здравей

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мила дъщеря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мила дъщеря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Zdravei dashteria,
Mnogo me razvalnuva s tvoiata istoria. Znaesh li. mnogo ot nas sa v podobna situacia. Az sam na 41 godini i sam prejiviala podobno neshto, v smisal predpochitanieto kum brat mi..mneniata po vsichki vaprosi, ...dori ne iskam da si spomniam kolko neshtastna i narazbrana se chuvstvah. Kato kapak sam otgledana ot vtora maika, moiata pochina kogato biah malka. Kakto i da e. Sega imam dvama sina i sam ot drugata strana an barikadata. Znam, che poniakoga davam poveche na ednoto dete, no to e samo zashtoto v momenta ima poveche nujda,obicham i dvete kato dvete si ochi! A s maika mi namerih nai-posle dalgoochakvanoto ravnovesie, zaashtoto /ne iskam da si go priznavam/ no sega stavam kato neia , za mnofgo neshta. i decata mi se drazniat po sashtia nachin - kato gi karam da chistiat staiata si ili dr. takiva. Samo deto az im davam mnogo poveche svoboda, az sashto viarvam, che svobodnia chovek e po-kreativen. Sega imame mnogo obshti neshta, a i vijdam, che tia vihjda greshkite si i se opitva da gi popravi. Az sashto imah mnogo trudni momenti, no "kogato noja opre do kokal" prosto kaji kakvo ti e na dushata. Az minah prez mnogo razgovori s roditelite mi, v koito prosto im pokazah kak sam se chuvstvala prez cialotot tova vreme. Mislia, che dialoga e nai-pravilnoto reshenie. Nameri podhodiash moment, sedni i pogocori s maika ti, no nasame. Moje i da otidete niaksfde. Da ne ste vkashti. Kji i kak se chuvstvash, opitai s diplomacia. No i kaji neshata tochno kakto se chuvstvash. Bez uprecui, bez izlishni emocii, opitai se da si max spokoina. I ne na posledno misto: nameri niakakvo zanimanie, koeto moje samo vie dvete ili trite s dashteria ti da pravite edin pat mesechno ili..neshto samo za jeni, da imate vashe vreme, a ostanaloto da e za semeistvoto ti.
Pone pri men se poluchi, a i pri vsichki maje okolo men. Znaesh li, ne che shte ia opravdaesh za vsichko, no shte ia razberesh, a ot tova niama da se draznishs.
Iskreno ti jelaia da namertish spokoisrtvie, ravnovesie i da badesh shtestliva v novia si dom. Az sashto s mnogo trud i usilia postignah vsichko, znam cenata na vsiako neshto, koeto sam napravila. Viarvai v sebe si i otstoiavai lichnoto si prostranstvo/semeistvo/
Pishi ako si namerila reshenie.
Uspeh!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

p.p. Az sashto obicham maika si, no obicham i sebe si, i decata si. Izobshto poznato mi e chuvstvaoto zA VINA...pOVIARVAI MI, AKO TI SAMA NE MAHNESH TOZI TOVAR OT GARBA SI, SHTE SI GO NOSISH ZAVINAGI.

Благодаря на всички,които ми писаха! Решението ми не е никак гениално,просто реших да се въоража с повече търпение и да се науча да живея отново с майка си,както и да я "приуча" тя да се съобразява с факта,че имам семейство, в което аз съм домакинята,а не тя.Много мислих и стигнах до извода,че през годините нарочно съм се дистанцирала от нея, защото съм се чувствала наранена от предпочитанието й към брат ми.Не,че не контактувахме,напротив виждахме се често и си помагахме взаимно когато имахме нужда,но някак си сякаш като добри познати,а не като майка и дъщеря.Сега тя иска да върне "доброто старо време", което всъщност за мен не е било добро, а аз не съм готова на това, но ще се опитам да създадем някакъв баланс и това няма да е както преди, а ще бъде нещо ново - по-зряло, отношения между възрастни хора надявам се. Лошото е, че през последната година,откакто живеем отново заедно ми се върнаха забравени спомени от детството, които дълбоко съм скрила в съзнанието си, а сега пак си ги спомних и ме натъжиха.Един такъв спомен - колкото тъжен,може би наивен и смешен - бяха ни завели на кино от училище,но съвсем малки - 2 или 3 клас и гледахме съветски филм за войната, по-точно за концлагерите.Имаше един епизод - майка с двете си деца, момиче и момче и фашиста й казва - не може да вземеш и двете деца в концлагера, избери само едното, а другото в камерата.Майката дълго умолява, плаче,тогава фашиста дръпва и двете деца от ръцете й /и двете малки, уплашени, сгушени в нея/, майката изпищява - вземете момичето, оставете ми момчето! Спомням си,че цял ден плаках, не казах на никого защо плача, заради филма,но не обясних точно защо, а всъщност бях сигурна,че майка ми би постъпила по абсолютно същия начин и плачех за себе си - от самосъжаление. Сега си спомних тази случка, е вече не може да ме разплаче, дори ми е малко смешно,чудя се как би реагирала майка ми ако й разкажа това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не виждам в нещо до тук да си била права ,Олина , има една максима "ако можеш помогни ако не поне не пречи,",тук питат за съвет и помощ , не за заяждане

Мила дъщеря, толкова добре те разбирам, дори съжалявам че не сме една срещу друга да си поговорим очи в очи. Толкова сходни неща има между моята история и твоята. Има по-малък брат 6 г. аз съм го отгледала, защото нямаше кой да им помага, много са постигнали през живота си, но ми беше страшно тежко през всичките тези години. Сега живея далеч от тях, имало е моменти през детството си когато съм мислела , че съм осиновена, имало е периоди в които съм плачела неудържимо, израстнах много емоционален и раним човек, сега съм на 41, имам съпруг и дъщеря и едва от скоро , от няколко години започнах да мисля по друг начин за семейните отношения, мисля че е по-добрия. Но ми трябваха поне 30 г. страдание, никога не съм била целувана от баща си или от майка си, такива са били разбирания им за живота! Но това, че майката няма достъп до дъщеря си, това е най-голямата грешка на всяка майка, защото сега тя като е на 60 г. не пропуска да ме засипе с нейните проблеми. На всичко отгоре сега пък живея в малък град, една къща със свекърва и брата на моя съпруг и неговото семейство. Пълна лудница, но и в семейството на мъжа ми нещата са същите, едното дете се толерира невероятно за сметка на другото, дори и внуците, естествено и снахите. Има моменти в които страшно ме дразнят, дори си признавам, че изпитвам омраза към тях, но имам моменти, когато изобщо не ги забелязвам и с нищо не могат да ме ядосат. Доста е трудно. Разбирам те, защото само едно негалено в детството дете може да се чувства така като възрастен. Много бих искала да има психолог сред читателите и да си каже мнението. Но според мен почти всеки 2 има точно такива отношения с родителите си. Грешката е в родителите , това са техни грешки в миналото, които ние години , години таим в наранените си души. Толкова им е бил интелекта, така са разсъждавали, такива са били годините, разбиранията и т.н. с това общо взето се успокоявам. Ако те дразни просто я дръж на дистанция и това е. Дори не е лошо да седнеш и да си излееш душата пред нея в някой подходящ момент когато сте само двечките, нищо не й спестявай, сигурно ще плаче, ще вдигне кръвно, ще ти се сърди, но на теб ще ти олекне и след това отношенията ви ще бъдат много по-добри. Така си мисля. Морски поздрав!

Това си е чиста самота.
Не знам с какви мечти и надежди е живяла майка ти, но не са се изпълнили. Или са се изпълнили, но тя не е очаквала, че те няма да я направят щастлива.

А ти си права - не мисля, че трябва да се чувстваш виновна. Всички майки въздействат така. То е защото през целия си живот се чувстваме като изпитвани - дори когато те си въобразяват, че ни помагат.

Това са последствията от патриархата - боготворене на мьжете от малки и затова после стават толкова злобни и слабохарактерни. Смятат, че всичко им се полага без особени усилия. Обществото е работило столетия за тази идея. Майките са вьзпитавани като такива в патриархални условия и очакват сьщото и от дьщерите си, но поколението вече е друго и стават сблсьци. Това е моето обяснение. Влязох тук по сьщата причина - четох, четох, но по-логично обяснение от това не виждам. Само времето ще изправи нещата. Наистина най много боли обида от толкова близьк и обичан човек. Дано не разочаровам дьщеря си!