Знам,че обичам майка си,но защо така ме дразни?Присъствието й ме дразни,всичко което казва.........ужас!!!Аз го показвам това раздразнение и виждам,че тя вече се страхува от мен.Малко предистория - винаги е обичала брат ми повече от мен,аз съм по-малката,но той й е слабост.Мисля,че започнах да боледувам по-често като дете,за да привлека вниманието и любовта й.Тя осъзнаваше ,ча го обича повече от мен и от чувство за вина задоволяваше капризите ми,а те накрая ставаха огромни,направо я тормозех с глупости за дрехи и пр. в пубертета. После стана така,че се разделихме за известно време /не живеехме заедно/ аз се омъжих, родих дете, семейство,работа. Баща ми почина, майка ми остана сама.Брат ми замина в чужбина и сякаш стана още по-божествен за майка ми,тя говори за него като за някакъв светец, а той определено не е, доста материален е и мисли добре за удобствата си, вкл. не му пука много-много за майка ми, досега не й е пратил пари за да ходи при тях, тя сама си плаща пътя, а като дойдат тук през лятото, тя купува тонове храна, за да се нахранят гладните "западняци", а те само претенции - това не искам, онова искам, навъртат ограмни сметки и си заминават пак на Запад. Ние междувременно построихме голямо жилище /без чужда помощ/ и майка ми дойде да живее с нас, има отделено нещо като гарсониера само за нея, но постоянно влиза и излиза от нашето жилище - нещо носи,взима.... Другото жилище го остави за брат ми - да има къде да си идва. И сега не знам - винаги съм я обичала, понякога нещастно наистина,но защо започна така да ме дразни? Дали не й връщам заради годините,когато се чувствах "нелюбимото дете"?Тя ме обичаше само, когато бях болна, а като не бях - все ме сравняваше с брат ми в негова полза, натрапваше ми идеята, че съм по-глупава, по-егоистична, по-алчна, изобщо всичко по-лошо, а той е гениален.Стигнах до там, че не искам да го виждам и почти не контактувам с него и семейството му,още повече,че жена му е злобна и завистлива снобка.Децата ни се обичат - Слава Богу /може би са по-мъдри/, но и между тях се натрапва някакво нездраво съревнование от страна на майка ми и жената на брат ми - колко има тяхното дете, колко моето - в полза на другото естествено. Майка ми беше изпаднала в депресия, закщото сина на брат ми има проблеми в училище /за мен е логично при това възпитание/ и сподели с мен това като огромна срамна тайна и ми забрани да казвам на мъжа ми!!!После обаче в мое отсъствие сама му казала, но той - какво го интересува, не обърал внимание на огромната срамна тайна.Мисълта ми е,че така станаха нещата при нас,че ние като брат и сестра вместо да си помагаме в труден момент /а аз имах доста труден период преди време - финансови и здравословни проблеми/, ние сякаш сме противопоставени и от мен се очаква да се проваля, защото по начало съм несъвършенната, а от брат ми се очаква да се издигне до небесата и всички да му се възхищават!Не знам, всичко е адски объркано, мислех,че съм им простила, много пъти се опитвах да простя, защото са ме наранявали много през годините и с думи и с дела, ИСКАМ ДА ПРОСТЯ, а не мога!Най-тежко е да те нарани близък човек. И тъпото е,че сега тя е стара жена /е не съвсем още де/ и е зависима от мен,защото е сама, брат ми само й се обажда веднъж седмично по телефона /това е празник за нея, не смее да си легне,докато той не благоволи да звънне/, а аз се дразня от присъствието й..........супер гадно е,мога да направя така,че да не се забелязва много, но как да направя така, че да не ме дразни наистина?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма начин да спре да те дразни, докато мислиш само за себе си. Не го казвам като укор. Помисли и за нея, тя как се е чувства, тя как е била наранявана от нейните нейните родители, а сигурно и от теб. Постави се на мястото на брат си и виж той толкова ли е лош? Защо майка ти толкова го чака да се обади, може би се чувства самотна и няма с кого да поговори? И постоянно си намира поводи да се навърта около вас? Може би иска да се доближи до теб, но не й е лесно? Някои неща, които пишеш, показват, че тя е ранима и притеснителна жена и не е вярно, че не те е обичала достатъчно. Един родител, на когото не му пука особено, не се дава да бъде манипулиран чрез здравето и исканията на детето си, както ти пишеш, че си правила. Сигурна съм, че ако се огледаш, ще видиш, че не само ти си обидена, не само ти имаш нужда от топлина, не само твоите страдания са единствени.

Всеки може да намери за какво да се оплаче от родителите си. Аз също, при това за много по-сериозни неща. Аз също имам брат. Но старите хора, за които трябва да се грижим като големи, не са тези същите, които са ни наранявали. Онези - младите, силните, с власт над нас - вече ги няма. Затова, сега не е моментът за отмъщение, сега просто имаме шанс да направим добро. Ако не направиш това добро, един ден може наистина много да съжаляваш.

Мисля, че е добре да промениш погледа си към живота, а може би и начина си на живот. В думите ти има много негативизъм, нездрава ревност, пресметливост и егоцентризъм, а по този начин се чувства всеки човек, когато е депресиран. Според мен тук проблемът е повече в теб, в твоето психологическо състояние, може би нерви и хормони, отколкото в майка ти.

Желая ти много успех и умната!

Права си за майка ми - тя е ранима жена и притеснителна и много добра.Всичките й колеги я уважават и обичат.Тя сега няма никого освен мен, няма с кого да говори, брат ми е далече, аз не го мразя, не търся само лошото в него, той просто е един от хилядите умни българчета, които отидоха на запад да търсят по-висок стандарт,но пък си е и егоист и не отсега ,винаги е бил.Аз съм по-емоционалната, дошла съм на този свят нежелана и може би донякъде това да е оказало влияние изобщо върху психиката ми, върху начина ми на мислене.Наистина минах през мното проблеми,много лишения,много работа, за да дам по-добър живот на детето си. Не мисля,че мисля само за себе си, определено даже не е така, винаги гледам на хората около мен да им е добре, затова предложихме на майка ми да живее с нас,въпреки че тя си има жилище. Обаче не мога постоянно да имитирам добро настроение,радост и щастие от контакта с нея.Това значи ли,че съм егоист и депресиран човек?А това,че много пъти съм била пренебрегвана "в името на брат ми" наистина не мога да го преодолея все още и не знам дали ще мога някога. Звучи сякаш се оплаквам,всъщност искам само да излея душата си,защото наистина чувствам вина от поведението си понякога. Съжалявам, май не трябваше изобщо да пиша

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Между децата много често има ревност. Ако се замислиш обаче, сигурно ще намериш много случаи, когато ти си била предпочитаната пред брат ти. Просто родителите не са слънца да огреят навсякъде - на моменти дават повече любов на единия, после на другия, според това кой според тях има повече нужда в момента. Може просто да нямат сили да дават постоянно на всички деца, ти сама си разбрала колко трудно е гледането. Това, да се предпочита определено едното дете пред другото не че не се среща, но е изключително рядко, много по-рядко отколкото им изглежда на самите деца. Родители, които поначало са добри хора, се стараят да са добри, доколкото могат и успяват, към всичките си деца, макар и по различен начин.

Безгрешни родители няма. Защо си мислиш, че те самите не са имали емоционални проблеми и са били гледани от своите родители по идеален начин, за да имат възможност да се създадат като перфектни родители? Дори и ако майка ти е имала предпочитание, опитай се да си го обясниш и не го приемай лично. Майка ти не е базирала предпочитанието си на твоите качества/недостатъци, нали ти тогава си била дете, а може би тя самата е имала някакъв емоционален багаж. Опитай се да я разбереш и не поставяй толкова големи изисквания, повечето хора цял живот остават в някакво отношение деца.

Няма и безгрешни деца. Ние с теб поне със сигурност не сме били. Можем само да се опитваме в момента да бъдем добри и великодушни доколкото можем.

Аз те разбирам много добре, но за съжаление не мога да ти дам съвет. С възрастта забелязвам, че все по-често се връщам към болезнени спомени от детството ми свързани с баща ми. Някои неща тогава не са ме наранили толкова, колкото сега, преосмисляйки ги и гледайки на тях от позицията на възрастен вече човек. Обиждал ме е, пренебрегвал ме е. Сега си давам сметка, че може би причината е била, че самият той е мислел, че не го обичам и уважавам достатъчно. Но все пак родителят е водещият в отношенията дете-родител и колкото и да искам, не мога да го оправдая. А както вече са ти писали, родителите ни сега не са същите както когато сме били деца... И нито има смисъл да "разчистваме" сметки с тях, нито някога ще могат да усетят болката, която са ни причинили. Затова се опитвам да се държа така, както смятам, че трябва и поограничавам контактите си. И се опитвам да не повтарям същите грешки, защото от позицията на вече родител виждам колко е лесно да бъдат направени - едно изпускане на нерви, груба реплика, подхвърлена междудругото, незаинтересованост във важен за детето момент....

Мило момиче, не разбрах на колко години си? Тези отношения между деца и родители не са от вчера. За съжаление вие младите станахте много "самостоятелни", много взискателни и искащи. Ние пък правим някои основни грешки, като тази да ви караме да се чувствате длъжни, че сме ви отгледали, пък то това си е просто живота. Имам двама сина.Имаше период, в който с по-големия не си говорехме. Той все искаше, свиваше пари, искаше скъпи неща, които не мажем да му осигурим, а малкия все износва...! Гледаше ме надменно и ми обясняваше, че "нища не разбирам, защото съм демоде и стара"!А така ми се искаше да сме приятели и като спи, тайно го целувам! Този период мина.Сега той е на 21! Той ме разбира по-добре, но много важно е и ние да ви разбираме. Дай малко време на майка си. Пък когато се дразниш, просто я избягвай. И един съвет.... защо някой път хей така не я прегърнеш и й кажеш че я обичаш!

Наистина е дразнещо някой, дори собствената ти майка, дори с най-добри намерения да ти се мотае в краката. Нали си има самостоятелно жилище, не би трябвало да се чувства задължена да стои повечето време във вашето жилище. Хората са си мили и драги, когато не делят общо жилище, всеки има право на лично пространство.

Съпричастна, ти май най-добре си ме разбрала!Еми поканихме майка ми при нас, за да не е сама.Тя прие с радост, имаме и място достатъчно, всичко беше ОК, ама тя не ще да се съобрази с факта, че аз си имам вече мое семейство и нещата са по-различни вече.Тя влиза и излиза в нашата част от апартамента когато си иска, ние с мъжа ми примерно си лежим на дивана и гледаме двд-то, тя нахлува изведнъж и почва нещо да коментира на висок глас - чула по новините и ние трябва да скочим и да слушаме, бърка ми в шкафовете без да пита ако й трябва нещо, полива ми цветята без да я моля и все "грижи" от сорта...пъха ми продукти в хладилника, които никой не яде. И аз се дразня, много се дразня.Да, тя ми е майка и аз я обичам, но няма право така да ми нахлува в изградения вече семеен живот.Добре,че мъжа ми пази засега неутралитет. Още не знам как да реагирам, как да й обясня да не прави така, защото ме е страх да не се обиди. Затова се ограничавам само със сприхаво поведение, което само натяга обстановката. Стигнах до там да търся причина за раздразнението си в детството, заради отношението й към брат ми, но когато не живеехме заедно не се сещах за това. ОК, дайте съвет - как да кажа на майка си да не ми пречи? не искам да я гоня, нека живее с нас, но си искам самостоятелността, с която съм свикнала вече!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дъщеря, накратко проблемът ти е, че ти си един много, много лош човек

Държиш се като малко момиченце, което иска да отмъсти за миналото си! Наскоро разговарях с майка си по подобен въпрос, тя ми каза, че като млада е била доста напрегната, винаги заета от работата и ежедневието си, била като теб-винаги е подминавала своята майка, винаги не е намирала малко време, за да я види, дори да я попита "Как си!". Сега вече не може да направи нищо, защото майка й не е на този свят! Мисля, че не искаш да продължаваш с това поведение към човека, който те е създал, макар и да си била нежелана както казваш ти! Всеки един родител обича детето си и се старае да му даде всичко! Помисли върху това, което ти написах и се постарай да направиш щастливи малкото дни, които й остават .. колкото и да ти е трудно! Всичко се връща на този свят, внимавай и твоето дете да не се обърне срещу теб някой ден!