което можеш да направиш е да си наложиш да вдигаш рамене в такива ситуации. Не да го правиш физически, а вътре в главата си. Колкото и да е трудно трябва да спеш да се впечатляваш от това - те са твои родители, да, но никога няма даизлезеш на глава с тях. Просто...като ти казаха по-нагоре, вече са други хора.
Имам опит - да, родителите ми са доста възрастни, грижа се и за едната ми леля на 83г... веднъж отидох да я видя, звъня пред входакато обезумяла...по едно време я виждам на стълбищната площадка да ми вика "влизай ма, що седиш там". А някой да беше натиснал бутона за отваряне на вратата - ме се искаше да изкрещя...дали щеше да ме чуе и разбере...звъннах на комшиите и те ми отвориха.
Баща ми с мизерните им пенсии заделя пари за погребение, защото ние сме харчили много и нямало да имаме пари да го погребем като хората, майка ми ден през ден пренарежда дрехите за погребенията им да не би да хванат молци...
Всеки има такива примери (или ще има). Затова казвам, че изскрено се надявам да се усетя преди да превъртя и да взема окончателното решение, а не да бъда в тежест на околните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите