мила,не искам да се обиждаш,обаче в някои случаи нашите преценки са твърде емоционални и неверни.и аз понякога се сърдя на майка ми,смятам,че все пак има нещо,което не е направила за мне,обаче в същото време и не съм права.ето,аз пък мисля,че майка ми твърде често излизаше нанякъде с приятелки да се види,а по-рядко ме извеждаше.че ме е оставила твърде много сама да си изграждам характера,че не ми е помогнала.обаче все пак всички сме грешни на тази земя .а и заслепени от мисълта,че сме ощетени,пропускаме да забележим и положителното в ситуацията,включително и своята вина.в случая аз съм виновна,че често съм я огорчавала,че съм я обвинявала за неща,за коитотя може и да няма вина толкова,колкото си мисля.
такива са отношенията родители-деца-сложни,нееднозначни,всяка страна е права за себе си.но те съветвам да се опиташ да откриеш и положителните черти на твоята майка.

Mmm, imam edna takava mama ..................
V nikakyv sluchai ne triabva da ostavsh da jiveesh s neia,
obiasni i se chustvash i ia pomoli da si jivee v neinoto jilishte,
a kogato brat ti idva, mojesh da ia pokanish da ti pogostuva.
Spored men "vinata" tie samo edna - niamsh pishka.
Bila si bebe bez pishka, a bebencata s pishki sa po-mili
na niakoi umstveno ogranicheni, bolni jeni........
Po princip ima edna kategoria jeni, koito sa psihicheski bolni i
VINAGI, shte izberat myjkoto bebe pred jenskoto bebe.
Tova se obiasniava s Froid,
cheto Froid,
tia obichala li e bashta ti, a imala li e dobyr seksualen jivot s nego,
s edna duma, tia haresvala li e bashta ti kato myj?
Ako ne e haresvala bashta ti kato myj,
ti vinagi shte i napomniash za nego i zabravi za ravno otnoshenie.......
Osven tova momchencata prilichat fizicheski poveche na maikite si
i maika ti vijda dve neshta v brat ti - sladko bebe s PISHKA - mnogo vajno
i cherti kato NEINITE -mnogo vajno.
Taka che ti si bita karta po rojdenie,
zashtoto maika ti e BOLNA, JESTOKA i
podvlastna na chara na momchencata - bebenca s pishka

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само си помисли, че същото може да ти се случи и на тебе след време!!! Идеални хора няма!!! И всичките грешим!!!

Няма и да прочета другите мнения, докато не ти кажа каквото мисля. После ще ги прочета.


Докато не я приемеш каквато е, просто защото е твоята (ТВОЯТА) майка, и с всичките й недостатъци, и тя теб, вие общ език няма да намерите.

Каквото и да се е случило, докато се стискате за миналото и пренебрегвате настоящето и бъдещето, ще си стоите в миналото и в оня минал конфликт и ревност, и пренебрежение.


Трябва да се погледнете с други очи. Не знам как ще го направиш, накарай я да те види. Разбираш ли .....ДА ТЕ ВИДИ, ДА ПОГЛЕДНЕ ЛИЦЕТО ТИ, ДА ТЕ УСЕТИ....

Ти не си в нейния свят, усещаш го и страдаш. Тя те отхвърля и пренебрегва, и ти страдаш, а тя е безразлична. Ти си пасивна, и чакаш промяна, но промяна няма да дойде, ако всичко си е същото.

Не мога да гадая какъв живот водите, и какво би отключило промяната. Накарай я да ТЕ ВИДИ.


Накарай я да разбере, че има и дъщеря, не само син, и то с обич и любов, а не с омраза и същото отхвърляне. Може никога да не стане, и да не успееш, трябва да приемеш риска. Но може и да стане. Важно ли е за теб? Истинската любов не иска отплата и благодарност.


За отбелязване е, че в подобни ситуации съм постигала същото. Колко всеотдайна и изобретателна, и креативна си? Колко точно познаваш майка си и нуждите й? Напълно е възможно в ума й да има само една фикция, която няма реализация. Балансирай и прецени....ти познаваш майка си, не аз.


Не казвам, че е лесно. Казвам, че това е начина.

Препрочетох се, и прочетох това онова по темата, който каквото е казал.


Обяснението е, че нямате реална комуникация.

Каквото и да правиш, ти не си в нейния свят, и тя не е в твоя свят.


Мисля, че някои от обвиненията по-горе са правилни, ти си егоистка. Очакваш тя да направи всичко, за да имате добра комуникация. Очакваш тя да намери пътя към теб. Понякога това не е по силите на някои хора. Голема работа, ако е човек, който не ти е важен, но майка ти....няма начин да не ти е важна. Ти също си я пренебрегвала, и си задълбочила липсата на комуникация. Ввероятно тя също се опитва да намери пъткъм теб. Ако забелязваш нейни опити, недомлъвки, ил истрадание, насочено към теб, можеш да бъдеш сигурна, че тя просто не знае как да те намери, не че някога те е имала.


Намерете се, и намерете начина, по който да имате нормална комуникация.


На тоя проблем му се вика "липса на комуникация", липса на връзка и разбиране. Говорите си, но не се чувате, общувате, но не се разбирате. Обичате се, но се наранявате. Живеете заедно, но имате ужасно много конфликти. Искате да се разделите, но страдате...искате да живеете заедно, но е ад да се понасяте....


Подобрете си комуникацията, специалист може да ви обясни кое как.


Никой не е виновен, просто си говорите на различни езици. Някога господ създал Вавилонската кула, защото се разсърдил на човеците, и ги разделил, и ги направил да говорят различни езици и да не се разбират, за да воюват и да се мразят.


Къде стои корена на нещастието, и защо имате misunderstanding, това си е ваша работа, и е много лична вероятно.


намери бариерата, която ви разделя, отстрани я, и вече гледай майка си е лицето, и когато говориш с нея, не говори с неясноти и лъжи, а ясно, просто, еднозначно и разбрано, и намирай потвърждение, че тя те разбира и че участва в разговора.


За диалог са нужни две или повече страни. В случая си навиваш монолога и си се навиваш сама колко си пострадала, без оглед на останалите фактори в уравнението.


Егоистка...но защо ли се учудвам. Всички искат автоматично да бъдат разбирани, утешавани и излекувани, и не искат да направят нито стъпка напред в правилната посока, защото това изисква енергия и ресурси, и най-вече пари и време.


Писна ми, и нямам енергия да поправям невежи и неоринетирани хора, които не желаят да се учат и да разбират, и да се развиват, а чакат наготово.


Лесно е. Само си отвори очите и сетивата.

Благодаря ти Роксана!Мисля,че аз самата вече стигнах до твоето мнение.Наистина е важно да се погледнем по друг начин и да се чуем наистина.Защото много често хората говорят, говорят в продължение на години дори едни и същи неща, едни и същи обвинения, а другата страна си повтаря нейното и ИЗОБЩО не се чуват. Всяка страна си има изграден образ за другия и го приема само по този начин. Аз вече "узрях" да видя майка ми с други очи, искам и тя да ме види по друг начин, да спре да ме сравнява с когото и да било /това наистина не го понасям/.Вече имаме някакво движение в тази посока - излизаме двете заедно, както някой ми беше предложил, споделяме си разни неща, още й се дразня, но вече не я усещам като такава заплаха за личното ми пространство.Предполагам, че ще мине още време и ще се научим да живеем заедно . Но това, което наистина ме заинтригува в поста ти е Как да накараш някого да те види и чуе? Говоря по принцип, не само за конкретния случай с майка ми. Имам предвид това, което писах по-нагоре. Понякога говориш, говориш, изливаш си душата, не става дума да вдигаш скандали или да обвиняваш, но искаш да те чуят, да те разберат, да се проманят нещата и за двете страни в по-добра посока.....а не те чуват

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много интересна тема!
Желая ти успех, дъщеря, щом вече си "тръгнала" в тази посока.
Ще споделя нещо, което научих от свекърва си: Всяка майка се грижи повече за детето, което има по-голяма нужда, а не за това, което обича повече!
Явно ти си силната /освен при боледуванията ти/, а брат ти е имал нужда от подкрепа! Пък и нали е далече - явно все го мисли. /Пък и около мъжете все някой трябва да се върти, нали?/
И от страната на родителя нещата са иначе:
Имам четири деца и обичам всяко от тях с цялото си сърце! Дали получават обаче еднакво внимание? - може би не е и възможно да го направя - как да се премери? Винаги съм при най-нуждаещия се - я за уроците, я да избърша носле, я за да разреша някой спор... Даже мисля, че най-големия е най-глезения, а той все мрънка... Второто ми дете е момиче и ми помага много за по-малките, дори ми е съвестно, че я товаря с "моята работа", но дали съм й го казала? Дори отнася и по някой укор /обикновенно тя е най-близо, когато съм ядосана/. Уж за теб беше, а май се замислих аз какво правя....
Та мисълта ми е, че усещането за получената обич и одобрение от родителите ни е силно субективна и може да ни подведе!
Виж, майка ми успяваше да дава безкрайно на всички около нея. Съжалявам, че не успях да й кажа колко много я обичам, защото вече не е сред нас ....
..............
Лека нощ!
И успех!
Обичай - това е рецептата!

Съгласна съм с вашето мнение, въпреки че рядко някой се "осмелява" да пише така. В един друг клуб има диалог за това, какво означава мъж над 40 години да спи в едно легло с майка, когато тя му е дошла на гости, при условие, че няма "обективна необходимост" от това.

Ще ми е интересно мнението ти - от психологическа гледна точка.