Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 11:54 23.04.24 
Непрофесионални
   >> Родители и деца
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Тема Карате ли се на децата си?нови  
Авторnervna (Нерегистриран)
Публикувано01.02.08 19:17



здравейте.Разбирате ли се с децата си?Аз май много се карам на моето,което е на почти 12.Не че не слуша,просто само на компа стои,не мога да го накарам нисто да свърши в къщи.Не става въпрос за тежка работа,просто да си прибере боклуците от масата или да помогне да сервираме вечерята.В училище се учи добре,но в къщи играе само на КЪНТЪР.Вбесявам се и незнам,започвам да му викам,и то си мисли че го мразя.Само да отбележа че не живеем в БГ,и тук той все още няма приятели с които да излиза.Незнам аз ли съм изперкала че все викам,или и другите са постоянно на компютрите и нищо друго не правят.Как се оправяте с това?В момента пак гърми от компа и едвам се сдържам.



Тема Re: Карате ли се на децата си?нови [re: nervna]  
Авторaaa! (Нерегистриран)
Публикувано01.02.08 19:58



Помисли си малко! По-добре в къщи на компютъра, отколкото навън! и не го навиквай много, че да не плачеш после!



Тема Re: Карате ли се на децата си?нови [re: nervna]  
Автор sisislava (минаващ)
Публикувано02.02.08 02:20



12 години не са малко, за да пробваш да почнеш да го въвеждаш в отговорностите на по-възрастните - нали влиза скоро в пубертет и вероятно вече се мисли за доста пораснал за да е справя сам?! Е, разкажи му, примерно за своето ежедневие, за постоянните ти ангажимента за изкарване на пари и обслужване на семейството всеки ден. А ти също си човек и имаш желания за нещо по-приятно. И той като твое дете, предполага се че те обича (не е нужно да ти го казва постоянно) - важното е да ти влиза в положението и поне дребна помощ да ти оказва. По-нататък, би следвало като се осъзнае като "много голям" да вземе и като голям да се самообгрижва. Пък, ако се смята и за Мъж, да вземе и физически да помага на майка си като по-слаба.

Просто опитай да поговориш с него като с голям човек, без да го хокаш и да натрапваш на сила мнението си.



Тема Re: Карате ли се на децата си?нови [re: nervna]  
Автор yниKaлнa (Заядливка)
Публикувано02.02.08 08:54



Пробвала ли си с "подкуп"? Например - ще ти разреша да играеш колкото искаш, но само ако си прибираш масата и си разтребваш вещите?

"Винаги има поне още една гледна точка..."


Тема Re: Карате ли се на децата си?нови [re: nervna]  
Автор(Нерегистриран)
Публикувано04.02.08 15:09



Здравей,взимай мерки докато е време.Преди два дни ходих при моя приятелка,която има две деца момче и момиче,тинейджъри.Тя ми показа стаите им.Направо не повярвах.Вътре имаше разпиляни дрехи навсякъде,не се знаеше кое е чисто и кое мръсно.По пода и шкафовете имаше празни опаковки от десерти,бонбони,чипсове,мръсни чаши и чинии.На младежът в стаята от полилея висеше един чорап.
Приятелката ми ,която винаги е била голяма чистница,с болка ми показа какви мърляви деца има.Мъжът и никога не й давал да ги кара да й помагат,защото според него това било работа за майката.Сега вече е късно да им създава такива навици.
Това което е по-страшно,е че когато майката почисти стаите им децата се карат с нея,че е изхвърлила "важни неща",че не могат да си намерят това което търсят.Дори на инат разхвърлят,за да я дразнят.



Тема Re: Карате ли се на децата си?нови [re: yниKaлнa]  
Автор denny (Choco monster)
Публикувано04.02.08 16:58



Не съм родител, но въпреки това си мисля, че този подход с "подкупа" едва ли е най-правилният. Все ми се струва, че така детето ще започне да си мисли, че заслужава награда всеки път, когато свърши нещо, което и без друго е негово задължение, като например да си поддържа ред в стаята, или когато окаже някаква помощ в домакинството. Аз например бих му обяснила нещо от рода на това, че като поддържа ред в стаята си, показва уважение към самото себе си; според мен е важно да разбере, че когато прави нещо от рода на подреждане на стаята, миене на чинии или друга къщна работа, помага не само на другите, а и на себе си - нали също иска да живее в чисто и подредено място.



Тема Re: Карате ли се на децата си?нови [re: nervna]  
Авторпeпo (Нерегистриран)
Публикувано04.02.08 17:15



А самият той чувства ли се комфортно, когато стои сред мръсотията и неразборията? Или предпочита да си разхвърля стаята и след това да се премести в хола на чистото? Според мен един работещ подход може да е след като не вършиш нещата, които е трябвало той самия да свърши. Без скандали, без забележки, без нито дума. Не помага за сервирането на вечерята - отлично - значи вечвря няма да има! Не си прибира дрехите - прекрасно - всичко неприбрано от хола заминава директно в контейнера за боклук, или в най-мекия вариант се нахвърля отдалече в стаята му. Не пазарува - още по-добре - аз имам нужда от хранително разтоварване - той нека да му мисли - да видим кой първи ще примяка че е гладен. Не си оправя стята, не си пере дрехи и пр. - забранява му се достъп до общите помещения в дома, в които се поддържа ред - да стои на мръсното, оставя се мръсен, да започнат другарчетата му да го заобикалят че мирише - но едва ли ще стигне дотам. Аз с мойте така действам, по-точно така започвам, обаче те ме слушат и доста се трудят в къщи.



Тема Re: Карате ли се на децата си?нови [re: nervna]  
Автор мaщepka (билка)
Публикувано04.02.08 18:02



Не мога да повярвам така да мислите за



Шегата настрана, но ако родителят е естествен и честен с децата си, нормално е и да проявява отвреме-навреме гняв. Ако не е постоянен и не прераства всеки път до истерия... Изход има - диалог с тийнейджърите. Сега, не ме питай какъв. Всяко семейство си намира подходящия вид и тон. Ако децата са дисциплинирани и са свикнали да бъдат свободни от малки, т.е. отговорни за постъпките и действията си, то с една дума, жест или шега се оправят нещата, както казва Пепо по-горе. Иначе?

Необходимо е да си припомняме често ние, родителите, че нашите приоритети не са същите като на децата. Ако за мен като една чистофайница майка е важно да има някакъв ред и чистота, то едва ли има тийн на планетата, за който това е важно. За тийн е важно общуването с връстници, мнението на връстниците най-вече за мода, музика, книги, спорт, любими занимания и т.н. Затова "чъзползвайте" се от това уж разминаване с най-добри намерения... Вашите деца , защото аз си имамм един подобен тийн freerunner И така той предпочита много често да е навън и да тренира това. Другият ми син пък отскоро е "запален" да си разхожда snowboard-а по Витоша, а през седмицата - баскет, тенис, билярд.

Компа също може да бъде , ако преди това или от време на време споделяме с детето интересни любопитни идеи от света на науката, техниката, фокуси и т.н. Те, днешните деца, направо са си , разполагайки с комп, подходящ софт и неограничена фантазия. Остава родителите да са ги пробудили да развинтват фантазията си...




Тема Re: Карате ли се на децата си?нови [re: пeпo]  
Автор yниKaлнa (Заядливка)
Публикувано04.02.08 18:07



Да ви кажа - това с подреждането си е ген, вярвайте ми. Имам приятел с близнаци на 18 години - момче и момиче. Еднакво расли, еднакво възпитавани. На момчето дрехите са винаги сгънати "под конец", леглото - оправено, вещите - подредени. Мацката с влизането от вратата почва да хвърля наляво-надясно вещи - по цялата къща...


Та така. Моят син е същия. На 10 години. В цялата къща вечерта можеш да разбереш какво е правил през деня, какво е ял, какво е рисувал, какво е разглобявал с отверки, какво е лепил с лепила... На всеки стол, маса диван и бюро в цялата къща. И всичко е отворено, използвано и изоставено. 365 пъти в годината му казвам сутрин да си сгъне пижамата....

Обаче таткото е същия!!



"Винаги има поне още една гледна точка..."

Тема Re: Карате ли се на децата си?нови [re: пeпo]  
Автор мaщepka (билка)
Публикувано04.02.08 18:29



Дааа, личният пример е много заразителен

Като са малки, те - от нас, а като порастнат се шашкаме и вече се объркваме кой от кого

Не отричам, че от децата има какво да научим и да копираме напр. тяхната упоритост и постоянство да отказват и казват "НЕ!". Е, друг е въпросът кога, къде и какво отказват. Например, едва ли ще се намери тийн, който да откаже така наречената junk храна, като чипс, пици, газирани напитки, дъвки, близалки и т.н.

Друго полезно, което съм научила от децата, е тяхното необременено съзнание и вярата, че няма невъзможни неща. За тях всичко, за което са силно мотивирани, е постижимо. Важното е да ги оставим да го правят по техния начин, ако и да (с)грешат. Нали в живота първо се взимат изпитите, а после уроците Така че е излишно да им натякваме "аз от там идвам, от където ти отиваш", "когато бях млад/-а..." и др. подобни, защото няма кой да ни чуе. Но никак не е излишно да си кажем мнението, след като сме излушали тяхното по дадената тема. Така ще постигнем поне демократиция у дома или ефективен диалог, който според последните научни статистики бил 75% изслушване, а останалите 15% само изказване. Това важело за всеки тип диалог между хората, не само с децата.





Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.