Иска ми се да крещя заради моите родители. Никога не сме се разбирали особено, но с възрастта става по-зле и по-зле.

Те говорят неща, които са напълно измислени (да речем, че не съм дала някакви пари, които аз добре помня, че съм дала), при това с абсолютна убеденост и дори украса от разни (нелогични и невъзможни) подробности. Не става дума за опит за измама, а за някаква абсурдна психологическа защита във вид на нагаждане на реалността така, както на тях им се иска да бъде. Фактите, доказателствата и спомените на други хора за тях не променят нищо. Те искрено вярват в това, което са си решили, дори когато не е възможно да не знаят, че не е истина. Те не могат да приемат за възможно, че могат да не са прави, че могат да сбъркат, че може да са им дала пари за нещо, пък те да са ги похарчили за друго. Собствената им убеденост не им стига, но те говорят така изкривено и пред брат ми, с което сами се изтъкват, а мен представят като вечно заблуждаваща се и нищо не помнеща. Сигурно трябва да съм по-снизходителна, та те са стари и болни, но все пак понякога ми се иска да крещя!!!

Просто искам да си излея мъката и да питам откъде черпите вие безкраен резерв от любов и сили за справяне с подобни ситуации.

Ще обърна внимание на всички съвети.

Ако това има значение, родителите ми са на 70 и 78 години. И давамата са със заболявания. Ако има някой с родители на подобна възраст, моля да сподели дали се е сблъсквал с подобно нещо (и как се справя).

Сетих се да добавя, че когато им представя доказателства за обратното (примерно документи), те не искат да чуят и да видят, а реагират примерно с : "Айде стига си приказвала за това (е, малко по-грубичко казано) ... " или нещо подобно. Но като видят, че много се разстройвам (а аз наистина се разстройвам от тези истории) "признават", че истината е друга, но аз виждам, че го правят само формално и ме гледат почти със съжаление, което пък ме кара да се чувствам като че ли аз съм някаква заблудена/невежа/непомнеща/луда и да си задавам философския въпрос какво изобщо е реалността.

Всъщност, те цял живот са имали тази тенденция, да отричат тази част от реалността, която не им харесва. Мисля, че тя е по-изразена при баща ми, майка ми я възприе от него. Примерно, когато имаше проблеми в работата си едно време, баща ми разправяше наляво и надясно без да го питат колко голям авторитет имал в работата си.

Нямаме психически заболявания в рода, макар че за психологически проблеми май може да се говори.

Дайте съвет.

Успокой се, скъпа!
Може ли да започнем с това: ти на каква възраст си и с родителите си ли живееш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не живея с родителите си.

Ще съм благодарна на конструктивни мнения от хора, които са се сблъсквали с подобна ситуация.

склероза..
има старци които дори забравят че са се хранили преди малко и като дойде някой се оплакват че децата им ги държат гладни.
още по куриозен случай беше с моя приятелка- бабабй и дядо й се наложи да ги вземат в града в апартамента да ги гледат и бабата отказа да спи в една стая с дядото защото не била курва и с непознати мъже не можела да остава насаме вечер... абе чудо ти казвам.... изобщо непомнеше че това е съпруга й...
бяха запазили само спомени и стереотипи от младостта си
така че има и по-тежки случаи, и ако нещата при вас започнат да се влошават може и дотам да я докаратродителите ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж, мила, няма да срещнеш подкрепа и разбиране от хора, на които този проблем е чужд. Ще те изкарат, че ти си лошата и неблагодарната, ето на - горките възрастни родители, отгледали са я, жертвали са се, а тя...Лесно е когато цял живот си имал любящи и подкрепящи родители на стари години да изтърпиш капризите им с обич и снизходителност. Но когато те винаги са били такива-към теб, защото към други хора вероятно не са се държали така, то тогава е трудно. Всеки случай е инидивидуалнен, но мога да те уверя, че прекрасно те разбирам. Потърси една книга-"Отровните родители" на Лилиан Глас, от която се надявам да се почустваш малко по-добре.

-Как се казваше оня немец баби,дето все ни крие вещите из къщата?
-Алцхймер бабо,Алцхаймер.

като ми се доработи,сядам и чакам да ми мине

питай ги виждали ли са крава да суче от теле?!

Нормално е (каква дума избрах само...е, добре, често се случва) когато човек е болен да е раздразнителен, капризен и да разиграва околните. Така се чувства по-значим и център на събитията, от които иначе е изолиран.

Едва ли е във властта ти да промениш ситуацията, защото дори и хора, които дълги години са гледали болните си родители или баби и са се оплаквали и са били потърпевши от такова поведение, когато остареят и се разболеят започват да действат по същия начин.

Забелязала съм, че колкото повече внимание им обръщаш, толкова по-недоволни и капризни стават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само не разбрах на колко години са родителите ти? Това е важно.
Аз също имам и възрастен родител и деца - пубери, така,че съм и в двете роли. Купона е пълен? Едните ме лъжат заради спорта, другия ме лъже защото не помни!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите