Не икам да те плаша, но чувството за ред е нещо вродено. Върви по наследство от родителите, бабите и дядовците. Ако имате в родата някой, дето да е писюрец - няма как, ще се примириш. Такива хора обикновено заявяват, че хаосът е технияш ред и донякъе са прави - просто такова им е чувството за естетика и те самите добре се чувстват в разхвърляно помещение, нямат нужда всичко да им е като в аптека, редът ги сковава и бързо се стремят "да се спряват" с него. И не е истина, че детето може от малко да се приучи към ред. Имам двама сина, които са в това отношение коренната си противоположностл Възпитавани са съвсем по един и същи начин. Единият е разхвърлячо, нетърпим и невъзможен, а другият е прибирник и блюстител на аптекарския ред. Просто в нашата рода с мъжа ми имаме хора от двете крайности. Не можеш да програмираш детето кои точно гени ще вземе.

Здравей! Напълно те разбирам и ти съчуствам. Аз имам две дъщери , на 7 г. и на 1,8 г. На голямата й повтарям по незнам колко пъти за едно и също нещо и ако не викна и то силно въобще няма да ме чуе. Стигнах до там да я изнудвам за всяко нещо , което трябва да свърши или по точно да я лишавам от нейните удоволствия, за да има резултат . Установих , че като я лиша от нещо много значимо за нея има ефект. Но чесно да си призная не мисля , че това е решение. Стигнах до извода, че това си е вродено или просто характер. Например като разхвърлят играчките със сестра й и аз кажа: "Хайде почвайте да събирате играчките", малкото веднага започва , а голяма или продължава да си играе и все едно нищо не съм казала или се прави на тарикатка и се изнася от стаята. Опитай се да я заставяш да върши това, което се изисква от нея и тя може би ще свикне. Аз съдя по себе си . Когато бяхме малки със сестра ми майка ми ни оставяше бележка коя какво да свърши . Аз много се ядосвах, защото считах , че това е нейна работа като майка и тя си прехвърля ангажиментите на нас. Но по този начин свикнах да живея ви чисто и подредено и сега нещо като не си е на мястото или е мръсно не мога да търпя въобще. И аз като теб само и само всичко да е в ред врвя след всички, включително и след мъжа ми, но като ми прекипи им казвам, че нищо няма да правя да стои така и те искат не искат се мобилизират. Само където, за сега се оправям с всичко , защото съм в майчинство , но скоро като тръгна на работа не се виждам как ще се оправям вкъщи.

Благдаря за съветите, бяха ми много полезни! Значи не съм само аз с такова дете. И съм склонна да вярвам, че генът е от решаващо значение. Вече прибира от масата, когато яде. Някой път се изнизва, но я връщам и така. Друг път се сеща сама. Благодаря още веднъж и пожелавам на всички приятни почивни дни!

Абсолютно правилно! аз съм на 25 и не си оправям леглото въобще, съдовете също ги оставям директно в мивката, но понеже имам само 1 чиния, се налага да я измивам преди всяко ядене :))))
А. освен това не глдя, и не сгщвам дрехи, директно ги изсипвам от коша в шкафа :))))).
И да, жена съм , и майка ми ме карапе да чистя и подреждАМ от най-ранна възраст...но сега я няма наоколо д ами натяква :).