Re: какво четата децата ви / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

Моето още не е стигнало тая възраст, но аз на тия години четях романи. Баща ми като ученик купувал и събирал, та изчитах на един дъх мускетарите, Граф Монте Кристо, изобщо умирах си за книжки с дами с огромни рокли и кавалери със шпаги. Индианските и морските нещо не ме влечаха, но пак прочетох доста неща и там. Приказки всякакви също. Изобщо, у дома беше тъпкано с всякаква литература, та просто трябваше да реша на какъв кеф съм. Също така, правили сме си семейно четене на Чудомир, той е любимец в нашето семейство. Опитай се да прочетеш на глас "Не съм от тях как Сийке" и виж какво става.
Права си, че децата не разбират съвсем книгите за възрастни. Но ги приемат по техен си начин. И е интересно след години да се върнеш към нещо прочетено и да видиш как го четеш като нещо съвсем различно. Пример: Брулени хълмове я четох за пръв път на 15 сигурно. Много тежка ми се видя, много мрачна. Свиваше ме душата от нея. След години я четох като студентка, на английски. Съвсем друго чувство. Някак по-леко я приех. Така че, стига да имат желание, защо да не четат децата. Всичко е въпрос на желание. Аз имах колеги в университета, които като ученици бяха изчели сума ти философи и изобщо трудни и сложни автори.
Моето лично мнение е, че трябва да се чете. Да, може да се започне с комиксите, няма лошо. Но веднъж открили какви необятни светове предлагат книгите, децата сами започват да търсят още и по-сложни.
Всъщност, не разбрах какво точно те притеснява - каква литература да купуваш на детето си, какво е подходящо да му разрешаваш да чете или как да го накараш да чете изобщо. Няма ли доста книжки за тази възраст сега? Гледам по книжарниците има разни "книжки за момчета", "книжки за момичета". Може те да са само в една насока - отношенията между хората, съзряването, проблемите на периода, не знам. А какво казва и мисли детето по въпроса? Има ли желание да чете? Говорите ли по въпроса, обсъждате ли книгите които четете? Сега като пиша, се замислям, че май трябва да почна такава практика със сина ми, да си говорим за прочетеното. Хм, миналата година на морето аз четях роман, той искаше да му чета на глас. Много му беше интересно, задаваше въпроси. Но книжката ставаше и за него, малко като приказка звучеше, та събуди интереса на детето. Май наистина трябва да се върнем към семейното четене на глас, вместо да вегетираме пред телевизора