Иска ми се родители на ученици вече, да споделят впечатления относно държавни, частни училища. На есен детето ми ще е първи клас и изтръпвам, не мога да си го представя ученик, защото още не е самостоятелен и трудно понася разделите с нас. Проблемен е, от аутистичния спектър е, умно дете и от години се обучава на социализация. С огромно желание учи и пише домашни..но е особен и се страхувам..от децата, жестоки са към различните, бързо усещат..от учителките също..търпение много се изисква...някой може ли да ме посъветва за училище, където бих могла да получа разбиране за детето.

За 38 ОУ "Васил Априлов" съм чувала добри неща. Детето на близка моя приятелка, което също имаше проблеми като вашето, завърши там. Учителския колектив като цяло бил много добър.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила майчице, моето дете хсъщо е проблемно/не питай/.Не е тъп но е нежен, трудно контактува.Той е 10кл.вече. Не ме питай за тези 10 год. какво съм правила. Но....децата са жестоки.Можеш да намериш добра учителка, но децата не прощават. Важно е да е някъде където са по по-малко деца в клас и разговори с учителката, всеки ден, не от позиция на сила, а като майчица. Съжалявам, че го пиша, но...дребни подаръчета и т.н.т. Ние случихме с учителката в 1 клас, но....после! Миналата година имах инцидент с негов съученик....така, че ние не можем все да ги пазим! Ако имаш финансова възможност - пробвай в частно, но с разговори!Трудно се убеждават хората, че "различните" деца не СА РАЗЛИЧНИ! Успех, мила, всичко ще е на ред!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да се съглася. Това е училище с много педантични изисквания, в което не се поощряват разни забежки, дори по изкуствата. Бях записала сина си там за 1 клас, но после научих, че учителката по музика се крие, когато иска да направи някое извънкласно занимание на децата - нещо вокална групичка или др.п. - директорът щял да я скълца, че губи времено на децата с излишни неща, а не С УЧЕНИЕ. Взех си документите, макар, че бях платила 25 лв при записването, и го преместих още преди началото на годината. Моят син е определено артистична и творческа натура и не понася затварянето в окови и рамки.

"Винаги има поне още една гледна точка..."

Благодаря! Какво ще кажеш, ако не намеря подходящо училище за детето, такова, за което да съм сигурна, че ще бъде обгрижвано и няма да бъде подложено на унижения, да го водя някъде само като частен ученик...до тогава, докъто видя, че е готов да се защитава сам, когато се наложи?

А ако намерите перфектните условия, мили дечица, грижовни учители... в 12 клас пак ли ще е асоциален?
Не казвам да го пратите в училище с гамени, но все пак, ако нормалната среда не му понася, и трябва да расте в по специално отношение тогава проблема със социализацията ще съществува и занапред.
Според мен нормално училище, с нормални палави (жестоки е силно казано... децата са си по детски нетактични, непохватни и недипломатични) деца, а вие трябва да му помогнете да си намери приятели.И учителките да не го пазят като китайска кристална ваза от 16 век, ами да си вършат работата да го учат и да внимават да не се пребият в междучасията.

Още нещо да добавя... в първи клас, от какво толкова трябва да се защитава сам?Едва ли другите деца ще почнат от първия ден да го бият и то така че да има нужда от външна защита.А това за частен ученик е абсолютна грешка, това значи пълна асоциализация.И когато решите че е готов да се защитава сам, ще бъде насаден във вече създаден колектив от деца и дори и да е нормален, пак ще го гледат като пришълец.


Елате повече!

Редактирано от Frysco на 22.01.08 14:13.

Виждам, че нямате представа на какво отговаряте. За информация и при интерес, може да сложите в гугъл "аутизъм" и да прочетете нещо.
Пожелавам на всички родители да четат такава информация само за сведение, защото наложи ли се да търсят среда за такова дете, целият свят се срива...както и понякога тоталното нерабиране от света, както от вас, в случая.

Пишете, от аутистичния спектър, а не аутизъм?
Последно има ли диагноза аутизъм или просто е по затворено дете?Въобще има ли в случая установен проблем?
Ако отговора е да, тогава се извинявам, но ситуацията не е описана пълно.В такъв случай, все пак постъпването на училище може би не е зле да е консултирано със специалистите и евентуално да се прецени.Ако те са ви насочили сами да си търсите училище, където условията са подходящи за продължаване на лечението, егати и специалистите.Все едно да ми оперират апендисита, след което да ми кажат-намери си стерилно място и инструменти и се зашии.
Ако отговора е не, тогава все пак, за да се подбере подходяща среда, може би е по правилно първо да е уточнено състоянието.Във всеки случай, ако говорим не за медицински проблем, а за затворен характер, държа си на предишното мнение.

И още нещо-опитвам се да помогна.Знам на какво отговарям...Що се отнася до тоталното неразбиране от света... благодаря за квалификацията, ще я запомня с леко чувство на обида.

Отново добавка:Все пак, при доказан аутизъм, действително съществува риск да учи заедно с нормалните деца.Няма обаче как да очаквате другите деца и техните родители напълно да разберат ситуацията.Това е ангажимент към тях... Проблема не е във вас, не е и в тях, те все пак се грижат за собствените си деца.Проблема е че няма създадени подобни училища.Съществуват единствено домовете за болни дечица, които са в една и съща категория със затворите за малолетни закононарушители.Тогава подкрепям твърдо варианта за частен ученик...


Елате повече!

Редактирано от Frysco на 22.01.08 17:56.

Да, има установен проблем, пиша, че се работи много интензивно с него, както и той самия има желание за социализация и работи върху задачите и себе си. Има вече специалисти в бг, но никой няма да поеме ангажимент да каже къде да учи детето, само в случаите , като моето, когато детето е високофинкциониращо и с много добър интелект, когато решава задачите като другите си връстници или по- бързо, казват, че трябва да учи в нормално училище, защото детето си е нормално, но дефицитите в поведението си съществуват, каквото и да се прави и детето се нуждае от специално отношение, приобщаване и разбиране, което със свито сърце установявам, че е почти невъзможно в бг. Преди 20-тина години тези деца са били изпращани в домове за душевно болни, всички различни - в кюпа, сега не е така, всеки родител намира начин и се оправя поединично, след 20 години сигурно специалистите ще има къде да насочват, но тогава детето ми, живот и здраве, ще е завършил университета.

И ще го завърши... всъщност отчуждението му помага да развива интелекта си.Една от причините за затъпяването на народа е именно социалната среда.А щом е и паметлив, тогава може да се каже че той не е болен, а е гении.
Затварянето в себе си подтиква към усилено разсъждаване.
Всъщност човек му идва да се замисли-защо да социализира детето си, при положение че социума е доста куц в тази страна?На почит са лашите порядки, агресията, измамата, парите... колко трудно се намира в българия човек с добрите стари човешки черти като искреност, честност, доброта...
В крайна сметка, не пренебрегвайте факта че социализацията с дечица който се учат от телевизията и интернет и средата на агресия може да изгради много лош характер.Не е рядко явлението когато има само едно гаменче в класа, но за да не се чувстват застрашени други деца, който са по нестабилни, правят всичко за да бъдат в списъка на приятелите му и съответно съвсем скоро има оформена групичка от лоши деца.
Това което казах е в разрез с първото ми мнение... но определено обикновенните деца трябва да ходят на училище с останалите, а родители и учители да се потрудят за добродетелите в характера.Само детенце не може да се справи, особенно ако средата го подтиква да бъде лош, с оглед на това да се впише в нея.
Но при вас, след като има установен проблем и работите над разрешаването му... хм, по добре не го пускайте в мръсните води, щом се опасявате от инфекции.Частен ученик от една страна ще ви помогне да продължите работата спокойно, от друга най вероятно ще постигнете качествено по добро обучение, от трета-ще имате възможноста да изградите характера му.Първо-добрите качества, а след това и способноста му за самозащита и правилните реакции срещу агресията.

П.С.Смятам а и доста специалисти са потвърдили че активните занимания със спорт изключително много помагат.Препоръчвам ви да се поинтересувате и то даже два спорта-един, примерно бойни изкуства, който изгражда силен характер, способност за борба в конкурентна среда, където няма отбор.И втория примерно волейбол, където индивидуализма отстъпвя мястото на работата в екип.
Приучаването към два различни спорта е трудно, но при постигане на успех, ще имате срещу себе си много силен и физически и психически човек.Способен да се бори или да работи с останалите-а избора ще го определя сам, според изградения характер.Да не пренебрегваме наистина и физическата подготовка-състоянието на тялото има огромно влияние над състоянието на психиката.Не случайно обикновенно психически силните хора се отличават със здраво тяло.И накрая, там отново има досег със обществото-ще трябва да общува с другите деца, да се научи да бъде ръководен от треньорите и да бъде наблюдаван от публика-все неща който ги има в училище.Но докато в училище нещата са много размити, неясни и обременени, в спорта всичко е точно и кристално ясно.А и е много по лесно да намериш добър треньор и добра школа, отколкото добро училище :)


Елате повече!

Благодаря за отговора! Ходим на плуване от две години, през първата не се поддаваше на инструкцията в група и треньор работеше индивидуално с него, сега е в група и е доста добър плувец. На тенис искам да ходим, но не е готов, но понеже ос скоро прави упражнения със желание, ще тръгваме на йога. За бойни изкуства знам, че е прекрасно за него, но в близките 3 години няма да е готов, такива деца се хранят с такива неща, когато вече имат глад за тях. Много обстойно проучвам разни училища, близко до нас, където имаме познати деца, частни от миналата година проучвам, в едно частно директорът ми каза "Нашето училище е само за нормални." Почти съм убедена, че трябва да е частен ученик.

Много интересен дебат. Има явно и хора, които не са специалисти/предполагам/, но дават удачни съвети.Само с едно мнение няма да се съглася- децата СА жестоки. Това е иманентно за възрастта им, това е плод на "социума" и т.н.т. причините са много, но от това на нас, майките на "различните" деца не ни е по-лесно! Пример- вече казах, че детето ми има проблем /без да има физически "сигнал" за това/. Има интелектуални проблеми. Като малък беше весел и контактен, сега е "умерен" и затворен. Няма приятели. Последната случка с него ме втрещи - звъни ми по телефона, аз вдигам-изключва. Подкосиха ми се краката. Набирам го аз- обажда се друг и затваря.След малко телефона ми звъни и глас ми казва:"майче, синът ти се самоуби"!!!Губят ми се часове. Съученици ПРОСТО му взели телефона и се ПОШЕГУВАЛИ!

Направо ме парализира това, което пишеш...на мене това ми предстои...кажи, моля те, като се върнеш назад, има ли начин да го предпазя? Как ти се трува да го водим само на уроции на изпити, без да посещава ежедневно занятия, сега би ли го направила, ако се върнеш назад?
Не мога да си представя дори как бих реагирала на това, което разказваш...имам чувството, че след като се уверях, че детето ми е добре, щях ужасно да си изпусна нервите и да не мога да отговарям после за последствията.
Как да предпазя детето, моля те, кажи?

"Предпазването" е наша, майчина мания. Както вече се писа, не можем да ги предпазим. Просто те трябва да свикнат. Още повече че твоето дете не е с интелектуален проблем. Да им се обясни че има ЛОШИ хора и че не можем да искаме всички да ни обичат.Знам че това звучи.....витално, но това е положението. Посъветвай се с психолог. Може би е добре да започнете 1 кл. като частни ученици, да влиза в ограничен брой часове и постепенно да се увеличава това време.
Аз съм от двете страни на "барикадата". Аз съм и учителка. Когато преди 1 год в групата ми /с 31деца/ ми доведоха дете с проблем, изпаднах в ужас. През цялото време се въртяхме около него и забравяхме другите.Много е трудно, много! Успяхме да научим децата ДА МУ ПОМАГАТ И ДА ГО ЗАКРИЛЯТ!!!!Но ......това беше една от причините да напусна.

Работим с психолози и с логопеди. Те казват само, че трябва да учим в нормално училище, да намерим директор и учител, които ще са съпричастни, ще представят детето по най- подходящ начин пред съучениците му, като изтъкнат силните му страни и ще го вписват в средата. Действителността обаче ме плаши!
Благодаря ти!

Щом спец. препоръчват да го интегрираш, опитай. Винаги можеш да го прехвърлиш частен ученик. Просто търси УЧИТЕЛ! В кой квартал живеете?

И проблем с говора ли има?Това допълнително обременява социализацията сред другите деца.
Първо:наистина не съм специалист, но сблъсъците който съм имал аз ме кара да се опитвам да помогна.
Второ:децата не са жестоки, защото не съзнават напълно какво извършват, каква е силата на думите и действията им.Те пресъздават света на възрастните, според това как им е представен и пресъздаването на истинската жестокост е по вина на родителите и учителите който го допускат.

Що се отнася до действителноста в нормалното училище... не е толкова страшна за нормално дете.То наистина трябва да влезе в тая среда да види, да подуши, да усети и съответно родителите да изградят правилната представа.Но за детето на Калена, не е подходящо там нещата се гледат откъм другата им крайност... достатъчно е една неприятна случка-скарване, сбиване, обиди, системни подигравки, за да се върнат назад.Аз отначало помислих че става дума за затворен характер, но характера се променя, както желязото се кове докато е горещо, но в случая не се касае за характер, а за различен начин на възприятие.Аз никога не бих го нарекъл ненормален, нито пък побъркан или с официалното "забавено умствено развитие".Написах го по горе-този различен начин на възприятия, затвореноста от света, развива изключително силно интелекта.Когато силния интелект е съчетан със силна памет, налице е човек който е способен да разсъждава бързо и правилно, да има страхотна логика и същевременно да помни данни, факти и детайли... сещате се за какъв човек говоря нали-гении.Много рядко се съчетават висок коефициент на интелигентност и феноменална памет.
Вътре в главичката на това дете хората не знаят какво става, защото пътя по който биха могли да го разберат е затворен.Но според мен вътре се развива един нормален човек, а това от което има нужда от помощ е за изграждане на характер.Когато започне да общува активно, характера ще го постави на мястото му в обществото.

Да се върнем обратно на въпроса.Действителността в училищата е много болезнена.Учителите си вършат работата, за която им се плаща, рядко някой от тях се ангажира.Сигурно сте забелязали че здравеопазването ни е чиста проба бизнес.Имаш пари и почваш да търсиш от кой доктор да си купиш здраве.Съответно търсиш съпричастен и нерядко попадаш на такъв който е външно съпричастен, а в последствие се оказва че играе роля, за да ви вземе парите.Мръсен, пошъл, гаден, мерзък бизнес по български и то не с друго-ами със здравето на хората, а и с тяхната вяра.Вярата че има кой да им помогне, когато са закъсали...
Е, същото е в училищата, макар и не с толкова ярък емоционален отзвук.Учителите преподават и оценяват, но реално не ги интересува децата учат ли се.Има изключения, но както и при докторите и тук има доста позьори, особенно когато става дума за платена форма.За децата с проблеми, направо ги избягват, за да не се товарят, да не се ангажират или дори за да не започнат да изпитват чувства към работата си.Пак казвам-има изключения.Всъщност предимно защото са учителки, а те са по съчувствени от учителите.
И в крайна сметка, моето мнение е че качеството на образование е ниско.Частните ученици имат свобода в програмата на обучение, тази гъвкавост зависи от интереса им.Според мен-единствено социалната среда в училище е полезна за децата, ако нямат посочените вече проблеми, защото е модел на реалната социална среда на възрастните и защото е лесно моделируема.


Елате повече!

Редактирано от Frysco на 23.01.08 16:13.

Ще продължавам да търся училище. Засега събирам информация. В Лозенец живеем. Да, намерим ли "УЧИТЕЛ", значи сме намерили и училището, ще продължавам да търся.

Невероятна тема, изключително реална и истинска.

И аз от години се блъскам в подобни проблеми. С училище, учители, социални и личностни проблеми, семейни обеменявания (имахме случай на семейно обременено дете, което крадеше и тероризираше децата в класа).

Имахме и случай на учителка, която използваше вербално и физическо насилие....просто пълен спектър на социални отклонения, на антисоциално поведение.

Ще следя темата с интерес. Знам за какво става дума. Моля се гаргите да не накацат, като видят ника ми, но аз винаги се подписвам в дир, когато пиша.


Поздравления, такава интелигентна, истинска и реална тема. Възхитена съм....благодаря ви.


Ако това има значение, тази майка с проблемно дете не е единствена, аз мисля, че всяка майка в България малко или много е поставена в подобна ситуация. Децата са толкова чувствителни и впечатлителни. Всяко дете заслужава специано и персонално отношение, но как да го постигнем това, като ресурсите на средата и семействата наоколо са ограничени?


Аз не се сърдя на бедни семейства, които нямат възможност да се грижат добре за децата си, но те ми се сърдят, че искам да дам на детето си повече. Вдигала съм нивото и дцата не се чувствали добре. Е, аз да държа детето в изолация и да го лишавам от основни неща, само защото някой наоколо се сърди ли? Не мога да не купувам лекарства и добра храна, това пряко касае здравето и растежа му, нито мога да го държа гладен от към книги, култура и занимания. После ме гледат странно...и намирам чалга в телефона му, защото някое другарче иска да му покаже, че чалгата е общоприета и добре приемана, но онлайн речници и книги и енциклопедии на чужди езици са странни и изглеждат чудашки и неестествени.


Как преодолявате лошите влияния на средата, е моя въпрос?

Не съм съгласна, че трябва да свикват с лошото.

Големият проблем е как да обясниш на детето кое е добро и кое е зло. Такива разтегливи понятия....

Аз не искам детето ми да "свиква" с наркотици (аз самата знам къде са дилърите, камо ли той....дето всеки ден е там...и всеки ден вероятно някой дилър пробва поредното дете....) нито искам да "свиква" с пиенето до припадък на алкохол от подрастващи, защото са във възраст, в която всичко се опитва хаотично и без всяка мярка, само и само да си намериш границите.


Малко или много се налага да ходиш по него и да имаш някакъв контрол, просто за да не го намериш упоено в коридора и изнасилено (и педофилите ги знам, хах, майчини страхове, обикаляла съм училището с дни и месеци, познавам всяка физиономия там....)


Контакт, разговори, и всичко, и пак поемаш всички рискове да се провалиш като родител буквално за броени минути, ако не реагираш адекватно в критична ситуация....

Това е хулиганство и реве за прокурор ако извършителите са над 14, а ако не са - на органите за борба с протиобществените прояви на внепълнолетните. Не оставай нещата така, иди и ти се "пошегувай" с тях пред полицията.

Лошите влияния на средата се преодоляват изключително с помощ от най близките, т.е родителите.Едно дете е готово да сподели, дори и при най силните си смущения и притеснения всичко с най близките и обичани хора.За тинейджърите вече другояче седят нещата, но и те биха сподели само с най близкия човек.Но тук обсъждаме децата в предпурбететния им период.
Първо трябва с дипломатичност да се установи каква е точно средата и кое от нея впечатлява децата.Примерно, в училище им е много забавно, щото еди кой си върши лудории (а тези лудории може би съвсем не са безобидни-прояви на хулиганство и/или скандализиране чрез перверзност) и кое детето окачествява положително и кое отрицателно.Има два варианта-при единия отрицателната реакция на родителя, по отношение на положителните неща, автоматично го поставя в позицията на лошите.При другия, отрицателната реакция на родителя, води до преосмисляне на критериите за оценяване-бавно, но стабилно.Въпросът разбира се-какъв е подхода за втория вариант.
Ами това много зависи от детето и склонноста му да вниква и разбира същината.Колкото по малка е тази склонност, толкова по силни трябва да аргументите.Примерно-хлапето е много разсъдливо, следователно можете да му каже, това е лошо, защото така и така, прочее, прочее... Ако детето разбере това изложение, ще се съгласи и ще приеме.Но ако хлапето е по вятърничево, разсеяно, не обича да се замисля... тогава-ами това е адски тъпо, що-ами щото е гнусно.
Трябва да дам по конкретен пример:
Има в училище, тарикатче, което обича да рисува фалоси по дъската и учителката много се възмущава.Вашето отроче страшно му харесва, кефи се на тарикатчето и намира учителката за доста задръстена, щом се спича.
В едната крайност-обяснявате че рисуването на полови органи е проява на простотия, липса на възпитание, а учителката е възпитан и културен човек и затова се възмущава.Може би не е зле да се обясни и какво е култура и възпитание...
В другата крайност-просто се учудвате какво готино има в това да рисуваш пишки по дъската, че това е просто част от тялото като ръката, а явно този негов съученик е доста глупав, щом си мисли че това е нещо кой знае какво, въобще не е тарикатско, а на учителката и е писнало от тъпотии и очаква нещо по разумно от деца на тая възраст(железен аргумент-намека че би трябвало да вършат по сериозни неща за възраста си, в контекста на един сериозен разговор винаги води до преосмисляне)


Елате повече!

Надявах се, тук да получа съвет относно училище, където да запиша детето в първи клас.

Съжалявам че допринесох за отклоняване на вниманието, но всъщност дали не е по добре по темата да се пише нещо, макар и встрани от идеята и, вместо да си седи дни наред без отговор.
Така поне винаги има движение в нея и рано или късно някой, който знае отговора на въпроса ти ще я види лесно и ще отговори.


Елате повече!

За 38-мо ли става въпрос, защото и аз не записах там детето си?

Къде сте го записали? Някъде в квартала ли? Питам, понеже и аз търся училище за дъщеря си и ми се иска да не подискат твореца в нея /макар и зараждащ се/. izchervqvam se]Разбира се не говоря за свободия...

Здравейте,случайно преди няколко дни разговарях с моя позната която сподели ,че в класа на дъщеря и има такова дете.Моля да ми извините за някои неточности,но ще разкажа това което чух и ако има интерес от ваша страна ще попитам за училището.
моята позната разказа"детето е много интелигентно,по някои предмети се справя по-добре дори от нашите деца,не е агресивно,но си има някои особености.Детето има ресорен учител който работи с него,също така всеки ден или през ден се работи с психолог.Когато детето изключва ,просто иска да излезе от училище и да се поразходи в двора,върви в кръг и не контактува с никого,не е агресивно,но няма сила която да го върне обратно в клас.След като се поуспокои се връща само.С децата се разбира,те не са агресивни към него,не го закачат,учителката е обяснила,че той е по-специален и толкова.В началото родителите се притеснявали за децата,дори били готови да искат да го преместят при първо провинение.Сега децата са във втори клас.Приемането на това дете е станало по специална програма за интеграция на такива деца,директорката се е съгласила и е осигурила ресорен учител,който да работи с детето."Да си призная не разбрах в какво точно се състои работата на ресорния учител.Останах с впечатлението ,че той работи с детето по предмети при които то има по специални нужди.Може и да греша,слушах я внимателно ,но не предполагах ,че ще трябва да го разказвам в подробности.Разбрах,че директорката и учителките са подготвени за приема на такива деца.Не знам дали учителката има специално подготовка.
Ресорните учители са завършили специалност /Дефектология или нещо подобно/в СУ,били много подготвени за тази работа,в тяхното учили имало две такива учителки.
Според мен трябва да се провери ,дали директора е съгласен да приеме такова дете и разбира се да осигури подходящите хора които да работят с такива деца.Доколкото разбрах ,има специални привилегии за училища приели такива деца.
От това което чух,не е толкова страшно за самото дете ,по-скоро е страх и притеснение за родителите.Още нещо,искали да има родител или поне възрастен който да бъде на разположение по-всяко време,ако се наложи да дойде веднага.В началото бабата на детето стояла в стола,по настояване на една леличка ,която се страхувала.Според моята позната в началото родителите често идвали в училище,за да настояват леко и внимателно детето да бъде интегрирано,сега вече нещата се поуспокоили,просто всички свикнали със странностите на детето.
Дано да съм била полезна

Инцидента със "самоубииството" на синът ми се случи с деца на 16 год. Първата ми реакция беше да платя на някой да го набие. Следващата, да намеря телефона на майката и да й го върна. Съпругът ми е полицай, едва го удържах да не предприеме нещо....! На скоро разбрах, че големият ми син/22год/, е ходил един ден с приятели да причакат въпросния Васил но не го познали. Добре и какво щеше да се реши с "връщане на жеста"! Лошото е, че нито класната, нито директорката предприеха нещо. И ОЩЕ ПО-ЛОШОТО Е, че детето ми след като се прибра, просто каза "е, нищо не е станало"!Той не се оплака!!!!
Работя с деца от 23 год. Както писа вече някой, "жестокостта им е ИМАНЕНТНА"! НО.... въпросното "специално" детенце, заради което напуснах общинската градина сега е в подготвителен клас. Останалите деца се грижат за него. Той не проявява към тях агресия. Самите родители искат той да бъде с останалите и в І клас! ТОЕСТ- ние учителите сме успяли да обясним, че има "различни" деца, но те също носят СЪРЧИЦЕ!!!!!!!!!!Така, че търси учителката.Не го лишавай от социалния контакт. С възрастта ще се изолира повече. Организирай/ако можеш/по някакъв повод купони за съучениците му, канете деца от класа на гости. Детето трябва да свикне със света, но ТИ И УЧИТЕЛКАТА ще му помогнете!
уСПЕХ, МАЙЧИЦЕ!

Соня, моля те за подробности за училището - кой град, кой квартал, номер ако Може?

Благодаря много!

Градът е София,ще попитам за номерът на училището.Ако правилно съм разбрала моята позната каза,че това не е единствено училище,и че директорите се ограничават до едно дете на випуск ,а може и едно дете на клас,за последното не съм сигурна.Тя спомена,че родителите донесли документи /предполагам доказващи диагнозата,може би от психолог,а е възможно и някакви които да доказват ,че с вземането на такова детето училището ще има право на има специална субсидия/това според мен трябва да се провери,но не знам къде,не съм запозната,за да бъде прието детето.За повече подробности ще мога да пиша не по рано от другата седмица.
Мой съвет е да проверите как стоят нещата със субсидиите,да си подготвите необходимите документи и да проверявате в различните училища.Предполагам ,че сега много хора ще прочетат за това училище и може да се получи така ,че да няма място там за всички деца.Всъщност не ми се вярва да приемат по повече от едно дете в клас например . Ако не се лъжа е приет закон за социализацията на тези деца,които имат лека форма на различни заболявания.Борете се за правата си,предполагам че ще ви бъде трудно,но е факт че някои родители успяват.Желая ви успех

Благодоря, много! Ще следя темата!
Аз тази година ще отложа детето, за догодина обаче трябва да съм подготвен с много информация и опит от минали по този път!

училището е № 107,според моята позната,може да се кандидатства във всяко нормално училище
желая ви успех

В класа на дъщеря ми. Голям сладур е. Много умен. Първи клас беше проблем, имаше си придружител, но госпожата беше много внимателна с него и от втори клас си подкара сам. Нямало е по-специални проблеми с него. По-скоро с нормалните дечица имаше и техните родители. Но сега всичко е наред. Аз лично съм възпитавала и възпитавам дъщеря си в търпимост към такива хора. Никога от нейната уста няма да излезе обида по адрес на някой особен. Не са виновни "жестоките" деца, а жестоките им родители.

Много е vajno roditelite da se zapoznqt s podobna tema pri otglejdaneto na decata si.Vupros na obshta kultura bih go narekal.Govorq ot lichen opit tui kato az ot maluk sam imal priznaci na autizum koito nikoi ot moite roditeli ne oburna vnimanie i sega veche kato zapochnah da s einteresuvam malko poveche nauchih diagnozata na sustoqnieto si.Neshto ot roda na lipsa na kontakt s drugite hora ot malak.Nevuzmojnost da obshtuvam s drugite deca i s rodninite si.Zabravqne nekoncentriranost.Tova sa priznaci koito mogat da povliaqt na intelektualnoto razvitie na dadenata lichnost zatova e hubavo da se oburne vnimanie oshte ot ranna detska vuzrast ako se zabelejat tezi problemi,tui kato tova vliqe i v jiova.

Благодаря

Здравейте! Много ще съм Ви благодарна да ми кажете кое е това училище. Малко се поотчаях в търсенето..много училища, директорите им казват, че са отворени към прием на такива деца, но когато се заговори по- конкретно...не е точно така. В някои частни - по същия начин, в други частни, направо ми отговарят, че училището им е само за нормални деца.

Здравейте kalena,
Не знам какво точно е състоянието на вашето детенце,но не се отчайвайте.Според мен в едно училище приемат по едно дете на випуск,т.е. ще трябва да проверявате в различни училища.Мисля ,че по-добрия вариант е да е наблизо,за да може бързо да се отзовавате на повикванията от училище.По нагоре в постовете има цитирано едно училище,но там едва ли ще вземат няколко такива деца.Мисля,че в момента има програма за интегрирането на такива деца в училищата,и вие ще трябва да си потърсите правата.

погледни във форума на майките,там има цяла тема за интеграцията на проблемните деца

Ама ,госпожо, ама много Ви се моля престането с това 38 училище!!! Някои хора си мислят ,че това че училището е било едно време за децата на соц величия, защото кварталът е такъв , ама изобщо нищо не означава. И аз така си мислех в началото , подведох се по хорските приказките и после пишман станах. Още в първи клас го преместихме , защото в това училище даже психолог няма , който да защитава децата от обезумели учители , особено нашата - г-жа Радка Николова . Бягайте колкото се може по-далече! Повярвайте ми!