Има много организации в България, които при договаряне на трудовите взаимоотнишения със своите служители, неизменно включват т.нар. "клауза за защита от конкурентна дейност". Прочее подобни клаузи неизменно присъства в преобладаващата част от трудовите договори, колективни и индивидуални в онези части на света, които условно сме приели да ни служат като модел за подражание (кой знае защо!). Формулировките на клаузите биват разнообразни, но по смисъл в края на краищата се свеждат до едно. Работодателят налага, а служителят приема, че за срока на своя договор, а често и за някакъв период след прекратяването му НЯМА ДА ИЗВЪРшВА, ПРЯКО ИЛИ чРЕЗ ТРЕТО ЛИЦЕ, ЗА СВОЯ ИЛИ чУЖДА СМЕТКА, ДЕЙНОСТ СХОДНА, ИДЕНТИчНА ИЛИ КОНКУРЕНТНА с дейноста на своя работодател. Без съгласието по подбна ключова клауза обикновенно договор не може да се сключи, като обяснението е просто, предполага се че несъгласният служител, ще върши работата си формално и през пръсти, а основно щв се занимава да прехвърля клиенти или просто контакти към личното си частно предприятие.

Така например дори и в България за обществото се е оказало неприемливо ако например полицай работи в свободното си време като частен охранител. Банков служител (да кажем в Райфайзен), със сигурност ще загуби работата си, ако например събота и неделя или през отпуската си, ходи да дава съвети по въпроси свързани с ипотечната политика, счетоводството или напр. информационните системи на .. да кажем банка ДСК. Да, загубата на работата определено е най-малкото, което ще му се случи. И пр. и пр.
Като се има предвид това, чудно ми е, сега, когато темата за положението на учителското съсловие в обществото е актуална, логично ли е да се помисли и през тази оптика? Как звучат днес например подобни самореклами: "учителка със ХХ годишен стаж и работеща в немската(английската, НПМГ) гимназия, потготвя частни ученици за приемния изпит"?
Разсъжденията ми са исто теоретични, не са във връзка с личен интерес или обстоятелства.

Така например дори и в България за обществото се е оказало неприемливо ако например полицай работи в свободното си време като частен охранител. Банков служител (да кажем в Райфайзен), със сигурност ще загуби работата си, ако например събота и неделя или през отпуската си, ходи да дава съвети по въпроси свързани с ипотечната политика, счетоводството или напр. информационните системи на .. да кажем банка ДСК. Да, загубата на работата определено е най-малкото, което ще му се случи. И пр. и пр.

Не ме разсмивай!В България всеки втори полицай е охранител!-естествено без да го декларира.....аудитата, които карат не се купуват с 700лв заплата, нали?
Със сигурност въпреки декларациите, които са подписвали като служители, много банкови служители дават консултации(да ги наречем) извън работно време.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, че в България перверзията се смята за норма може и да те разсмива, но всъщност е твърде жалко. Използването на обществени средства, позиции и положение за личностно обогатяване не е "пазарната икономика" а престъпление, от което страдат всички.
Елементарно е да се досетим, че полицая има "стойност" в роля на частен охранител именно защото снабдява неофициалния си работодател с "вътрешна" информация. Ако това не беше така, то полицая спокойно би могъл да напусне официалната си работа в МВР и да се отдаде на по-добре платената си дейност. Но тогава пък би загубил стойностното си "качеството" на снабдител на поверителна информация.
От своя страна учителя, желаещ да преподава частни уроци е редно да не се явява в двояка роля, веднъж член на проверяващата комисия (примерно), а същевременно обучаващ една част от кандидатстващите. Или пък такъв, който гледа през пръсти на "официалната" си работа за да принуди по-платежоспособните (забележи - не по-талантливите) ученици да посещават неговия или на колегата му частен кабинет. Тук има СЕРИОЗЕН конфликт на интереси!
За едно обаче си прав - каквито политиците, полицаите и шофьорите - такива и учителите.