днес докато разговаряхме със сина ми за някои негови постъпки, той ми заяви, че иска братче. Малкият е на 4 години и говореше за 'бебе-братче'. Не знам как тази идея му се е появила в главата, няма други деца в къщата ни, за детската градина още не можем да се класираме - та не ми се вярва да го е чул от други деца.

Опитах се да говоря с него, но нещата при нас са малко по-сложни - ние си нямаме татко и единствения начин да си имаме братче е да си осиновим. Но за съжаление в момента не може да си позволяим финансово. Та така ми стана тъжно, че сина ми ще расте сам, а сама знам, че това не е много добро за него.

Та ако има някой, който да ми даде съвет как да постъпя в тази ситуация много ще съм му благодарна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че синът ти иска бебе-братче със същата сила, с която иска камионче или шоколадче, например. Не е нужно според мен да задълбаваш в темата. Ако на тази възраст можеш да се го научиш, че не е възможно да получава непременно всичко, което пожелае - ще му бъдеш много полезна.

"Винаги има поне още една гледна точка..."

Няма нищо общо между братчето или камиончето! Що за глупост!
И аз исках братче или сестриче като дете, и ми беше безкрайно тъжно, че родителите ми не бяха в състояние да си родят още едно детенце.
Изключително тъжно е да растеш сам, а още по-тъжно е, че и като пораснеш си оставаш сам и няма на кого да разчиташ, на кого да се опреш в труден момент и много други неща.
Сравнявайки и сега с мои приятели, които имат брат/сестра, също стигам до извода, че самите деца сме много ощетени.
Човек не може да получава всичко, и родителят не бива да се чувства виновен, когато не може да осигури нещо на детето си.
Но трябва да се признае, че желанието за братче за компания и дружинка и желанието за нова играчка са две съвсем различни неща и не трябва да се бърка едното с другото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kitten на 11.02.08 10:00.

Ако няма ка да се сдобие с братче на този етап, то може да си намери приятелчета.
Нямате ли близки с дете около тази възраст, опитайте се да създадете редовни контакти. Моята дъщеря/13/ и племенницата ми /3,5/ имат много силна емоционална връзка. П отози начин и двете взаимно задоволяват нуждата си от сестричка.
Иначе, искрено ти пожелавам в скоро време да се сдобиете с татко и братчета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей! Абе дощя ми се да ти кажа, че се връзваш прекалено много и мислиш твърде много в негативни посоки... а не трябва!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за категоризациета на мнението ми.

Считам за по-голяма глупост твърдение, че дете НА ЧЕТИРИ ГОДИНИ си слага дълбоко в сърцето идеи за братчета и сестричета. Ти може и да си страдал, но със сигурност страданието ти не е било най-силно точно на тази възраст. Точно заради това майката трябва да си прецени дали може да даде на детето си братче и ако за моменти не може - да намери заместител - както са съветите в другите постинги. Куче, коте, роднинско дете, приятелче и пр. Но в никакъв случай не трябва да го оставя да смята, в по-зряла възраст вече, че липсата на братче е някаква катастрофа или трагедия. Всичко зависи от това как майката ще представи на детето си ситуацията.

Може би родителите са виновни за самотата на децата си. Едно дете може да не бъде самотно и без това да е свързано непременно с братче или сестриче.

Да, по принцип по-добре е СЪС.....но дали винаги е така?

"Винаги има поне още една гледна точка..."

Напълно съм съгласна с теб, въпреки, че аз имам брат. Но той в момента е 'мъжкия пример' за сина ми, и ми беше голяма упора, когато стана ясно, че сме без 'татко'.

А сина ми ще е самичък .... затова даже си мисля за варианта осиновяване - но наистина ми трябва една идея още малко финансова стабилност за такава стъпка. И много обич в семейството (която сина ми чувства) , за да изградят децата силна положителна връзка помежду си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, намерете си татко, та да може да си позволите, така всички ще са доволни, и най-вече ти самата.

с пляс-пляс ръчички и щрак пръсти - и таткото се явява... и не татко, ами направо опашка, кастинг да си прави...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изключително си права в това, че настроенията на майката се предават и на детето, колкото и тя да НЕ го съзнава. Дочути от детето разговори на тази тема, подслушани тюхкания и обсъждания МОГАТ ДА НАВРЕДЯТ И ДА ЗАДЪЛБОЧАТ ПРОБЛЕМА. Точно заради това посъветвах майката да се опита да предаде на детето си усещането, че и без братче животът може да бъде прекрасен. Което си е самата истина. Както и без шоколад!

Моля, не се шокирайте пак от това с шоколада. Никой не може да ме убеди, че ценностната система на 4 годишно дете е толкова перфектно и правилно развита, че то вече може да направи ОГРОМНА разлика между липсата на братче и липсата на мечтана играчка. В този смисъл - какво да кажем за дете, което СИ ИМА братче и за него най-голямата трагедия е, че няма електрическа тротинетка например??? Мислите ли, че липсата на братче в първия случай В СЪЗНАНИЕТО на четиригодишника е по-силна от липсата на тротинетката във втория случай - сравнено КАТО ЕМОЦИЯ?

Сега ми идва на ум например, че моят син също няма ни братче, ни сестричка, и от време на време ми поставя такива изисквания и въпроси, естествено. Но, уверявам ви, МНОГО повече страда в моментите, в които го лишавам от компютър, отколкото в тези, когато се сети за проблема на "самотата" си. А си представям колко нещастен наистина щеше да бъде, ако около него всички угрижено си обсъждахме защо и как се е случило това, че няма как да имаме второ дете и колко сме отчаяни от това.

Редактирано от yниKaлнa на 12.02.08 09:10.