здравейте.Разбирате ли се с децата си?Аз май много се карам на моето,което е на почти 12.Не че не слуша,просто само на компа стои,не мога да го накарам нисто да свърши в къщи.Не става въпрос за тежка работа,просто да си прибере боклуците от масата или да помогне да сервираме вечерята.В училище се учи добре,но в къщи играе само на КЪНТЪР.Вбесявам се и незнам,започвам да му викам,и то си мисли че го мразя.Само да отбележа че не живеем в БГ,и тук той все още няма приятели с които да излиза.Незнам аз ли съм изперкала че все викам,или и другите са постоянно на компютрите и нищо друго не правят.Как се оправяте с това?В момента пак гърми от компа и едвам се сдържам.

Помисли си малко! По-добре в къщи на компютъра, отколкото навън! и не го навиквай много, че да не плачеш после!

12 години не са малко, за да пробваш да почнеш да го въвеждаш в отговорностите на по-възрастните - нали влиза скоро в пубертет и вероятно вече се мисли за доста пораснал за да е справя сам?! Е, разкажи му, примерно за своето ежедневие, за постоянните ти ангажимента за изкарване на пари и обслужване на семейството всеки ден. А ти също си човек и имаш желания за нещо по-приятно. И той като твое дете, предполага се че те обича (не е нужно да ти го казва постоянно) - важното е да ти влиза в положението и поне дребна помощ да ти оказва. По-нататък, би следвало като се осъзнае като "много голям" да вземе и като голям да се самообгрижва. Пък, ако се смята и за Мъж, да вземе и физически да помага на майка си като по-слаба.

Просто опитай да поговориш с него като с голям човек, без да го хокаш и да натрапваш на сила мнението си.

Пробвала ли си с "подкуп"? Например - ще ти разреша да играеш колкото искаш, но само ако си прибираш масата и си разтребваш вещите?

"Винаги има поне още една гледна точка..."

Здравей,взимай мерки докато е време.Преди два дни ходих при моя приятелка,която има две деца момче и момиче,тинейджъри.Тя ми показа стаите им.Направо не повярвах.Вътре имаше разпиляни дрехи навсякъде,не се знаеше кое е чисто и кое мръсно.По пода и шкафовете имаше празни опаковки от десерти,бонбони,чипсове,мръсни чаши и чинии.На младежът в стаята от полилея висеше един чорап.
Приятелката ми ,която винаги е била голяма чистница,с болка ми показа какви мърляви деца има.Мъжът и никога не й давал да ги кара да й помагат,защото според него това било работа за майката.Сега вече е късно да им създава такива навици.
Това което е по-страшно,е че когато майката почисти стаите им децата се карат с нея,че е изхвърлила "важни неща",че не могат да си намерят това което търсят.Дори на инат разхвърлят,за да я дразнят.

Не съм родител, но въпреки това си мисля, че този подход с "подкупа" едва ли е най-правилният. Все ми се струва, че така детето ще започне да си мисли, че заслужава награда всеки път, когато свърши нещо, което и без друго е негово задължение, като например да си поддържа ред в стаята, или когато окаже някаква помощ в домакинството. Аз например бих му обяснила нещо от рода на това, че като поддържа ред в стаята си, показва уважение към самото себе си; според мен е важно да разбере, че когато прави нещо от рода на подреждане на стаята, миене на чинии или друга къщна работа, помага не само на другите, а и на себе си - нали също иска да живее в чисто и подредено място.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А самият той чувства ли се комфортно, когато стои сред мръсотията и неразборията? Или предпочита да си разхвърля стаята и след това да се премести в хола на чистото? Според мен един работещ подход може да е след като не вършиш нещата, които е трябвало той самия да свърши. Без скандали, без забележки, без нито дума. Не помага за сервирането на вечерята - отлично - значи вечвря няма да има! Не си прибира дрехите - прекрасно - всичко неприбрано от хола заминава директно в контейнера за боклук, или в най-мекия вариант се нахвърля отдалече в стаята му. Не пазарува - още по-добре - аз имам нужда от хранително разтоварване - той нека да му мисли - да видим кой първи ще примяка че е гладен. Не си оправя стята, не си пере дрехи и пр. - забранява му се достъп до общите помещения в дома, в които се поддържа ред - да стои на мръсното, оставя се мръсен, да започнат другарчетата му да го заобикалят че мирише - но едва ли ще стигне дотам. Аз с мойте така действам, по-точно така започвам, обаче те ме слушат и доста се трудят в къщи.

Не мога да повярвам така да мислите за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ви кажа - това с подреждането си е ген, вярвайте ми. Имам приятел с близнаци на 18 години - момче и момиче. Еднакво расли, еднакво възпитавани. На момчето дрехите са винаги сгънати "под конец", леглото - оправено, вещите - подредени. Мацката с влизането от вратата почва да хвърля наляво-надясно вещи - по цялата къща...


Та така. Моят син е същия. На 10 години. В цялата къща вечерта можеш да разбереш какво е правил през деня, какво е ял, какво е рисувал, какво е разглобявал с отверки, какво е лепил с лепила... На всеки стол, маса диван и бюро в цялата къща. И всичко е отворено, използвано и изоставено. 365 пъти в годината му казвам сутрин да си сгъне пижамата....

Обаче таткото е същия!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дааа, личният пример е много заразителен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите