днес докато разговаряхме със сина ми за някои негови постъпки, той ми заяви, че иска братче. Малкият е на 4 години и говореше за 'бебе-братче'. Не знам как тази идея му се е появила в главата, няма други деца в къщата ни, за детската градина още не можем да се класираме - та не ми се вярва да го е чул от други деца.

Опитах се да говоря с него, но нещата при нас са малко по-сложни - ние си нямаме татко и единствения начин да си имаме братче е да си осиновим. Но за съжаление в момента не може да си позволяим финансово. Та така ми стана тъжно, че сина ми ще расте сам, а сама знам, че това не е много добро за него.

Та ако има някой, който да ми даде съвет как да постъпя в тази ситуация много ще съм му благодарна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че синът ти иска бебе-братче със същата сила, с която иска камионче или шоколадче, например. Не е нужно според мен да задълбаваш в темата. Ако на тази възраст можеш да се го научиш, че не е възможно да получава непременно всичко, което пожелае - ще му бъдеш много полезна.

"Винаги има поне още една гледна точка..."

Няма нищо общо между братчето или камиончето! Що за глупост!
И аз исках братче или сестриче като дете, и ми беше безкрайно тъжно, че родителите ми не бяха в състояние да си родят още едно детенце.
Изключително тъжно е да растеш сам, а още по-тъжно е, че и като пораснеш си оставаш сам и няма на кого да разчиташ, на кого да се опреш в труден момент и много други неща.
Сравнявайки и сега с мои приятели, които имат брат/сестра, също стигам до извода, че самите деца сме много ощетени.
Човек не може да получава всичко, и родителят не бива да се чувства виновен, когато не може да осигури нещо на детето си.
Но трябва да се признае, че желанието за братче за компания и дружинка и желанието за нова играчка са две съвсем различни неща и не трябва да се бърка едното с другото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kitten на 11.02.08 10:00.

Ако няма ка да се сдобие с братче на този етап, то може да си намери приятелчета.
Нямате ли близки с дете около тази възраст, опитайте се да създадете редовни контакти. Моята дъщеря/13/ и племенницата ми /3,5/ имат много силна емоционална връзка. П отози начин и двете взаимно задоволяват нуждата си от сестричка.
Иначе, искрено ти пожелавам в скоро време да се сдобиете с татко и братчета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей! Абе дощя ми се да ти кажа, че се връзваш прекалено много и мислиш твърде много в негативни посоки... а не трябва!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за категоризациета на мнението ми.

Считам за по-голяма глупост твърдение, че дете НА ЧЕТИРИ ГОДИНИ си слага дълбоко в сърцето идеи за братчета и сестричета. Ти може и да си страдал, но със сигурност страданието ти не е било най-силно точно на тази възраст. Точно заради това майката трябва да си прецени дали може да даде на детето си братче и ако за моменти не може - да намери заместител - както са съветите в другите постинги. Куче, коте, роднинско дете, приятелче и пр. Но в никакъв случай не трябва да го оставя да смята, в по-зряла възраст вече, че липсата на братче е някаква катастрофа или трагедия. Всичко зависи от това как майката ще представи на детето си ситуацията.

Може би родителите са виновни за самотата на децата си. Едно дете може да не бъде самотно и без това да е свързано непременно с братче или сестриче.

Да, по принцип по-добре е СЪС.....но дали винаги е така?

"Винаги има поне още една гледна точка..."

Напълно съм съгласна с теб, въпреки, че аз имам брат. Но той в момента е 'мъжкия пример' за сина ми, и ми беше голяма упора, когато стана ясно, че сме без 'татко'.

А сина ми ще е самичък .... затова даже си мисля за варианта осиновяване - но наистина ми трябва една идея още малко финансова стабилност за такава стъпка. И много обич в семейството (която сина ми чувства) , за да изградят децата силна положителна връзка помежду си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, намерете си татко, та да може да си позволите, така всички ще са доволни, и най-вече ти самата.

с пляс-пляс ръчички и щрак пръсти - и таткото се явява... и не татко, ами направо опашка, кастинг да си прави...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изключително си права в това, че настроенията на майката се предават и на детето, колкото и тя да НЕ го съзнава. Дочути от детето разговори на тази тема, подслушани тюхкания и обсъждания МОГАТ ДА НАВРЕДЯТ И ДА ЗАДЪЛБОЧАТ ПРОБЛЕМА. Точно заради това посъветвах майката да се опита да предаде на детето си усещането, че и без братче животът може да бъде прекрасен. Което си е самата истина. Както и без шоколад!

Моля, не се шокирайте пак от това с шоколада. Никой не може да ме убеди, че ценностната система на 4 годишно дете е толкова перфектно и правилно развита, че то вече може да направи ОГРОМНА разлика между липсата на братче и липсата на мечтана играчка. В този смисъл - какво да кажем за дете, което СИ ИМА братче и за него най-голямата трагедия е, че няма електрическа тротинетка например??? Мислите ли, че липсата на братче в първия случай В СЪЗНАНИЕТО на четиригодишника е по-силна от липсата на тротинетката във втория случай - сравнено КАТО ЕМОЦИЯ?

Сега ми идва на ум например, че моят син също няма ни братче, ни сестричка, и от време на време ми поставя такива изисквания и въпроси, естествено. Но, уверявам ви, МНОГО повече страда в моментите, в които го лишавам от компютър, отколкото в тези, когато се сети за проблема на "самотата" си. А си представям колко нещастен наистина щеше да бъде, ако около него всички угрижено си обсъждахме защо и как се е случило това, че няма как да имаме второ дете и колко сме отчаяни от това.

Редактирано от yниKaлнa на 12.02.08 09:10.

ти просто и отговори и заради мен. Така е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

в допълнение на казаното от теб почнах да разговарям с малкия какво в живота променя едно братче. Например играчките трябва да се делят, той трябва да се грижи за по-малкия. Отговора му наистина беше много забавен: "Тъкмо сега ще купиш по-голяма кола (с акумулатори) - да се возим и двамата. Аз ще го науча да кара." Надали съзнава всичко, което 'дава' като идея. Но поне на мен ми стана мило от изводите му.
Засега определено не е егоист, дано такъв си и остане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гледай сега да не отидеш в другата крайност и да успееш някак да му внушиш, че е ЛОШО да има братче!!!!

Просто отбягвай темата, заобикалай я, разсейвай го с други неща, и се постарай да ву внушиш, че човек не винаги може да има всичко, което поиска. Според мен ТОВА би било едно полезно внушение.


Растат в днешно време деца, които са ПРЕЗАДОВОЛЕНИ с всичко и някак са свикнали да смятат, че ВСИЧКО което поискат, могат да го имат. По-богатите родители изпълняват всички материални прищевки на децата си, мислейки си, че с това компенсират малкото време, което им отделят. Други, не чак толкова заможни, се лишават от много неща, но ОТНОВО задоволяват прищевките на децата си. Според мен това е определено ВРЕДНО. Едно такова дете, когато порасне, смята, че по какъвто и да е начин трябва да се сдобие с това, което желае. А понякога начините са...престъпни. Но те не се спират и пред тях, защото просто са СВИКНАЛИ да имат всичко!

Имам спорове и с мъжа ми по въпроса. Аз съм твърдо на мнение, че понякога трябва да отказваш на детето неща, които можеш да му дадеш, макар и само за да се научи, че в живота има и отрицателни отговори. И второ - за да разбере, че когато мама каже НЕ - това значи НЕ и нищо друго.

"Винаги има поне още една гледна точка..."

с тая психология на бедността:
...човек не винаги може да има всичко, което поиска...
...По-богатите родители изпълняват всички материални прищевки на децата си, мислейки си, че с това компенсират малкото време, което им отделят...
...Едно такова дете, когато порасне, смята, че по какъвто и да е начин трябва да се сдобие с това, което желае. А понякога начините са...престъпни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от XeйЖивoт! на 12.02.08 11:57.

Не смятам, че това е психология на бедността.

И да, "богатство и изобилие не се постига задължително с престъпни методи ", но това се случва ДОСТА ЧЕСТО. И защо ли престъпниците все по-често са деца на заможни родители? (естествено - не визирам джебчийството по трамваите)

"Винаги има поне още една гледна точка..."

Съвет не мога да ти дам, съжалявам! Само разбиране, защото съм в същото положение. Е, мой син си има вече братче, ама от мен май няма да доживее такова. Но си говорим, вече с хипотетичното "ако". Ако имам друго бебе, ако живея с друг мъж, ако ... Той е на 8 сега. Подобни разговори ги провокирах аз преди време, с определена идея да го подготвя евентуално ако се наложи. Сега той чат-пат се присеща нещо по темата. Видимо е приел вече възможността да се появи друг мъж и да имам друго дете. Но ако вземе да стане, нямам идея как ще се чувства.

А ти защо мислиш, че детето няма от къде да му хрумне тази идея? Все пак, той не живее на остров само с теб. Гледа филмчета, четеш му приказки, играе с други деца. Братчетата и сестричетата са част от света около нас. А щом е на 4 не знам доколко е наясно за нуждата от мъжко участие поне в създаването, ако не в отглеждането.

За тъжното, на мен също ми е тъжно. И за него, че си няма другарче, и за мен, че няма да изпитам пак усещането да държа бебе. Но това е живота, кво да го правиш. Важното е да не показваш, че ситуацията по някакъв начин ощетява детето ти. Да не го съжаляваш, че "е самичко". В крайна сметка, дори и с татко, пак можеше да нямате второ. Просто го обичай с всичката любов която имаш. Пък не се знае, знае ли се. В днешно време и на 50 можеш да станеш майка, здраве да има само.

Аз съм си мислила за осиновяване, най-малкото все мога да дам нещо по-добро отколкото един дом за сираци. Но ... не съм уверена в себе си, не знам ще имам ли сили да се справя. А това не е пералня, да я върнеш. Отговорността е до гроб. Та затова не го и мисля вече, няма смисъл от химери. Поне за мен. Но се възхищавам на хората намерили тези сили.

Мила Уникална!

Ако повтаряш на детето си (защото ти самата си убедена и го мислиш!), че богатство се постига "много често" с престъпни методи - най-много да го убедиш, че богатство се постига предимно така и да му внушиш, че ако иска да е честен, трябва да е беден, а ако иска да е богат, трябва да използва такива методи. А къде останаха ума, таланта, упоритостта, желанието да постигнеш повече и да живееш приятно и с удоволствие?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо такова не повтарям на детето си. Повече му повтарям, че трябва да учи, да бъде постоянен и упорит, за да може да си позволи да има всичко, което му се прииска. Пък и възпитанието на децата се осъществява най-вече с личен пример. Така че за моето дете аз съм спокойна.

Най-вече съм спокойна, защото не се старая да му угодя във всичко. Тази ми философия е просто НЕРАЗБИВАЕМА. Знам какви са ценностите на деца, които са презадоволени. Просто НИКАКВИ. И това за жалост не е само някакво мое си мнение. Доказва се ежедневно в живота.

Дори изобщо няма да стигам до крайността да напомням, че най-богатите и най-презадоволените деца (и възрастни) най-често посягат към спринцовката.

Относно "ума, таланта, упоритостта, желанието да постигнеш повече и да живееш приятно и с удоволствие" - къде прочете, че те се изключват в моите приоритети и условия за постигане на добър живот?? Аз говоря непрекъснато за МАТЕРИАЛНОТО задоволяване, а другото са просто приятни и известни на всички приказчици.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите