биеше като по-малка и винаги обесняваше защо се е впуснала в битката.При сина ми ситуацията обратна- тих, мил, с някакво странно чувство за хумор, неразбираемо за връстниците му.В последната група на детската градина, имаха един много агресивен елемент, който при всяко оплакване на баща му, изяждаше по такъв страшен шамар, че всички се бяха отказали да казват каквото и да е, защото после ги гризеше съвестта.В петк майка ми го взема от градина и изпада в ужас-лявата му буза до ухото с апродрани(пластмасов нож).В събота като си прибрах детето(мислех,че майка ми е преувеличила) бях изпаднала в бяс-ако го бях видяла детео и аз щях да го утрепя от бой.За щастие, в неделята премислих и в понеделник помилих побойнукът да излезе, клекнах до него, за да сме очи в очи, поговорих си с него, за д аизчопля причината,която го накарала да е жесток с детето ми.Не можах да открия.Питах дали не го е обидил моят син с нещо, да му се е присмял, подиграл.....Не! Просто това дете се опитваше със своята агресивност да ............отмъсти може би за отношението на баща си към себе си.
Така или иначе, се зададе спокойствие - не закачи детето ми.
След няколко години, моят хубавец се връща със синьо око отдолу, на другата вечер със синина отгоре и на 3-тата- с пукната устна. Налагайки леда, му казах,че мога да звънна на майката на побойника и да и споделя."Не!Не, недей, майко, защото всички й звънят и й се оплакват".Е, преля ми чашата на търпението и го нахоках: "Нито мога да отида да го набия, нито мога да решавам всички ти проблеми в ежедневието ти! Прасни му един бекхенд и един форхенд и да видиш как ще спре да те тормози!"
Този съвет явно го разтрои и се разплака, но..разбрах след няколко дена,че точно това е направил.Беше на 10 години вече.

Извинявай,че така се разпрострях, но наистина трябва да помогнеш на детето си!

На чешмата видях едно дете да пие от шепите си ...... захвърлих чашата.

говори с побойника,мисля че ще има най-голям ефект,и му дай да разбере че няма право да бие когото и било в двтската градина.Защото мисля че и да кажеш на родителите му,едва ли ще има ефект-сигурно не му обръщат достатъчно внимание

Благодаря на всички за съветите,явно ще трябва да разговаряме на 6 очи-аз,синът ми и побойника!
За сега по здравословни причини сме далеч от детската градина и въпросното дете,но при следващ инцидент мисля да проведа сериозен разговор с него.
Как мислите един курс по източни бойни изкуства и самоотбрана дали ще свърши някаква работа?

...доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава...

Според мен 4-5 годишна възраст е твърде ранна за да се изразят толкова силно комплексите и да се отприщят с толкова негативизъм.Не съм психолог,но на 99,999% съм сигурен че проблема в случая се поражда в семейството и семейната среда,т.е. по-скоро комплексите са у неговите родители...За това съдя и по една нелицеприятна случка с бабата на това дете,за която ми разказа съпругата,но...просто не ми се коментира...

...доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава...

Абсолютно. Запиши го на айкидо.

Да разговора очи в очи с малкият побойник с по-строг и дори заплашителен тон дава резултат. Поне докато са малки. За жалост в родните училища действителността е такава, че детето само стига до извода, че само думите не са достатъчни да се защитава от зле възпитани келеши и ценостната му система малко или много се променя. Изпитах го лично. Във всяка паралелка винаги се намира някой, който си набелязва за жертва по-тих и кротък съученик и се започва тормоз по всякакви начини. Докато на това дете не му писне и не наложи правата си със сила. Ако в по-малките класове се попадне на преподавател , който е и педагок и не ходи на работа само за заплатата, нещата се оправят. Но в по-горните класове където във всеки час е различен преподавател, и никой него интересува, само влиза изпяваси поредният урок и излиза, всичко е в ръцете на детето. Опита ми с двама ученика-момче 6 кл. и момиче 2кл. ме научи, че когато думите не въздействат на по-"отраканите" , и преподаватели, директор си затварят очите, докато детето не окаже физически отпор на натрапника няма резултат.

Как се справихме ние?
Дъщеря ми беше във втори клас, закачали са се с някакво момче, по-голямо от нея с 2 години. Тя се оплака вкъщи, баща й отиде на сл.ден да я вземе от занималня, накарал дъщеря ни да му го покаже, извикал го, разпитал ги и двамата кое как стои. Момчето казало, че нашата дъщеря му говорила глупости, обиждала го и той я ударил. Моят съпруг му казал, че въпреки всичко, с бой не се решават проблемите. Но, за да бъде всичко поравно, накарал дъщеря ми да му удари един лек шамар. Тя го зашлевила и оттогава не са имали проблеми. И никой в училище не я е закачал.