чела съм за това и ми е интересно вие какво смятате.има ли наистина такова нещо при децата?не е ли преувеличено?нали твърдят,че децата са състрадателни,толерантни и не знам какво още?малки чудовища ли са или ангелчета?

Също като големите - и едното, и другото едновременно. При различните в различни пропорции, естествено.

Да са жестоки за децата е съвсем нормално /говоря за малки дечица/. Това е нещо първично, заложено е в природата и инстинктите им и помага в оцеляването, така да се каже. Естествено в съвременното общество не се оцелява по този начин и те се научават на това с течение на времето и при правилно възпитание. Например дете, което мачка силно /до болка/ с ръчичката си коте, макар че всъщност му се радва, не е лошо дете, а съвсем нормално човече, което тепърва ще се учи как да изразява емоциите си. Лошото е, когато липсва правилно възпитание и тази жестокост се затвърждава в характера на порасналото вече дете и то се превръща в агресивен тинейджър.

Определено смятам, че има. И не говоря само за жестокост съм животните, например: говоря за нещо много по-страшно - жестокост към себеподобните. В момента, в който попаднат на свой връстник, който е с нещо по-различен от тях, който има, да речем, физически недъг, много от тях решават, че са ДЛЪЖНИ да го тормозят и унижават. По всякакъв начин. Казвам го от опит. Имам много сериозен вроден проблем със зрението, който навремето доста си личеше. Това даваше повод на съучениците ми да ме тормозят по всички възможни начини, и да ми насаждат внушението, че аз съм второ качество човек, който не заслужава да им диша въздуха. И това продължи до последния клас на гимназията. В университета, слава Богу, "попаднах на хора" и успях да преодолея чувството си за малоценност. Имам хубава работа, постигнах повече отколкото някои от онези, които ми се подиграваха. Само че спомените останаха. Не смятам, че жестокостта при децата е изчезнала, напротив, дори като че ли има повече материал, който да я подхранва...

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...