Знам,че обичам майка си,но защо така ме дразни?Присъствието й ме дразни,всичко което казва.........ужас!!!Аз го показвам това раздразнение и виждам,че тя вече се страхува от мен.Малко предистория - винаги е обичала брат ми повече от мен,аз съм по-малката,но той й е слабост.Мисля,че започнах да боледувам по-често като дете,за да привлека вниманието и любовта й.Тя осъзнаваше ,ча го обича повече от мен и от чувство за вина задоволяваше капризите ми,а те накрая ставаха огромни,направо я тормозех с глупости за дрехи и пр. в пубертета. После стана така,че се разделихме за известно време /не живеехме заедно/ аз се омъжих, родих дете, семейство,работа. Баща ми почина, майка ми остана сама.Брат ми замина в чужбина и сякаш стана още по-божествен за майка ми,тя говори за него като за някакъв светец, а той определено не е, доста материален е и мисли добре за удобствата си, вкл. не му пука много-много за майка ми, досега не й е пратил пари за да ходи при тях, тя сама си плаща пътя, а като дойдат тук през лятото, тя купува тонове храна, за да се нахранят гладните "западняци", а те само претенции - това не искам, онова искам, навъртат ограмни сметки и си заминават пак на Запад. Ние междувременно построихме голямо жилище /без чужда помощ/ и майка ми дойде да живее с нас, има отделено нещо като гарсониера само за нея, но постоянно влиза и излиза от нашето жилище - нещо носи,взима.... Другото жилище го остави за брат ми - да има къде да си идва. И сега не знам - винаги съм я обичала, понякога нещастно наистина,но защо започна така да ме дразни? Дали не й връщам заради годините,когато се чувствах "нелюбимото дете"?Тя ме обичаше само, когато бях болна, а като не бях - все ме сравняваше с брат ми в негова полза, натрапваше ми идеята, че съм по-глупава, по-егоистична, по-алчна, изобщо всичко по-лошо, а той е гениален.Стигнах до там, че не искам да го виждам и почти не контактувам с него и семейството му,още повече,че жена му е злобна и завистлива снобка.Децата ни се обичат - Слава Богу /може би са по-мъдри/, но и между тях се натрапва някакво нездраво съревнование от страна на майка ми и жената на брат ми - колко има тяхното дете, колко моето - в полза на другото естествено. Майка ми беше изпаднала в депресия, закщото сина на брат ми има проблеми в училище /за мен е логично при това възпитание/ и сподели с мен това като огромна срамна тайна и ми забрани да казвам на мъжа ми!!!После обаче в мое отсъствие сама му казала, но той - какво го интересува, не обърал внимание на огромната срамна тайна.Мисълта ми е,че така станаха нещата при нас,че ние като брат и сестра вместо да си помагаме в труден момент /а аз имах доста труден период преди време - финансови и здравословни проблеми/, ние сякаш сме противопоставени и от мен се очаква да се проваля, защото по начало съм несъвършенната, а от брат ми се очаква да се издигне до небесата и всички да му се възхищават!Не знам, всичко е адски объркано, мислех,че съм им простила, много пъти се опитвах да простя, защото са ме наранявали много през годините и с думи и с дела, ИСКАМ ДА ПРОСТЯ, а не мога!Най-тежко е да те нарани близък човек. И тъпото е,че сега тя е стара жена /е не съвсем още де/ и е зависима от мен,защото е сама, брат ми само й се обажда веднъж седмично по телефона /това е празник за нея, не смее да си легне,докато той не благоволи да звънне/, а аз се дразня от присъствието й..........супер гадно е,мога да направя така,че да не се забелязва много, но как да направя така, че да не ме дразни наистина?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма начин да спре да те дразни, докато мислиш само за себе си. Не го казвам като укор. Помисли и за нея, тя как се е чувства, тя как е била наранявана от нейните нейните родители, а сигурно и от теб. Постави се на мястото на брат си и виж той толкова ли е лош? Защо майка ти толкова го чака да се обади, може би се чувства самотна и няма с кого да поговори? И постоянно си намира поводи да се навърта около вас? Може би иска да се доближи до теб, но не й е лесно? Някои неща, които пишеш, показват, че тя е ранима и притеснителна жена и не е вярно, че не те е обичала достатъчно. Един родител, на когото не му пука особено, не се дава да бъде манипулиран чрез здравето и исканията на детето си, както ти пишеш, че си правила. Сигурна съм, че ако се огледаш, ще видиш, че не само ти си обидена, не само ти имаш нужда от топлина, не само твоите страдания са единствени.

Всеки може да намери за какво да се оплаче от родителите си. Аз също, при това за много по-сериозни неща. Аз също имам брат. Но старите хора, за които трябва да се грижим като големи, не са тези същите, които са ни наранявали. Онези - младите, силните, с власт над нас - вече ги няма. Затова, сега не е моментът за отмъщение, сега просто имаме шанс да направим добро. Ако не направиш това добро, един ден може наистина много да съжаляваш.

Мисля, че е добре да промениш погледа си към живота, а може би и начина си на живот. В думите ти има много негативизъм, нездрава ревност, пресметливост и егоцентризъм, а по този начин се чувства всеки човек, когато е депресиран. Според мен тук проблемът е повече в теб, в твоето психологическо състояние, може би нерви и хормони, отколкото в майка ти.

Желая ти много успех и умната!

Права си за майка ми - тя е ранима жена и притеснителна и много добра.Всичките й колеги я уважават и обичат.Тя сега няма никого освен мен, няма с кого да говори, брат ми е далече, аз не го мразя, не търся само лошото в него, той просто е един от хилядите умни българчета, които отидоха на запад да търсят по-висок стандарт,но пък си е и егоист и не отсега ,винаги е бил.Аз съм по-емоционалната, дошла съм на този свят нежелана и може би донякъде това да е оказало влияние изобщо върху психиката ми, върху начина ми на мислене.Наистина минах през мното проблеми,много лишения,много работа, за да дам по-добър живот на детето си. Не мисля,че мисля само за себе си, определено даже не е така, винаги гледам на хората около мен да им е добре, затова предложихме на майка ми да живее с нас,въпреки че тя си има жилище. Обаче не мога постоянно да имитирам добро настроение,радост и щастие от контакта с нея.Това значи ли,че съм егоист и депресиран човек?А това,че много пъти съм била пренебрегвана "в името на брат ми" наистина не мога да го преодолея все още и не знам дали ще мога някога. Звучи сякаш се оплаквам,всъщност искам само да излея душата си,защото наистина чувствам вина от поведението си понякога. Съжалявам, май не трябваше изобщо да пиша

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Между децата много често има ревност. Ако се замислиш обаче, сигурно ще намериш много случаи, когато ти си била предпочитаната пред брат ти. Просто родителите не са слънца да огреят навсякъде - на моменти дават повече любов на единия, после на другия, според това кой според тях има повече нужда в момента. Може просто да нямат сили да дават постоянно на всички деца, ти сама си разбрала колко трудно е гледането. Това, да се предпочита определено едното дете пред другото не че не се среща, но е изключително рядко, много по-рядко отколкото им изглежда на самите деца. Родители, които поначало са добри хора, се стараят да са добри, доколкото могат и успяват, към всичките си деца, макар и по различен начин.

Безгрешни родители няма. Защо си мислиш, че те самите не са имали емоционални проблеми и са били гледани от своите родители по идеален начин, за да имат възможност да се създадат като перфектни родители? Дори и ако майка ти е имала предпочитание, опитай се да си го обясниш и не го приемай лично. Майка ти не е базирала предпочитанието си на твоите качества/недостатъци, нали ти тогава си била дете, а може би тя самата е имала някакъв емоционален багаж. Опитай се да я разбереш и не поставяй толкова големи изисквания, повечето хора цял живот остават в някакво отношение деца.

Няма и безгрешни деца. Ние с теб поне със сигурност не сме били. Можем само да се опитваме в момента да бъдем добри и великодушни доколкото можем.

Аз те разбирам много добре, но за съжаление не мога да ти дам съвет. С възрастта забелязвам, че все по-често се връщам към болезнени спомени от детството ми свързани с баща ми. Някои неща тогава не са ме наранили толкова, колкото сега, преосмисляйки ги и гледайки на тях от позицията на възрастен вече човек. Обиждал ме е, пренебрегвал ме е. Сега си давам сметка, че може би причината е била, че самият той е мислел, че не го обичам и уважавам достатъчно. Но все пак родителят е водещият в отношенията дете-родител и колкото и да искам, не мога да го оправдая. А както вече са ти писали, родителите ни сега не са същите както когато сме били деца... И нито има смисъл да "разчистваме" сметки с тях, нито някога ще могат да усетят болката, която са ни причинили. Затова се опитвам да се държа така, както смятам, че трябва и поограничавам контактите си. И се опитвам да не повтарям същите грешки, защото от позицията на вече родител виждам колко е лесно да бъдат направени - едно изпускане на нерви, груба реплика, подхвърлена междудругото, незаинтересованост във важен за детето момент....

Мило момиче, не разбрах на колко години си? Тези отношения между деца и родители не са от вчера. За съжаление вие младите станахте много "самостоятелни", много взискателни и искащи. Ние пък правим някои основни грешки, като тази да ви караме да се чувствате длъжни, че сме ви отгледали, пък то това си е просто живота. Имам двама сина.Имаше период, в който с по-големия не си говорехме. Той все искаше, свиваше пари, искаше скъпи неща, които не мажем да му осигурим, а малкия все износва...! Гледаше ме надменно и ми обясняваше, че "нища не разбирам, защото съм демоде и стара"!А така ми се искаше да сме приятели и като спи, тайно го целувам! Този период мина.Сега той е на 21! Той ме разбира по-добре, но много важно е и ние да ви разбираме. Дай малко време на майка си. Пък когато се дразниш, просто я избягвай. И един съвет.... защо някой път хей така не я прегърнеш и й кажеш че я обичаш!

Наистина е дразнещо някой, дори собствената ти майка, дори с най-добри намерения да ти се мотае в краката. Нали си има самостоятелно жилище, не би трябвало да се чувства задължена да стои повечето време във вашето жилище. Хората са си мили и драги, когато не делят общо жилище, всеки има право на лично пространство.

Съпричастна, ти май най-добре си ме разбрала!Еми поканихме майка ми при нас, за да не е сама.Тя прие с радост, имаме и място достатъчно, всичко беше ОК, ама тя не ще да се съобрази с факта, че аз си имам вече мое семейство и нещата са по-различни вече.Тя влиза и излиза в нашата част от апартамента когато си иска, ние с мъжа ми примерно си лежим на дивана и гледаме двд-то, тя нахлува изведнъж и почва нещо да коментира на висок глас - чула по новините и ние трябва да скочим и да слушаме, бърка ми в шкафовете без да пита ако й трябва нещо, полива ми цветята без да я моля и все "грижи" от сорта...пъха ми продукти в хладилника, които никой не яде. И аз се дразня, много се дразня.Да, тя ми е майка и аз я обичам, но няма право така да ми нахлува в изградения вече семеен живот.Добре,че мъжа ми пази засега неутралитет. Още не знам как да реагирам, как да й обясня да не прави така, защото ме е страх да не се обиди. Затова се ограничавам само със сприхаво поведение, което само натяга обстановката. Стигнах до там да търся причина за раздразнението си в детството, заради отношението й към брат ми, но когато не живеехме заедно не се сещах за това. ОК, дайте съвет - как да кажа на майка си да не ми пречи? не искам да я гоня, нека живее с нас, но си искам самостоятелността, с която съм свикнала вече!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дъщеря, накратко проблемът ти е, че ти си един много, много лош човек

Държиш се като малко момиченце, което иска да отмъсти за миналото си! Наскоро разговарях с майка си по подобен въпрос, тя ми каза, че като млада е била доста напрегната, винаги заета от работата и ежедневието си, била като теб-винаги е подминавала своята майка, винаги не е намирала малко време, за да я види, дори да я попита "Как си!". Сега вече не може да направи нищо, защото майка й не е на този свят! Мисля, че не искаш да продължаваш с това поведение към човека, който те е създал, макар и да си била нежелана както казваш ти! Всеки един родител обича детето си и се старае да му даде всичко! Помисли върху това, което ти написах и се постарай да направиш щастливи малкото дни, които й остават .. колкото и да ти е трудно! Всичко се връща на този свят, внимавай и твоето дете да не се обърне срещу теб някой ден!

Нещастна, не знам защо си нещастна, надявам се всичко при теб да се оправи и да си щастлива!Искам само да кажа, че не мисля че съм чак такъв лош човек, но аз искам да имам спокоен живот в оставащите ми на мен дни!Мисля,че съм положила доста усилия, енергия, за да изградя дом, да дам на семейството си уют, единственото, което искам сега е просто да живея спокойно без да преча на никой, но и никой да не ми пречи на мен и да не навлиза в личното ми пространство, дори и да смята, че се грижи за мен - аз сама мога да се грижа за себе си!Напоследък усещам, че далеч от дома си се чувствам по-спокойна.Трябва ли заради майка си да се махна от собствения си дом?Може би това е решението - да направим с мъжа ми и невъзможното и да построим още едно жилише за нас и да оставим нашето на дъщеря си и майка ми? това добър вариант ли е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля, че да построите ново жилище ще е най-добрият вариант, при положение, че скоро сте се нанесли в този! Дъщеря ти скоро ще порастне и ще има свой живот-тя ще се изнесе! Не разбирам защо по този начин бягаш и изолираш майка ти?! Защо бягаш от проблемите си (които според мен сама си си създала)? Защо не си изясниш нещата с майка ти и й кажеш всичко в очите? Не мислиш ли, че и тя е човек и страда от отношението ти? А и щом брат ти е далеч от тук, значи ти си единственият човек, на който тя може да разчита сега! Искаш да я оставиш сама ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не можеш да й говориш така при положение, че не я познаваш! Ако нямаш мнение по темата и смяташ да обиждаш - по-добре недей да отговаряш на зададения проблем!

Естествено че не искам да я оставям сама, иначе нямаше да я поканя да живее с нас.Но не искам тя да се меси в ежедневието ми по този начин.Нещата са се променили от времето,когато бях дете.Сега аз съм майка и имам мой дом за какъвто винаги съм мечтала.В този дом искам аз да съм домакинята, аз да решавам какво да има в хладилника ми и как да лекувам дъщеря си, дали да викам лекар или не! Единственото което искам е майка ми да се съобразява с факта, че аз имам отделно семейство и тя не може да се намесва в решенията ни, освен ако не я помолим за съвет, дори да си мисли че грешим. Тя ми е майка и аз не отричам този факт и не отричам че я обичам, а знам че и тя ме обича, но това не значи, че аз цял живот ще живея според нейните разбирания. Сигурна съм,че и ти така ще разсъждаваш и едва ли би изтърпяла майка си да ти налага за всяко нещо мнението си, когато имаш свое семейство пък дори и сега, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Например тя много не одобрява начина по който давам самостоятелност на дъщеря си.Аз пък смятам,че давайки по-голяма самостоятелност на едно дете, то се развива най-правилно и става това което наистина иска, а не това което искат родителите му за него.А какво е по-важно за щастието?

Лека нощ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, тук те подкрепям - хубаво е да се дава свобода! Но защо просто не й направиш кефа и веднъж да се заслушаш в това, което ти казва? Дори да не е правилно! Може пък да размислиш и да осъзнаеш, че говори правилни неща .. може и не винаги, но съм сигурна, че има повече опит от теб в някои отношения! Просто не бъди злобна и забрави старите, отминали времена, които никога няма да успееш да върнеш и да промениш! Всичко си остава така, както е било .. няма смисъл от отмъщение!

ami dobre, 6te probva, purvo 6te zabrania na du6teria si da izliza s priateli...........puk posle 6te vidim.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямах това предвид, едва ли имаш намерение да настроиш дъщеря си срещу теб? Или да й отмъщаваш за твоето детство?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти изобщо не си "много, много лош човек", както е писал някой по-горе, защото лошите хора не търсят съвет и решение на проблема, а направо действат. Основна грешка е, че сте я поканили да живее с вас. Нали има свое жилище? Не може ли да се обслужва сама? На легло ли е? Вие можете просто да й ходите на гости отвреме навреме и толкоз. Радвай се, че мъжът ти търпи това положение, но дали ще е все така? Имам познати, които живеят при неговите родители, много натясно, много притеснено, съвети, нахлувания и пр. и без никакви предизвестия един ден той си вдигна чукалата и ги напусна-всичките. Отиде на квартира, сам, да живее на спокойствие. Иначе е много тих човек и никога не се е възпротивявал на нищо. Просто има праг на търпение. Тук не става въпрос да не се грижиш за нея, ако наистина има нужда. А колкото до това, че обича повече брат ти...какво да ти кажа. Това не можеш да го промениш. И не е вярно, че родителите обичат еднакво и двете си деца. В повечето случаи има предпочитание, въпросът е в това, да не позволяват на децата да го разбират, като например много грубо е да се натяква на детето, че другото е по-добро в нещо. Така се получава озлоблението между децата-предизвикват го родителите с възмутителните си сравнения. А снаха ти, като жена със сигурност усеща нейната слабост към брат ти и я използва най-рационално.

Мила Катя, благодаря ти вного за подкрепата!Грешка или не, тя вече е направена и връщане назад няма. Проблемът е,че майка ми НЕ ЖЕЛАЕ да разбере, че не сме вече едно общо семейство и си мисли,че може да си влиза и излиза когато иска при нас, да коментира новините когато й скимне, дори когато ние обсъждаме нещо важно за нас, изобщо започна да играе ролята на досадница и ИЗОБЩО не се усеща, което не беше характерно за нея преди години. Още повече, че самата тя ревностно защитава територията си - нейните две стаи са си нейни, дори балконът, който ни е общ тя си го аранжира и аз не се намесвам, само едно цвете оставих там и тя го беше преместила на нашия балкон, което естествено пак ме подразни. А тя още не е съвсем стара жена, тя няма 70, работи още на добре платена работа, има самочувствие на успял човек и изобщо не е стара и безпомощна жена, която има нужда от помощ. Не знам как да й кажа, че трябва да се съобразява с това, че сме отделно семейство, че имаме собствен живот и искаме с мъжа ми да си оставаме насаме вечерно време. Например вечеряме заедно с нея при нас, но тя не се сеща след това да се прибере при нея, седи, говори нещо за колегите си,които ние не познаваме и т.н., абе направо досажда. Тя ИЗОБЩО не беше такава преди и аз не съм очаквала от нея да се държи така.На моменти направо се срамувам пред мъжа ми за нейното поведение. Той ВСЕ ОЩЕ не казва нищо, но както казваш ти не знам докога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо вместо да пишеш тук не действаш направо - казваш й всичко, което мислиш в очите и от там нататък всичко се променя. Със сигурност ще я нараниш, но така ще постигнеш своето! Тя ще намери подкрепа от някъде и така. С намеци не всичко става, явно тя самата не се усеща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А съм на 44 години и за мен майка ми не съществува,въпреки,че е жива.Не контактувам с нея от години и не искам да се споменава за нея в мое присъствие.Тя си знае защо.Впрочем тя е на път на остане абсолютно сама в резултат на големите си без покритие претенции.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В такива ситуации много добре си личи човека.

На мен ми се струва, че питащата сама ИСКА майка й да живее при нея - за да продължава я използва, включително и емоционално.

Не ме интересува кой е прав и крив в случая, аз лично презирам такива хора, беше ме срам да чета някои постове.

Олина, ти да мълчиш, защото където те намеря, там ще те оставя! Казала съм хора, които МОГАТ да помогнат, тогава да пишат! Такива свраки като тебе на никой не са нужни!

Явно съм била съвсем права.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря на всички,които ми писаха, включително на нещастна и на олина!Наистина това по някакъв начин ми помогна да осъзная по-ясно проблема,който ме измъчва. Мисля, че вече имам решение за нещата.Няма нужда от конфликти заради мен, моля Ви! Желая Ви всичко най-хубаво!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно трябва за мълчиш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живеем в една къща с майката на съпруга ми.15 години и вместо да става по-добре, на по-зле отиват нещата. Майка ми е не по-различна от твоята по отношение на " дотягането", но поне при нея ходя само на гости, колкото да излее цялата си " помия " върху мен.Едвам се сдържам да не се разкрещя, но това което правя е да казвам всичко " право куме в очи". И с това нещата още повече се влошават. " Немам нерви". А при свекърва ми някак, ако не и се развика човек, въобще не вдява за какво става въпрос.Разбира само от лошо.Нотя и така подхожда винаги - с лошо.И аз и казах " каквото повикало, такова се обадило".И все пак хиляди пъти предпочитам скарани, отколкото:
- Да завива вечер по нощите сина си, да не настине, че не го гледам добре
- Да си гледа професор " Кучков " и сериалките при нас, защото абе така, не че си няма стая и телевизор
- Да преполива китките ми до пълно загниване, въпреки изричните ми молми да ги остави на мен си
-Да пресреща децата от вратата с филия с лютеница, щото те така обичали, независимо, че съм сготвила по-питателна храна ит.н
-Да ми лежи подпийнала на спалнята, върху чаршафите, щото там си почива добре
-Да ми долива вода в манджата, щото аз нищо не разбирам
-Да трябва да я боядисвам и да и слагам ролки и лак, точно когато хич не ми се прави това
................................
Аман от ВАМПИРИ.
И ние ли така ще с танем, като почнат да ни напускат силите.
С удоволствие бих изкарала курс от рода на "Как да остаряваме без страх смъртта", без да се налага да изсмукваме жизнените сили на по-силните от нас, за де чувстваме живи.

съчувствам ти. а къде е мъжа ти в цялата тази работа? той не вижда ли? защо не поговориш с него- не да го настройваш срещу майка му, а да му отвориш очите затова какво тя прави и как това те кара да се чустваш, и да поговори с нея и да й обясни - да не ти меси в нещата, които ТИ правиш, включая и възпитанието на децата? може би той би могъл да й повлияе

здравей

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мила дъщеря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мила дъщеря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Zdravei dashteria,
Mnogo me razvalnuva s tvoiata istoria. Znaesh li. mnogo ot nas sa v podobna situacia. Az sam na 41 godini i sam prejiviala podobno neshto, v smisal predpochitanieto kum brat mi..mneniata po vsichki vaprosi, ...dori ne iskam da si spomniam kolko neshtastna i narazbrana se chuvstvah. Kato kapak sam otgledana ot vtora maika, moiata pochina kogato biah malka. Kakto i da e. Sega imam dvama sina i sam ot drugata strana an barikadata. Znam, che poniakoga davam poveche na ednoto dete, no to e samo zashtoto v momenta ima poveche nujda,obicham i dvete kato dvete si ochi! A s maika mi namerih nai-posle dalgoochakvanoto ravnovesie, zaashtoto /ne iskam da si go priznavam/ no sega stavam kato neia , za mnofgo neshta. i decata mi se drazniat po sashtia nachin - kato gi karam da chistiat staiata si ili dr. takiva. Samo deto az im davam mnogo poveche svoboda, az sashto viarvam, che svobodnia chovek e po-kreativen. Sega imame mnogo obshti neshta, a i vijdam, che tia vihjda greshkite si i se opitva da gi popravi. Az sashto imah mnogo trudni momenti, no "kogato noja opre do kokal" prosto kaji kakvo ti e na dushata. Az minah prez mnogo razgovori s roditelite mi, v koito prosto im pokazah kak sam se chuvstvala prez cialotot tova vreme. Mislia, che dialoga e nai-pravilnoto reshenie. Nameri podhodiash moment, sedni i pogocori s maika ti, no nasame. Moje i da otidete niaksfde. Da ne ste vkashti. Kji i kak se chuvstvash, opitai s diplomacia. No i kaji neshata tochno kakto se chuvstvash. Bez uprecui, bez izlishni emocii, opitai se da si max spokoina. I ne na posledno misto: nameri niakakvo zanimanie, koeto moje samo vie dvete ili trite s dashteria ti da pravite edin pat mesechno ili..neshto samo za jeni, da imate vashe vreme, a ostanaloto da e za semeistvoto ti.
Pone pri men se poluchi, a i pri vsichki maje okolo men. Znaesh li, ne che shte ia opravdaesh za vsichko, no shte ia razberesh, a ot tova niama da se draznishs.
Iskreno ti jelaia da namertish spokoisrtvie, ravnovesie i da badesh shtestliva v novia si dom. Az sashto s mnogo trud i usilia postignah vsichko, znam cenata na vsiako neshto, koeto sam napravila. Viarvai v sebe si i otstoiavai lichnoto si prostranstvo/semeistvo/
Pishi ako si namerila reshenie.
Uspeh!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

p.p. Az sashto obicham maika si, no obicham i sebe si, i decata si. Izobshto poznato mi e chuvstvaoto zA VINA...pOVIARVAI MI, AKO TI SAMA NE MAHNESH TOZI TOVAR OT GARBA SI, SHTE SI GO NOSISH ZAVINAGI.

Благодаря на всички,които ми писаха! Решението ми не е никак гениално,просто реших да се въоража с повече търпение и да се науча да живея отново с майка си,както и да я "приуча" тя да се съобразява с факта,че имам семейство, в което аз съм домакинята,а не тя.Много мислих и стигнах до извода,че през годините нарочно съм се дистанцирала от нея, защото съм се чувствала наранена от предпочитанието й към брат ми.Не,че не контактувахме,напротив виждахме се често и си помагахме взаимно когато имахме нужда,но някак си сякаш като добри познати,а не като майка и дъщеря.Сега тя иска да върне "доброто старо време", което всъщност за мен не е било добро, а аз не съм готова на това, но ще се опитам да създадем някакъв баланс и това няма да е както преди, а ще бъде нещо ново - по-зряло, отношения между възрастни хора надявам се. Лошото е, че през последната година,откакто живеем отново заедно ми се върнаха забравени спомени от детството, които дълбоко съм скрила в съзнанието си, а сега пак си ги спомних и ме натъжиха.Един такъв спомен - колкото тъжен,може би наивен и смешен - бяха ни завели на кино от училище,но съвсем малки - 2 или 3 клас и гледахме съветски филм за войната, по-точно за концлагерите.Имаше един епизод - майка с двете си деца, момиче и момче и фашиста й казва - не може да вземеш и двете деца в концлагера, избери само едното, а другото в камерата.Майката дълго умолява, плаче,тогава фашиста дръпва и двете деца от ръцете й /и двете малки, уплашени, сгушени в нея/, майката изпищява - вземете момичето, оставете ми момчето! Спомням си,че цял ден плаках, не казах на никого защо плача, заради филма,но не обясних точно защо, а всъщност бях сигурна,че майка ми би постъпила по абсолютно същия начин и плачех за себе си - от самосъжаление. Сега си спомних тази случка, е вече не може да ме разплаче, дори ми е малко смешно,чудя се как би реагирала майка ми ако й разкажа това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не виждам в нещо до тук да си била права ,Олина , има една максима "ако можеш помогни ако не поне не пречи,",тук питат за съвет и помощ , не за заяждане

Мила дъщеря, толкова добре те разбирам, дори съжалявам че не сме една срещу друга да си поговорим очи в очи. Толкова сходни неща има между моята история и твоята. Има по-малък брат 6 г. аз съм го отгледала, защото нямаше кой да им помага, много са постигнали през живота си, но ми беше страшно тежко през всичките тези години. Сега живея далеч от тях, имало е моменти през детството си когато съм мислела , че съм осиновена, имало е периоди в които съм плачела неудържимо, израстнах много емоционален и раним човек, сега съм на 41, имам съпруг и дъщеря и едва от скоро , от няколко години започнах да мисля по друг начин за семейните отношения, мисля че е по-добрия. Но ми трябваха поне 30 г. страдание, никога не съм била целувана от баща си или от майка си, такива са били разбирания им за живота! Но това, че майката няма достъп до дъщеря си, това е най-голямата грешка на всяка майка, защото сега тя като е на 60 г. не пропуска да ме засипе с нейните проблеми. На всичко отгоре сега пък живея в малък град, една къща със свекърва и брата на моя съпруг и неговото семейство. Пълна лудница, но и в семейството на мъжа ми нещата са същите, едното дете се толерира невероятно за сметка на другото, дори и внуците, естествено и снахите. Има моменти в които страшно ме дразнят, дори си признавам, че изпитвам омраза към тях, но имам моменти, когато изобщо не ги забелязвам и с нищо не могат да ме ядосат. Доста е трудно. Разбирам те, защото само едно негалено в детството дете може да се чувства така като възрастен. Много бих искала да има психолог сред читателите и да си каже мнението. Но според мен почти всеки 2 има точно такива отношения с родителите си. Грешката е в родителите , това са техни грешки в миналото, които ние години , години таим в наранените си души. Толкова им е бил интелекта, така са разсъждавали, такива са били годините, разбиранията и т.н. с това общо взето се успокоявам. Ако те дразни просто я дръж на дистанция и това е. Дори не е лошо да седнеш и да си излееш душата пред нея в някой подходящ момент когато сте само двечките, нищо не й спестявай, сигурно ще плаче, ще вдигне кръвно, ще ти се сърди, но на теб ще ти олекне и след това отношенията ви ще бъдат много по-добри. Така си мисля. Морски поздрав!

Това си е чиста самота.
Не знам с какви мечти и надежди е живяла майка ти, но не са се изпълнили. Или са се изпълнили, но тя не е очаквала, че те няма да я направят щастлива.

А ти си права - не мисля, че трябва да се чувстваш виновна. Всички майки въздействат така. То е защото през целия си живот се чувстваме като изпитвани - дори когато те си въобразяват, че ни помагат.

Това са последствията от патриархата - боготворене на мьжете от малки и затова после стават толкова злобни и слабохарактерни. Смятат, че всичко им се полага без особени усилия. Обществото е работило столетия за тази идея. Майките са вьзпитавани като такива в патриархални условия и очакват сьщото и от дьщерите си, но поколението вече е друго и стават сблсьци. Това е моето обяснение. Влязох тук по сьщата причина - четох, четох, но по-логично обяснение от това не виждам. Само времето ще изправи нещата. Наистина най много боли обида от толкова близьк и обичан човек. Дано не разочаровам дьщеря си!

мила,не искам да се обиждаш,обаче в някои случаи нашите преценки са твърде емоционални и неверни.и аз понякога се сърдя на майка ми,смятам,че все пак има нещо,което не е направила за мне,обаче в същото време и не съм права.ето,аз пък мисля,че майка ми твърде често излизаше нанякъде с приятелки да се види,а по-рядко ме извеждаше.че ме е оставила твърде много сама да си изграждам характера,че не ми е помогнала.обаче все пак всички сме грешни на тази земя .а и заслепени от мисълта,че сме ощетени,пропускаме да забележим и положителното в ситуацията,включително и своята вина.в случая аз съм виновна,че често съм я огорчавала,че съм я обвинявала за неща,за коитотя може и да няма вина толкова,колкото си мисля.
такива са отношенията родители-деца-сложни,нееднозначни,всяка страна е права за себе си.но те съветвам да се опиташ да откриеш и положителните черти на твоята майка.

Mmm, imam edna takava mama ..................
V nikakyv sluchai ne triabva da ostavsh da jiveesh s neia,
obiasni i se chustvash i ia pomoli da si jivee v neinoto jilishte,
a kogato brat ti idva, mojesh da ia pokanish da ti pogostuva.
Spored men "vinata" tie samo edna - niamsh pishka.
Bila si bebe bez pishka, a bebencata s pishki sa po-mili
na niakoi umstveno ogranicheni, bolni jeni........
Po princip ima edna kategoria jeni, koito sa psihicheski bolni i
VINAGI, shte izberat myjkoto bebe pred jenskoto bebe.
Tova se obiasniava s Froid,
cheto Froid,
tia obichala li e bashta ti, a imala li e dobyr seksualen jivot s nego,
s edna duma, tia haresvala li e bashta ti kato myj?
Ako ne e haresvala bashta ti kato myj,
ti vinagi shte i napomniash za nego i zabravi za ravno otnoshenie.......
Osven tova momchencata prilichat fizicheski poveche na maikite si
i maika ti vijda dve neshta v brat ti - sladko bebe s PISHKA - mnogo vajno
i cherti kato NEINITE -mnogo vajno.
Taka che ti si bita karta po rojdenie,
zashtoto maika ti e BOLNA, JESTOKA i
podvlastna na chara na momchencata - bebenca s pishka

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само си помисли, че същото може да ти се случи и на тебе след време!!! Идеални хора няма!!! И всичките грешим!!!

Няма и да прочета другите мнения, докато не ти кажа каквото мисля. После ще ги прочета.


Докато не я приемеш каквато е, просто защото е твоята (ТВОЯТА) майка, и с всичките й недостатъци, и тя теб, вие общ език няма да намерите.

Каквото и да се е случило, докато се стискате за миналото и пренебрегвате настоящето и бъдещето, ще си стоите в миналото и в оня минал конфликт и ревност, и пренебрежение.


Трябва да се погледнете с други очи. Не знам как ще го направиш, накарай я да те види. Разбираш ли .....ДА ТЕ ВИДИ, ДА ПОГЛЕДНЕ ЛИЦЕТО ТИ, ДА ТЕ УСЕТИ....

Ти не си в нейния свят, усещаш го и страдаш. Тя те отхвърля и пренебрегва, и ти страдаш, а тя е безразлична. Ти си пасивна, и чакаш промяна, но промяна няма да дойде, ако всичко си е същото.

Не мога да гадая какъв живот водите, и какво би отключило промяната. Накарай я да ТЕ ВИДИ.


Накарай я да разбере, че има и дъщеря, не само син, и то с обич и любов, а не с омраза и същото отхвърляне. Може никога да не стане, и да не успееш, трябва да приемеш риска. Но може и да стане. Важно ли е за теб? Истинската любов не иска отплата и благодарност.


За отбелязване е, че в подобни ситуации съм постигала същото. Колко всеотдайна и изобретателна, и креативна си? Колко точно познаваш майка си и нуждите й? Напълно е възможно в ума й да има само една фикция, която няма реализация. Балансирай и прецени....ти познаваш майка си, не аз.


Не казвам, че е лесно. Казвам, че това е начина.

Препрочетох се, и прочетох това онова по темата, който каквото е казал.


Обяснението е, че нямате реална комуникация.

Каквото и да правиш, ти не си в нейния свят, и тя не е в твоя свят.


Мисля, че някои от обвиненията по-горе са правилни, ти си егоистка. Очакваш тя да направи всичко, за да имате добра комуникация. Очакваш тя да намери пътя към теб. Понякога това не е по силите на някои хора. Голема работа, ако е човек, който не ти е важен, но майка ти....няма начин да не ти е важна. Ти също си я пренебрегвала, и си задълбочила липсата на комуникация. Ввероятно тя също се опитва да намери пъткъм теб. Ако забелязваш нейни опити, недомлъвки, ил истрадание, насочено към теб, можеш да бъдеш сигурна, че тя просто не знае как да те намери, не че някога те е имала.


Намерете се, и намерете начина, по който да имате нормална комуникация.


На тоя проблем му се вика "липса на комуникация", липса на връзка и разбиране. Говорите си, но не се чувате, общувате, но не се разбирате. Обичате се, но се наранявате. Живеете заедно, но имате ужасно много конфликти. Искате да се разделите, но страдате...искате да живеете заедно, но е ад да се понасяте....


Подобрете си комуникацията, специалист може да ви обясни кое как.


Никой не е виновен, просто си говорите на различни езици. Някога господ създал Вавилонската кула, защото се разсърдил на човеците, и ги разделил, и ги направил да говорят различни езици и да не се разбират, за да воюват и да се мразят.


Къде стои корена на нещастието, и защо имате misunderstanding, това си е ваша работа, и е много лична вероятно.


намери бариерата, която ви разделя, отстрани я, и вече гледай майка си е лицето, и когато говориш с нея, не говори с неясноти и лъжи, а ясно, просто, еднозначно и разбрано, и намирай потвърждение, че тя те разбира и че участва в разговора.


За диалог са нужни две или повече страни. В случая си навиваш монолога и си се навиваш сама колко си пострадала, без оглед на останалите фактори в уравнението.


Егоистка...но защо ли се учудвам. Всички искат автоматично да бъдат разбирани, утешавани и излекувани, и не искат да направят нито стъпка напред в правилната посока, защото това изисква енергия и ресурси, и най-вече пари и време.


Писна ми, и нямам енергия да поправям невежи и неоринетирани хора, които не желаят да се учат и да разбират, и да се развиват, а чакат наготово.


Лесно е. Само си отвори очите и сетивата.

Благодаря ти Роксана!Мисля,че аз самата вече стигнах до твоето мнение.Наистина е важно да се погледнем по друг начин и да се чуем наистина.Защото много често хората говорят, говорят в продължение на години дори едни и същи неща, едни и същи обвинения, а другата страна си повтаря нейното и ИЗОБЩО не се чуват. Всяка страна си има изграден образ за другия и го приема само по този начин. Аз вече "узрях" да видя майка ми с други очи, искам и тя да ме види по друг начин, да спре да ме сравнява с когото и да било /това наистина не го понасям/.Вече имаме някакво движение в тази посока - излизаме двете заедно, както някой ми беше предложил, споделяме си разни неща, още й се дразня, но вече не я усещам като такава заплаха за личното ми пространство.Предполагам, че ще мине още време и ще се научим да живеем заедно . Но това, което наистина ме заинтригува в поста ти е Как да накараш някого да те види и чуе? Говоря по принцип, не само за конкретния случай с майка ми. Имам предвид това, което писах по-нагоре. Понякога говориш, говориш, изливаш си душата, не става дума да вдигаш скандали или да обвиняваш, но искаш да те чуят, да те разберат, да се проманят нещата и за двете страни в по-добра посока.....а не те чуват

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много интересна тема!
Желая ти успех, дъщеря, щом вече си "тръгнала" в тази посока.
Ще споделя нещо, което научих от свекърва си: Всяка майка се грижи повече за детето, което има по-голяма нужда, а не за това, което обича повече!
Явно ти си силната /освен при боледуванията ти/, а брат ти е имал нужда от подкрепа! Пък и нали е далече - явно все го мисли. /Пък и около мъжете все някой трябва да се върти, нали?/
И от страната на родителя нещата са иначе:
Имам четири деца и обичам всяко от тях с цялото си сърце! Дали получават обаче еднакво внимание? - може би не е и възможно да го направя - как да се премери? Винаги съм при най-нуждаещия се - я за уроците, я да избърша носле, я за да разреша някой спор... Даже мисля, че най-големия е най-глезения, а той все мрънка... Второто ми дете е момиче и ми помага много за по-малките, дори ми е съвестно, че я товаря с "моята работа", но дали съм й го казала? Дори отнася и по някой укор /обикновенно тя е най-близо, когато съм ядосана/. Уж за теб беше, а май се замислих аз какво правя....
Та мисълта ми е, че усещането за получената обич и одобрение от родителите ни е силно субективна и може да ни подведе!
Виж, майка ми успяваше да дава безкрайно на всички около нея. Съжалявам, че не успях да й кажа колко много я обичам, защото вече не е сред нас ....
..............
Лека нощ!
И успех!
Обичай - това е рецептата!

Съгласна съм с вашето мнение, въпреки че рядко някой се "осмелява" да пише така. В един друг клуб има диалог за това, какво означава мъж над 40 години да спи в едно легло с майка, когато тя му е дошла на гости, при условие, че няма "обективна необходимост" от това.

Ще ми е интересно мнението ти - от психологическа гледна точка.