първо искам да отправя молба да ми отговорите кой каквото мисли по въпроса и чак тогава да пускате изявления,че темата не е за тук,също и че съм пълнолетна,така че се отнесете сериозно.

И така,значи баща ми в последните години не е наред.Поведението му тотално се измени.И преди се е държал глупаво,обаче сега бие всякакви рекорди.Постъпките му нерядко са нелогични и абсурдни и и именно те ме наведоха на мисълта,че нещо в психиката му куца.Просто прави глупости,това е,може би не разсъждава в определени мигове.Наблюдавала съм го достатъчно дълго и повече и да искам, не мога да си затворя очите.Той е хипохондрик.Майка ми го знае от много години,но ми го сподели сравнително късно.Лесно внушаем е,а особено откакто майка му,една от бабите ми,получи инсулт преди десет години,съвсем се срина.Покрай заболяването на баба ми и той почна все за болести да мисли.Дори още като съм била бебе си е мислил че има тумор в мозъка.Наистина е ужасяващо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баща ти не е луд, по-вероятно е едно слабоволево и безинициативно същество, каквито са мъжете подчинени на властни майки и жени.
Не казвам, че всеки на когото майката е деспотична е такъв, има достатъчно смели хора, които са се опълчили и живеят самостоятелен живот. Но тук случаят не е такъв.
Баща ти в момента го тресе кризата на средната възраст, която междувпрочем тресе и успели и силни мъже. При него обаче наистина има за какво да съжалява и наистина е пропуснал много, и затова ходи немил -недраг защото не уважава себе си.
Хипохондрията е следствие на похватите, които майка му е използвала за да го държи под контрол. Внушавала му е от малък че ако не е тя, той ще умре от ужасни болести и той се държи за полата й за да не се разболее. Елементарна манипулация, но не я е осъзнал.
Какво да направите, ами рецептата е една, но дали майка ти ще има твърдостта да удържи- изхвърляне във враждебния свят да се научи да се справя. Ако го дундурка, все повече ще се разкапва, но когато оцеляването му зависи от самият него ще се стегне и може и да се оправи.
Успех

И при нас не беше по различно макар ,че моят баща е силен и волеви и той бе подвластен- докато майка ми не избяга далеч и баба не почина.Сега се справя сам и има много приятелки ,но" пак е сам и оплаква съдбата си".Имаше моменти когато казваше ,че от развода му с мама съм "спечелила само аз" ,защото нямаше кой да го дондурка на два фронта -все пак баба бе поостаряла и вече не го владееше изцяло.Преди две години го спасявахме от една натрапница и ни се разказа играта ,най-вече на детето ни, което бе малко и за жалост се замеси и то.
Сега след като видяхме ,че той е неспасяем и все му е скучно, не се намесваме и дори не желаем да ни разказва за подвизите си.Просто се натоварваме и това ни вреди.Хипохондрията я има и при него ,но за радост той е много себевлюбен и държи на външните изяви,затова пред чуждите не дава вид на болен.
Желая ви успех ,не си струва да съсипвате живота си заради психичната неудовлетвореност на другите,особено като осъзнаете ,че и те не се трогват от това което ви причиняват - това са болни хора и е добре да ги приемате, като такива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам защо сте го търпели толкова време? Решението е просто - отделете се /не казвам развод, макар ме ще е по добре за двете/ от него. Животът ви е само един, не си заслужава да го пропилявате за такова мекотело.
Ако съм била много крайна, то е защото аз бих постъпила така. Не трябва да ви повлича надолу. Животът е горе и си заслужава да се изживее добре.

Кажете му го директно, ако трябва го повтаряйте непрекъснато. Той няма да се оправи никога, но поне вие ще сте спокойна, че сте му казали мнението си. Моят баща беше същото, че и по-зле, но по някакви идиотски причини майка ми не даваше дума да му се изрече. Сега и двамата са мъртви, а аз сънувам как му казвам всичко това вече пет години и още не мога да си простя, че го оставих да си живее с капризите и илюзиите, докато аз и децата ми се съсипахме и продължаваме да се съсипваме.

Anonimus,
изглежда дошъл е момента от живота ти, в който разбираш, че родителите ти (в частност, баща ти) не се идеални, а съвсем реални хора с техните си недостатъци и странности. Остава ти да го приемеш без ропот - това просто си е в реда на нещата от живота. ... И , още нещо в аванс - с времето и възрастта хората (баща ти) оглупяват повече. Е, някои имат късмета да ги споходи Мъдростта, но това в Българската реалност (манталитет в основата си) е радко явление.
Просто го приеми като факт, и обичай и уважавай баща си, колкото и да се променя на по-зле. (Замисли се за колко неща от неговата младост, твое детство си струва да го уважаваш и да си му благодарен/а, че е бил до теб и част от семейството ти.)
... И аз мога да ти пиша много за изперкрането на моя баща, но каква полза?! Не можем да ги променим - остава ни да намерим начин да живеем с тях и странностите ни гледайки малко по-мъдро на това, ... и на това, което очаква нас и децата си след нас...

хайде,хайде-ти пък взе съвсем в облаците да летиш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз много добре е чувам... А според теб как оцелява едно семейство като такова, ако няма взаимни компромиси?
Убедена съм, че авторът(ката) на тази тема не може да каже че баща му(й) е с достатъчно повече недостатъци отколкото положителни качества за да го изхвърли от семейството си, примерно. Изброените от теб негативи, според мен, надхвърлят тези за които е говори в темата тук.
Може би, като понатрупаш още известен житейски стаж, ще разбереш за какво говоря.

Точно поради житейският опит,който имам,си позволих да кажа това,което казах,а той повярвай ми никак не е розов.
Семейството оцелява,когато компромисите не са едностранни,ами и както ти самата отбеляза,когато са взаимни.Аз не разбрах от темата,за наличието на такива.
Доколкото разбрах,на бащата не му дреме за случващото се около него,пък да му мислят жена му и детето му.Колкото и да ми се иска,тази ситуация не може да бъде облечена в благи думи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, но жената идетето никога не са били негов приоритет, а майка му и собственото му избавление от ужасните болести, които дебнат зад всеки ъгъл. Та в тоя ред на мисли - жената и детето не могат да бъдат достатъчно силен мотив да се стегне, поне докато ги има. Когато ги загуби хем ще ги оцени, хем ще се наложи да оцелява.
Живота на майката сигурно е твърде тъжен, тя даже е привикнала към това състояние, но детето защо трябва да живее така. Самата му здрава и жизнена природа се бунтува. Дано деградацията на бащата не повлече и него надолу.